Култура
Спомен за Александър Керков – „завинаги в паметта и сърцата на хората“
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес, 18-ти август, си спомняме с уважение и признателност за Александър Керков – първият композитор на фанфарна музика в България, личност с траен отпечатък в габровските хумор, музикална сцена, културен живот и влияние, докоснало се до всички негови ученици, приятели и последователи.
Безспорно е влиянието на авторитетната и напредничава семейна среда, в която израства Александър Керков, от решаващо значение за изграждането на духовните му потребности и стимулиране първите творчески опити. Брат на майката на Керков е Иван Гюзелев – математик, физик, философ, народен представител в Първото Велико народно събрание, първи министър на просвещението. Негова съпруга е Стефана Гюзелева – една от основателките и подпредседателка на първото женско македоно-одринско благотворително дружество „Екатерина Симидчиева“, учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Дъщерите им- първи братовчедки на Керков- са Богдана Вулпе – първата българка оперна композиторка; Олга Гюзелева – оперна певица мецосопран и Донка – актриса и съпруга на видния български театрален актьор Кръстю Сарафов. Тяхното присъствие и въздействие върху младия Керков са ключови за формирането на личността и творческия му импулс. В ранен етап от живота си той среща авторитетните музикални педагози и музиканти маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков и проф. Иван Цибулка, които очертават бъдещия му професионален път.
Александър Недев Керков е роден на 18 август 1901 г. в Габрово в бедно многодетно занаятчийско семейство. Баща му Недю Керков е участник в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец в Освободителната война 1877-1878 г. и майстор на цървули, а майка му е домакиня. Поради недоимък е принуден да работи от крехка възраст.
След като завършва I-ви прогимназиален клас, с ходатайството на своята вуйна и благодетелка Стефана Иванова Гюзелева, заминава в София, за да разгърне музикалния си потенциал и да продължи образованието си. Там учи във вечерно училище до III-ти клас, а на 10 октомври 1915 г. постъпва като доброволец за годишен музикантски ученик в първи полк в София.
В София Керков престоява 10 години, през които свири в две военни духови музики, в симфоничен оркестър, запознава се с всички духови и ударни инструменти. По настояване на диригента на оркестъра – маестро Георги Атанасов, постъпва в Музикалната академия. Завършва я на 12 юли 1925 г. със специалност виолончело и цугтромбон.
От 1923 до 1926 г. свири по ресторанти и кина в София. На 3 март 1926 г. се завръща в Габрово и до 1931 г. свири в кината „Майчина грижа“ и „Априлов – Палаузов“. През 1930 г. Александър Керков основава духовата музика при тогавашната Техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, която ръководи в продължение на 10 години – до 1941 г. През 1931 г. заедно с група музиканти – любители, Керков образува първия танцов оркестър, който става известен като „Джаз Керков“. Оркестърът участва във всички забави, вечеринки и утра, уреждани от различни габровски дружества и в повечето случаи безвъзмездно, подпомагайки каузите им. Освен изпълняваната музика, друга разпознаваема черта на „Джаз Керков” са забавните му афиши с неотменната му емблема – пеещо магаре – и остроумни текстове като: “В дансинга на бай Илия се уреждат весели бохемски вечери. Вход – бръкни, колкото извадиш”; „За традиционния бал с маски – За най-добрите маски – премия. Задължителен бой с конфети, серпантини и пуканки. Взети са всички телефонни номера на всички доктори в града, за даване на първа помощ, при случай на припадък или прегазване от някое магаре!”; „Край … Иване, Иванчо … и тази нощ няма да се спи” и др.
През учебната 1935/1936 г. Александър Керков основава първата в Габрово фанфарна музика при Професионално училище „Майчина грижа“. Втората фанфарна музика – при Основно училище „Неофит Рилски“ – той основава през учебната 1937/1938 г. Ръководи я в продължение на 16 години. Тъй като не получава редовно учителско назначение, получава възнаграждение за своя труд и внимание към детското музикално възпитание единствено от Родителския комитет към училището. Издръжката, макар щедър жест на уважение, е крайно недостатъчна и поради това е принуден да работи като вестникопродавец.
В две поредни учебни години – 1938/1939 г. и 1939/1940 г. се създават фанфарни музики при Първа прогимназия „Радион Умников“ и училище „Петър Падалски“ – отново дело на Александър Керков. През следващата 1941 година постъпва на работа в ж.п. работилницата в Дряново, където подготвя местна работническа духова музика. През следващите години Керков основава последователно фанфарни музики при детското общежитие – пансион в с. Етъра, при тогавашното дружество „Юнак“ – с. Бичкиня (дн. квартали на Габрово), при Основно училище „Христо Ботев“, Начално училище „Васил Левски“ и в с. Добромирка, Габровско.
Със задачата да осигури репертоар на оркестрите, да композира нови, многобройни и разнородни, адаптирани към българската публика произведения за фанфарна музика се заема Александър Керков. През годините успява да композира, аранжира и адаптира над 40 марша, 12 китки, 9 потпури и много други специфични за жанра музикални произведения, които са отредени в Златния фонд на българската музикална съкровищница. Със своята интензивна творческа дейност Александър Керков се утвърждава като първият композитор на фанфарна музика в България. За своя многогодишен труд е награден с грамота и златна значка на 100-годишния юбилей на читалище „Априлов – Палаузов“.
Яркото му присъствие в местния музикален живот, хумор и всеотдайна работа с деца стават повод за издаването през 2007 г. на биографична книга „Музикален етюд. Първият български композитор на фанфарна музика, Александър Керков“ от изследователката на габровското минало Милка Берберова и създаването на два документални филма „Вечния музикант“ (1979 г.) и „Летете с Росинант“ (2007 г.), използващ кадри от „Вечния музикант“. Награден със „Златен Ритон“ през 1980 г., филмът на Оскар Кристанов за таланта и житейския път на Александър Керков получава специалната награда на журито от Филмовия фестивал в Лил, Франция и статуетка „Сребърен гълъб“ от Филмовия фестивал в Лайпциг.
В едно интервю режисьорът Георги Пенков – Джони си спомня: „В Габрово отиваме с Чарли – сценаристът Христо Илиев, на Фестивал на хумора. Доста скучновато беше. Но на улицата забелязваме един човек чуден – Александър Керков – Керката. Сприятелихме се с него, той ни изпя едни песни. Оказа се музикант с дълга история, учител на фанфарната музика в града. Най-смешният човек в Габрово беше, а те въобще не му обръщат никакво внимание. И ние направихме филм за него след няколко години, а Джеки Стоев го взема за една роля във филма „Шошканини”. И така, Керков участва в още един филм, този път на режисьора Георги Стоев – Джеки – комедийният „Нашият Шошканини“ (1982 г.), където играе старият Шошков – колоритен образ, който му приляга.
Александър Керков умира след кратко боледуване на 31 окт. 1987 г. в Габрово.
Несломимият артистичен дух и присъствие в културния живот на града са обстоятелствата, които водят до инициатива за изграждане на негова възпоменателна бронзова скулптурна композиция – значима кауза, подета през 2018 г. от Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, подкрепена от Държавен архив – Габрово. Александър Керков е личност, с принос към дейността на Дружеството, тъй като през по-голямата част от професионалния си път участва безвъзмездно във всички организирани от дамите благотворителни балове и събития за набиране на средства. Скулптурата е на път да се осъществи, но не без помощта на дарения на съпричастни габровци, организации и институции.
Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с житейския и професионален път на Александър Керков във фонд на негово име, лично дарен през 1966 г., а през 1988 г. благодарение на съдействието на Мария Семерджиева, фондът е допълнен с нови наследства от неговия племенник Николай Керков. Дарените документи са свидетелство за изключително интензивна творческа и обществена дейност. Архивното му богатство наброява над 40 оригинални партитури и щимове за фанфарна музика, списъци на творби, над 150 снимки, разказващи за семейния кръг и професионален път на Керков, учение и живот в София и Габрово, лична писмена кореспонденция, поздравления, биографични справки, над 20 колоритни афиши, илюстриращи оригиналното сценично присъствие на основания от него оркестър „Джаз Керков“ по време на различни мероприятия като благотворителни утра, танцови забави и театрални представления.
Пъстри са спомените за него от учениците му, приятели и познати, сред които Николай Антонов, Божидар Паунов, инж. Цоньо Ботев, режисьора Георги Пенков – Джони и др. Мнозина по-възрастни габровци помнят Александър Керков като чудакът, продавал на улицата лотарийни билети и тото фишове с оригинални сентенции като: „Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще”, „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър”; като човекът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново. Керков е личност с траен отпечатък върху хората, с които се е срещал, създателят на първите фанфарни училищни музики в България, наречени „украшение и гордост на Габрово” и онзи, за чиято музикална фраза, използвана във филма „Летете с Росинант“, Горан Брегович възкликва: „Оооо, по-хубава от тази аз не мога да измисля!”.
„Има хора, които идват и си отиват без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков – „Бат Сашо”, които си отиват, оставайки завинаги в паметта и сърцата на хората.” – красноречиви са първите думи от спомена за „вечния музикант” от ученика му Николай Антонов, който завършва с „… Той беше странен, ексцентричен и добряк. Много обичаше децата. А ние около него го гледахме със страхопочитание. …“
Документите, свързани с дейността на Александър Керков са ценен източник за проучване на корените на габровското музикално дело и хумор и са достъпни за ползване от потребители на архивна информация.
Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
-
Новинипреди 7 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 7 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 6 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 6 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 5 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди 3 дни„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“
-
Новинипреди 3 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени
-
Новинипреди 3 дниРачков и Пашов дебютираха с победи на професионален ММА гала