Култура
Спомен за Александър Керков – „завинаги в паметта и сърцата на хората“
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес, 18-ти август, си спомняме с уважение и признателност за Александър Керков – първият композитор на фанфарна музика в България, личност с траен отпечатък в габровските хумор, музикална сцена, културен живот и влияние, докоснало се до всички негови ученици, приятели и последователи.
Безспорно е влиянието на авторитетната и напредничава семейна среда, в която израства Александър Керков, от решаващо значение за изграждането на духовните му потребности и стимулиране първите творчески опити. Брат на майката на Керков е Иван Гюзелев – математик, физик, философ, народен представител в Първото Велико народно събрание, първи министър на просвещението. Негова съпруга е Стефана Гюзелева – една от основателките и подпредседателка на първото женско македоно-одринско благотворително дружество „Екатерина Симидчиева“, учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Дъщерите им- първи братовчедки на Керков- са Богдана Вулпе – първата българка оперна композиторка; Олга Гюзелева – оперна певица мецосопран и Донка – актриса и съпруга на видния български театрален актьор Кръстю Сарафов. Тяхното присъствие и въздействие върху младия Керков са ключови за формирането на личността и творческия му импулс. В ранен етап от живота си той среща авторитетните музикални педагози и музиканти маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков и проф. Иван Цибулка, които очертават бъдещия му професионален път.
Александър Недев Керков е роден на 18 август 1901 г. в Габрово в бедно многодетно занаятчийско семейство. Баща му Недю Керков е участник в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец в Освободителната война 1877-1878 г. и майстор на цървули, а майка му е домакиня. Поради недоимък е принуден да работи от крехка възраст.
След като завършва I-ви прогимназиален клас, с ходатайството на своята вуйна и благодетелка Стефана Иванова Гюзелева, заминава в София, за да разгърне музикалния си потенциал и да продължи образованието си. Там учи във вечерно училище до III-ти клас, а на 10 октомври 1915 г. постъпва като доброволец за годишен музикантски ученик в първи полк в София.
В София Керков престоява 10 години, през които свири в две военни духови музики, в симфоничен оркестър, запознава се с всички духови и ударни инструменти. По настояване на диригента на оркестъра – маестро Георги Атанасов, постъпва в Музикалната академия. Завършва я на 12 юли 1925 г. със специалност виолончело и цугтромбон.
От 1923 до 1926 г. свири по ресторанти и кина в София. На 3 март 1926 г. се завръща в Габрово и до 1931 г. свири в кината „Майчина грижа“ и „Априлов – Палаузов“. През 1930 г. Александър Керков основава духовата музика при тогавашната Техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, която ръководи в продължение на 10 години – до 1941 г. През 1931 г. заедно с група музиканти – любители, Керков образува първия танцов оркестър, който става известен като „Джаз Керков“. Оркестърът участва във всички забави, вечеринки и утра, уреждани от различни габровски дружества и в повечето случаи безвъзмездно, подпомагайки каузите им. Освен изпълняваната музика, друга разпознаваема черта на „Джаз Керков” са забавните му афиши с неотменната му емблема – пеещо магаре – и остроумни текстове като: “В дансинга на бай Илия се уреждат весели бохемски вечери. Вход – бръкни, колкото извадиш”; „За традиционния бал с маски – За най-добрите маски – премия. Задължителен бой с конфети, серпантини и пуканки. Взети са всички телефонни номера на всички доктори в града, за даване на първа помощ, при случай на припадък или прегазване от някое магаре!”; „Край … Иване, Иванчо … и тази нощ няма да се спи” и др.
През учебната 1935/1936 г. Александър Керков основава първата в Габрово фанфарна музика при Професионално училище „Майчина грижа“. Втората фанфарна музика – при Основно училище „Неофит Рилски“ – той основава през учебната 1937/1938 г. Ръководи я в продължение на 16 години. Тъй като не получава редовно учителско назначение, получава възнаграждение за своя труд и внимание към детското музикално възпитание единствено от Родителския комитет към училището. Издръжката, макар щедър жест на уважение, е крайно недостатъчна и поради това е принуден да работи като вестникопродавец.
В две поредни учебни години – 1938/1939 г. и 1939/1940 г. се създават фанфарни музики при Първа прогимназия „Радион Умников“ и училище „Петър Падалски“ – отново дело на Александър Керков. През следващата 1941 година постъпва на работа в ж.п. работилницата в Дряново, където подготвя местна работническа духова музика. През следващите години Керков основава последователно фанфарни музики при детското общежитие – пансион в с. Етъра, при тогавашното дружество „Юнак“ – с. Бичкиня (дн. квартали на Габрово), при Основно училище „Христо Ботев“, Начално училище „Васил Левски“ и в с. Добромирка, Габровско.
Със задачата да осигури репертоар на оркестрите, да композира нови, многобройни и разнородни, адаптирани към българската публика произведения за фанфарна музика се заема Александър Керков. През годините успява да композира, аранжира и адаптира над 40 марша, 12 китки, 9 потпури и много други специфични за жанра музикални произведения, които са отредени в Златния фонд на българската музикална съкровищница. Със своята интензивна творческа дейност Александър Керков се утвърждава като първият композитор на фанфарна музика в България. За своя многогодишен труд е награден с грамота и златна значка на 100-годишния юбилей на читалище „Априлов – Палаузов“.
Яркото му присъствие в местния музикален живот, хумор и всеотдайна работа с деца стават повод за издаването през 2007 г. на биографична книга „Музикален етюд. Първият български композитор на фанфарна музика, Александър Керков“ от изследователката на габровското минало Милка Берберова и създаването на два документални филма „Вечния музикант“ (1979 г.) и „Летете с Росинант“ (2007 г.), използващ кадри от „Вечния музикант“. Награден със „Златен Ритон“ през 1980 г., филмът на Оскар Кристанов за таланта и житейския път на Александър Керков получава специалната награда на журито от Филмовия фестивал в Лил, Франция и статуетка „Сребърен гълъб“ от Филмовия фестивал в Лайпциг.
В едно интервю режисьорът Георги Пенков – Джони си спомня: „В Габрово отиваме с Чарли – сценаристът Христо Илиев, на Фестивал на хумора. Доста скучновато беше. Но на улицата забелязваме един човек чуден – Александър Керков – Керката. Сприятелихме се с него, той ни изпя едни песни. Оказа се музикант с дълга история, учител на фанфарната музика в града. Най-смешният човек в Габрово беше, а те въобще не му обръщат никакво внимание. И ние направихме филм за него след няколко години, а Джеки Стоев го взема за една роля във филма „Шошканини”. И така, Керков участва в още един филм, този път на режисьора Георги Стоев – Джеки – комедийният „Нашият Шошканини“ (1982 г.), където играе старият Шошков – колоритен образ, който му приляга.
Александър Керков умира след кратко боледуване на 31 окт. 1987 г. в Габрово.
Несломимият артистичен дух и присъствие в културния живот на града са обстоятелствата, които водят до инициатива за изграждане на негова възпоменателна бронзова скулптурна композиция – значима кауза, подета през 2018 г. от Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, подкрепена от Държавен архив – Габрово. Александър Керков е личност, с принос към дейността на Дружеството, тъй като през по-голямата част от професионалния си път участва безвъзмездно във всички организирани от дамите благотворителни балове и събития за набиране на средства. Скулптурата е на път да се осъществи, но не без помощта на дарения на съпричастни габровци, организации и институции.
Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с житейския и професионален път на Александър Керков във фонд на негово име, лично дарен през 1966 г., а през 1988 г. благодарение на съдействието на Мария Семерджиева, фондът е допълнен с нови наследства от неговия племенник Николай Керков. Дарените документи са свидетелство за изключително интензивна творческа и обществена дейност. Архивното му богатство наброява над 40 оригинални партитури и щимове за фанфарна музика, списъци на творби, над 150 снимки, разказващи за семейния кръг и професионален път на Керков, учение и живот в София и Габрово, лична писмена кореспонденция, поздравления, биографични справки, над 20 колоритни афиши, илюстриращи оригиналното сценично присъствие на основания от него оркестър „Джаз Керков“ по време на различни мероприятия като благотворителни утра, танцови забави и театрални представления.
Пъстри са спомените за него от учениците му, приятели и познати, сред които Николай Антонов, Божидар Паунов, инж. Цоньо Ботев, режисьора Георги Пенков – Джони и др. Мнозина по-възрастни габровци помнят Александър Керков като чудакът, продавал на улицата лотарийни билети и тото фишове с оригинални сентенции като: „Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще”, „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър”; като човекът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново. Керков е личност с траен отпечатък върху хората, с които се е срещал, създателят на първите фанфарни училищни музики в България, наречени „украшение и гордост на Габрово” и онзи, за чиято музикална фраза, използвана във филма „Летете с Росинант“, Горан Брегович възкликва: „Оооо, по-хубава от тази аз не мога да измисля!”.
„Има хора, които идват и си отиват без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков – „Бат Сашо”, които си отиват, оставайки завинаги в паметта и сърцата на хората.” – красноречиви са първите думи от спомена за „вечния музикант” от ученика му Николай Антонов, който завършва с „… Той беше странен, ексцентричен и добряк. Много обичаше децата. А ние около него го гледахме със страхопочитание. …“
Документите, свързани с дейността на Александър Керков са ценен източник за проучване на корените на габровското музикално дело и хумор и са достъпни за ползване от потребители на архивна информация.
Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.
Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.
Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.
Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.
Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.
13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.
Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.
За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.
Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.
Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.
Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.
Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.
„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.
По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.
В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 7 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 6 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 3 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 2 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 21 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир