Свържи се с нас

Култура

140 години от рождението на индустриалеца и благодетел Лазар Попминков

Published

on

Лазар Попминков, 1910 г.

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, оставили трайна следа в историята на града. През настоящата година се навършват 140 години от рождението и 65 години от смъртта на индустриалеца, общественика и меценат Лазар Николов Попминков.

Роден е през май 1880 г. в семейството на Никола и Рада Попминкови. Данните за рождената му дата са противоречиви. В кръщелно свидетелство се посочва датата 19 май, а в писана от него биография до председателя на Търговско-индустриалната камара във Варна – 20 май.

През 1898 г. завършва Априловска гимназия.

Лазар Попминков, 1930 г.

Работи поледователно като писар в Бирничеството в Севлиевското окръжно управление и във Великотърновското околийско управление.

През януари 1912 г. регистрира собствена търговска фирма. Основната дейност на „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“ е осъществяване на търговски връзки между габровските текстилни предприятия и европейските търговски агенции „Бриньоли Костакиев” и „Соломон–Гадол” за закупуване на материали за производствена дейност. Дейността на бюрото е преустановена от започналите войни, а Лазар Попминков е мобилизиран и става санитар в Габровската етапна болница, където се лекуват ранени войници от битките при Одрин, Люлебургас и други турски крепости.

Групова снимка на членовете на акционерно дружество за ютени изделия фабрика „Кирил”, сред които Лазар Попминков (първия прав, от ляво надясно), Пенчо Семов, Тотю Пантев и др., 1920 г.

На фона на всички тези динамични събития той става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна и е включен в нейния Управителния съвет, а по-късно е назначен и за неин директор.

През април 1933 г., като акционер и член на управителния съвет на Параходното дружество, става част от сформираната комисия за проучване възможността за закупуване на параходи. Обикаля големите европейски пристанища Триест, Хамбург, Генуа и Марсилия и до декември същата година успява да закупи от Марсилия корабите „Луи Фресине” и „Феликс Фресине”, по-късно са преименувани на „Мария Луиза” и „Балкан”.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

По същото време, заедно с габровците М. Минчев, И. Марокинджиев, П. Хаджистойчев, А. Кратунков и Б. Василев, става действителен член на варненската търговско-индустриална камара. Дългогодишен председател е на габровското физкултурно дружество „Юнак”, общински съветник, подпредседател на Популярната банка, подпредседател на читалище „Априлов – Палузов”, член в сконтовия комитет на Българска народна банка. Награден е със сребърен и златен медал за дългогодишната му работа като застрахователен агент в Габрово към застрахователно дружество „Юнион”.

През годините Лазар Н. Попминков развива не само активна търговска и обществена, но и благотворителна дейност.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

Голямата му любов към родното училище е причина за активното му спомоществователство на Втора смесена прогимназия „ Неофит Рилски”. Дарява художествено изработено знаме на училището, читалня, библиотека и училищна духова музика. За набавяне на книги за читалнята той прави поредно дарение в размер на 10 000 лева.

Всяка година подпомага и безплатната ученическа трапезария В памет на на брат си ген. Димитър Попминков дарява 5000 лв. на библиотеката „Априлов – Палаузов” – Габрово. Заедно с другия си брат Георги Попминков даряват на Априловска гимназия сумата от 30 000 лв. за създаване на фонд „Димитър Попминков“, от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици, прилежни по физическо възпитание.

Законът за национализацията от 23 декември 1947 г. ликвидира акциите му във фабрика „Кирил” – Варна и Параходното дружество, а закона за едрата градска собственост от 1948 г. му отнема и последната възможност за препитание и издръжка и Лазар Попминков остава да живее при брат си Георги Попминков. Почива през 1955 г.

Снимка на Лазар Н. Попминков (първият отдясно) и Тотю Пантев във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер, от търговската, обществената и благотворителната му дейност.

Съдържанието им е разнообразно – автобиографични сведения, история и родословно дърво на рода Попминкови, удостоверения, свидетелства, кореспонденция с търговски агенции, Българското параходно дружество, Варненската търговско-индустриална камара, Застрахователното дружество „Юнион“ и др. по търговски въпроси, за покупка на кораби, за дейността му като член на камарата, като застрахователен агент, снимки на Лазар Попминков и семейството му, с приятели, членове на акционерни дружества, управителния съвет на Популярна банка – Габрово, членове на Варненската търговско-индустриална камара и др.

Снимка от освещаването на знамето на 2-ра прогимназия „Неофит Рилски“ – Габрово, дарено от Лазар Попминков, 1941 г.

Те са достъпни за потребителите на архивна информация и са заведени във личен фонд на името на Лазар Николов Попминков.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица