Свържи се с нас

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово е кандидат за европейска столица на културата през 2032 г

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.

Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.

Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.

По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.

„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.

Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.

Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.

Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.

През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.

В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Published

on

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.

Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.

Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.

В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.

Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица