Свържи се с нас

Култура

Държавният архив в Габрово ще отпразнува 60 години

Published

on

В навечерието на своята 60-та годишнина, екипът на Държавен архив – Габрово представи най-важните аспекти от дейността си, извършеното през настоящата година и предстоящите празнични изяви.

Информацията бе публично оповестена на пресконференция за габровските медии от началника на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново Цветомира Койчева, представила пред журналистите своя екип и предстоящите събития.

Създаденият на 1 октомври 1959 г. Габровски архив осъществява подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, съхраняването и предоставянето за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Габровска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване. Напомня за важността от правилното опазване, съхраняване и използване на документалното наследство на личността и на институциите.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

„И през настоящата година продължаваме да работим за осигуряването на публичност и улесняването на достъпа до архивната информация. Това е постигнато чрез изградената Информационна система на държавните архиви (ИСДА), която се попълва с данни непрекъснато“, заяви Цветомира Койчева.

На разположение на потребителите са описанията на всички фондове, които се съхраняват в Габровския държавен архив, а и във всички останали държавни архиви в България. Ежедневно от нея се възползват както читатели на Архив, така и хора, които за пръв път се срещат с институцията.

Достъпът до архивната информация е бърз и след кратки указания, които в някои случаи дори се дават и в телефонен разговор, гражданите могат да търсят това, което ги интересува. От нея се възползват както изследователи и научни работници, така и граждани, които правят родови проучвания или решават имуществени въпроси. Тя им дава информация за Регистрите по гражданско състояние (раждания, венчавки и смърт), които се съхраняват, много сведения за отделни хора, които се пазят в съхранените данъчни (емлячни) регистри, главни книги на училищата в областта, за изготвените родословия, както и краеведски проучвания на отделни селища.

„Особено търсени за имуществени въпроси са съхраняваните при нас граждански дела за делба във фондовете на съдилищата в Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна. Системата позволява търсене по име, което също е в улеснение на потребителите. Така на хора от други населени места не се налага да идват на място“, информира началникът на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

По думите на Цветомира Койчева поръчват желания от тях документ по електронен път, заявяват начина на копиране и заплащане и получават необходимите им копия на документи на посочен от тях адрес.

ИСДА се попълва ежегодно и с голям обем от дигитализирани документи. Те са разделени тематично. Документите по темата „Войните на България (1885-1945 г.) са достъпни и в сайта на Държавна агенция „Архиви” в изградените дигитални колекции. Там, в публикуваните списъци вече много хора намират сведения за свои предци участници.

Интересен за широк кръг от хора е и изградения Фотоархив, който освен в ИСДА, функционира и като отделен сайт. Той се попълва ежегодно с нови изображения, като Държавен архив – Габрово до момента е качил 1286 изображения. Предстои качването на над 60 изображения, изготвени през тази години.

Друга тема, по която архивистите са търсени от много потребители е „Протоколи на Общинско градско управление – Габрово до 1944 г.”, в която са дигитализирани и описани всички протоколи от 1879 до 1906 г. „Интересни и са и особено ценните и уникални документи, които съхраняваме и са достъпни за разглеждане и четене онлайн: Първия граждански регистър за раждания от 1893 г. на Габрово, първите Протоколни книги на Общинските управления на Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна, Първата Летописна книга на Априловска гимназия и др“, сподели още Койчева.

През настоящата 2019 година, заедно с всички архиви в страната е работено по темата „30 години от падането на комунизма”. Сканирани са снимки от първите антикомунистически митинги, както и предизборни материали и публикации.

През последните години, Габровският архив е сред малкото в България, който сам подбира тема за дигитализация на документи. Досега са реализирани „140 Шипченска епопея”, „Документи за прокарване на Трансбалканска жп линия с тунел през Шипченския проход”.

Темата, която успешно реализирахме през 2019 г. е „100 години Габровски футбол”, коментира още началникът на Архив в Габрово. В нея са включени снимки и документи от началото на 20-те години на миналия век до началото на нашия век.

Доказателство за интереса към Дигиталния архив са броят посещения в ИСДА, от началото на годината до средата на септември, като те са 2 150. Това осмисля огромния труд на експертите по подбора и дигитализацията на документи.

„Нека потребителите знаят, че благодарение на ИСДА и на изградените сайтове и дигитални колекции, те могат да се запознаят със съхраняваните документи във всеки един архив в България, намиращ се във всеки Областен град, както в Централния държавен архив в София и Военно-исторически архив във Велико Търново“, каза Цветомира Койчева. Възможно е да се направи заявка по електронен път във всеки един от тях, което му спестява време и разходи за пътувания и престой.

Друга основна насока, в която се работи е извършване на постоянен ефективен контрол във фондообразувателите по спазване на задълженията им по Закона за Националния архивен фонд.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Фондообразуватели на Архива в Габровоса организациите, чиито ценни по смисъла на закона документи, подлежат на предаване в Държавния архив. „Тук работата ни е затруднена от изключително намаления състав на архивистите. В момента четирима човека упражняват контрол върху общинските и държавните структури на територията на цялата Габровска област. Въпреки това, ние извършваме необходимите проверки, даваме методически указания за правилното съхранение и опазване на документите, извършваме обучения“, допълни началника на Държавен архив – Габрово.

За последните 5 години са извършени 133 проверки в учреждения в Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново, Плачковци и в много села в община Севлиево. Контролът е изключително важен за правилното опазване на документите, които съгласно Закона за Националния архивен фонд, се съхраняват 20 години на място (в организациите), а след това тези, определени за постоянно запазване се предават в Държавния архив.

„Тук те остават завинаги, както смело казваме „Докато има държава, ще има и архив”“.

През настоящата година, след изтичане на 20-годишния период, документи от своята дейност в обработен вид са предали Национална Априловска гимназия, ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, СУ „Райчо Каролев” – Габрово, Професионална гимназия по транспорт и машиностроене – с. Градница, ОУ „Христо Ботев” – с. Добромирка, ОУ „Св. Солунски братя” – с. Крамолин. На държавно съхранение са и документите на закритото ОУ „Цанко Дюстабанов” – Габрово, както и на другите закрити през 2017-2018 г. училища в областта.

Продължава работата по обработване на документите на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, отдел „Териториално статистическо бюро“ – Габрово и на Инспекцията по труда – Габрово, където служителите работят самостоятелно, с методическа помощ от страна на Архива.

„Много важен аспект от работата ни е привличането на организации, които не са задължени да предават документите си в архива“, отбеляза пред журналистите Койчева. Това са читалищата, различни видове сдружения, политически партии, фондации. Към момента е установен контакт с над 60 такива организации, които желаят да предават документите си в Архива.

„Някои вече го сториха – Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово, Ротари клуб, Общински съвет на политическа партия „Съюз на демократичните сили” – Габрово“, съобщи още началникът на Архива. „Още по-важно в работата ни са контактите с личности от различни сфери на живота, които да убедим във важността от съхраняването на документа, като свидетел на времето и епохата и предаването му при нас. Трудно се разделя човек със студентската си книжка и диплома, с грамотите и наградите си, с всички важни моменти от живота си, запечатани на снимка. Да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост. Това е висшата сила на дарителството. На всички тях, които ни повярваха и дариха, с уважение Благодарим.“

„На дарителите на Държавен архив посвещаваме и подготвяната за празника изложба под надслов „Дарителство и памет”. Важно за нас е правилното опазване и съхранение на архивните документи“, добави към казаното Цветомира Койчева.

И през настоящата година Държавен архив – Габрово разполага с две архивохранилища. Поддръжката им е скъпа и трудоемка, и затова целта е да бъдат преместени всички архивни документи в новото архивохранилище на ул. „Бодра смяна“, за което се очакава ръководството да осигури достатъчно стелажи.

„Така ще бъде по-удобна и доставката на документите в читалнята на архива, която се извършва веднъж седмично“, убедени са габровските архивисти.

През годината станаха и доста кадрови промени в структурата на институция. В края на 2018 г. в заслужен отдих излезе дългогодишният и много успешен ръководител на Архива, г-жа Стефка Василева.

„В средата на годината се разделихме с още един колега, а начело на институцията застана досегашен главен експерт. От август имаме нов колега, класиран на второ място в конкурс, проведен в края на миналата година, който по Закона за държавния служител може да започне работа ако има вакантна позиция, за която е участвал в конкурса.

Надяваме се на нов конкурс до края на годината, тъй като съставът от 4 души е крайно недостатъчен за голямата по обем и отговорност работа, която вършим“, сподели пред медиите още Цветомира Койчева.

През настоящата, празнична за Архива в Габрово година, всички дейности и изяви са посветени на 60-та годишнина. Първите от тях бяха традиционните срещи с учениците от Габровска област, които се проведоха за 5-та поредна година. Всяко година те се осъществяват и благодарение на съдействието на Регионално управление по образованието – Габрово. Тази година са проведени 12 срещи, под формата на открити уроци, с ученици от 6 габровски, 1 дряновско и 1 севлиевско училища. На тези уроци е била представена подготвяната за целта презентация „60 години Държавен архив – Габрово – с поглед в дигиталното бъдеще“, както и документалния филм „Дързостта да бъдеш пръв“ за индустриалеца Иван Хаджиберов, предоставен от неговите автори и дарители Емил Михов и Милен Василев.

На учениците бяха показани и много оригинални документи. Разговаряно е с тях за необходимостта от правилното съхранение на документа, за това колко е необходимо да го четем, за да направим правилна историческа реконструкция, да познаваме добре миналото си, за да не се поддаваме на пропаганда и изкривявания на факти.

„Споделяхме мнението, че е необходимо съвременните учебници по история да бъдат написани на базата на съхраненото документално наследство, защото само нация, познаваща и съхраняваща правилно миналото си, има бъдеще.

През тази година като съорганизатори, участвахме и във историческата викторина, посветена на 140-та година на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, като изготвихме справките за габровските народни представители и колега бе част от журито.

Друга изява, която мина под знака на 60-та ни годишнина беше изложбата „Министрите от Габровско”, подготвена съвместно с Областна администрация и експонирана през април в сградата на Областта. Тя бе посветена на 140-та годишнина от възстановяване на българската държавност, 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово и 20-та годишнина от създаването на областна администрация – Габрово. Документите от нея ще бъдат издадени в календар, продължаващ поредицата „Дързостта да бъдеш пръв”, отново съвместно с Областната управа“, информира Цветомира Койчева.

Пак с Областната администрация бе представена пред обществеността пътуващата изложба на Държавна агенция „Архиви“ „Всичко се състои в нашите сдружени сили“. Тя бе открита в края на април в Националната Априловска гимназия.

През 2019 г. Архивът е съдействал на Община Габрово за подготовката на юбилейна изложба, посветена на 100 годишнината на габровския футбол, като са предоставени снимки и документи по темата от 20-те до 90-те години на миналия век.

Изложбата е част от празничната програма и е експонирана на стадион „Христо Ботев“, а по-късно ще бъде преместена и на алеята на ул. „Аврам Гачев“ – вече традиционно място за открити изложби.

„Съвместно с Женско благотворително дружество „Майчина грижа” подготвяме юбилейна изложба и издание, посветено на 150-та годишнина на Дружеството и нашата 60-та годишнина.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Изложбата ще бъде открита на Патронния празник на Дружеството – 21 ноември, в Художествената галерия. Тогава ще бъде представено и юбилейното издание. Предвиждаме на събитието да бъдат показани и оригинални документи и снимки от фонда на Дружеството, съхраняван в Държавния архив, както и оригинален портрет на големия благодетел на Дружеството и на града Пенчо Семов. В нея с недвижими културни ценности ще участва и Национален музей на образованието.

Друго предстоящо събитие е откриване на изложбата на Държавна агенция „Архиви” „Победа и.. погром. Величие и..падение”, посветена на 100 годишнината от края на Първата световна война.

Изложбата е предоставена от агенцията, по повод годишнината на Държавен архив – Габрово. Тя ще бъде експонирана в Регионален исторически музей – Габрово. Откриването ще бъде на 8 октомври, вторник, от 16.00 часа и ще може да бъде разглеждана в периода 8-31 октомври.

Най-важното събитие е празничното отбелязване на 60-тата годишнина. То ще се състои на 14 октомври, понеделник, в Конферентната зала на Библиотеката на Техническия университет.

„Предвиждаме празнична част, включваща приемане на поздравления и връчване на грамоти на нашите дарители за 2018 г.“, разкри Цветомира Койчева.

Кулминацията на празника ще бъде откриването на изложбата „ДАРИТЕЛСТВО И ПАМЕТ”. В нея са включени част от даренията, направени от личности и организации в периода 2010-2019 г. Тя ще се състои от 18 табла, на които са представени интересни лични документи на нашите дарители: Вера Христова, Илия Пехливанов, Христо Мандев, Георги Костов, Петър Ганчев, Николай Димков, Илко Илиев, Стефан Арменски, Богдан Стефанов, Георги Метев, Веселин Димитров, Николай Попов, Райко Райков, Мирела Костадинова, Николай Казаков, Цоньо Ботев, Борис Данков, Татяна Цанкова, Стефан Димитров, Цаньо Митев, Стоян Цонев, д-р Игнат Цанков, Венета Козарева, Любомир Бахчеванов, Милка Пурел, Иван Шишков. Включени са и дарения на вече покойните Милка Берберова, Кольо Атанасов, Койчо Митев, акад. Христо Недялков, Ботьо Ботев, Мария Семерджиева, Христо Събев, Ганчо Танев, Петър Цокев, Карл Кандулков, Боянка Проданова, Манол Цоков, Георги Парасков, Димо Тодоров, Екатерина Георгиева, Николай Антонов, Николай Ръждашки, Йордан Чуховски, направени лично от тях или от техните наследници. В изложбата присъстват със своите дарения и Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Ротари клуб и Политическа партия „Съюз на демократичните сили”.

На отделно табло ще бъдат изказани своите благодарности поименно към всички дарители за същия период, чиито дарения не са представени в изложбата. На тържеството ще присъстват доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви” и г-жа Ивелина Димитрова – директор на Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново, в чиято структура е отдел „Държавен архив” – Габрово.

„Надяваме се нашият празник да се превърне в част от културните събития на града през настоящата година. Благодарим на всички наши дарители за доверието, на приятелите и колегите за подкрепата, на нашите читатели, както и на всички граждани, осъзнали необходимостта от дейността и мисията на нашата институция в опазването на документалното богатство и паметта на нацията.

Убедени сме, че днес, повече от всякога имаме нужда да познаваме нашата история, да се връщаме към примерите и уроците, които ни дава тя, за да бъдат те неизчерпаем извор на енергия и вдъхновение“, заяви в заключение началникът на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Култура

Днес е Еньовден!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Зареди още

Култура

Пет художници ще потърсят духа на Дряново в пленер по живопис

Published

on

От 1 до 5 юли 2026 г. Дряново отново ще се превърне в творческа сцена под открито небе. Историческият музей – Дряново и Община Дряново за пети пореден път организират Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.

В тазгодишното издание ще участват петима художници, избрани по регламент – живописци с различен творчески почерк, академична подготовка и богато изложбено присъствие. В продължение на пет дни те ще работят сред пейзажите, архитектурата и неповторима атмосферата на Дряново, превръщайки града в извор на художествено вдъхновение.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост. На участниците се предоставя пълна свобода да реализират творческите си идеи и пластични търсения. Именно тази откритост го прави поле за автентично и непосредствено художествено изследване.

Събитието носи конкурсен характер. Всяка година се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. Церемонията по обявяването на носителя за тази година ще се състои на 5 юли от 17.00 часа в Икономовата къща. Отличеният художник ще получи привилегията – право да представи своето творчество самостоятелно през 2027 г.

Участниците в петото издание са пет, с интересна и богата биография. Ивелина Петрова Иванова е родена в Шумен и е завършила специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а магистърска степен по „Графика и графични комуникации“ придобива в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Зад гърба й стоят редица самостоятелни изложби, участия в национални и международни пленери и значими отличия, сред които наградата „Тракийски конник“ на Есенен салон – Стара Загора (2008), награда на Съюза на българските художници от националната изложба „Лудогорие“, както и награда на Община Шумен за изкуство и култура (2020). Тя е член на Дружеството на шуменските художници и асистент в Шуменския университет.

Д-р Весела Николова е художник стенописец и педагог, завършила магистърска и докторска степен по Изящни изкуства — Стенопис и Педагогика на обучението по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода 2012–2013 г. специализира Графичен дизайн и илюстрация в университета „Монтфорт“ в Лестър, Великобритания, а по време на следването си участва в програми „Еразъм“ в Сърбия, Италия, Румъния, Германия, Холандия и другаде. Понастоящем преподава в Американски колеж „АРКУС“.

Нели Гашарова е завършила The Art Institute of Pittsburgh, специалност „Интериорен дизайн“, и се изявява активно и в областта на живописта. Платната й пресъздават екзотични географии, свързани с нейните продължителни пътувания, с акцент върху градския пейзаж, огледан в морската вода. Работата ѝ се отличава с експресивна въздейственост, полихромен и динамичен колорит, изграден с прецизна чувственост. Освен живописец, тя е и продуцент на анимационния филм „Денят на кървавите венци“, носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци, награда „Best Animated“ от кинофестивала Hollywood Weekly (2014), специална диплома от фестивала „Златен Ритон“ – Пловдив (2014), отличие от iPhone Film Festival и награди за видеоарт от VIDEOHOLICA и Delete TV.

Силвана Илиева е родена през 1989 г. в София и работи с широк спектър от медии – съвременен текстил, живопис, фотография, рисунка и видео. Завършила е живопис в Националното училище за изящни изкуства и сценография в НАТФИЗ, изучавала е дигитални изкуства и се е дипломирала като магистър по „Текстилно изкуство“ в Националната художествена академия в София. Творец с динамично и богато присъствие в художествения живот у нас и в чужбина.

Мария Алексиева е родена на 3 юли 1976 г. и е завършила специалност „Иконография“ – магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. работи като уредник, фонд живопис, в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред отличията ѝ са награда на журито от Биенале на рисунката в Македония (2016), награда за живопис от БХГ „Петко Задгорски“ (2016), наградата „Млад художник“ на името на Руси Стоянов (2015) и редица номинации от национални изложби.

Националният пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ е не само художествено събитие. Той е жест на принадлежност към едно място с изключително богато историческо и архитектурно наследство, носещо завинаги името на емблемата на българското възрожденско строителство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица