Днес България тържествено отбелязва 200 години от рождението на Съби Стойков Попович, останал в историята като Георги Сава Раковски.

Изследователите ще откроят безспорния му принос в политическото ни Възраждане, юбилейните изложби ще покажат книжовното му наследство, Военната академия ще бъде домакин на международна научна конференция, празничната програма в родния му град Котел ще завърши с тържествена заря-проверка, завърналите се в клас ученици ще разгърнат „Епопея на забравените“ с безсмъртните слована Вазов: Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен,…

Националният музей на образованието съхранява екземпляр от първото издание на „Горски пътник“ – най-значимото произведение на Раковски. Създаването на поемата съвпада с Кримската война (1853 – 1856), която оказва изключително влияние върху развитието на българското възрожденско общество, най-вече върху националноосвободителното движение. Първият вариант е написан още през 1854 г., но не е отпечатан. Година преди това Раковски се завръща в Котел и създава Първата самостоятелна революционна организация – т.нар. „тайните общества“, работи като преводач в турската армия и като такъв получава втората си смъртна присъда. Събира чета от дузина съмишленици и успява да избяга в Балкана. През зимата се укрива в Котел при сестра си и започва да редактира „Горски пътник“. Не дочаква пролетта и завинаги напуска родния си град. Започва неспокойният му път на емигрант, който никога повече не се връща на българска земя. Живее във Влашко, после в Нови Сад, където през 1857 година издава „Горски пътник“. Краят на Кримската война слага край и на надеждите на българите да получат автономен статут, подобно на Сърбия, Влашко и Молдова.

Неблагоприятният изход от конфликта се отразява върху новия вариант на произведението. Сюжетът е близък до биографията на Раковски. Авторът проследява пътя на една чета от Цариград до Балкана и разказите на четниците за причините, които са ги довели до организирана борба.

Акад. Михаил Арнаудов представя сюжета така: „Драгой от с. Върбица ни предава насилията на татарските ханове и борбата на хайдушката си дружина; Велко от с. Шипка описва затвора си и хайдутуването си; Момчил от с. Дряново се впуска в исторически спомени за пакостите от Византия и от фенерското духовенство; Младен от с. Елена бичува злоупотребите и предателството на чорбаджиите; Радой от с. Бела ни запознава със страшните тъмници и грабежи на турците…

Оставяйки останалите да изкажат патилата си друг път, войводата взима накрай думата и насърчава юнаците да бъдат безстрашни, притичвайки се в помощ на народа си. Когато потеглят, те попадат в гората на неколцина турци, които са убили едничкото дете на майка и делят плячката си.

Кръвното кръщение на дружината е дадено при избиването на извергите. После войводата води разговор с трима старци българи, които му се оплакват от градски първенци, гръцки владика и европейци, дошли в помощ на турците. Той ги утешава със скорошна избава; после, останал сам, се предава на тежки мисли за окаяния си народ; а на заранта дружината потегля за Стара планина“.

Това е едно от първите произведения в новобългарската литература, в което страданията на българското население под османска власт са описани натуралистично чрез разказа на четниците и е изразена надежда, че ще се появи просветен учен мъж, който да стане „мил учител” на народа си. Раковски пише и обяснителни бележки, които по обем са колкото самата поема.

От 7 до 158 страница са поетическите текстове, а от 161 до 288-ма са исторически, филологически, политически и други обяснения. Някъде авторът цитира оригинални текстове на гръцки и френски език.

Езикът на „Горски пътник“ е труден за съвременника, защото е смесица от църковнославянски и новобългарски, в който има много думи, запазени в днешния сръбски език (книгата е издадена в Нови Сад от известния сръбски журналист д-р Данило Медакович).

По структура поемата се придържа към образците на новогръцката поетика. Много интересна и характерна за „Горски пътник“ е пунктуационно изразената емоция – с удивителен знак в средата на изречението. Макар да посочват и несъвършенства на творбата, изследователите често сравняват „Горски пътник“ по значимост за българската литература с „История славянобългарска“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Най-новият спектакъл на Габровския драматичен театър – „Любовни истории“, ще гастролира този месец с две представления в Чирпан и едно в Ловеч. Създадена по едноименната пиеса на Иво Сиромахов, постановката е комедия от шест малки истории за любовта. Режисьор е Златомир Молдовански.

Представленията в Чирпан ще бъдат на 13 и 21 април от 18.30 часа на сцената на Военния клуб, а в Ловеч – на 22 април от 19.00 часа на сцената на Драматичен театър – Ловеч.

Участват младите актьори от габровската трупа Поля Йорданова, Таня Йоргова, Найден Банчевски и Анатолий Ставрев. Освен режисьор, Златомир Молдовански участва в постановката като гост-актьор. Той получава академично актьорско образование в САЩ, играл е на сцените на театри в Ню Йорк, Колорадо, Чикаго, Онтарио, Флорида и Мичиган. Основава и ръководи театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group).

Акцент в спектакъла е темата за любовта като отражение на различни социални отношения. Драматургичната тъкан използва похватите на сатирата и гротеската, за да обрисува личностните черти на героите, липсата на разбирателство между двойките, които са различни в любовта и идентични в нещастието си. Хиперболизирани на преден план изпъкват националните особености на шест народности, проблематични взаимоотношения, обществени възприятия и нагласи. Зрителите се срещат с италианска, американска, френска, руска, арменска и българска двойка. Комичните ситуации между тях, произведените от нищо нещо скандали, ни помагат да опознаем самите себе си и хората до нас. Както често сатирата ни показва – смеем се над другите, защото разпознаваме себе си – волно или неволно. Случващото се на сцената е част от самия живот – пъстро, комично, остроумно и забавно.

В постановъчния екип влизат помощник-режисьорите Гинка Дичева и Валери Радев, Сам Клап – звуков дизайнер, Джулия Тони Стоянова – художник и автор на мултимедията, Гергана Змийчарова – автор на плаката. Специално участие има и оперната певица Гергана Николаева като музикален педагог. Под нейното майсторско ръководство актьорите Поля Йорданова и Анатолий Ставрев изненадват публиката с вокални заложби, ключови за една от историите. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева.

Премиерата на спектакъла „Любовни истории“ се състоя на габровска сцена на 28 февруари т.г. Той е осъществен в партньорство между ДТ „Рачо Стоянов“ и театър „Розова Долина“ в Чикаго.

В края на месец април мащабната продукция „Под игото – 1894-та“ на габровския театър също ще гостува по театралните сцени из страната.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

През април Художествена галерия „Христо Цокев” представя като акцент на месеца живописната творба на Стефка Аройо „Ива и Ева”.

Стефка Аройо е родена през 1951 г. в град Приморско. В периода 1972 – 1977 г. учи живопис в Художествената академия при проф. Добри Добрев. През 1978 – 1982 г. е член на Ателие на младият художник. От 1982 г. е член на Съюза на българските художници.

Творческият път на талантливата художничка започва в края на 70-те години на миналия век. Това е един много интересен период в българското изобразително изкуство, който се характеризира с по-широки и по-смели творчески търсения, както и със стремеж към създаване на нов, пластичен изобразителен език със засилен интерес към изследване на вътрешната психологическа сюжетност.

Картината „Ива и Ева” е създадена през 1980 година и участва в колективна изложба в София през 1981 г., откъдето е откупена.

Сюжетът на произведението представя един безмълвен, и в същото време, напрегнат диалог между две жени. Те внимателно се вглеждат една в друга, сякаш гледат своето собствено отражение в огледалото. Едната жена поднася картина, а другата я спира със знак с ръка. Можем да направим предположение, че този „диалог” звучи като размисъл на художничката за творчеството като цяло, както и за свободата на себеизразяване.

В творчеството на Стефка Аройо се забелязва стремеж към синтез между личностно и „свръхличностно”, между директния контакт с натурата и асоциативното обобщение.

В периода от края на 70-те до средата на 80-те години художничката успява да вземе участие в повече от тридесет общи изложби.

От средата на 80-те години и до края на 90-те Стефка Аройо работи като уредник в Художествената галерия за чуждестранно изкуство ”Св.Св. Кирил и Методий” в София.

Много голямо значение в творческото ѝ развитие изиграват нейните гостувания в Германия, Франция (1984 – Париж, 1992-1993, Гренобъл) и Испания (1995-1996 Билбао; 1999-2006, Гетчо-Алгорта). Творческата атмосфера и художествените традиции на тези три страни оказват въздействие както върху светоусещането на художничката, така и върху нейния творчески стил. Особенно голямо значение има продължителното й пребиваване в Северна Испания. Поетизираната природа в цялата си пълнота намира своето място в сюжетите на картините на Стефка Аройо.

През последните години художничката има няколко големи самостоятелни изложби : 2000 г.- галерия ”Ла броча” – гр. Билбао, Испания; 2011 г. – галерия “Сирак Скитник”, Сливен – ретроспективна изложба; 2013 г. – галерия “Шипка 6”, СБХ – София; 2014 г. – галерия „Арте” на “Раковски” 183 А – София.

Националната художествена галерия в София, както и повечето от градските галерии в страната притежават живописни творби и рисунки на Стефка Аройо. Много нейни картини се намират в частни колекции в Германия, Испания, Франция, Япония, Великобритания и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/