Свържи се с нас

Култура

Любовта на змей с билки се „гаси“, самодива дом „не върти“

Published

on

„Бай, бабо, ле“ – събитие от инициативата „Еньовден: билки и баилки“, се проведе на 27 и 28 юни в музей „Етър“. Посетителите научиха интересни практики за лечение и коя билка за каква болест се ползва. Билките и баилките са от голямо значение за лечебните практики в миналото. Вярва се, че има треви, които да те излекуват дори от нежелана обич.

Отлично запозната с фолклорните предания, уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва истории, предавани от поколение на поколение. Змейовете се влюбват в девойки, а мъжете – в самодиви.

Змеиците – женските змейове, също могат да изпитат чувства към човек. Любовта между толкова различни по същността си същества обикновено е драматична. Песни и приказки са посветени на такива изпепеляващи чувства, но най-често тази любов не е съвсем споделена и едната страна се опитва да се отърве, а това може да стане с билки. От отмъщението на самодивите човек заболява, а лечението е с баилки.

„Ако някой залинее, е стъпил в самодивско хорище или трапеза. Самодивите си отмъщават, като вземат здравето на човека, който започва да линее без видима причина. Тогава близките му търсят помощта на баячка. Обикновено това е жена. Макар и по-рядко, срещат се и мъже, които баят. Лечителите се обръщат към Бог и Богородица, за да помогнат за лечението на човека. Баилките се казват шепнешком, за да не бъдат разбрани. Ако бъдат споделени не с когото трябва, загубват своята сила и не могат да въздействат. Когато се предава знанието, баячката сама избира на кого. Обикновено това е младо момиче или момче от семейството, които имат необходимите качества и желание. Смята се, че докато лечителят практикува, избраният да го наследи няма пълна власт над баилките. Болният е включен в лечението си. Ако се лее куршум или восък, той държи паницата с вода над главата си, отива да я излее на плодно дърво, спи с восъка или оловото. Така по време на съня, излиза всичко, което го е изплашило. Ако човек не може да се освободи веднага, отива отново при баячката, но нечетен брой пъти.“

От думите на Румяна Денчева става ясно, че зейовете се влюбват, най-често, в неминали под венчило девойки. Змеиците пък могат да обикнат и женен мъж. Тогава правят всичко възможно да го разделят от семейството му и да го отведат в своето обиталище. От змейовата любов човек може да се отърве с опушване от билки. Затова змейовете отказват на любимите си да горят сено. Вратига, комунига и тинтява са билките, които запалени предизвикват раздялата.

Смятани за демонични същества, змейовете нямат само отрицателни черти. Румяна Денчева разказва предавана от уста на уста приказка за змей, който довежда в пещерата майката на жена си, за да се грижи за новороденото му дете. Когато си тръгва, слага в престилката й люспи от червен лук. Условието е да не ги поглежда, докато не се прибере в къщи. Когато бабата разгръща престилката, оказва се, че е пълна със злато – змейов дар за оказаната помощ.

Змейовете и хората са в непрекъснат контакт помежду си. Змей пази реколтата от други змейове, дори се бие с тях, за да я съхрани. Когато овчарите открият паднал змей, хранят го четиридесет дни, за да се излекува.

Във фолклора може да има змейове и змеици, но самодивите са само жени. Красиви и примамливи за мъжете, те не могат да обичат човешко същество. Мъжът трябва да открадне ризата на самодивата, за да тръгне тя с него. Самодивата никога не става добра домакиня и майка. Ако намери ризата си, грабва я и бяга отново в дивото.

Самодивата страни от човека, но във фолклора не се споменава с кого се обвързва. Макар да не са известни самодиви от мъжки пол, много хора говорят за самодивски сватби, от които се чуват тъпани и зурни, макар хората да не могат да видят нито какво се случва, нито къде.

Билките, баилките, преданията за змейове и самодиви са част от българския фолклор, чудесно разказан в неповторимата атмосфера на музей „Етър“ в последните два почивни дни на месец юни.

В Музеен детски център се предлагат образователните игри „Билков пъзел“ и „Познай билките“.

*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица