Свържи се с нас

Култура

Стефана Богдан Генчева

Живот, отдаден на милосърдие и „насърчаване към човеколюбие”.

Published

on

Снимка на Стефана Б. Генчева – председателка на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, [1922]

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и благотворителна дейност.

Днес, 6 август, отбелязваме 151 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Създадено е по инициатива на руския възпитаник и учител в Габровското училище – Димитър Енчев, съвместно с учителките Тонка Бойчева, Мана Попова, Анастасия Тошева и някои по-интелигентни и изявени жени на Габрово, сред които Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева и др.

Първоначално името на Дружеството е „Майчина любов”. След известно време се налага „Майчина грижа“, вероятно под давление на дошлата в Габрово през 1870 г. старозагорска учителка Анастасия Тошева. Първа председателка е Мария Гаврилова Ганчева, касиер Мома Тотьо Станчева.

Царски указ за удостояване на Стефана Богдан Генчева с почетен знак „За насърчение към човеколюбие“ – ІІІ степен, 16 февр. 1938 г.

Една от най-заслужилите председателки в дъллгата и превратна история на Дружеството е Стефана Богдан Генчева. Родена е на 14 юни 1887 г. в семейството на учителя и свещеник Иван Илиев Кожухаров. Сестра е на Илия Кожухаров – виден габровски юрист и общественик, един от най-заслужилите кметове на Габрово, провъзгласен за почетен гражданин на града. Дъщерята на Иван Кожухаров – Стефана Кожухарова учи в Априловото училище. В Русе завършва средно образование като ученичка в Девическата гимназия. Там живее в дома на Никола Обретенов и е съученичка на дъщеря му – Тонка. Омъжена е за габровския търговец Богдан Генчев.

Стефана Богдан Генчева посвещава 30 години от живота си на обществена дейност. Четиринадесет години е деен член на Настоятелството, заемайки длъжностите касиер, секретар, съветник. Шестнадесет години е избирана за председател на Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово. В периода 1935–1939 г. в него членуват 327 дами, други 50 формират младежката му секция. На 23 март 1939 г., Общото събрание на Дружеството провъзгласява Стефана Богдан Генчева за почетна председателка. Такава остава до 1943 г.

Снимка на Стефана Богдан Генчева от честване на 70-годишния юбилей на дружество „Майчина Грижа“ и 30 години от обществената й дейност, 21 ноем. 1939 г.

Тя е двигател и катализатор на много благотворителни акции, вечеринки, утра, концерти и др., наред с богата културно-просветна дейност. През 1923 г. застава начело на акцията за подпомагане на ослепелите от войните, като Дружеството им отпуска 500 лв., а през 1925 г. – за пострадалите от гръцкото нападение българи в Петричко. Нейна е заслугата за откриване на безплатна ученическа трапезария през 1936 г., в която топла храна получават 70 бедни деца на габровски работници и занаятчии. Трапезарията е поддържана основно със средства от фонд „Обществено подпомагане”, допълнени с част от бюджета на Дружеството, както и от дарения. През лятото на 1938 г. в градината на „Майична грижа” е открито първото детско лятно игрище в Габрово. С личното й съдействие е закупено бившето казино „Бузлуджа”. Към дарението на Пенчо Семов от 600 000 лв. тя прибавя 1 млн. лева кредит от Популярна банка, като ипотекира собствения си дом, за да се извърши основен ремонт и необходимите последващи пристроявания към сградата. През 1931 – 1932 г. се открива редовно професионално училище, наречено по-късно „Хаджи Радка Пенчо Семова”, което се превръща в едно от най-добрите в страната. Стефана Богдан Генчева сама подбира учителския състав за специалните предмети. Прекъсва дейността си на предеседател по здравословни причини. За цялостната си дейност е отличена от Н. В. Цар Борис III с Указ и медал „За насърчаване към човеколюбие”. Завършва житейският си път през 1978 г. в София.

Снимка от обявяване на Стефана Богдан Генчева  за Почетен гражданин на Габрово (посмъртно), май 1995 г.

По предложение на ръководството на Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, на 19 май 1995 г. Стефана Богдан Генчева е провъзгласена посмъртно за Почетен гражданин на Габрово, а улицата където е живяла в Габрово, е преименувана и днес носи нейното име.

По повод честване на 125 години от създаването на Дружеството, архивисти и сътрудници от Държавен архив – Габрово, както и дами от възстановеното през 1992 г. Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово, извършват проучвания и издирване на документи за историята му и неговата дългогодишна председателка Стефана Богдан Генчева. Документите са използвани за изложба посветена на 125 годишнина на дружеството. Те са дарение от Любен Генчев – син на Стефана Богдан Генчева, проф. Богдан Богданов – внук, от Йордана Маркова и Васил Драганов.

През 2009 г. Дружеството отбеляза своята 140-годишнина с изложба, съставена предимно от снимки и документи от обществената дейност на Стефана Богдан Генчева, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Изложбата е изготвена от Архива съвместно с Национален музей на образованието – Габрово. Днес Дружество „Майчина грижа“ развива активна обществена и благотворителна дейност. Документите му се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица