Свържи се с нас

Култура

Недялко Каранешев – художникът, пресъздал духа на времето

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Недялко Каранешев–български художник, учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия, историк и общественик.

Недялко Каранешев, 1940 г.

Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1876 г. в с. Хотница, Великотърновско, в семейството на Константин Трифонов Каранешев – учител, опълченец и почетен гражданин на Габрово. Недялко Каранешев учи последователно в родното си село, Горна Оряховица и Велико Търново, като по време на ученическите години проявява траен интерес към изобразителното изкуство.

Недялко Каранешев, 1960 г

Обучението му го среща с митрополит Климент (със светско име Васил Друмев – възрожденски, един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България), който впечатлен от заложбите на бъдещия художник, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, спомага за приемането му през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в София. Там негови преподаватели са известните български художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров. След успешното завършване през 1902 г. Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция, Италия, под менторството на проф. Джовани Фатори – педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.

Недялко Каранешев (вляво) и Стефан Ковачев, работещи бюста за паметника на Продан Тишков (Чардафон) в Габрово, 1912 г.

Недялко Каранешев се завръща в България и до 1908 г. учителства последователно в Горна Оряховица и в Дряново. В продължение на 10 години, до 1918 г. е учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия в Габрово. Паралелно преподава и в габровското Девическо училище, където води курсове по приложни изкуства до 1923 г. Заедно със Стефан Ковачев –художник и учител по рисуване, организират множество изложби, както на свои творби, така и ученически. През 1912 г. Каранешев и Ковачев работят по направата на бюста на Продан Тишков – Чардафон.

Пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон са характерни за неговото творчество. Негов е портретът на Васил Априлов, откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г.. Основни сюжетни линии в неговите творби са Възраждането и освобождението на България.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1910 г.

След пребиваването си в Габрово, Недялко Каранешев се установява в Велико Търново. Паралелно с учителската си дейност, участва в изографисването на църкви и манастири в Търновската епархия и е автор на публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това – в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 във Велико Търново. Рисува възрожденски архитектурни шедьоври и манастири в Арбанаси, Велико Търново, Габрово, като проучва тяхното създаване. Интересът към историческото наследство, Каранешев комбинира с учителството и в резултат на това изготвя лекции, статии и летописни бележки, насочени към учениците и посветени на редица революционери и дейци като Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето и др. Каранешев е и автор на стихове и краеведски изследвания – резултат на активната му събирателска дейност.

За своята дългогодишна обществена деятелност, и поп повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Умира на 10 март 1964 г. във Велико Търново. Градската галерия в Горна Оряховица и до днес носи името му, а негови произведения са ценно притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1.11.1910 г.

Лични документи на художника, негови снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведска тематика се съхраняват в Държавен архив – Габрово във фонд на негово име. Част от архивното му наследство се съхранява и в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив – София.

Автор: Стела Илева Младши,
експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица