Свържи се с нас

Култура

105 години от рождението на Ботьо Бараков – меценат, колекционер, родолюбец и дарител

Published

on

Ботьо Бараков е роден е на днешната дата през 1914 г. в село Попрази (днешното име на селото е Източник), Габровско в семейството на търговец – кираджия. На 14 години постъпва като работник-бояджия във фабрика „Орел“, като за три години става майстор.

снимка: Държавен архив – Габрово

Отличен познавач на текстилните бои, през 1938 г. основава своя търговска къща за внос от Германия на анилинови бои, химикали и машини. Това отваря пред него възможността да пътува до Будапеща, Лайпциг, Берлин, Дрезден, Виена, Регенсбург. Там посещава музеи, галерии, опери, театри. В резултат той започва да подпомага материално български художници, работи за утвърждаването на десетки творци, прави големи откупки, спомага за издаването на редица книги на Константин Петканов, Борис Тихолов, проф. Жорж Нурижан и др. Всички средства дарява като хонорар на самите писатели или за стипендии на бедни студенти от Художествената академия.

снимка: Държавен архив – Габрово

Именно с тези средства Ботьо Бараков поддържа и първия български камерен оркестър в София с диригент Асен Найденов, първия български професионален квартет „Аврамов“, както и Софийския драматичен театър. Със средствата от представленията подпомага осиротели деца, изпаднали в беда и бедни семейства. Дарява средства за нуждите по дейността на хор и оркестър „Кавал“ с ръководител Атанас Маргаритов. Организира приеми, на които лично награждава руски, румънски и полски артисти.

снимка: Държавен архив – Габрово

През 1945 г. по негово предложение е учредено Културно дружество „Общество за култура и изкуство“, чиито цели са „да обедини българските творци, да направи камерен театър, както и да се направи художествена галерия. Негова е изключителната идея за създаване на „Кораб на изкуствата“, като част от програмата на културно дружество „Общество за култура и изкуство“ – плаващ дворец на изкуствата, в който да се срещнат най-видните представители на културата – писатели, художници, скулптури и хореографи.

Италианският писател Джорджио Нурижани, номиниран за Нобелова награда и съратник на Ботьо Бараков, издава биографичната книга „Кораб на изкуствата“, посветена на габровския меценат, която се съхранява в библиотеката във Ватикана.

снимка: Държавен архив – Габрово

Първата стъпка, която Ботьо Бараков прави, към осъществяването на идеята си е закупуване на място за постройка на художествената галерия в София. Оказва се, че мястото е необходимо на военните, за което получава обезщетение. Изборът го изправя между „Момина скала“ в Бояна и „Камен дял“ на Витоша. Накрая се спира на крепостта „Урвич“, над Панчарево.

снимка: Държавен архив – Габрово

Купува половината крепост, събира много ценни картини и скулптури и открива там галерия, където експонира редки картини на Васил Стоилов, Йордан Гешев, Петър Дачев и редица други изтъкнати български художници. Галерията придобива популярност и се радва на висока посещаемост. По това време започва процесът „Трайчо Костов“. Ботьо Бараков е осъдени излежава 5 години последователно в София, Плевен и Белене, след което е реабилитиран. При завръщането си намира Галерията разграбена, като малка част от експонатите са спасени, тъй като са изпратени в Габрово и с. Източник.

снимка: Държавен архив – Габрово

Заедно с изтъкнатия габровски хореограф и председател на читалището в с. Източник Геньо Генев започват да работят по реализирането на идеята за създаването на Художествена галерия в родното им село. Последните четири годни от живота си прекарва там. Почива през 1997 г.

На 19 май 1993 година Ботьо Бараков е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово за значимите му дарения на документи, снимки, кореспонденция, платна и скулптури, които прави на ХГ „Христо Цокев“ и РИМ – Габрово, както и за особеният му принос в подпомагане развитието и изявите на творци в областта на литературата и изкуството.

През 2018 г. хореографът Геньо Генев дарява на Държавен архив – Габрово снимки, кореспонденция, сметко-разписки, фактури и квитанции, свидетелства и грамоти за дарения на Ботьо Бараков, документи по дейността на читалище „Христо Ботев“ – с. Източник, както и част от кореспонденцията на Дружество „Общество за култура и изкуство“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица