Свържи се с нас

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Директорът на музей „Етър“ участва в среща на ИКОМ в Словения

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова взе участие в среща на борда на Регионалната асоциация на ИКОМ за Югоизточна Европа, която се проведе в словенския град Брежице. Важно съпътстващо събитие по време на този форум, чиито български представител е директорът на музей „Етър“, бе конференция, посветена на състоянието на музеите по време на кризата с КОВИД-19.

Международният съвет на музеите (ИКОМ) е организация с изключително важни функции, чиито решения оказват влияние върху тази културна общност. 

„Мерки и дейности на българските музеи през пандемията“, е темата на презентацията, направена от проф. д-р Светла Димитрова и Светлозар Тодоров, ръководител на отдел „Културен мениджмънт“.

Част от изнесената информация се базира на допитване, което Сдружение „Български музеи“ проведе в началото на ноември сред своите членове, за състоянието им през периодите, повлияни от КОВИД-19.

Приложените мерки са насочени, както към посетителите, така и към служителите. Налага се ограничаване на достъпа на туристи до закрити площи, пренасяне на част от дейностите на открито, акцентиране върху виртуалните разходки и по-активно използване на интернет платформите.

Част от българските музеи развиват сериозна дейност с български училища в чужбина – Италия, Испания, Ирландия. Прави впечатление, че разположените извън страната структури проявяват по-голяма активност в  търсенето на контакти за представяне на експозиции, организиране на онлайн лекции и видео уроци.

Такива практики са реализирани в Историческия музей – Перущица и РЕМО „Етър“. В Исторически музей – Севлиево заменят беседите на закрито с изнасянето им в открити пространства. Исторически музей – Самоков въвежда аудио карта за културното наследство на региона, която работи като приложение към телефони.

В музей „Борис Христов“, при специални събития, се въвежда предварителна регистрация, съобразена с изискванията за брой места. Повечето музеи създават свои онлайн рубрики, които съдържат текст, аудио или видео файлове с цел да се поддържа връзката с различни публики. Исторически музей – Тополовград отчита повишаване на броя на туристите, тъй като се увеличават индивидуалните и семейни посещения. В Регионален военноисторически музей – Плевен броят на посетителите намалява близо три пъти, а на чужденците е сведен до минимум. Пак там средствата за издръжка се оказват недостатъчни и местната власт взема решение за финансово подпомагане.

Мерките на властите, като 60 на 40 и увеличения финансов ресурс на Национален фонд „Култура“, също намериха място в презентацията на проф. д-р Димитрова и Светлозар Тодоров по време на международния форум.

През пролетта на 2017 година музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Година по-късно директорът проф. д-р Светла Димитрова бе избрана за член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМ.

През октомври 2019 г. проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ в музей „Етър“ Светлозар Тодоров взеха участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”. Форумът се проведе в Загреб и бе организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Събитието бе подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ремонт на салона в НЧ „Развитие-1870“ с дарения от бизнеса

Published

on

Храмът на духовността и стожер на българщината в Севлиево – Народно читалище „Развитие-1870”, е поредната кауза на местния бизнес.

2020 година бе юбилейна за културната институция, но мероприятията по повод 150-годишнина бяха отложени заради пандемията от коронавирус. Така през месец май тази година читалище „Развитие-1870” тържествено отбеляза юбилея от основаването си. Открита бе мемориалната плоча в чест на основателите – д-р Стойчо Христов, Гочо Драгошинов и Стефан Пешев. Книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020” осветли историята на културната институция, а на стилна церемония бяха наградени заслужили читалищни деятели и дарители.

Достолепната 150-та годишнина стана кауза на Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век”. По време на севлиевските традиционни празници, на 8 октомври 2020 г., се проведе благотворителна вечер, чиято идея беше ремонт на големия читалищен салон. Гости на вечерта бяха членове на сдружението, представители на Ротари клуб, Общинското ръководство и привърженици на каузата. Председателят и секретарят на читалището – Емилиян Маринов и Нели Тотева-Георгиева, презентираха част от историята и дейността на духовното огнище на Севлиево и онагледиха с 3D снимки предстоящата визия на салона след ремонта. Предметите за благотворителния търг и празничната програма бяха дело на школи и клубове от читалище „Развитие”. В името на каузата бизнесът в Севлиево и Ротари клуб събраха и дариха сумата от 41 000 лв.

Ремонтът на читалищния салон започна в началото на месец октомври т.г. въпреки пандемията от коронавирус, която е сериозен проблем и голямо изпитание за културната институция. Заради вируса в България затварят театри, кина, концертни зали, както и читалища. Някои школи и клубове съществуват само чрез срещи във виртуалното пространство, а други – правят почти невъзможното, за да работят на живо и обучават децата ни – нашето бъдеще. Поддържат пламъка жив и искрата, която запалва любов към култура и знание. С вяра и надежда, че читалището – съвременният будител и пазител на българския национален дух, традиции и ценности, ще продължи мисията си и ще пребъде.

Амбициозен е проектът за реновиране на читалищния салон. С дарените 41 000 лева започна обновяването му. Бяха демонтирани и извозени над 300 броя стари столове. В момента текат дейности по боядисване на тавана, лакиране на ламперията и сцената, подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи, освежаване и пране на завесите на сцената. След това ще бъде сменена подовата настилка с мокет, който ще покрие изискванията от проект, който Читалището плати със собствени средства в края на миналата година. Накрая ще бъдат монтирани новите столове. За съжаление, на този етап от изпълнението на проекта, няма да достигнат средствата за закупуване на нови озвучителна и осветителна системи, но се надяваме занапред и това да се реализира.

След ремонта салонът в НЧ „Развитие-1870” ще придобие съвременен вид. Севлиево ще има модерно културно средище, в което ще пребъдва духовността. Вярваме, че след затихването на кризата с пандемията, салонът ще бъде изпълнен с нови творчески изяви, с талантливи деца, с публика, която да се наслаждава на всичко това. Защото изкуството е ценност, от която се нуждаем, за да продължим смислено дните си.

Читалищното ръководство, служителите, преподавателите, художествените ръководители и самодейците най-сърдечно благодарят на дарителите от Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век” за добрите им сърца!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър предлага комедийна терапия с хомеопатични средства

Published

on

Габровският драматичен театър подготвя премиерата на най-новия си спектакъл „Хомеопатия за душата“. Събитието ще се състои на 28 ноември, неделя, от 19.00 часа на голямата сцена в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Постановката е дело на Димитър Иванов – Капитана и Емил Йорданов в партньорство с „HashtagSTUDIO“. В спектакъла участват актьорите от габровската трупа Адриана Димова и Анатолий Ставрев. В главната роля е Димитър Иванов – Капитана като гост-актьор.

Представлението е изградено като „специално“ стендъп комедийно шоу, в което публиката е поканена да се включи. Разговорът ще бъде откровен, забавен, сатиричен за всичко, което ни се случва и познаваме: история, манталитет, детство, човешки взаимоотношения, общуване с младите, бит и настояще.

С това представление се очакваше откриването на VIII-то издание на Международния фестивал на монодрамата „Соло акт“, предвидено да се случи в началото на м. ноември тази година. Поради усложнената епидемична обстановка, габровският театър отмени фестивала за догодина.

Новите фестивални дати са от 2 до 6 април 2022 г., като се запазват същата програма и участници в събитието. Предстоящата премиера дава възможност на любителите на театралното изкуство и жанра „стендъп комедия“ да гледат спектакъла преди фестивалното му представяне през 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица