Свържи се с нас

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица