
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и благотворителна дейност.
Днес, 6 август, отбелязваме 151 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Създадено е по инициатива на руския възпитаник и учител в Габровското училище – Димитър Енчев, съвместно с учителките Тонка Бойчева, Мана Попова, Анастасия Тошева и някои по-интелигентни и изявени жени на Габрово, сред които Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева и др.
Първоначално името на Дружеството е „Майчина любов”. След известно време се налага „Майчина грижа“, вероятно под давление на дошлата в Габрово през 1870 г. старозагорска учителка Анастасия Тошева. Първа председателка е Мария Гаврилова Ганчева, касиер Мома Тотьо Станчева.

Една от най-заслужилите председателки в дъллгата и превратна история на Дружеството е Стефана Богдан Генчева. Родена е на 14 юни 1887 г. в семейството на учителя и свещеник Иван Илиев Кожухаров. Сестра е на Илия Кожухаров – виден габровски юрист и общественик, един от най-заслужилите кметове на Габрово, провъзгласен за почетен гражданин на града. Дъщерята на Иван Кожухаров – Стефана Кожухарова учи в Априловото училище. В Русе завършва средно образование като ученичка в Девическата гимназия. Там живее в дома на Никола Обретенов и е съученичка на дъщеря му – Тонка. Омъжена е за габровския търговец Богдан Генчев.
Стефана Богдан Генчева посвещава 30 години от живота си на обществена дейност. Четиринадесет години е деен член на Настоятелството, заемайки длъжностите касиер, секретар, съветник. Шестнадесет години е избирана за председател на Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово. В периода 1935–1939 г. в него членуват 327 дами, други 50 формират младежката му секция. На 23 март 1939 г., Общото събрание на Дружеството провъзгласява Стефана Богдан Генчева за почетна председателка. Такава остава до 1943 г.

Тя е двигател и катализатор на много благотворителни акции, вечеринки, утра, концерти и др., наред с богата културно-просветна дейност. През 1923 г. застава начело на акцията за подпомагане на ослепелите от войните, като Дружеството им отпуска 500 лв., а през 1925 г. – за пострадалите от гръцкото нападение българи в Петричко. Нейна е заслугата за откриване на безплатна ученическа трапезария през 1936 г., в която топла храна получават 70 бедни деца на габровски работници и занаятчии. Трапезарията е поддържана основно със средства от фонд „Обществено подпомагане”, допълнени с част от бюджета на Дружеството, както и от дарения. През лятото на 1938 г. в градината на „Майична грижа” е открито първото детско лятно игрище в Габрово. С личното й съдействие е закупено бившето казино „Бузлуджа”. Към дарението на Пенчо Семов от 600 000 лв. тя прибавя 1 млн. лева кредит от Популярна банка, като ипотекира собствения си дом, за да се извърши основен ремонт и необходимите последващи пристроявания към сградата. През 1931 – 1932 г. се открива редовно професионално училище, наречено по-късно „Хаджи Радка Пенчо Семова”, което се превръща в едно от най-добрите в страната. Стефана Богдан Генчева сама подбира учителския състав за специалните предмети. Прекъсва дейността си на предеседател по здравословни причини. За цялостната си дейност е отличена от Н. В. Цар Борис III с Указ и медал „За насърчаване към човеколюбие”. Завършва житейският си път през 1978 г. в София.

По предложение на ръководството на Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, на 19 май 1995 г. Стефана Богдан Генчева е провъзгласена посмъртно за Почетен гражданин на Габрово, а улицата където е живяла в Габрово, е преименувана и днес носи нейното име.
По повод честване на 125 години от създаването на Дружеството, архивисти и сътрудници от Държавен архив – Габрово, както и дами от възстановеното през 1992 г. Женско благотворително дружество “Майчина грижа” – Габрово, извършват проучвания и издирване на документи за историята му и неговата дългогодишна председателка Стефана Богдан Генчева. Документите са използвани за изложба посветена на 125 годишнина на дружеството. Те са дарение от Любен Генчев – син на Стефана Богдан Генчева, проф. Богдан Богданов – внук, от Йордана Маркова и Васил Драганов.
През 2009 г. Дружеството отбеляза своята 140-годишнина с изложба, съставена предимно от снимки и документи от обществената дейност на Стефана Богдан Генчева, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Изложбата е изготвена от Архива съвместно с Национален музей на образованието – Габрово. Днес Дружество „Майчина грижа“ развива активна обществена и благотворителна дейност. Документите му се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.
Автор: Стефка Вуцова – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 5 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 7 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 7 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 7 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 7 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)
-
Кримипреди 4 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Новинипреди 7 дниНяма инженери, строители, заварчици и архитекти!







