Свържи се с нас

Култура

Любовта на змей с билки се „гаси“, самодива дом „не върти“

Published

on

„Бай, бабо, ле“ – събитие от инициативата „Еньовден: билки и баилки“, се проведе на 27 и 28 юни в музей „Етър“. Посетителите научиха интересни практики за лечение и коя билка за каква болест се ползва. Билките и баилките са от голямо значение за лечебните практики в миналото. Вярва се, че има треви, които да те излекуват дори от нежелана обич.

Отлично запозната с фолклорните предания, уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва истории, предавани от поколение на поколение. Змейовете се влюбват в девойки, а мъжете – в самодиви.

Змеиците – женските змейове, също могат да изпитат чувства към човек. Любовта между толкова различни по същността си същества обикновено е драматична. Песни и приказки са посветени на такива изпепеляващи чувства, но най-често тази любов не е съвсем споделена и едната страна се опитва да се отърве, а това може да стане с билки. От отмъщението на самодивите човек заболява, а лечението е с баилки.

„Ако някой залинее, е стъпил в самодивско хорище или трапеза. Самодивите си отмъщават, като вземат здравето на човека, който започва да линее без видима причина. Тогава близките му търсят помощта на баячка. Обикновено това е жена. Макар и по-рядко, срещат се и мъже, които баят. Лечителите се обръщат към Бог и Богородица, за да помогнат за лечението на човека. Баилките се казват шепнешком, за да не бъдат разбрани. Ако бъдат споделени не с когото трябва, загубват своята сила и не могат да въздействат. Когато се предава знанието, баячката сама избира на кого. Обикновено това е младо момиче или момче от семейството, които имат необходимите качества и желание. Смята се, че докато лечителят практикува, избраният да го наследи няма пълна власт над баилките. Болният е включен в лечението си. Ако се лее куршум или восък, той държи паницата с вода над главата си, отива да я излее на плодно дърво, спи с восъка или оловото. Така по време на съня, излиза всичко, което го е изплашило. Ако човек не може да се освободи веднага, отива отново при баячката, но нечетен брой пъти.“

От думите на Румяна Денчева става ясно, че зейовете се влюбват, най-често, в неминали под венчило девойки. Змеиците пък могат да обикнат и женен мъж. Тогава правят всичко възможно да го разделят от семейството му и да го отведат в своето обиталище. От змейовата любов човек може да се отърве с опушване от билки. Затова змейовете отказват на любимите си да горят сено. Вратига, комунига и тинтява са билките, които запалени предизвикват раздялата.

Смятани за демонични същества, змейовете нямат само отрицателни черти. Румяна Денчева разказва предавана от уста на уста приказка за змей, който довежда в пещерата майката на жена си, за да се грижи за новороденото му дете. Когато си тръгва, слага в престилката й люспи от червен лук. Условието е да не ги поглежда, докато не се прибере в къщи. Когато бабата разгръща престилката, оказва се, че е пълна със злато – змейов дар за оказаната помощ.

Змейовете и хората са в непрекъснат контакт помежду си. Змей пази реколтата от други змейове, дори се бие с тях, за да я съхрани. Когато овчарите открият паднал змей, хранят го четиридесет дни, за да се излекува.

Във фолклора може да има змейове и змеици, но самодивите са само жени. Красиви и примамливи за мъжете, те не могат да обичат човешко същество. Мъжът трябва да открадне ризата на самодивата, за да тръгне тя с него. Самодивата никога не става добра домакиня и майка. Ако намери ризата си, грабва я и бяга отново в дивото.

Самодивата страни от човека, но във фолклора не се споменава с кого се обвързва. Макар да не са известни самодиви от мъжки пол, много хора говорят за самодивски сватби, от които се чуват тъпани и зурни, макар хората да не могат да видят нито какво се случва, нито къде.

Билките, баилките, преданията за змейове и самодиви са част от българския фолклор, чудесно разказан в неповторимата атмосфера на музей „Етър“ в последните два почивни дни на месец юни.

В Музеен детски център се предлагат образователните игри „Билков пъзел“ и „Познай билките“.

*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Пет художници ще потърсят духа на Дряново в пленер по живопис

Published

on

От 1 до 5 юли 2026 г. Дряново отново ще се превърне в творческа сцена под открито небе. Историческият музей – Дряново и Община Дряново за пети пореден път организират Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.

В тазгодишното издание ще участват петима художници, избрани по регламент – живописци с различен творчески почерк, академична подготовка и богато изложбено присъствие. В продължение на пет дни те ще работят сред пейзажите, архитектурата и неповторима атмосферата на Дряново, превръщайки града в извор на художествено вдъхновение.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост. На участниците се предоставя пълна свобода да реализират творческите си идеи и пластични търсения. Именно тази откритост го прави поле за автентично и непосредствено художествено изследване.

Събитието носи конкурсен характер. Всяка година се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. Церемонията по обявяването на носителя за тази година ще се състои на 5 юли от 17.00 часа в Икономовата къща. Отличеният художник ще получи привилегията – право да представи своето творчество самостоятелно през 2027 г.

Участниците в петото издание са пет, с интересна и богата биография. Ивелина Петрова Иванова е родена в Шумен и е завършила специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а магистърска степен по „Графика и графични комуникации“ придобива в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Зад гърба й стоят редица самостоятелни изложби, участия в национални и международни пленери и значими отличия, сред които наградата „Тракийски конник“ на Есенен салон – Стара Загора (2008), награда на Съюза на българските художници от националната изложба „Лудогорие“, както и награда на Община Шумен за изкуство и култура (2020). Тя е член на Дружеството на шуменските художници и асистент в Шуменския университет.

Д-р Весела Николова е художник стенописец и педагог, завършила магистърска и докторска степен по Изящни изкуства — Стенопис и Педагогика на обучението по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода 2012–2013 г. специализира Графичен дизайн и илюстрация в университета „Монтфорт“ в Лестър, Великобритания, а по време на следването си участва в програми „Еразъм“ в Сърбия, Италия, Румъния, Германия, Холандия и другаде. Понастоящем преподава в Американски колеж „АРКУС“.

Нели Гашарова е завършила The Art Institute of Pittsburgh, специалност „Интериорен дизайн“, и се изявява активно и в областта на живописта. Платната й пресъздават екзотични географии, свързани с нейните продължителни пътувания, с акцент върху градския пейзаж, огледан в морската вода. Работата ѝ се отличава с експресивна въздейственост, полихромен и динамичен колорит, изграден с прецизна чувственост. Освен живописец, тя е и продуцент на анимационния филм „Денят на кървавите венци“, носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци, награда „Best Animated“ от кинофестивала Hollywood Weekly (2014), специална диплома от фестивала „Златен Ритон“ – Пловдив (2014), отличие от iPhone Film Festival и награди за видеоарт от VIDEOHOLICA и Delete TV.

Силвана Илиева е родена през 1989 г. в София и работи с широк спектър от медии – съвременен текстил, живопис, фотография, рисунка и видео. Завършила е живопис в Националното училище за изящни изкуства и сценография в НАТФИЗ, изучавала е дигитални изкуства и се е дипломирала като магистър по „Текстилно изкуство“ в Националната художествена академия в София. Творец с динамично и богато присъствие в художествения живот у нас и в чужбина.

Мария Алексиева е родена на 3 юли 1976 г. и е завършила специалност „Иконография“ – магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. работи като уредник, фонд живопис, в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред отличията ѝ са награда на журито от Биенале на рисунката в Македония (2016), награда за живопис от БХГ „Петко Задгорски“ (2016), наградата „Млад художник“ на името на Руси Стоянов (2015) и редица номинации от национални изложби.

Националният пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ е не само художествено събитие. Той е жест на принадлежност към едно място с изключително богато историческо и архитектурно наследство, носещо завинаги името на емблемата на българското възрожденско строителство.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица