Свържи се с нас

Култура

105 години от рождението на Ботьо Бараков – меценат, колекционер, родолюбец и дарител

Published

on

Ботьо Бараков е роден е на днешната дата през 1914 г. в село Попрази (днешното име на селото е Източник), Габровско в семейството на търговец – кираджия. На 14 години постъпва като работник-бояджия във фабрика „Орел“, като за три години става майстор.

снимка: Държавен архив – Габрово

Отличен познавач на текстилните бои, през 1938 г. основава своя търговска къща за внос от Германия на анилинови бои, химикали и машини. Това отваря пред него възможността да пътува до Будапеща, Лайпциг, Берлин, Дрезден, Виена, Регенсбург. Там посещава музеи, галерии, опери, театри. В резултат той започва да подпомага материално български художници, работи за утвърждаването на десетки творци, прави големи откупки, спомага за издаването на редица книги на Константин Петканов, Борис Тихолов, проф. Жорж Нурижан и др. Всички средства дарява като хонорар на самите писатели или за стипендии на бедни студенти от Художествената академия.

снимка: Държавен архив – Габрово

Именно с тези средства Ботьо Бараков поддържа и първия български камерен оркестър в София с диригент Асен Найденов, първия български професионален квартет „Аврамов“, както и Софийския драматичен театър. Със средствата от представленията подпомага осиротели деца, изпаднали в беда и бедни семейства. Дарява средства за нуждите по дейността на хор и оркестър „Кавал“ с ръководител Атанас Маргаритов. Организира приеми, на които лично награждава руски, румънски и полски артисти.

снимка: Държавен архив – Габрово

През 1945 г. по негово предложение е учредено Културно дружество „Общество за култура и изкуство“, чиито цели са „да обедини българските творци, да направи камерен театър, както и да се направи художествена галерия. Негова е изключителната идея за създаване на „Кораб на изкуствата“, като част от програмата на културно дружество „Общество за култура и изкуство“ – плаващ дворец на изкуствата, в който да се срещнат най-видните представители на културата – писатели, художници, скулптури и хореографи.

Италианският писател Джорджио Нурижани, номиниран за Нобелова награда и съратник на Ботьо Бараков, издава биографичната книга „Кораб на изкуствата“, посветена на габровския меценат, която се съхранява в библиотеката във Ватикана.

снимка: Държавен архив – Габрово

Първата стъпка, която Ботьо Бараков прави, към осъществяването на идеята си е закупуване на място за постройка на художествената галерия в София. Оказва се, че мястото е необходимо на военните, за което получава обезщетение. Изборът го изправя между „Момина скала“ в Бояна и „Камен дял“ на Витоша. Накрая се спира на крепостта „Урвич“, над Панчарево.

снимка: Държавен архив – Габрово

Купува половината крепост, събира много ценни картини и скулптури и открива там галерия, където експонира редки картини на Васил Стоилов, Йордан Гешев, Петър Дачев и редица други изтъкнати български художници. Галерията придобива популярност и се радва на висока посещаемост. По това време започва процесът „Трайчо Костов“. Ботьо Бараков е осъдени излежава 5 години последователно в София, Плевен и Белене, след което е реабилитиран. При завръщането си намира Галерията разграбена, като малка част от експонатите са спасени, тъй като са изпратени в Габрово и с. Източник.

снимка: Държавен архив – Габрово

Заедно с изтъкнатия габровски хореограф и председател на читалището в с. Източник Геньо Генев започват да работят по реализирането на идеята за създаването на Художествена галерия в родното им село. Последните четири годни от живота си прекарва там. Почива през 1997 г.

На 19 май 1993 година Ботьо Бараков е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово за значимите му дарения на документи, снимки, кореспонденция, платна и скулптури, които прави на ХГ „Христо Цокев“ и РИМ – Габрово, както и за особеният му принос в подпомагане развитието и изявите на творци в областта на литературата и изкуството.

През 2018 г. хореографът Геньо Генев дарява на Държавен архив – Габрово снимки, кореспонденция, сметко-разписки, фактури и квитанции, свидетелства и грамоти за дарения на Ботьо Бараков, документи по дейността на читалище „Христо Ботев“ – с. Източник, както и част от кореспонденцията на Дружество „Общество за култура и изкуство“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица