Свържи се с нас

Култура

Стефана Богдан Генчева

Живот, отдаден на милосърдие и „насърчаване към човеколюбие”.

Published

on

Снимка на Стефана Б. Генчева – председателка на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, [1922]

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и благотворителна дейност.

Днес, 6 август, отбелязваме 151 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Създадено е по инициатива на руския възпитаник и учител в Габровското училище – Димитър Енчев, съвместно с учителките Тонка Бойчева, Мана Попова, Анастасия Тошева и някои по-интелигентни и изявени жени на Габрово, сред които Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева и др.

Първоначално името на Дружеството е „Майчина любов”. След известно време се налага „Майчина грижа“, вероятно под давление на дошлата в Габрово през 1870 г. старозагорска учителка Анастасия Тошева. Първа председателка е Мария Гаврилова Ганчева, касиер Мома Тотьо Станчева.

Царски указ за удостояване на Стефана Богдан Генчева с почетен знак „За насърчение към човеколюбие“ – ІІІ степен, 16 февр. 1938 г.

Една от най-заслужилите председателки в дъллгата и превратна история на Дружеството е Стефана Богдан Генчева. Родена е на 14 юни 1887 г. в семейството на учителя и свещеник Иван Илиев Кожухаров. Сестра е на Илия Кожухаров – виден габровски юрист и общественик, един от най-заслужилите кметове на Габрово, провъзгласен за почетен гражданин на града. Дъщерята на Иван Кожухаров – Стефана Кожухарова учи в Априловото училище. В Русе завършва средно образование като ученичка в Девическата гимназия. Там живее в дома на Никола Обретенов и е съученичка на дъщеря му – Тонка. Омъжена е за габровския търговец Богдан Генчев.

Стефана Богдан Генчева посвещава 30 години от живота си на обществена дейност. Четиринадесет години е деен член на Настоятелството, заемайки длъжностите касиер, секретар, съветник. Шестнадесет години е избирана за председател на Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово. В периода 1935–1939 г. в него членуват 327 дами, други 50 формират младежката му секция. На 23 март 1939 г., Общото събрание на Дружеството провъзгласява Стефана Богдан Генчева за почетна председателка. Такава остава до 1943 г.

Снимка на Стефана Богдан Генчева от честване на 70-годишния юбилей на дружество „Майчина Грижа“ и 30 години от обществената й дейност, 21 ноем. 1939 г.

Тя е двигател и катализатор на много благотворителни акции, вечеринки, утра, концерти и др., наред с богата културно-просветна дейност. През 1923 г. застава начело на акцията за подпомагане на ослепелите от войните, като Дружеството им отпуска 500 лв., а през 1925 г. – за пострадалите от гръцкото нападение българи в Петричко. Нейна е заслугата за откриване на безплатна ученическа трапезария през 1936 г., в която топла храна получават 70 бедни деца на габровски работници и занаятчии. Трапезарията е поддържана основно със средства от фонд „Обществено подпомагане”, допълнени с част от бюджета на Дружеството, както и от дарения. През лятото на 1938 г. в градината на „Майична грижа” е открито първото детско лятно игрище в Габрово. С личното й съдействие е закупено бившето казино „Бузлуджа”. Към дарението на Пенчо Семов от 600 000 лв. тя прибавя 1 млн. лева кредит от Популярна банка, като ипотекира собствения си дом, за да се извърши основен ремонт и необходимите последващи пристроявания към сградата. През 1931 – 1932 г. се открива редовно професионално училище, наречено по-късно „Хаджи Радка Пенчо Семова”, което се превръща в едно от най-добрите в страната. Стефана Богдан Генчева сама подбира учителския състав за специалните предмети. Прекъсва дейността си на предеседател по здравословни причини. За цялостната си дейност е отличена от Н. В. Цар Борис III с Указ и медал „За насърчаване към човеколюбие”. Завършва житейският си път през 1978 г. в София.

Снимка от обявяване на Стефана Богдан Генчева  за Почетен гражданин на Габрово (посмъртно), май 1995 г.

По предложение на ръководството на Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, на 19 май 1995 г. Стефана Богдан Генчева е провъзгласена посмъртно за Почетен гражданин на Габрово, а улицата където е живяла в Габрово, е преименувана и днес носи нейното име.

По повод честване на 125 години от създаването на Дружеството, архивисти и сътрудници от Държавен архив – Габрово, както и дами от възстановеното през 1992 г. Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово, извършват проучвания и издирване на документи за историята му и неговата дългогодишна председателка Стефана Богдан Генчева. Документите са използвани за изложба посветена на 125 годишнина на дружеството. Те са дарение от Любен Генчев – син на Стефана Богдан Генчева, проф. Богдан Богданов – внук, от Йордана Маркова и Васил Драганов.

През 2009 г. Дружеството отбеляза своята 140-годишнина с изложба, съставена предимно от снимки и документи от обществената дейност на Стефана Богдан Генчева, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Изложбата е изготвена от Архива съвместно с Национален музей на образованието – Габрово. Днес Дружество „Майчина грижа“ развива активна обществена и благотворителна дейност. Документите му се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица