Свържи се с нас

Култура

Стефана Богдан Генчева

Живот, отдаден на милосърдие и „насърчаване към човеколюбие”.

Published

on

Снимка на Стефана Б. Генчева – председателка на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, [1922]

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и благотворителна дейност.

Днес, 6 август, отбелязваме 151 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Създадено е по инициатива на руския възпитаник и учител в Габровското училище – Димитър Енчев, съвместно с учителките Тонка Бойчева, Мана Попова, Анастасия Тошева и някои по-интелигентни и изявени жени на Габрово, сред които Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева и др.

Първоначално името на Дружеството е „Майчина любов”. След известно време се налага „Майчина грижа“, вероятно под давление на дошлата в Габрово през 1870 г. старозагорска учителка Анастасия Тошева. Първа председателка е Мария Гаврилова Ганчева, касиер Мома Тотьо Станчева.

Царски указ за удостояване на Стефана Богдан Генчева с почетен знак „За насърчение към човеколюбие“ – ІІІ степен, 16 февр. 1938 г.

Една от най-заслужилите председателки в дъллгата и превратна история на Дружеството е Стефана Богдан Генчева. Родена е на 14 юни 1887 г. в семейството на учителя и свещеник Иван Илиев Кожухаров. Сестра е на Илия Кожухаров – виден габровски юрист и общественик, един от най-заслужилите кметове на Габрово, провъзгласен за почетен гражданин на града. Дъщерята на Иван Кожухаров – Стефана Кожухарова учи в Априловото училище. В Русе завършва средно образование като ученичка в Девическата гимназия. Там живее в дома на Никола Обретенов и е съученичка на дъщеря му – Тонка. Омъжена е за габровския търговец Богдан Генчев.

Стефана Богдан Генчева посвещава 30 години от живота си на обществена дейност. Четиринадесет години е деен член на Настоятелството, заемайки длъжностите касиер, секретар, съветник. Шестнадесет години е избирана за председател на Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово. В периода 1935–1939 г. в него членуват 327 дами, други 50 формират младежката му секция. На 23 март 1939 г., Общото събрание на Дружеството провъзгласява Стефана Богдан Генчева за почетна председателка. Такава остава до 1943 г.

Снимка на Стефана Богдан Генчева от честване на 70-годишния юбилей на дружество „Майчина Грижа“ и 30 години от обществената й дейност, 21 ноем. 1939 г.

Тя е двигател и катализатор на много благотворителни акции, вечеринки, утра, концерти и др., наред с богата културно-просветна дейност. През 1923 г. застава начело на акцията за подпомагане на ослепелите от войните, като Дружеството им отпуска 500 лв., а през 1925 г. – за пострадалите от гръцкото нападение българи в Петричко. Нейна е заслугата за откриване на безплатна ученическа трапезария през 1936 г., в която топла храна получават 70 бедни деца на габровски работници и занаятчии. Трапезарията е поддържана основно със средства от фонд „Обществено подпомагане”, допълнени с част от бюджета на Дружеството, както и от дарения. През лятото на 1938 г. в градината на „Майична грижа” е открито първото детско лятно игрище в Габрово. С личното й съдействие е закупено бившето казино „Бузлуджа”. Към дарението на Пенчо Семов от 600 000 лв. тя прибавя 1 млн. лева кредит от Популярна банка, като ипотекира собствения си дом, за да се извърши основен ремонт и необходимите последващи пристроявания към сградата. През 1931 – 1932 г. се открива редовно професионално училище, наречено по-късно „Хаджи Радка Пенчо Семова”, което се превръща в едно от най-добрите в страната. Стефана Богдан Генчева сама подбира учителския състав за специалните предмети. Прекъсва дейността си на предеседател по здравословни причини. За цялостната си дейност е отличена от Н. В. Цар Борис III с Указ и медал „За насърчаване към човеколюбие”. Завършва житейският си път през 1978 г. в София.

Снимка от обявяване на Стефана Богдан Генчева  за Почетен гражданин на Габрово (посмъртно), май 1995 г.

По предложение на ръководството на Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, на 19 май 1995 г. Стефана Богдан Генчева е провъзгласена посмъртно за Почетен гражданин на Габрово, а улицата където е живяла в Габрово, е преименувана и днес носи нейното име.

По повод честване на 125 години от създаването на Дружеството, архивисти и сътрудници от Държавен архив – Габрово, както и дами от възстановеното през 1992 г. Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово, извършват проучвания и издирване на документи за историята му и неговата дългогодишна председателка Стефана Богдан Генчева. Документите са използвани за изложба посветена на 125 годишнина на дружеството. Те са дарение от Любен Генчев – син на Стефана Богдан Генчева, проф. Богдан Богданов – внук, от Йордана Маркова и Васил Драганов.

През 2009 г. Дружеството отбеляза своята 140-годишнина с изложба, съставена предимно от снимки и документи от обществената дейност на Стефана Богдан Генчева, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Изложбата е изготвена от Архива съвместно с Национален музей на образованието – Габрово. Днес Дружество „Майчина грижа“ развива активна обществена и благотворителна дейност. Документите му се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица