Свържи се с нас

Култура

140 години от рождението на индустриалеца и благодетел Лазар Попминков

Published

on

Лазар Попминков, 1910 г.

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, оставили трайна следа в историята на града. През настоящата година се навършват 140 години от рождението и 65 години от смъртта на индустриалеца, общественика и меценат Лазар Николов Попминков.

Роден е през май 1880 г. в семейството на Никола и Рада Попминкови. Данните за рождената му дата са противоречиви. В кръщелно свидетелство се посочва датата 19 май, а в писана от него биография до председателя на Търговско-индустриалната камара във Варна – 20 май.

През 1898 г. завършва Априловска гимназия.

Лазар Попминков, 1930 г.

Работи поледователно като писар в Бирничеството в Севлиевското окръжно управление и във Великотърновското околийско управление.

През януари 1912 г. регистрира собствена търговска фирма. Основната дейност на „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“ е осъществяване на търговски връзки между габровските текстилни предприятия и европейските търговски агенции „Бриньоли Костакиев” и „Соломон–Гадол” за закупуване на материали за производствена дейност. Дейността на бюрото е преустановена от започналите войни, а Лазар Попминков е мобилизиран и става санитар в Габровската етапна болница, където се лекуват ранени войници от битките при Одрин, Люлебургас и други турски крепости.

Групова снимка на членовете на акционерно дружество за ютени изделия фабрика „Кирил”, сред които Лазар Попминков (първия прав, от ляво надясно), Пенчо Семов, Тотю Пантев и др., 1920 г.

На фона на всички тези динамични събития той става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна и е включен в нейния Управителния съвет, а по-късно е назначен и за неин директор.

През април 1933 г., като акционер и член на управителния съвет на Параходното дружество, става част от сформираната комисия за проучване възможността за закупуване на параходи. Обикаля големите европейски пристанища Триест, Хамбург, Генуа и Марсилия и до декември същата година успява да закупи от Марсилия корабите „Луи Фресине” и „Феликс Фресине”, по-късно са преименувани на „Мария Луиза” и „Балкан”.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

По същото време, заедно с габровците М. Минчев, И. Марокинджиев, П. Хаджистойчев, А. Кратунков и Б. Василев, става действителен член на варненската търговско-индустриална камара. Дългогодишен председател е на габровското физкултурно дружество „Юнак”, общински съветник, подпредседател на Популярната банка, подпредседател на читалище „Априлов – Палузов”, член в сконтовия комитет на Българска народна банка. Награден е със сребърен и златен медал за дългогодишната му работа като застрахователен агент в Габрово към застрахователно дружество „Юнион”.

През годините Лазар Н. Попминков развива не само активна търговска и обществена, но и благотворителна дейност.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

Голямата му любов към родното училище е причина за активното му спомоществователство на Втора смесена прогимназия „ Неофит Рилски”. Дарява художествено изработено знаме на училището, читалня, библиотека и училищна духова музика. За набавяне на книги за читалнята той прави поредно дарение в размер на 10 000 лева.

Всяка година подпомага и безплатната ученическа трапезария В памет на на брат си ген. Димитър Попминков дарява 5000 лв. на библиотеката „Априлов – Палаузов” – Габрово. Заедно с другия си брат Георги Попминков даряват на Априловска гимназия сумата от 30 000 лв. за създаване на фонд „Димитър Попминков“, от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици, прилежни по физическо възпитание.

Законът за национализацията от 23 декември 1947 г. ликвидира акциите му във фабрика „Кирил” – Варна и Параходното дружество, а закона за едрата градска собственост от 1948 г. му отнема и последната възможност за препитание и издръжка и Лазар Попминков остава да живее при брат си Георги Попминков. Почива през 1955 г.

Снимка на Лазар Н. Попминков (първият отдясно) и Тотю Пантев във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер, от търговската, обществената и благотворителната му дейност.

Съдържанието им е разнообразно – автобиографични сведения, история и родословно дърво на рода Попминкови, удостоверения, свидетелства, кореспонденция с търговски агенции, Българското параходно дружество, Варненската търговско-индустриална камара, Застрахователното дружество „Юнион“ и др. по търговски въпроси, за покупка на кораби, за дейността му като член на камарата, като застрахователен агент, снимки на Лазар Попминков и семейството му, с приятели, членове на акционерни дружества, управителния съвет на Популярна банка – Габрово, членове на Варненската търговско-индустриална камара и др.

Снимка от освещаването на знамето на 2-ра прогимназия „Неофит Рилски“ – Габрово, дарено от Лазар Попминков, 1941 г.

Те са достъпни за потребителите на архивна информация и са заведени във личен фонд на името на Лазар Николов Попминков.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица