Свържи се с нас

Култура

Габровци посрещнаха фамилия Солакови с пълни зали

Published

on

Габровци посрещнаха фамилия Солакови с пълни зали и в Художествена Галерия „Христо Цокев“, и в Дом на хумора и сатирата. Там, до 19 януари 2020 година, могат да се видят две прекрасни изложби – „Солакови“ в Художествената галерия и „Пестеливи Драсканици“ в Дом на хумора и сатирата.

„Солакови“ представя творби на три поколения от фамилията – Митьо Солаков, Недко Солаков и Димитър Солаков – съвсем различни един от друг, но обединени от таланта и връзката с Габрово, а в „Пестеливи драсканици“ на Недко Солаков можем да видим закачката на художника с пространството и авторите от предишната изложба и да се поставим в ситуация, в която вече са били посетителите на музеи като Музея за модерно изкуство, Франкфурт; Haus Konstruktive, Цюрих; Музея Франс Халс, Харлем; Кунстмузеум, Сент Гален; P.S. 1 MoMA, Ню Йорк; Фондация Сералвеш, Порто; Центъра за съвременно изкуство De Appel, Амстердам; Музея Кралица София, Мадрид…

снимка: Община Габрово

Изложбите са част от поредицата „ФамилииТе“ на Община Габрово, която представя творчеството на известни фамилии, свързани с града, които имат принос за културния, икономически и обществен живот.

В нея досега гостуваха семейство Москови – Рада, Теди и Иван Москови, семейство Пенчеви – Чаракчиеви и семейство Минчеви – цигуларите Минчо Минчев и синът му Николай Минчев.

снимка: Община Габрово

Митьо Солаков е роден през 1931 г. в село Ряховците, Севлиевско. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“ в София през 1955 г. при проф. Иван Фунев. В продължение на седем години е директор на Техникума по каменоделие във врачанското село Кунино. През 1962 г. се завръща в Габрово и работи като уредник в Художествена галерия „Христо Цокев“. До 1989 г. е председател на художествения съвет към Съюза на българските художници в Габрово. Като скулптор постига успехи в портретния жанр и монументалната скулптура. Творбите му са свързани с исторически и политически събития – Паметник на априлци, Паметник на Тодор Асенов, „Пиета”, „Жетварки”, „Бригадири”, „Майка с дете”. Заедно с колегите си – Никола Николов и проф. Кънчо Цанев, възстановяват Габровския карнавал, прераснал във Фестивал на хумора и сатирата, превърнал се в емблема на града. Автор е на статуетката „Гаскар” (1995) – наградата на град Габрово, която се връчва на отличен от журито творец, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово. Провъзгласен е за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г. Умира на 4 февруари 2010 г.

От началото на 1990-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен Бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); като Националното представяне на България на 48-то, както и на 46-то, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетинье; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени Арабски Емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду и 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado, Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска Художествена Галерия, София; Galleria Borghese, Рим; Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София и La Panacee, Монпелие. През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey“ бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма до сега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж. Провъзгласен е за почетен гражданин на Габрово през 2015 г.

снимка: Община Габрово

Димитър Солаков (роден 1987 г.) завършва Нов български университет, София, през 2011. Участвал е в редица международни изложби, част от които са: “SUPERPOSITION: Art of Equilibrium and Engagement”, 21 Биенале в Сидни (Австралия), “What is Left”, (Виена), “The Pleasures of Love” (Белград), “The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид), GRID Photographie Biennal (Амстердам, Холандия), “Ritual Of The Habitual” (Пловдив, България), Sofia Contemporary (София), “All I Can Do Is Art” (Прага), 56th October Salon (Белград), “What Is Left?” (Виена). Представял е самостоятелни изложби на места като Incubate (Тилбург, Холандия), Галерия Сариев (Пловдив, България), Институт за съвременно изкуство – София, Credo Bonum (София), 0gms (София).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Людмила Людмилова гостува в РБ „Априлов-Палаузов“

Published

on

На 5 март от 17.15 ч. читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов-Палаузов“ гостува Людмила Людмилова – педагог, детски и семеен психолог.

Преподавателката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констелации и лечението на хранителни зависимости.

Автор на собствен метод за лечение на хранителни разстройства Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“. Л. Людмилова: „Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“…

Зареди още

Култура

Показват в изложба победата при Шипка и Шейново през Освободителната война

Published

on

На 29 февруари, четвъртък, от 17.30 часа в Икономовата къща ще се състои откриването на изложбата „Последното сражение”. Временната експозиция е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877- 1878 г.

Това е последното сражение от военните действия в района на Шипченския проход, започнали с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължили с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене.

Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград.

На 16 януари в Казанлък започват първите преговори за мир, а на 31 януари е подписано Одринското примирие.

Експозицията разказва историята на това величаво сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка.

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата…“

В музей „Етър“ показват пушката на Бенковски и Възванието за обявяване на Априлското въстание.

Published

on

От 1 до 5 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ може да видите пушката, с която Георги Бенковски води Хвърковатата чета и воюва за българската свобода. Оръжието на този харизматичен революционер и негови документи ще бъдат показани на третия етаж в Музейния център. Това е най-голямата сграда в музея, известна е като Кръстник–Колчов хан и за първи път се отваря за посетители. Освен пушката на Бенковски, в изложбата са представени Възванието за обявяване на Априлското въстание от 22 април 1876 година и документи, свързани с живота на Бенковски преди да стане един от Апостолите на Априлското въстание.

Пушката е „Уинчестър“, модел 1866 година, и с това оръжие Георги Бенковски се изправя срещу огромната военна и административна мощ на Османската империя. Революционерът вярва толкова пламенно в българската национална независимост, че увлича хиляди в една борба, която чрез неговата личност не изглежда обречена. Георги Бенковски е символ на непокорния дух на българите. Някой би казал, че е живял в бунтовно време, станал е един от апостолите на свободата, но не е дочакал да я види с очите си. Дали е така, обаче? По-скоро Георги Бенковски я изживява като усещане и затова се бори за нея с толкова плам и ентусиазъм. Непокорният му дух го превръща в един от символите на свободата, а следващите поколения съхраняват спомена за него.

Из „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски:

„Бенковски е необикновена, изключителна, „на голямо скроена“ личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстание, което и днес някои още смятат за луда и безполезна авантюра. И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол; да криеш истинското си име, което би всяло ужас всред благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш фактически главен организатор на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни собственици, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества. Бенковски не бе назначен за водач на въстанието с указ. Той дори не бе избран на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за главен апостол, а Бенковски бе пратен само за негов помощник. Но това било, докато те били в Гюргево, докато способностите и достойнствата се ценели по диплома и атестат. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага.“

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица