Свържи се с нас

Култура

Габровският театър с нова премиера през февруари

Предпремиерно представление на Габровския театър – Орото ламя е

Published

on

Ден преди премиерата на спектакъла „Òрото ламя е“ Габровският драматичен театър ще отвори вратите си за най-нетърпеливите зрители и заклети театрални почитатели. Те отново ще имат възможност да присъстват на закрита генерална репетиция на най-новата постановка, да я видят преди всички, да изкажат мнението си, да видят изключителни моменти от работния процес по изграждането на спектакъла. Събитието е предвидено за 13 февруари 2020 г, четвъртък, от 19.00 часа, на сцената на театъра. Ще бъдат пуснати в продажба само 50 места.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Всеки, който си закупи билет, може да посети театъра час преди закритата репетиция. От ДТ „Рачо Стоянов“ ще очакват зрителите в 18.00 часа в горното фоайе, където са подготвили допълнителна изненада. Публиката ще се потопи във времето на старите театрални традиции, ще общува помежду си на чаша вино, ще се срещне с част от екипа, за да обсъдят спектакъла. От екипа ще отговарят на въпроси на зрителите.

„Òрото ламя е“ е третата постановка, която режисьорът Васил Дуев прави с габровската трупа. Зрителите добре познават предишните две – „Истината или се осмеляваш“ и „Начало на спектакъла“. Премиерата на най-новия му спектакъл ще бъде в петък, 14 февруари, от 19.00 часа на сцената на театъра. В постановъчния екип влизат художникът Даниела Николчова, която прави сценографията и костюмите, композиторът Стефан Здравески, хореографът Зоя Шопова, вокалният педагог Евгени Господинов и помощник-режисьорът Гинка Дичева. Автор на плаката е Яел Таиг.

Ролите се изпълняват от артистите на Драматичен театър „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Адриана Димова, Силвия Боева, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин, Стелиян Желязков и гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров, със специалното участие на Валентин Петров и Неда Здравеска.

Драматизацията на спектакъла е на Васил Дуев и е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ на проф. дфн Флорентина Бадаланова-Гелър. Събраните истории в сборника са предавани от уста на уста на различните поколения и са известни като „блажен фолклор“. Често биват определяни като „еротичен фолклор“ и дълго време остават неизследвана част от българското народно творчество. В тях прозира опитът на българина да си обясни космичните закони за устройството на света чрез това, което познава най-добре – живота, плодородието, кръговрата в природата, обредността и празниците си. Сборникът излиза в два тома през 1993 г. и 1995 г.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Проф. дфн Флорентина Бадаланова-Гелър е почетен научен сътрудник на University College в Лондон, ръководител е на отдел „Славянски бази данни“ в Кралския антропологически институт, Лондон, професор в Свободния университет (Freie Universität) и член на екипа на Центъра за научни изследвания „Topoi Excellence Cluster“ в Берлин. Проф. дфн Бадаланова-Гелър е филолог, антрополог, културен теоретик, теолог, фолклорист и изследовател на фолклорните версии на Писанието (Библията и Корана).

Нейните научноизследователски интереси се фокусират върху паметниците на средновековната славянска и балканска литература и иконография. Работила е със знакови учени от областта на семиотиката и етнолингвистиката като Юрий Лотман, Борис Успенски, Никита Толстой, с известния антрополог и семиотик Елеазар Мелетински. Билети може да закупите от касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следващото представление на „Òрото ламя е“ ще бъде на 16 февруари, неделя, от 19.00 часа на сцената на Габровския театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Гербът на Габрово стана на 85 години

Published

on

На 28 септември преди 85 години Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който след различни превратности се запазва до днес. През 1934 г., по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града.

Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната.

Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България.

Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с.г. авторитетна комисия, с председател кмета Илия Кожухаров, се събира на заседание и преглежда представените проекти.

Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София.

Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев.

Пълният текст на материала, подготвен от Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нова придобивка за РБ „Априлов – Палаузов”

Published

on

Нова придобивка за читателите и служителите получи Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”. Институцията вече разполага с модерна машина за ултравиолетово обезпрашаване, дезинфекция и стерилизация на библиотечни материали, за да могат читателите на библиотеката да се чувстват спокойни, когато ползват фондовете и колекциите.

Стерилизаторът „UV sterilizer Book Self Klean SK-8000” действа чрез ултравиолетова стерилизация – един от новите и модерни начини за дезинфекция. Едновременно могат да бъдат дезинфекцирани 6 книги.

Книгите се почистват, обезпрашават и дезинфекцират в рамките на 30 секунди, неутрализират се микроби, вируси, бактерии и др., като в същото време не се уврежда книжното тяло.

Ултравиолетовата стерилизация е не само един от най-ефективните методи за стерилизация в момента, но също така е безвредна за човешкото тяло и околната среда.

Машината е лесна за използване и ще бъде полезна за всички, които искат да дезинфекцират книгата, преди да я вземат вкъщи.

Екипът на библиотеката се старае да отговаря на нуждите на читателите и вярва, че стерилизаторът ще помогне на потребителите на библиотеката да се чувстват по-сигурни и спокойни в условията на противоепидемична обстановка.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

снимка на Илия Илиев, б. д.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.

Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Директорът Цвятко Ковачив и зам. директорът Илия Илиев наблюдават работата в електролаборатория в Априловска гимназия, 1954 г.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

Част от писмо от д-р Петър Цончев до Илия Илиев, 1927 г.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица