Свържи се с нас

Култура

Любовта на змей с билки се „гаси“, самодива дом „не върти“

Published

on

„Бай, бабо, ле“ – събитие от инициативата „Еньовден: билки и баилки“, се проведе на 27 и 28 юни в музей „Етър“. Посетителите научиха интересни практики за лечение и коя билка за каква болест се ползва. Билките и баилките са от голямо значение за лечебните практики в миналото. Вярва се, че има треви, които да те излекуват дори от нежелана обич.

Отлично запозната с фолклорните предания, уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва истории, предавани от поколение на поколение. Змейовете се влюбват в девойки, а мъжете – в самодиви.

Змеиците – женските змейове, също могат да изпитат чувства към човек. Любовта между толкова различни по същността си същества обикновено е драматична. Песни и приказки са посветени на такива изпепеляващи чувства, но най-често тази любов не е съвсем споделена и едната страна се опитва да се отърве, а това може да стане с билки. От отмъщението на самодивите човек заболява, а лечението е с баилки.

„Ако някой залинее, е стъпил в самодивско хорище или трапеза. Самодивите си отмъщават, като вземат здравето на човека, който започва да линее без видима причина. Тогава близките му търсят помощта на баячка. Обикновено това е жена. Макар и по-рядко, срещат се и мъже, които баят. Лечителите се обръщат към Бог и Богородица, за да помогнат за лечението на човека. Баилките се казват шепнешком, за да не бъдат разбрани. Ако бъдат споделени не с когото трябва, загубват своята сила и не могат да въздействат. Когато се предава знанието, баячката сама избира на кого. Обикновено това е младо момиче или момче от семейството, които имат необходимите качества и желание. Смята се, че докато лечителят практикува, избраният да го наследи няма пълна власт над баилките. Болният е включен в лечението си. Ако се лее куршум или восък, той държи паницата с вода над главата си, отива да я излее на плодно дърво, спи с восъка или оловото. Така по време на съня, излиза всичко, което го е изплашило. Ако човек не може да се освободи веднага, отива отново при баячката, но нечетен брой пъти.“

От думите на Румяна Денчева става ясно, че зейовете се влюбват, най-често, в неминали под венчило девойки. Змеиците пък могат да обикнат и женен мъж. Тогава правят всичко възможно да го разделят от семейството му и да го отведат в своето обиталище. От змейовата любов човек може да се отърве с опушване от билки. Затова змейовете отказват на любимите си да горят сено. Вратига, комунига и тинтява са билките, които запалени предизвикват раздялата.

Смятани за демонични същества, змейовете нямат само отрицателни черти. Румяна Денчева разказва предавана от уста на уста приказка за змей, който довежда в пещерата майката на жена си, за да се грижи за новороденото му дете. Когато си тръгва, слага в престилката й люспи от червен лук. Условието е да не ги поглежда, докато не се прибере в къщи. Когато бабата разгръща престилката, оказва се, че е пълна със злато – змейов дар за оказаната помощ.

Змейовете и хората са в непрекъснат контакт помежду си. Змей пази реколтата от други змейове, дори се бие с тях, за да я съхрани. Когато овчарите открият паднал змей, хранят го четиридесет дни, за да се излекува.

Във фолклора може да има змейове и змеици, но самодивите са само жени. Красиви и примамливи за мъжете, те не могат да обичат човешко същество. Мъжът трябва да открадне ризата на самодивата, за да тръгне тя с него. Самодивата никога не става добра домакиня и майка. Ако намери ризата си, грабва я и бяга отново в дивото.

Самодивата страни от човека, но във фолклора не се споменава с кого се обвързва. Макар да не са известни самодиви от мъжки пол, много хора говорят за самодивски сватби, от които се чуват тъпани и зурни, макар хората да не могат да видят нито какво се случва, нито къде.

Билките, баилките, преданията за змейове и самодиви са част от българския фолклор, чудесно разказан в неповторимата атмосфера на музей „Етър“ в последните два почивни дни на месец юни.

В Музеен детски център се предлагат образователните игри „Билков пъзел“ и „Познай билките“.

*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица