Отличията „Читател на годината” на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово, една от най-старите български библиотеки, се връчват традиционно в началото на новата година. Наградите имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и подпомагане процеса на изграждане на читателски навици.

Определят се на база на безпристрастна актуална статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература за дома в библиотеката. Въпреки пандемията от КОВИД-19 и временното затваряне за потребители, за пети път екипът на Габровската библиотека отличи своите най-верни читатели.

Първото място, с най-много заети книги, бе за Иван Димитров с 289 заглавия. Втора награда бе определена за Пламен Илчев със 196, а трета – за Павлина Илиева със 162 книги.

Тринадесетгодишният Йордан Коларов от ОУ „Ран Босилек” бе класиран на първо място сред читателите до 14 години. със 147 заети книги. Втора след него остана 13-годишната Преслава Цонева от същото училище, със 115 и на трето – десетгодишният Никола Великов от ОУ ”Св.св. Кирил и Методий” със 105 книги.

Читателите на годината получиха грамота, безплатна карта за една година и книги. Наградите бяха връчени при пълно спазване на противоепидемичните мерки.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.

Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.

Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в три лични фонда – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).

Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.

Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия). Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си.

Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението, му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност: „…На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. …На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“

Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“ (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.

Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).

Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.

След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.

Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.

През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.

В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.

В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.

Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.

След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

За пореден път в Габрово ще бъде отличено събитието на годината, събитието в областта на културата, докоснало сърцата на габровци. Конкурсът е своеобразен преглед на културния живот в общината и се провежда на два етапа.

В първия етап зрителите, слушателите и участниците дават предложения, като посочват събитията – театрални постановки, изложби, концерти и други, които според тях са били най-вълнуващи.

След това започва гласуването. Заради пандемията тази година няма да има кутии за събиране на предложенията, но е посочен телефон за тези, които не могат да се справят с изпращането на електронни съобщения.

Те могат да позвънят, или да изпратят съобщение. Или просто да помолят някой да го направи вместо тях. Предложенията ще се събират от 25 януари до 14 февруари на e-mail: buditelite@mail.bg или във Фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ и на страницата на „Клуб на будителите“ Габрово. Както и на телефон 0878825642 .

Гласуването за номинираните събития ще продължи от 15 февруари до 8 март по същия начин. Вотът на публиката и журито ще определи събитието на Габрово в областта на културата за 2020 година.

Макар, че около половин година през 2020-та не беше възможно да се провеждат събития с публика, годината има своите постижения. Културните институти, организациите, читалищата и творците не спряха да работят по своите проекти и дори предизвикателството на вируса ги направи по-изобретателни и нестандартни.

Предстои да ги оценим. Дори да не станат победители в конкурса, те ще получат наградата на зрителите, които са ги номинирали.

Наградата ще бъде връчена на церемония в края на март, в зависимост от мерките – на живо, или онлайн.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/