Култура
Четири рецепти се борят за вота в „Гозби по стари традиционни рецепти“
Четири рецепти се борят за вота на публиката в януарското издание на конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“
За кулинарния конкурс „Гозби по стари традиционни рецепти“ през януари бяха одобрени четири рецепти. Той бе обявен по повод 55-та годишнина от основаването на музей „Етър“, която бе отбелязана миналата година. Конкурсът приключва през този месец, но по-късно през април музеят ще обяви друг, чиято цел ще бъде събирането и популяризирането на различни видове традиционни рецепти за приготвяне на зимнина.
До 31 януари приятелите на музея във Фейсбук могат да оценяват предложените рецепти и в края на месеца по броя на лайковете ще бъде определен победителят в кулинарния конкурс за месеца.

Втасала питка
Рецептата е на Христина Колева от Габрово
Необходими продукти:
50 мл топло прясно мляко, 100 гр кисело мляко, 2 яйца – 1 жълтък за намазване на питката, 1 с. л. захар, 1 ч. л. сол, 5 с. л. олио, 7 гр суха мая, 750-770 гр брашно, 40-50 гр меко краве масло.
Начин на приготвяне: Брашното се пресява. Прави се кладенче и в него се поставят всички продукти без кравето масло и жълтъка, който е за намазване на питката. Замесва се меко тесто. Поставя се в намаслена купа, покрива се със стреч фолио и се оставя на топло да втаса. Тестото се разделя на три равни части. Всяка част се разточва на кръг с диаметър 40 сантиметра. Корите се поставят една върху друга, като помежду тях се маже с мекото краве масло. Последната кора не се маже. Кръгът се разделя на 16 сектора.Всеки сектор се усуква няколко пъти, като крайната част се подпъхва към средата. Питката се оформя върху хартия за печене и след това се поставя, заедно с хартията в тава с размери 28 сантиметър. Поставя се на топло да втаса. Втасалата питка се намазва с отделеният жълтък смесен с 1 с. л. кисело мляко. По желание в средата се поръсва с ленено и маково семе. Питката се пече в предварително загряла фурна на 160 градуса с вентилатор 35 минути.

Бабин лучник
Рецепта на Христина Христова, секретар на НЧ „Св.Климент Охридски – 1899“ с. Сенник
Необходими продукти: 1 кг тесто, 500 гр лук стар, 50 мл олио.
Начин на приготвяне: Разделяме тестото на две различни по големина топки. Разточваме по-голямата топка на кора с няколко сантиметра по-широка от тавата, в която ще приготвите лучника. Слагаме кората в намазнената тава и оформяме бордюр по стените. Нарязваме лука на едро и го задушаваме в олио около 10 минути. Прибавяме чубрица, джоджен и сол на вкус. Разбъркваме добре и изсипваме лука върху кората, като го разделяме равномерно. Разточваме втората топка на кора с големината на тавата. Слагаме я върху лука, припокриваме я с краищата на долната кора и ги прищипваме. Пече се в умерена фурна около 20-30 минути. Готовият лучник нарязваме на триъгълни парчета. Да ви е сладко!

Тиквеник
Рецепта на Христина Христова от с. Сенник
Необходими продукти: домашно точени кори, счукани орехи -1 ч. чаша, канела -1 ч. л., настъргана тиква – 1 супена паничка, галета – 1 супена лъжица, настъргана ябълка – 1 бр., сиропена заливка – 500 г, вода, захар – 1ч. чаша, олио.
Начин на приготвяне: Върху лист от корите намазваме с олио, поръсваме с продуктите, които предварително сме разбъркали, навиваме на точилка на руло. Печем до златисто.

Малки рибки, запечени в тесто
Рецепта на Христина Петкова от с. Богатово
Необходими продукти: 1 кг. брашно, 10 с. л. олио, 1 кубче мая, 0.400 мл прясно мляко, 2 с. л. захар, 1 кафяна лъжичка сол, 1 яйце.
Начин на приготвяне: Замесва се тесто и се разделя на равни топки като всяка се разточва и в нея се слага месото от предварително изпържената и обезкостена риба. С помощта на нож нарязваме на около 2 см. 5 разреза и завиваме рибата с тесто, така че да се получи тялото на рибката, оформят се опашката и главата. Оформените рибки се оставят за половин час, за да втаса тестото, и се изпичат в не много загрята фурна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 7 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 7 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 6 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 6 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 7 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи







