Свържи се с нас

Култура

Новата изложба на Мирослав Живков „Всичко е наред” ни залива с позитивизъм

Published

on

„Всичко е наред” (It’s OK) – това позитивно наименование избира за най-новата си изложба Мирослав Живков. 53 творби, всяка от които уникална, защото не може да се повтори в същия вариант, са представени в галерия „КОоП” на ул. „Янко Сакъзов” №17 в София.

снимка: Музей „Етър“

Ако видите, че автор на една творба е Джингиби, знайте, че това Мирослав Живков – графичен дизайнер на музей „Етър”. 26-годишният младеж съвсем наскоро бе оценен високо в професионално отношение. Плакатът от изложбата „Вратата на спомените” взе второ място в третото издание на Националния преглед на музейния плакат – Смолян`2019. Мирослав Живков има личен повод да избере Джингиби. Като дете, така го нарича дядо му.

снимка: Музей „Етър“

„Джингиби означава неспирен дух. Наричаше ме така, защото постоянно бях в движение – нагоре-надолу. Така са казвали на Левски, но разбира се в никакъв случай не се сравнявам с него. Творбите в изложбата са изцяло изпълнени с техниката ситопечат. Всички са уникални, не могат да бъдат тиражирани. След като се направи един отпечатък, повече не може да се повтори”.

снимка: Музей „Етър“

Мирослав Живков възприема работата по една творба като процес. Има идея за нея, но не си представя завършено изображение.

снимка: Музей „Етър“

„Всеки ден опитвах да пробвам с нови композиции и цветове. Нещата са абстрактни. Надявам се всеки сам да доразвие идеята, докато ги гледа. Не искам да представя пред хората някаква моя гледна точка. Очаквам да въздействат позитивно”, споделя Мирослав и допълва, че е творил на един дъх.

снимка: Музей „Етър“

Изкуствоведът Яна Братанова приема да работи с Мирослав Живков за изложбата, но признава, че дори не е предполагала колко много се е развил в професионално отношение Мирослав Живков за толкова кратко време.

снимка: Музей „Етър“

„Познавам Миро от предишна негова изложба, за която писах. Когато ме покани за тази, не предполагах колко се е променил за кратко време – около година и половина. Изпрати ми снимки и предупреди, че камерата се обърква и не успява да улови чистите неонови цветове. Започнахме да редим изложбата и видях, че творбите направо греят.”

снимка: Музей „Етър“

Яна Братанова обяснява невъзможността на камерите да хванат точните цветове с тяхната яркост. Но вярва и в изследвания на изкуствоведи, които говорят з аура на произведението на изкуството.

снимка: Музей „Етър“

Ели Сотирова е основател на галерия „КОоП” – едно пространство за изкуство и споделена работа. Доскоро не познава Мирослав Живков лично. В средата на февруари той я намира, за да й покаже плакати на Казаков, които открива изхвърлени на боклука и ги запазва. Точно тогава галерията прави изложба на този автор.

снимка: Музей „Етър“

„Наистина съм приятно изненадана от този експеримент. Той показва как едно изкуство може да бъде абсолютно – да го възприемаш от пръв поглед, без задръжки. Да ти говори мигновено – с цветове и форми, създаващи настроение.”

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Култура

Представят книгата на Марина Ангелова

Published

on

Книгата “Ти можеш…и силата да полетиш“ на Марина Ангелова – основател на “Фондация в помощ на жени, претърпели насилие – ФЛАЙ – първо обичай себе си“, ще бъде представена на 9 декември от 17.00 ч. в Ритуалната зала на Община Габрово.

Форматът на събитието съчетава арт преживяване и дискусия по проблемите поставени от авторката. В 90 страници се преплитат лична изповед с анализ и препоръки от психолог.

Детайлно, образно и в дълбочина е проследено поведението на пострадалата от домашно насилие и насилникът – от друга страна, от друга – специалист анализира сигналите, при които на всеки в обществото трябва да заработи механизъм за отрезняване и вземане на решения.

“Ти можеш…и силата да полетиш“ е книга пътеводител, книга наръчник, който да ви послужи за разпознаване на елементите на цикъла на насилие. Тя е насочена към всички онези, които имат усещането, че няма да се справят, които се чувстват неразбрани, които се срамуват и страхуват. Всички онези, които са се предали и не вярват, че изход има. Всички онези, които се питат “Защо на мен?“ и всички, които в безпътицата се връщат отново и отново при насилника, мислейки че този път ще е различно, пише в предговора към книгата.

Представянето е в периода на 16-те дни активизъм, в които се реализират инициативи във връзка с 25 ноември – Международен ден за елиминиране насилието срещу жени. Изданието е финансирано от Български фонд за жените и Европейски съюз.

Марина Ангелова е родена в Габрово през декември 1982 г. Днес Марина учи и съчетава социални дейности, работи в център за деца и младежи с тежки увреждания и е основател на Фондация в помощ на жени, претърпели насилие F.L.Y. – Първо обичай себе си.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица