Култура
Спомен за Александър Керков – „завинаги в паметта и сърцата на хората“
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес, 18-ти август, си спомняме с уважение и признателност за Александър Керков – първият композитор на фанфарна музика в България, личност с траен отпечатък в габровските хумор, музикална сцена, културен живот и влияние, докоснало се до всички негови ученици, приятели и последователи.
Безспорно е влиянието на авторитетната и напредничава семейна среда, в която израства Александър Керков, от решаващо значение за изграждането на духовните му потребности и стимулиране първите творчески опити. Брат на майката на Керков е Иван Гюзелев – математик, физик, философ, народен представител в Първото Велико народно събрание, първи министър на просвещението. Негова съпруга е Стефана Гюзелева – една от основателките и подпредседателка на първото женско македоно-одринско благотворително дружество „Екатерина Симидчиева“, учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Дъщерите им- първи братовчедки на Керков- са Богдана Вулпе – първата българка оперна композиторка; Олга Гюзелева – оперна певица мецосопран и Донка – актриса и съпруга на видния български театрален актьор Кръстю Сарафов. Тяхното присъствие и въздействие върху младия Керков са ключови за формирането на личността и творческия му импулс. В ранен етап от живота си той среща авторитетните музикални педагози и музиканти маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков и проф. Иван Цибулка, които очертават бъдещия му професионален път.
Александър Недев Керков е роден на 18 август 1901 г. в Габрово в бедно многодетно занаятчийско семейство. Баща му Недю Керков е участник в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец в Освободителната война 1877-1878 г. и майстор на цървули, а майка му е домакиня. Поради недоимък е принуден да работи от крехка възраст.
След като завършва I-ви прогимназиален клас, с ходатайството на своята вуйна и благодетелка Стефана Иванова Гюзелева, заминава в София, за да разгърне музикалния си потенциал и да продължи образованието си. Там учи във вечерно училище до III-ти клас, а на 10 октомври 1915 г. постъпва като доброволец за годишен музикантски ученик в първи полк в София.
В София Керков престоява 10 години, през които свири в две военни духови музики, в симфоничен оркестър, запознава се с всички духови и ударни инструменти. По настояване на диригента на оркестъра – маестро Георги Атанасов, постъпва в Музикалната академия. Завършва я на 12 юли 1925 г. със специалност виолончело и цугтромбон.
От 1923 до 1926 г. свири по ресторанти и кина в София. На 3 март 1926 г. се завръща в Габрово и до 1931 г. свири в кината „Майчина грижа“ и „Априлов – Палаузов“. През 1930 г. Александър Керков основава духовата музика при тогавашната Техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, която ръководи в продължение на 10 години – до 1941 г. През 1931 г. заедно с група музиканти – любители, Керков образува първия танцов оркестър, който става известен като „Джаз Керков“. Оркестърът участва във всички забави, вечеринки и утра, уреждани от различни габровски дружества и в повечето случаи безвъзмездно, подпомагайки каузите им. Освен изпълняваната музика, друга разпознаваема черта на „Джаз Керков” са забавните му афиши с неотменната му емблема – пеещо магаре – и остроумни текстове като: “В дансинга на бай Илия се уреждат весели бохемски вечери. Вход – бръкни, колкото извадиш”; „За традиционния бал с маски – За най-добрите маски – премия. Задължителен бой с конфети, серпантини и пуканки. Взети са всички телефонни номера на всички доктори в града, за даване на първа помощ, при случай на припадък или прегазване от някое магаре!”; „Край … Иване, Иванчо … и тази нощ няма да се спи” и др.
През учебната 1935/1936 г. Александър Керков основава първата в Габрово фанфарна музика при Професионално училище „Майчина грижа“. Втората фанфарна музика – при Основно училище „Неофит Рилски“ – той основава през учебната 1937/1938 г. Ръководи я в продължение на 16 години. Тъй като не получава редовно учителско назначение, получава възнаграждение за своя труд и внимание към детското музикално възпитание единствено от Родителския комитет към училището. Издръжката, макар щедър жест на уважение, е крайно недостатъчна и поради това е принуден да работи като вестникопродавец.
В две поредни учебни години – 1938/1939 г. и 1939/1940 г. се създават фанфарни музики при Първа прогимназия „Радион Умников“ и училище „Петър Падалски“ – отново дело на Александър Керков. През следващата 1941 година постъпва на работа в ж.п. работилницата в Дряново, където подготвя местна работническа духова музика. През следващите години Керков основава последователно фанфарни музики при детското общежитие – пансион в с. Етъра, при тогавашното дружество „Юнак“ – с. Бичкиня (дн. квартали на Габрово), при Основно училище „Христо Ботев“, Начално училище „Васил Левски“ и в с. Добромирка, Габровско.
Със задачата да осигури репертоар на оркестрите, да композира нови, многобройни и разнородни, адаптирани към българската публика произведения за фанфарна музика се заема Александър Керков. През годините успява да композира, аранжира и адаптира над 40 марша, 12 китки, 9 потпури и много други специфични за жанра музикални произведения, които са отредени в Златния фонд на българската музикална съкровищница. Със своята интензивна творческа дейност Александър Керков се утвърждава като първият композитор на фанфарна музика в България. За своя многогодишен труд е награден с грамота и златна значка на 100-годишния юбилей на читалище „Априлов – Палаузов“.
Яркото му присъствие в местния музикален живот, хумор и всеотдайна работа с деца стават повод за издаването през 2007 г. на биографична книга „Музикален етюд. Първият български композитор на фанфарна музика, Александър Керков“ от изследователката на габровското минало Милка Берберова и създаването на два документални филма „Вечния музикант“ (1979 г.) и „Летете с Росинант“ (2007 г.), използващ кадри от „Вечния музикант“. Награден със „Златен Ритон“ през 1980 г., филмът на Оскар Кристанов за таланта и житейския път на Александър Керков получава специалната награда на журито от Филмовия фестивал в Лил, Франция и статуетка „Сребърен гълъб“ от Филмовия фестивал в Лайпциг.
В едно интервю режисьорът Георги Пенков – Джони си спомня: „В Габрово отиваме с Чарли – сценаристът Христо Илиев, на Фестивал на хумора. Доста скучновато беше. Но на улицата забелязваме един човек чуден – Александър Керков – Керката. Сприятелихме се с него, той ни изпя едни песни. Оказа се музикант с дълга история, учител на фанфарната музика в града. Най-смешният човек в Габрово беше, а те въобще не му обръщат никакво внимание. И ние направихме филм за него след няколко години, а Джеки Стоев го взема за една роля във филма „Шошканини”. И така, Керков участва в още един филм, този път на режисьора Георги Стоев – Джеки – комедийният „Нашият Шошканини“ (1982 г.), където играе старият Шошков – колоритен образ, който му приляга.
Александър Керков умира след кратко боледуване на 31 окт. 1987 г. в Габрово.
Несломимият артистичен дух и присъствие в културния живот на града са обстоятелствата, които водят до инициатива за изграждане на негова възпоменателна бронзова скулптурна композиция – значима кауза, подета през 2018 г. от Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, подкрепена от Държавен архив – Габрово. Александър Керков е личност, с принос към дейността на Дружеството, тъй като през по-голямата част от професионалния си път участва безвъзмездно във всички организирани от дамите благотворителни балове и събития за набиране на средства. Скулптурата е на път да се осъществи, но не без помощта на дарения на съпричастни габровци, организации и институции.
Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с житейския и професионален път на Александър Керков във фонд на негово име, лично дарен през 1966 г., а през 1988 г. благодарение на съдействието на Мария Семерджиева, фондът е допълнен с нови наследства от неговия племенник Николай Керков. Дарените документи са свидетелство за изключително интензивна творческа и обществена дейност. Архивното му богатство наброява над 40 оригинални партитури и щимове за фанфарна музика, списъци на творби, над 150 снимки, разказващи за семейния кръг и професионален път на Керков, учение и живот в София и Габрово, лична писмена кореспонденция, поздравления, биографични справки, над 20 колоритни афиши, илюстриращи оригиналното сценично присъствие на основания от него оркестър „Джаз Керков“ по време на различни мероприятия като благотворителни утра, танцови забави и театрални представления.
Пъстри са спомените за него от учениците му, приятели и познати, сред които Николай Антонов, Божидар Паунов, инж. Цоньо Ботев, режисьора Георги Пенков – Джони и др. Мнозина по-възрастни габровци помнят Александър Керков като чудакът, продавал на улицата лотарийни билети и тото фишове с оригинални сентенции като: „Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще”, „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър”; като човекът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново. Керков е личност с траен отпечатък върху хората, с които се е срещал, създателят на първите фанфарни училищни музики в България, наречени „украшение и гордост на Габрово” и онзи, за чиято музикална фраза, използвана във филма „Летете с Росинант“, Горан Брегович възкликва: „Оооо, по-хубава от тази аз не мога да измисля!”.
„Има хора, които идват и си отиват без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков – „Бат Сашо”, които си отиват, оставайки завинаги в паметта и сърцата на хората.” – красноречиви са първите думи от спомена за „вечния музикант” от ученика му Николай Антонов, който завършва с „… Той беше странен, ексцентричен и добряк. Много обичаше децата. А ние около него го гледахме със страхопочитание. …“
Документите, свързани с дейността на Александър Керков са ценен източник за проучване на корените на габровското музикално дело и хумор и са достъпни за ползване от потребители на архивна информация.
Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.
До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.
Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.
По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.
Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.
Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.
За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Кримипреди 6 дни„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Кримипреди 6 дниИзвадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 3 дниСтартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Икономикапреди 3 часа„Социално предприемачество в действие“
-
Новинипреди 3 часаКметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей