По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес, 18-ти август, си спомняме с уважение и признателност за Александър Керков – първият композитор на фанфарна музика в България, личност с траен отпечатък в габровските хумор, музикална сцена, културен живот и влияние, докоснало се до всички негови ученици, приятели и последователи.

Безспорно е влиянието на авторитетната и напредничава семейна среда, в която израства Александър Керков, от решаващо значение за изграждането на духовните му потребности и стимулиране първите творчески опити. Брат на майката на Керков е Иван Гюзелев – математик, физик, философ, народен представител в Първото Велико народно събрание, първи министър на просвещението. Негова съпруга е Стефана Гюзелева – една от основателките и подпредседателка на първото женско македоно-одринско благотворително дружество „Екатерина Симидчиева“, учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Дъщерите им- първи братовчедки на Керков- са Богдана Вулпе – първата българка оперна композиторка; Олга Гюзелева – оперна певица мецосопран и Донка – актриса и съпруга на видния български театрален актьор Кръстю Сарафов. Тяхното присъствие и въздействие върху младия Керков са ключови за формирането на личността и творческия му импулс. В ранен етап от живота си той среща авторитетните музикални педагози и музиканти маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков и проф. Иван Цибулка, които очертават бъдещия му професионален път.

Александър Недев Керков е роден на 18 август 1901 г. в Габрово в бедно многодетно занаятчийско семейство. Баща му Недю Керков е участник в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец в Освободителната война 1877-1878 г. и майстор на цървули, а майка му е домакиня. Поради недоимък е принуден да работи от крехка възраст.

След като завършва I-ви прогимназиален клас, с ходатайството на своята вуйна и благодетелка Стефана Иванова Гюзелева, заминава в София, за да разгърне музикалния си потенциал и да продължи образованието си. Там учи във вечерно училище до III-ти клас, а на 10 октомври 1915 г. постъпва като доброволец за годишен музикантски ученик в първи полк в София.

В София Керков престоява 10 години, през които свири в две военни духови музики, в симфоничен оркестър, запознава се с всички духови и ударни инструменти. По настояване на диригента на оркестъра – маестро Георги Атанасов, постъпва в Музикалната академия. Завършва я на 12 юли 1925 г. със специалност виолончело и цугтромбон.

От 1923 до 1926 г. свири по ресторанти и кина в София. На 3 март 1926 г. се завръща в Габрово и до 1931 г. свири в кината „Майчина грижа“ и „Априлов – Палаузов“. През 1930 г. Александър Керков основава духовата музика при тогавашната Техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, която ръководи в продължение на 10 години – до 1941 г. През 1931 г. заедно с група музиканти – любители, Керков образува първия танцов оркестър, който става известен като „Джаз Керков“. Оркестърът участва във всички забави, вечеринки и утра, уреждани от различни габровски дружества и в повечето случаи безвъзмездно, подпомагайки каузите им. Освен изпълняваната музика, друга разпознаваема черта на „Джаз Керков” са забавните му афиши с неотменната му емблема – пеещо магаре – и остроумни текстове като: “В дансинга на бай Илия се уреждат весели бохемски вечери. Вход – бръкни, колкото извадиш”; „За традиционния бал с маски – За най-добрите маски – премия. Задължителен бой с конфети, серпантини и пуканки. Взети са всички телефонни номера на всички доктори в града, за даване на първа помощ, при случай на припадък или прегазване от някое магаре!”; „Край … Иване, Иванчо … и тази нощ няма да се спи” и др.

През учебната 1935/1936 г. Александър Керков основава първата в Габрово фанфарна музика при Професионално училище „Майчина грижа“. Втората фанфарна музика – при Основно училище „Неофит Рилски“ – той основава през учебната 1937/1938 г. Ръководи я в продължение на 16 години. Тъй като не получава редовно учителско назначение, получава възнаграждение за своя труд и внимание към детското музикално възпитание единствено от Родителския комитет към училището. Издръжката, макар щедър жест на уважение, е крайно недостатъчна и поради това е принуден да работи като вестникопродавец.

В две поредни учебни години – 1938/1939 г. и 1939/1940 г. се създават фанфарни музики при Първа прогимназия „Радион Умников“ и училище „Петър Падалски“ – отново дело на Александър Керков. През следващата 1941 година постъпва на работа в ж.п. работилницата в Дряново, където подготвя местна работническа духова музика. През следващите години Керков основава последователно фанфарни музики при детското общежитие – пансион в с. Етъра, при тогавашното дружество „Юнак“ – с. Бичкиня (дн. квартали на Габрово), при Основно училище „Христо Ботев“, Начално училище „Васил Левски“ и в с. Добромирка, Габровско.

Със задачата да осигури репертоар на оркестрите, да композира нови, многобройни и разнородни, адаптирани към българската публика произведения за фанфарна музика се заема Александър Керков. През годините успява да композира, аранжира и адаптира над 40 марша, 12 китки, 9 потпури и много други специфични за жанра музикални произведения, които са отредени в Златния фонд на българската музикална съкровищница. Със своята интензивна творческа дейност Александър Керков се утвърждава като първият композитор на фанфарна музика в България. За своя многогодишен труд е награден с грамота и златна значка на 100-годишния юбилей на читалище „Априлов – Палаузов“.

Яркото му присъствие в местния музикален живот, хумор и всеотдайна работа с деца стават повод за издаването през 2007 г. на биографична книга „Музикален етюд. Първият български композитор на фанфарна музика, Александър Керков“ от изследователката на габровското минало Милка Берберова и създаването на два документални филма „Вечния музикант“ (1979 г.) и „Летете с Росинант“ (2007 г.), използващ кадри от „Вечния музикант“. Награден със „Златен Ритон“ през 1980 г., филмът на Оскар Кристанов за таланта и житейския път на Александър Керков получава специалната награда на журито от Филмовия фестивал в Лил, Франция и статуетка „Сребърен гълъб“ от Филмовия фестивал в Лайпциг.

В едно интервю режисьорът Георги Пенков – Джони си спомня: „В Габрово отиваме с Чарли – сценаристът Христо Илиев, на Фестивал на хумора. Доста скучновато беше. Но на улицата забелязваме един човек чуден – Александър Керков – Керката. Сприятелихме се с него, той ни изпя едни песни. Оказа се музикант с дълга история, учител на фанфарната музика в града. Най-смешният човек в Габрово беше, а те въобще не му обръщат никакво внимание. И ние направихме филм за него след няколко години, а Джеки Стоев го взема за една роля във филма „Шошканини”. И така, Керков участва в още един филм, този път на режисьора Георги Стоев – Джеки – комедийният „Нашият Шошканини“ (1982 г.), където играе старият Шошков – колоритен образ, който му приляга.

Александър Керков умира след кратко боледуване на 31 окт. 1987 г. в Габрово.

Несломимият артистичен дух и присъствие в културния живот на града са обстоятелствата, които водят до инициатива за изграждане на негова възпоменателна бронзова скулптурна композиция – значима кауза, подета през 2018 г. от Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, подкрепена от Държавен архив – Габрово. Александър Керков е личност, с принос към дейността на Дружеството, тъй като през по-голямата част от професионалния си път участва безвъзмездно във всички организирани от дамите благотворителни балове и събития за набиране на средства. Скулптурата е на път да се осъществи, но не без помощта на дарения на съпричастни габровци, организации и институции.

Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с житейския и професионален път на Александър Керков във фонд на негово име, лично дарен през 1966 г., а през 1988 г. благодарение на съдействието на Мария Семерджиева, фондът е допълнен с нови наследства от неговия племенник Николай Керков. Дарените документи са свидетелство за изключително интензивна творческа и обществена дейност. Архивното му богатство наброява над 40 оригинални партитури и щимове за фанфарна музика, списъци на творби, над 150 снимки, разказващи за семейния кръг и професионален път на Керков, учение и живот в София и Габрово, лична писмена кореспонденция, поздравления, биографични справки, над 20 колоритни афиши, илюстриращи оригиналното сценично присъствие на основания от него оркестър „Джаз Керков“ по време на различни мероприятия като благотворителни утра, танцови забави и театрални представления.

Пъстри са спомените за него от учениците му, приятели и познати, сред които Николай Антонов, Божидар Паунов, инж. Цоньо Ботев, режисьора Георги Пенков – Джони и др. Мнозина по-възрастни габровци помнят Александър Керков като чудакът, продавал на улицата лотарийни билети и тото фишове с оригинални сентенции като: „Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще”, „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър”; като човекът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново. Керков е личност с траен отпечатък върху хората, с които се е срещал, създателят на първите фанфарни училищни музики в България, наречени „украшение и гордост на Габрово” и онзи, за чиято музикална фраза, използвана във филма „Летете с Росинант“, Горан Брегович възкликва: „Оооо, по-хубава от тази аз не мога да измисля!”.

„Има хора, които идват и си отиват без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков – „Бат Сашо”, които си отиват, оставайки завинаги в паметта и сърцата на хората.” – красноречиви са първите думи от спомена за „вечния музикант” от ученика му Николай Антонов, който завършва с „… Той беше странен, ексцентричен и добряк. Много обичаше децата. А ние около него го гледахме със страхопочитание. …“

Документите, свързани с дейността на Александър Керков са ценен източник за проучване на корените на габровското музикално дело и хумор и са достъпни за ползване от потребители на архивна информация.

Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/