Култура
Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габров за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение и благодарност за журналиста и краеведа Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово.
Ганчо Танев е роден на 29 октомври 1927 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия през 1946 г. През същата година започва работа като нещатен сътрудник на вестник „Борба”, по-късно е негов кореспондент). От септември 1953 г. работи в редакцията на вестник „Балканско знаме” (до юли 1955 г. вестникът се нарича „Стахановски глас”), като заема различни длъжности: заместник главен редактор, главен редактор, отговорен секретар. От 1974 г. е водещ редактор на изданието на вестника „Панорама на окръга”, в който до 1987 г. публикува интересни и четивни материали за забравени личности, събития, факти. Тук Ганчо Танев успява да разчупи шаблонния поглед към миналото, настоящето и перспективите на Габровския регион. Повече от 30 години от живота му са отдадени на някогашния габровски окръжен вестник. Пенсионира се през 1987 г.
Годините след своето пенсиониране посвещава на краеведска дейност – да изследва, запазва и популяризира историята на Габрово. Това за него не е просто работа, а смисъл, призвание и мисия. От 1994 г. изготвя справки „Листчета от Габровкия календар”, „Габровски исторически календар”, „Календар Габрово” и др., които се публикуват на страниците на вестник „100 вести” и се четат в радиоефира. Подготвя и юбилейното издание „Говори Габрово”, посветено на 50-та годишнина на габровското радио. Работи усърдно и прецизно по съставянето на сборниците „Почетните граждани на Габрово” (2003 г.), съвместно с Държавен архив – Габрово. След публикуването на сборника, продължава издирванията си за пропуснатите живи към 1922-1923 г. опълченци, които не са намерили място в списъка с отличените на тогавашното Габровско градско обшинско управление. За тази си дейност, през 2003 г. той пише следното: „..От днешната Габровска област в този списък са пропуснати 78 живи тогава опълченци. И Габрово остава в дълг към тях. Надявам се да намеря възможност някой ден да съобщя поне техните имена.”. Той е съавтор на първата книга от Библиотека „Памет Габровска” „Чардафон Велики” (2006 г.), съвместно с друг изследовател на габровската история Ангел Илиев. Поради големия интерес и изчерпването на изданието, подготвят и издават през 2009 г. второ допълнено издание. Издава справочника„Кой кой е в Габрово” – 1 част, заедно с дъщеря си Румяна Николова. За него Ганчо Танев събира и подготвя за печат над 500 справки и допълнително над 880 справки по анкетни карти на сътрудници. За краеведски календар „Кръгли годишни от габровското минало и настояще за 2004 г.” изготвя 598 справки, без да са включени информациите за народни, храмови и други празници. Издава поредицата „Кой, какво, кога” за кръгли годишнини от габровското минало и настояще (2001 – 2003, 2007 г.). Към март 2008 г. работи по следните свои творби: „Една разходка из старо Габрово”, проектирано като албум, „Габровска гордост и… срам”, „Смях и бодилчета”, „Книга за Габровската индустрия”, „Книга за опълченците от Габровско”, „Габрово в приписки”, „Габрово в дати”, които не успява да отпечата. Машинописните им варианти са съхранени и предадени в Габровския архив. Като сътрудник на вестник „100 вести”, от август 2008 г., води рубриката „Старите габровски улици“. През 2009 г. издава сборника „Спомени за Лъката”, базиран на изследването на краеведа Стефан Александров. Автор е на множество публикации, радиопредавания и др.
Отличителни черти на цялостната му дейност като журналист, изследовател, краевед и общественик са прецизността, точността и обективността. Ето как сам определя работата си: „…Трябва да се извличат, събират, ситематизират и отсяват хиляди данни от десетки справочни издания и хиляди публикации. В стотици случаи е нужна многократна проверка, съпоставяне и откриване на точните факти…”.
Ганчо Танев е член на Съюза на българските журналисти от 1960 г., председател на Журналистическото дружество в Габрово от 1962 до 1982 г. Той е сред учредителите на Граждански комитет „Памет Габровска” през 2007 г., който си поставя за цел „обединяване на усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителния опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопанския живот на Габровския край от миналото и настоящето”. Любител на пътешествията, обикаля цяла България и запечатва в снимки изгледи от планини, Черно море и р. Дунав на десетки негативни ленти, които както всички свои документи, точно и прецизно подрежда и запазва. Награждаван с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен през 1977 г., Почетен знак „Златен Хирон” на Община Габрово през 2003 г. за издането „Почетните граждани на Габрови”, съвместно с Държавен архив – Габрово. Носител е на почетна значка „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, значка „Отличник на Комитета за опазване на природната среда”, множество юбилейни медали, грамоти и др. Почива на 16 март 2010 г.
Още приживе лично дарява на Държавен архив – Габрово документи от дейността си като журналист и изследовател, включително и изданията „Панорама на окръга” към в. „Балканско знаме”, водена от него.
През 2012 г. неговите наследници Любимир Танев и Румяна Николова даряват още документи, които са формирани като фонд № 1628 на името на Ганчо Танев. Те са обработени и са достъпни за потребителите на архивна информация в читалнята на габровския архив.
Отвъд фактите, за Ганчо Танев говорят многобройните му изследвания и публикации, свързани с точното изясняване на богатото минало на Габрово като личности, места, събития. Като истински журналист и човек с гражданска позиция, той винаги е бил критичен към залитането в двете крайности – на тотално превъзнасяне и/ли тотално отричане. Всичко в името на родния град и истината.
На визитната си картичка бе написал: „Ганчо Танев – габровец”.
Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.
Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.
Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.
Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.
Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.
На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.
Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.
Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.
Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.
-
Културапреди 4 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 6 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 6 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Новинипреди 6 дниТържествен Академичен съвет за Деня на народните будители
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема втория в елита в мач за Купата на България
-
Културапреди 6 дни55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа
-
Културапреди 4 дниЕмблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСевлиево говори за живота: градът, имащ смелостта да говори за репродуктивното здраве