Свържи се с нас

Култура

Четири рецепти се борят за вота в „Гозби по стари традиционни рецепти“

Четири рецепти се борят за вота на публиката в януарското издание на конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“

Published

on

За кулинарния конкурс „Гозби по стари традиционни рецепти“ през януари бяха одобрени четири рецепти. Той бе обявен по повод 55-та годишнина от основаването на музей „Етър“, която бе отбелязана миналата година. Конкурсът приключва през този месец, но по-късно през април музеят ще обяви друг, чиято цел ще бъде събирането и популяризирането на различни видове традиционни рецепти за приготвяне на зимнина.

До 31 януари приятелите на музея във Фейсбук могат да оценяват предложените рецепти и в края на месеца по броя на лайковете ще бъде определен победителят в кулинарния конкурс за месеца.

Втасала питка
Рецептата е на Христина Колева от Габрово

Необходими продукти:
50 мл топло прясно мляко, 100 гр кисело мляко, 2 яйца – 1 жълтък за намазване на питката, 1 с. л. захар, 1 ч. л. сол, 5 с. л. олио, 7 гр суха мая, 750-770 гр брашно, 40-50 гр меко краве масло.
Начин на приготвяне: Брашното се пресява. Прави се кладенче и в него се поставят всички продукти без кравето масло и жълтъка, който е за намазване на питката. Замесва се меко тесто. Поставя се в намаслена купа, покрива се със стреч фолио и се оставя на топло да втаса. Тестото се разделя на три равни части. Всяка част се разточва на кръг с диаметър 40 сантиметра. Корите се поставят една върху друга, като помежду тях се маже с мекото краве масло. Последната кора не се маже. Кръгът се разделя на 16 сектора.Всеки сектор се усуква няколко пъти, като крайната част се подпъхва към средата. Питката се оформя върху хартия за печене и след това се поставя, заедно с хартията в тава с размери 28 сантиметър. Поставя се на топло да втаса. Втасалата питка се намазва с отделеният жълтък смесен с 1 с. л. кисело мляко. По желание в средата се поръсва с ленено и маково семе. Питката се пече в предварително загряла фурна на 160 градуса с вентилатор 35 минути.

Бабин лучник
Рецепта на Христина Христова, секретар на НЧ „Св.Климент Охридски – 1899“ с. Сенник

Необходими продукти: 1 кг тесто, 500 гр лук стар, 50 мл олио.
Начин на приготвяне: Разделяме тестото на две различни по големина топки. Разточваме по-голямата топка на кора с няколко сантиметра по-широка от тавата, в която ще приготвите лучника. Слагаме кората в намазнената тава и оформяме бордюр по стените. Нарязваме лука на едро и го задушаваме в олио около 10 минути. Прибавяме чубрица, джоджен и сол на вкус. Разбъркваме добре и изсипваме лука върху кората, като го разделяме равномерно. Разточваме втората топка на кора с големината на тавата. Слагаме я върху лука, припокриваме я с краищата на долната кора и ги прищипваме. Пече се в умерена фурна около 20-30 минути. Готовият лучник нарязваме на триъгълни парчета. Да ви е сладко!

Тиквеник
Рецепта на Христина Христова от с. Сенник

Необходими продукти: домашно точени кори, счукани орехи -1 ч. чаша, канела -1 ч. л., настъргана тиква – 1 супена паничка, галета – 1 супена лъжица, настъргана ябълка – 1 бр., сиропена заливка – 500 г, вода, захар – 1ч. чаша, олио.
Начин на приготвяне: Върху лист от корите намазваме с олио, поръсваме с продуктите, които предварително сме разбъркали, навиваме на точилка на руло. Печем до златисто.

Малки рибки, запечени в тесто
Рецепта на Христина Петкова от с. Богатово

Необходими продукти: 1 кг. брашно, 10 с. л. олио, 1 кубче мая, 0.400 мл прясно мляко, 2 с. л. захар, 1 кафяна лъжичка сол, 1 яйце.
Начин на приготвяне: Замесва се тесто и се разделя на равни топки като всяка се разточва и в нея се слага месото от предварително изпържената и обезкостена риба. С помощта на нож нарязваме на около 2 см. 5 разреза и завиваме рибата с тесто, така че да се получи тялото на рибката, оформят се опашката и главата. Оформените рибки се оставят за половин час, за да втаса тестото, и се изпичат в не много загрята фурна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица