По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и благотворителна дейност.
Днес, 6 август, отбелязваме 151 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Създадено е по инициатива на руския възпитаник и учител в Габровското училище – Димитър Енчев, съвместно с учителките Тонка Бойчева, Мана Попова, Анастасия Тошева и някои по-интелигентни и изявени жени на Габрово, сред които Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева и др.
Първоначално името на Дружеството е „Майчина любов”. След известно време се налага „Майчина грижа“, вероятно под давление на дошлата в Габрово през 1870 г. старозагорска учителка Анастасия Тошева. Първа председателка е Мария Гаврилова Ганчева, касиер Мома Тотьо Станчева.
Една от най-заслужилите председателки в дъллгата и превратна история на Дружеството е Стефана Богдан Генчева. Родена е на 14 юни 1887 г. в семейството на учителя и свещеник Иван Илиев Кожухаров. Сестра е на Илия Кожухаров – виден габровски юрист и общественик, един от най-заслужилите кметове на Габрово, провъзгласен за почетен гражданин на града. Дъщерята на Иван Кожухаров – Стефана Кожухарова учи в Априловото училище. В Русе завършва средно образование като ученичка в Девическата гимназия. Там живее в дома на Никола Обретенов и е съученичка на дъщеря му – Тонка. Омъжена е за габровския търговец Богдан Генчев.
Стефана Богдан Генчева посвещава 30 години от живота си на обществена дейност. Четиринадесет години е деен член на Настоятелството, заемайки длъжностите касиер, секретар, съветник. Шестнадесет години е избирана за председател на Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово. В периода 1935–1939 г. в него членуват 327 дами, други 50 формират младежката му секция. На 23 март 1939 г., Общото събрание на Дружеството провъзгласява Стефана Богдан Генчева за почетна председателка. Такава остава до 1943 г.
Тя е двигател и катализатор на много благотворителни акции, вечеринки, утра, концерти и др., наред с богата културно-просветна дейност. През 1923 г. застава начело на акцията за подпомагане на ослепелите от войните, като Дружеството им отпуска 500 лв., а през 1925 г. – за пострадалите от гръцкото нападение българи в Петричко. Нейна е заслугата за откриване на безплатна ученическа трапезария през 1936 г., в която топла храна получават 70 бедни деца на габровски работници и занаятчии. Трапезарията е поддържана основно със средства от фонд „Обществено подпомагане”, допълнени с част от бюджета на Дружеството, както и от дарения. През лятото на 1938 г. в градината на „Майична грижа” е открито първото детско лятно игрище в Габрово. С личното й съдействие е закупено бившето казино „Бузлуджа”. Към дарението на Пенчо Семов от 600 000 лв. тя прибавя 1 млн. лева кредит от Популярна банка, като ипотекира собствения си дом, за да се извърши основен ремонт и необходимите последващи пристроявания към сградата. През 1931 – 1932 г. се открива редовно професионално училище, наречено по-късно „Хаджи Радка Пенчо Семова”, което се превръща в едно от най-добрите в страната. Стефана Богдан Генчева сама подбира учителския състав за специалните предмети. Прекъсва дейността си на предеседател по здравословни причини. За цялостната си дейност е отличена от Н. В. Цар Борис III с Указ и медал „За насърчаване към човеколюбие”. Завършва житейският си път през 1978 г. в София.
По предложение на ръководството на Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, на 19 май 1995 г. Стефана Богдан Генчева е провъзгласена посмъртно за Почетен гражданин на Габрово, а улицата където е живяла в Габрово, е преименувана и днес носи нейното име.
По повод честване на 125 години от създаването на Дружеството, архивисти и сътрудници от Държавен архив – Габрово, както и дами от възстановеното през 1992 г. Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово, извършват проучвания и издирване на документи за историята му и неговата дългогодишна председателка Стефана Богдан Генчева. Документите са използвани за изложба посветена на 125 годишнина на дружеството. Те са дарение от Любен Генчев – син на Стефана Богдан Генчева, проф. Богдан Богданов – внук, от Йордана Маркова и Васил Драганов.
През 2009 г. Дружеството отбеляза своята 140-годишнина с изложба, съставена предимно от снимки и документи от обществената дейност на Стефана Богдан Генчева, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Изложбата е изготвена от Архива съвместно с Национален музей на образованието – Габрово. Днес Дружество „Майчина грижа“ развива активна обществена и благотворителна дейност. Документите му се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.
Автор: Стефка Вуцова – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.
Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.
Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.
Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.
Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.
-
Кримипреди 5 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 4 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 3 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 3 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 8 часаШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Любопитнопреди един денЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт