Свържи се с нас

Култура

Писателят Калин Терзийски ще гостува в Габрово

Published

on

Във вторник, 19 ноември, писателят Калин Терзийски ще гостува в Габрово. Събитието се организира от литературния сайт TetraDkaTa.com, в уютната обстановка на ресторант REST. То ще започне в 19.00 часа. На чаша вино габровската публика ще има възможност да се запознае с най-новите книги и проекти на автора.

Калин Терзийски е роден през 1970 г. в София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило – „Свети Иван Рилски”. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX”, „Егоист”, „Едно”, „Найт лайф”, „Ева”, „Клуб М”, вестниците на „Труд”.

Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2000 година напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. През 2009 написва романа си „Алкохол”, в който прави дълбок разрез на съвременното българско общество. В периода 2007 – 2012 е издал дванайсет книги – шест сборника с разкази, три стихосбирки и три романа.

19 ноември, 19.00 часа Ресторант „Рест“

Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове),”Тринайсет парчета от счупеното време” (разкази), „Сурови мисли със странен сос” (поезия), участия в сборниците: „Недялко…projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”, „Има ли кой да ви обича” (разкази, изд. Жанет 45, 2009), „Любовта на 35 годишната жена” (разкази, изд. Жанет 45, 2010), „Алкохол” (2010), „Имен ден за добрия човек” (разкази, Жанет 45, 2011), Лудост (2011), „Ной дава последни указания на животните (2012)“, Войник или Упование за обезсърчените (2012), “Разкажи ми“ (2018), „Мечката и други разкази“ (2018), „Моите неща“ (2019), „Вълнения“ (2019). Стилът на произведенията на Калин Терзийски може да се определи като нов героичен реализъм.

Романът му „Алкохол” е награден през 2010 г. с наградата „Цветето на Хеликон” – като най-продаваната книга на годината. Пет пъти е номиниран за литературната награда „Хеликон”. През 2011 г. е награден с първата за България Европейска награда за литература – за сборника „Има ли кой да ви обича”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Започнаха ремонтните работи в РЕМО „Етър“ (снимки)

Published

on

Мащабни строителни ремонти по обновяване на инфраструктурата се извършват в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“, информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в Община Габрово.

Знаковата къща „Кръстник Колчов хан“ се преустройства в многофункционална музейна сграда с изложбени зали и пространства за работа с публики. Там ще се осигури достъп за хора с увреждания и ще бъде изградена липсващата вътрешна връзка между етажите.

Договорът се изпълнява от консорциум „ЕКСА Строй“, който работи и по реставрацията на десет съоръжения, задвижвани с вода. Между левия бряг на река Янтра и ул. „Генерал Дерожински“ обединението „Градска среда на Габрово 2016-II“ изгражда паркинги. Предвидени са настилки за пешеходен достъп, парково и улично осветление, отводняване на терена.

Сключен е договор с „Родис – Р“ ЕООД за ремонт на някогашното училище в квартал „Етъра“. Ще бъдат създадени фондохранилища и модерна лаборатория за реставрация на предмети от дърво, метал, глина и хартия. Предвидено е облагородяване на околното пространство и обособяване на паркоместа. Същата фирма ще обнови и неизползваните с години пещи за керамика в грънчарското ателие.

До дни ще бъде открита строителната площадка за цялостен ремонт на хотел „Странноприемница“ в началото на комплекса. На първия етаж ще се помещава администрацията, ще има конферентен център, хотелска част и ресторант-механа. Изпълнител на дейностите по модернизиране на базата е фирма „Кота-2001“ ООД.

В ход е процедура за избор на изпълнители за изграждане на архитектурно-художествено осветление, ремонт на експозиционните площи, преустройство на оранжерията за цветя, както и за изработката на макет, информационни табели и аудио-визуална система.

Детският обучителен център към РЕМО „Етър“ ще се изгради наново. Ще има разглобяема сцена на открито, мобилни шатри за базари, ще бъде закупен микробус и две електрически колички за гостите с увреждания.

Дейностите се реализират по проект на Община Габрово „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Общата му стойност е 9 779 150.00 лева – средства от Европейския фонд за регионално развитие, национално съфинансиране и кредитен ресурс от финансов инструмент.

Срокът за изпълнение е до средата на следващата година, но музеят ще продължава да посреща туристи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Трето биенале за съвременно изкуство

Published

on

Творбите в Третото биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС, НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“ са независими творчески търсения, свързани с темата за БАЛАНСА, както във визуалните изкуства, така и в живота. Биеналето ще бъде открито на 18 септември, събота, от 18.00 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово.

Кураторите Деян Боев и Нели Недева изследват художествената дейност на 10 автори в една нестабилна житейска среда и тяхната човешка рефлексия на социалната, политическата, икономическата и културната ситуация. Творбите от изложбата са поставени в концептуалната рамка на изследването, целящо да представи изкуството като социална интервенция.

Изложбата разглежда съвременното изкуство като процес, подлагайки на съмнение идеята, че то е продукт, натоварен единствено с естетически и декоративни функции. Кураторите са поканили за участие автори, които в творчеството си търсят публичната функция на съвременното изкуство.

Провокират размисъл в зрителя, балансирайки между понятно и непонятно, между буквално и абстрактно, визуално–концептуално.

Атанас Тотляков работи в сферата на тактилното изкуство, рисунката, инсталацията и други класически и иновативни медии. Той е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Катедра „Рисуване“.

Георги Минчев е световно признат български скулптор. Реализира проекти в областта на монументалната пластика. Основно работи с материалите камък и метал. Ръководител Катедра „Скулптура“ към ВТУ и дългогодишен преподавател в нея.

Дан Тенев е художник концептуалист. Неговите проекти са инсталации, видео, фотография, живопис, лендарт. Участва в международни биеналета на графиката в Полша, Испания, България, Канада (1986 – 1993).

Добрин Атанасов развива множество концептуални проекти. Един от двигателите на платформата „Алос“. Експериментира със съвременни образователни практики. Преподавател е в Софийски университет „Климент Охридски“ по специалност „Изобразително изкуство“ и в НГПИ „Тревненска школа“ по дисциплината История на изкуството.

Доротея Челниева е настоящ студент в НХА, София със специалност „Индустриален дизайн“. Изследва графичния и тотал дизайна, като експериментира и в областта на живописта.

Иван Борисов е настоящ студент по скулптура в Клуж, Румъния. Извежда много успешно редица концептуални пърформънси. Изследва също и възможностите на нестандартни материали в скулпурата като сапун, текстил и други, преосмисляйки ги по специфичен философски начин.

Кром Багелски е съвременен автор от български произход, който работи основно в Англия. Неговите работи са насочени към директната намеса в градска или отдалечена и слабо населена среда. Те са с монументален характер и са най-често стенопис или рисунка.

Цвета Петроова работи предимно в областта на печатната графика – както с класически графични техники, така и с компютърно-генерирани изображения. Демонстрира интерес в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и др.

Явор Костадинов работи основно със средствата на живописта и рисунката. Изследва различните възможности за внушение на медията. Работи с абсурдното, гротескното съчетано понякога и със смешното, често взаимства елементи от реалността, различни свои сънища или асоциации, които интерпретира по свой специфичен начин. Друга линия, която представлява интерес за него са работи с подчертан социален или политически коментар.

Яница Фендулова завършва магистратура по живопис към ВТУ, но работи и като пърформънс артист, занимава се с рисунка, инсталация, скулптура. Тя търси концептуалното послание на различни материали, с които представя интересен ракурс към феномена време.

Зареди още

Култура

Издаването на „Под игото“ – на предела на историята и литературата

Published

on

Габровският драматичен театър ще участва в най-голямото събитие на открито на Народен театър „Иван Вазов“ – „Театър пред театъра“. Гостуването ще бъде със спектакъла „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев. Предвидени са две представления на 19 и 21 септември 2021 г., от 21.00 часа на сцената пред националната институция.

Мащабната продукция, чиято премиера мина на 10 октомври 2020 г., е създадена по новата българска пиеса „Под игото – 1894-та“ на Гергана Змийчарова. Написана е специално за отбелязването на 75-годишнината на габровския театър, 170 години от рождението на Иван Вазов – чествани през 2020 г., и 100-годишнината от кончината на писателя, която ще се отбележи на 22 септември 2021 г. Това е поводът габровската трупа да бъде поканена да се включи в събитието „Театър пред театъра“, посветено тази година изцяло на творчеството и живота на народния поет.

В постановката участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов. В част от сцените участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

В постановъчния екип влизат сценографът и костюмографът на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл, хореографът Светлана Цвяткова и фотографът Росина Пенчева. Музиката е написана за представлението от студио „Елисей“. Автор на плаката и мултимедията е Гергана Змийчарова.

„Под игото – 1894-та“ е спектакъл за бурните времена след Съединението и за разединението в младата българска държава, за времето на -фили срещу -фоби, на бързото замогване и бързата забрава на героите, за героите на новото време, за памет и безпаметност. Спектакъл за историята около романа „Под игото“ на Иван Вазов и амбициозното начинание на Тодор Ф. Чипев да го превърне в книга.

Актьорите от габровския театър ще ви върнат назад във времето в далечната 1894-та година. Ще се разходите по прашните софийски улици на новородената българска столица, отчайващо търсеща своето място на европейската карта. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания и неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си. Ще станете свидетели на зараждащата се новобългарсака интелигенция, предприемачество и навлизането на европейските норми и етикет в социалното общуване. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване, време на бягство и изгнаничество. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, преки кореспонденции от сюжета на романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

Режисьорът Петринел Гочев не изневерява на стила си да включи много и разнообразни визуални средства, мултимедия и кинематографични похвати. На сцената умело се пресъздават картини, които се случват в затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век. Декорите са експресивни, минималистични и стилистично обрани. В тях няма нищо натоварващо и превземащо зрителското поле. Костюмите на героите са съобразени с историческото време, отразено в пиесата. За да ги подготви, сценографът и костюмограф на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл проучва множество исторически сведения, архиви, фотографии, запечатали духа и облика на епохата.

Актьорите чрез майсторската си игра и образите, които пресъздават са основната движеща сила за динамиката на сюжета. Многопластовият разказ на драматургичния текст прелива от сцена в сцена, без да се наруши смисловата нишка, като не позволява публиката да изгуби вниманието си. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за автентично случващото се действие на сцената.

Партньори в осъществяването на постановката „Под игото – 1894-та“ са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица