Свържи се с нас

Култура

Кукленият театър започна работа по ново заглавие

Published

on

Въпреки сложната ситуация, причинена от Ковид-19 и тежкото финансово състояние на театъра, Държавен куклен театър – Габрово започва творческа лаборатория, която е първи етап от реализацията на премиерното заглавие „Ламята от улица Войтешка“, по мотиви на Карел Чапек.

Участие ще вземе целият творчески състав на театъра, а лабораторията ще бъде водена от гост – постановъчния екип: Владислава Джамбазова – режисьор, Емелияна Андонова-Тотева – сценограф и Владимир Джамбазов – композитор. Премиерата ще съвпадне със 130-годишнината от рождението на световно известния писател Карел Чапек и ще бъде акцент в предстоящия юбилеен сезон, през който Държавен куклен театър – Габрово чества 50-годишния си юбилей и 65 години куклено изкуство в Габрово.

Спектакълът е ориентиран към семейна публика. Творческият тим поканен от директора Алфидин Ахмедов, заел се с реализацията на новото юбилейно заглавие „Ламята от улица Войтешка“, е от утвърдени творци на българската и международната куклена сцена.

Режисьорът Владислава Джамбазова е завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност „Режисура на куклен театър“ в класа на проф. Славчо Маленов и доц. Петър Пашов. Работи върху куклени спектакли за деца и възрастни и е автор на драматургия за куклен театър. В последните години интересите ѝ са фокусирани върху визуално-движенческия театър и театъра на обекта. Спектаклите ѝ са удостоени с редица награди от национални и международни фестивали.

Визията на бъдещото представление – сценография и кукли, е поверена на Емелияна Андонова-Тотева. Тя е завършила НХА, специалност „Сценография“, реализирала е над 60 постановки за деца и възрастни в куклени и драматични театри в страната и чужбина, а мого от тях са ѝ донесли награди от престижни национални и международни фестивали. Нейни творби участват и в сценорафски изложби.

Авторската музика в спектакъла ще бъде на композитора Владимир Джамбазов. Той е завършил композиция в Университета на изкуствата Folkwang в град Есен. Автор е на музика за над 110 куклени спектакъла. Композира електроакустична, камерна и симфонича музика и музика за анимационно, игрално и документално кино. Носител е на множество музикални и театрални награди в България, Европа и САЩ. Освен у нас творбите му са записвани и издавани в Германия, Испания, Австрия, САЩ, Бразилия, Япония и Хонг Конг. Участник е в най-престижните музикални фестивали в над 40 страни по света.

Изборът на заглавието „Ламята от улица Войтешка“ не е случаен, тъй като спектакълът ще е предназначен за нова таргет група на кукления театър, а именно семейната публика. Директорът на театъра Алфидин Ахмедов, заедно с актьорския състав, са уверени, че зрителите ще видят една красива история, вплела в себе си приключенски смях и високо художествено-естетическо майсторство.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Людмила Людмилова гостува в РБ „Априлов-Палаузов“

Published

on

На 5 март от 17.15 ч. читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов-Палаузов“ гостува Людмила Людмилова – педагог, детски и семеен психолог.

Преподавателката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констелации и лечението на хранителни зависимости.

Автор на собствен метод за лечение на хранителни разстройства Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“. Л. Людмилова: „Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“…

Зареди още

Култура

Показват в изложба победата при Шипка и Шейново през Освободителната война

Published

on

На 29 февруари, четвъртък, от 17.30 часа в Икономовата къща ще се състои откриването на изложбата „Последното сражение”. Временната експозиция е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877- 1878 г.

Това е последното сражение от военните действия в района на Шипченския проход, започнали с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължили с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене.

Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград.

На 16 януари в Казанлък започват първите преговори за мир, а на 31 януари е подписано Одринското примирие.

Експозицията разказва историята на това величаво сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка.

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата…“

В музей „Етър“ показват пушката на Бенковски и Възванието за обявяване на Априлското въстание.

Published

on

От 1 до 5 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ може да видите пушката, с която Георги Бенковски води Хвърковатата чета и воюва за българската свобода. Оръжието на този харизматичен революционер и негови документи ще бъдат показани на третия етаж в Музейния център. Това е най-голямата сграда в музея, известна е като Кръстник–Колчов хан и за първи път се отваря за посетители. Освен пушката на Бенковски, в изложбата са представени Възванието за обявяване на Априлското въстание от 22 април 1876 година и документи, свързани с живота на Бенковски преди да стане един от Апостолите на Априлското въстание.

Пушката е „Уинчестър“, модел 1866 година, и с това оръжие Георги Бенковски се изправя срещу огромната военна и административна мощ на Османската империя. Революционерът вярва толкова пламенно в българската национална независимост, че увлича хиляди в една борба, която чрез неговата личност не изглежда обречена. Георги Бенковски е символ на непокорния дух на българите. Някой би казал, че е живял в бунтовно време, станал е един от апостолите на свободата, но не е дочакал да я види с очите си. Дали е така, обаче? По-скоро Георги Бенковски я изживява като усещане и затова се бори за нея с толкова плам и ентусиазъм. Непокорният му дух го превръща в един от символите на свободата, а следващите поколения съхраняват спомена за него.

Из „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски:

„Бенковски е необикновена, изключителна, „на голямо скроена“ личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстание, което и днес някои още смятат за луда и безполезна авантюра. И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол; да криеш истинското си име, което би всяло ужас всред благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш фактически главен организатор на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни собственици, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества. Бенковски не бе назначен за водач на въстанието с указ. Той дори не бе избран на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за главен апостол, а Бенковски бе пратен само за негов помощник. Но това било, докато те били в Гюргево, докато способностите и достойнствата се ценели по диплома и атестат. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага.“

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица