Култура
Мостът Игото – един от символите на Габрово 186 г.
Конашкият мост („Игото”) – един от символите на Габрово в продължение на 186 години.
Когато през 1798 г. Габрово е опожарено от войските на Капудан Хюсеин паша, неизвестен летописец отбелязва изгарянето на две църкви и оцеляването на няколко каменни постройки, сред които са два моста. Единият от тях е Конашкият мост, изграден през 1749 г. и просъществувал до 1935 г., когато е подменен с нов. Той е датиран по надпис на каменна плоча, вградена в парапета: „Согради сые мост в лето от сотворение мира 7244, а от Рождество Христово 1749″. (Плочата е отнесена при голямото наводнение през 1897 г.) Това го прави най-старият каменен мост в Габрово, свидетел на историческите събития и превратности в продължение на 186 г.

Мостът е построен на стратегическия път през Шипченския проход към Тракия. Мястото му е сполучливо избрано в едно от стесненията на р. Янтра, при скалист праг, преминаващ от хълмовете на запад (Баждар) към изток (Камъка). Той е изграден във време, когато Габрово е проспериращо занаятчийско и търговско селище, разрастващо се и по левия бряг на реката. Името на моста е свързано с близкото му местоположение спрямо турския конак. До 20-те години на ХIХ в. той заема пространството на днешния площад „1 май 1876 г.”, след което е преместен в подножието на Баждар, където днес е хотел „Балкан”.
Заради надписа, може да се предполага, че е построен от български майстори със средствата на местното население. Изграден е от жълто-зелен пясъчник, с два свода и ракла, стъпила върху издигаща се от реката скала. Известният краевед Илия Габровски смята, че за градежа са използвани вряща вар и кръв. Той предлага и един легендарен вариант за построяването на моста. Според него, мостът е започнат от дебърски майстор, който не успява да се справи и се отказва, поради намесата на зли сили (воден дявол). Строежът е довършен от майстор Дамян от Брацигово и то след като в основите му са вградени неговия син и една габровска мома, загинали при нещастен случай във въртопа под моста. След изграждането му е поставен специален талисман за предпазване на преминаващите по него пътници.

По външен вид Конашкият мост не се различава от мостовете по българските земи през Възраждането, с характерното изгърбване, каменен парапет, скулптирана плоча с дълбан надпис и няколко свода, според бреговете на реката. Те са характерни за целия Балкански полуостров под властта на Османската империя, поради което някои ги определят като „турски тип”, а всъщност те датират от римско време. Това дава основание на някои възрожденци да предполагат, че тези мостове са строени преди падането на България под османска власт.
Дълго време Конашкият мост е възприеман като вход на Габрово от пътниците идващи от север, по левия бряг на р. Янтра. През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) по него преминават руските войски и българските опълченци с артилерия и обози. Първото му известно изображение, е от 1877 г., на литография от художника Август Даугел, представяща преминаването на руските войски по Конашкия мост, на която се откроява и старата часовникова кула. Тя е по-популярна като илюстрация в книгата на Феликс Каниц: „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882 г.). В същата книга е поместена гравюрата „Балканският град Габрово” от Х. Кесеберг, където Конашкият мост е представен с изглед от неговата южна страна.
Цялата статия на Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете в уебсайта на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Пет художници ще потърсят духа на Дряново в пленер по живопис

От 1 до 5 юли 2026 г. Дряново отново ще се превърне в творческа сцена под открито небе. Историческият музей – Дряново и Община Дряново за пети пореден път организират Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.
В тазгодишното издание ще участват петима художници, избрани по регламент – живописци с различен творчески почерк, академична подготовка и богато изложбено присъствие. В продължение на пет дни те ще работят сред пейзажите, архитектурата и неповторима атмосферата на Дряново, превръщайки града в извор на художествено вдъхновение.
Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост. На участниците се предоставя пълна свобода да реализират творческите си идеи и пластични търсения. Именно тази откритост го прави поле за автентично и непосредствено художествено изследване.
Събитието носи конкурсен характер. Всяка година се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. Церемонията по обявяването на носителя за тази година ще се състои на 5 юли от 17.00 часа в Икономовата къща. Отличеният художник ще получи привилегията – право да представи своето творчество самостоятелно през 2027 г.
Участниците в петото издание са пет, с интересна и богата биография. Ивелина Петрова Иванова е родена в Шумен и е завършила специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а магистърска степен по „Графика и графични комуникации“ придобива в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Зад гърба й стоят редица самостоятелни изложби, участия в национални и международни пленери и значими отличия, сред които наградата „Тракийски конник“ на Есенен салон – Стара Загора (2008), награда на Съюза на българските художници от националната изложба „Лудогорие“, както и награда на Община Шумен за изкуство и култура (2020). Тя е член на Дружеството на шуменските художници и асистент в Шуменския университет.
Д-р Весела Николова е художник стенописец и педагог, завършила магистърска и докторска степен по Изящни изкуства — Стенопис и Педагогика на обучението по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода 2012–2013 г. специализира Графичен дизайн и илюстрация в университета „Монтфорт“ в Лестър, Великобритания, а по време на следването си участва в програми „Еразъм“ в Сърбия, Италия, Румъния, Германия, Холандия и другаде. Понастоящем преподава в Американски колеж „АРКУС“.
Нели Гашарова е завършила The Art Institute of Pittsburgh, специалност „Интериорен дизайн“, и се изявява активно и в областта на живописта. Платната й пресъздават екзотични географии, свързани с нейните продължителни пътувания, с акцент върху градския пейзаж, огледан в морската вода. Работата ѝ се отличава с експресивна въздейственост, полихромен и динамичен колорит, изграден с прецизна чувственост. Освен живописец, тя е и продуцент на анимационния филм „Денят на кървавите венци“, носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци, награда „Best Animated“ от кинофестивала Hollywood Weekly (2014), специална диплома от фестивала „Златен Ритон“ – Пловдив (2014), отличие от iPhone Film Festival и награди за видеоарт от VIDEOHOLICA и Delete TV.
Силвана Илиева е родена през 1989 г. в София и работи с широк спектър от медии – съвременен текстил, живопис, фотография, рисунка и видео. Завършила е живопис в Националното училище за изящни изкуства и сценография в НАТФИЗ, изучавала е дигитални изкуства и се е дипломирала като магистър по „Текстилно изкуство“ в Националната художествена академия в София. Творец с динамично и богато присъствие в художествения живот у нас и в чужбина.
Мария Алексиева е родена на 3 юли 1976 г. и е завършила специалност „Иконография“ – магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. работи като уредник, фонд живопис, в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред отличията ѝ са награда на журито от Биенале на рисунката в Македония (2016), награда за живопис от БХГ „Петко Задгорски“ (2016), наградата „Млад художник“ на името на Руси Стоянов (2015) и редица номинации от национални изложби.
Националният пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ е не само художествено събитие. Той е жест на принадлежност към едно място с изключително богато историческо и архитектурно наследство, носещо завинаги името на емблемата на българското възрожденско строителство.

Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



-
Кримипреди 6 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 6 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Новинипреди 6 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Кримипреди 6 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 5 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници
-
Новинипреди 7 дниНов STEM център в ПГТМ – с. Градница
-
Новинипреди 6 дниУчители от ПГТ „Пенчо Семов“ обмениха добри практики в Латвия по „Еразъм+“









