

Култура
Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габров за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение и благодарност за журналиста и краеведа Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово.

Ганчо Танев е роден на 29 октомври 1927 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия през 1946 г. През същата година започва работа като нещатен сътрудник на вестник „Борба”, по-късно е негов кореспондент). От септември 1953 г. работи в редакцията на вестник „Балканско знаме” (до юли 1955 г. вестникът се нарича „Стахановски глас”), като заема различни длъжности: заместник главен редактор, главен редактор, отговорен секретар. От 1974 г. е водещ редактор на изданието на вестника „Панорама на окръга”, в който до 1987 г. публикува интересни и четивни материали за забравени личности, събития, факти. Тук Ганчо Танев успява да разчупи шаблонния поглед към миналото, настоящето и перспективите на Габровския регион. Повече от 30 години от живота му са отдадени на някогашния габровски окръжен вестник. Пенсионира се през 1987 г.

Годините след своето пенсиониране посвещава на краеведска дейност – да изследва, запазва и популяризира историята на Габрово. Това за него не е просто работа, а смисъл, призвание и мисия. От 1994 г. изготвя справки „Листчета от Габровкия календар”, „Габровски исторически календар”, „Календар Габрово” и др., които се публикуват на страниците на вестник „100 вести” и се четат в радиоефира. Подготвя и юбилейното издание „Говори Габрово”, посветено на 50-та годишнина на габровското радио. Работи усърдно и прецизно по съставянето на сборниците „Почетните граждани на Габрово” (2003 г.), съвместно с Държавен архив – Габрово. След публикуването на сборника, продължава издирванията си за пропуснатите живи към 1922-1923 г. опълченци, които не са намерили място в списъка с отличените на тогавашното Габровско градско обшинско управление. За тази си дейност, през 2003 г. той пише следното: „..От днешната Габровска област в този списък са пропуснати 78 живи тогава опълченци. И Габрово остава в дълг към тях. Надявам се да намеря възможност някой ден да съобщя поне техните имена.”. Той е съавтор на първата книга от Библиотека „Памет Габровска” „Чардафон Велики” (2006 г.), съвместно с друг изследовател на габровската история Ангел Илиев. Поради големия интерес и изчерпването на изданието, подготвят и издават през 2009 г. второ допълнено издание. Издава справочника„Кой кой е в Габрово” – 1 част, заедно с дъщеря си Румяна Николова. За него Ганчо Танев събира и подготвя за печат над 500 справки и допълнително над 880 справки по анкетни карти на сътрудници. За краеведски календар „Кръгли годишни от габровското минало и настояще за 2004 г.” изготвя 598 справки, без да са включени информациите за народни, храмови и други празници. Издава поредицата „Кой, какво, кога” за кръгли годишнини от габровското минало и настояще (2001 – 2003, 2007 г.). Към март 2008 г. работи по следните свои творби: „Една разходка из старо Габрово”, проектирано като албум, „Габровска гордост и… срам”, „Смях и бодилчета”, „Книга за Габровската индустрия”, „Книга за опълченците от Габровско”, „Габрово в приписки”, „Габрово в дати”, които не успява да отпечата. Машинописните им варианти са съхранени и предадени в Габровския архив. Като сътрудник на вестник „100 вести”, от август 2008 г., води рубриката „Старите габровски улици“. През 2009 г. издава сборника „Спомени за Лъката”, базиран на изследването на краеведа Стефан Александров. Автор е на множество публикации, радиопредавания и др.

Отличителни черти на цялостната му дейност като журналист, изследовател, краевед и общественик са прецизността, точността и обективността. Ето как сам определя работата си: „…Трябва да се извличат, събират, ситематизират и отсяват хиляди данни от десетки справочни издания и хиляди публикации. В стотици случаи е нужна многократна проверка, съпоставяне и откриване на точните факти…”.
Ганчо Танев е член на Съюза на българските журналисти от 1960 г., председател на Журналистическото дружество в Габрово от 1962 до 1982 г. Той е сред учредителите на Граждански комитет „Памет Габровска” през 2007 г., който си поставя за цел „обединяване на усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителния опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопанския живот на Габровския край от миналото и настоящето”. Любител на пътешествията, обикаля цяла България и запечатва в снимки изгледи от планини, Черно море и р. Дунав на десетки негативни ленти, които както всички свои документи, точно и прецизно подрежда и запазва. Награждаван с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен през 1977 г., Почетен знак „Златен Хирон” на Община Габрово през 2003 г. за издането „Почетните граждани на Габрови”, съвместно с Държавен архив – Габрово. Носител е на почетна значка „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, значка „Отличник на Комитета за опазване на природната среда”, множество юбилейни медали, грамоти и др. Почива на 16 март 2010 г.

Още приживе лично дарява на Държавен архив – Габрово документи от дейността си като журналист и изследовател, включително и изданията „Панорама на окръга” към в. „Балканско знаме”, водена от него.
През 2012 г. неговите наследници Любимир Танев и Румяна Николова даряват още документи, които са формирани като фонд № 1628 на името на Ганчо Танев. Те са обработени и са достъпни за потребителите на архивна информация в читалнята на габровския архив.

Отвъд фактите, за Ганчо Танев говорят многобройните му изследвания и публикации, свързани с точното изясняване на богатото минало на Габрово като личности, места, събития. Като истински журналист и човек с гражданска позиция, той винаги е бил критичен към залитането в двете крайности – на тотално превъзнасяне и/ли тотално отричане. Всичко в името на родния град и истината.

На визитната си картичка бе написал: „Ганчо Танев – габровец”.
Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 5 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 5 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 5 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Новинипреди 2 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 4 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 5 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Любопитнопреди 4 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата