Култура
Държавният архив в Габрово ще отпразнува 60 години
В навечерието на своята 60-та годишнина, екипът на Държавен архив – Габрово представи най-важните аспекти от дейността си, извършеното през настоящата година и предстоящите празнични изяви.
Информацията бе публично оповестена на пресконференция за габровските медии от началника на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново Цветомира Койчева, представила пред журналистите своя екип и предстоящите събития.
Създаденият на 1 октомври 1959 г. Габровски архив осъществява подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, съхраняването и предоставянето за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Габровска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване. Напомня за важността от правилното опазване, съхраняване и използване на документалното наследство на личността и на институциите.

„И през настоящата година продължаваме да работим за осигуряването на публичност и улесняването на достъпа до архивната информация. Това е постигнато чрез изградената Информационна система на държавните архиви (ИСДА), която се попълва с данни непрекъснато“, заяви Цветомира Койчева.
На разположение на потребителите са описанията на всички фондове, които се съхраняват в Габровския държавен архив, а и във всички останали държавни архиви в България. Ежедневно от нея се възползват както читатели на Архив, така и хора, които за пръв път се срещат с институцията.
Достъпът до архивната информация е бърз и след кратки указания, които в някои случаи дори се дават и в телефонен разговор, гражданите могат да търсят това, което ги интересува. От нея се възползват както изследователи и научни работници, така и граждани, които правят родови проучвания или решават имуществени въпроси. Тя им дава информация за Регистрите по гражданско състояние (раждания, венчавки и смърт), които се съхраняват, много сведения за отделни хора, които се пазят в съхранените данъчни (емлячни) регистри, главни книги на училищата в областта, за изготвените родословия, както и краеведски проучвания на отделни селища.
„Особено търсени за имуществени въпроси са съхраняваните при нас граждански дела за делба във фондовете на съдилищата в Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна. Системата позволява търсене по име, което също е в улеснение на потребителите. Така на хора от други населени места не се налага да идват на място“, информира началникът на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

По думите на Цветомира Койчева поръчват желания от тях документ по електронен път, заявяват начина на копиране и заплащане и получават необходимите им копия на документи на посочен от тях адрес.
ИСДА се попълва ежегодно и с голям обем от дигитализирани документи. Те са разделени тематично. Документите по темата „Войните на България (1885-1945 г.) са достъпни и в сайта на Държавна агенция „Архиви” в изградените дигитални колекции. Там, в публикуваните списъци вече много хора намират сведения за свои предци участници.
Интересен за широк кръг от хора е и изградения Фотоархив, който освен в ИСДА, функционира и като отделен сайт. Той се попълва ежегодно с нови изображения, като Държавен архив – Габрово до момента е качил 1286 изображения. Предстои качването на над 60 изображения, изготвени през тази години.
Друга тема, по която архивистите са търсени от много потребители е „Протоколи на Общинско градско управление – Габрово до 1944 г.”, в която са дигитализирани и описани всички протоколи от 1879 до 1906 г. „Интересни и са и особено ценните и уникални документи, които съхраняваме и са достъпни за разглеждане и четене онлайн: Първия граждански регистър за раждания от 1893 г. на Габрово, първите Протоколни книги на Общинските управления на Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна, Първата Летописна книга на Априловска гимназия и др“, сподели още Койчева.
През настоящата 2019 година, заедно с всички архиви в страната е работено по темата „30 години от падането на комунизма”. Сканирани са снимки от първите антикомунистически митинги, както и предизборни материали и публикации.
През последните години, Габровският архив е сред малкото в България, който сам подбира тема за дигитализация на документи. Досега са реализирани „140 Шипченска епопея”, „Документи за прокарване на Трансбалканска жп линия с тунел през Шипченския проход”.
Темата, която успешно реализирахме през 2019 г. е „100 години Габровски футбол”, коментира още началникът на Архив в Габрово. В нея са включени снимки и документи от началото на 20-те години на миналия век до началото на нашия век.
Доказателство за интереса към Дигиталния архив са броят посещения в ИСДА, от началото на годината до средата на септември, като те са 2 150. Това осмисля огромния труд на експертите по подбора и дигитализацията на документи.
„Нека потребителите знаят, че благодарение на ИСДА и на изградените сайтове и дигитални колекции, те могат да се запознаят със съхраняваните документи във всеки един архив в България, намиращ се във всеки Областен град, както в Централния държавен архив в София и Военно-исторически архив във Велико Търново“, каза Цветомира Койчева. Възможно е да се направи заявка по електронен път във всеки един от тях, което му спестява време и разходи за пътувания и престой.
Друга основна насока, в която се работи е извършване на постоянен ефективен контрол във фондообразувателите по спазване на задълженията им по Закона за Националния архивен фонд.

Фондообразуватели на Архива в Габровоса организациите, чиито ценни по смисъла на закона документи, подлежат на предаване в Държавния архив. „Тук работата ни е затруднена от изключително намаления състав на архивистите. В момента четирима човека упражняват контрол върху общинските и държавните структури на територията на цялата Габровска област. Въпреки това, ние извършваме необходимите проверки, даваме методически указания за правилното съхранение и опазване на документите, извършваме обучения“, допълни началника на Държавен архив – Габрово.
За последните 5 години са извършени 133 проверки в учреждения в Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново, Плачковци и в много села в община Севлиево. Контролът е изключително важен за правилното опазване на документите, които съгласно Закона за Националния архивен фонд, се съхраняват 20 години на място (в организациите), а след това тези, определени за постоянно запазване се предават в Държавния архив.
„Тук те остават завинаги, както смело казваме „Докато има държава, ще има и архив”“.
През настоящата година, след изтичане на 20-годишния период, документи от своята дейност в обработен вид са предали Национална Априловска гимназия, ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, СУ „Райчо Каролев” – Габрово, Професионална гимназия по транспорт и машиностроене – с. Градница, ОУ „Христо Ботев” – с. Добромирка, ОУ „Св. Солунски братя” – с. Крамолин. На държавно съхранение са и документите на закритото ОУ „Цанко Дюстабанов” – Габрово, както и на другите закрити през 2017-2018 г. училища в областта.
Продължава работата по обработване на документите на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, отдел „Териториално статистическо бюро“ – Габрово и на Инспекцията по труда – Габрово, където служителите работят самостоятелно, с методическа помощ от страна на Архива.
„Много важен аспект от работата ни е привличането на организации, които не са задължени да предават документите си в архива“, отбеляза пред журналистите Койчева. Това са читалищата, различни видове сдружения, политически партии, фондации. Към момента е установен контакт с над 60 такива организации, които желаят да предават документите си в Архива.
„Някои вече го сториха – Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово, Ротари клуб, Общински съвет на политическа партия „Съюз на демократичните сили” – Габрово“, съобщи още началникът на Архива. „Още по-важно в работата ни са контактите с личности от различни сфери на живота, които да убедим във важността от съхраняването на документа, като свидетел на времето и епохата и предаването му при нас. Трудно се разделя човек със студентската си книжка и диплома, с грамотите и наградите си, с всички важни моменти от живота си, запечатани на снимка. Да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост. Това е висшата сила на дарителството. На всички тях, които ни повярваха и дариха, с уважение Благодарим.“
„На дарителите на Държавен архив посвещаваме и подготвяната за празника изложба под надслов „Дарителство и памет”. Важно за нас е правилното опазване и съхранение на архивните документи“, добави към казаното Цветомира Койчева.
И през настоящата година Държавен архив – Габрово разполага с две архивохранилища. Поддръжката им е скъпа и трудоемка, и затова целта е да бъдат преместени всички архивни документи в новото архивохранилище на ул. „Бодра смяна“, за което се очакава ръководството да осигури достатъчно стелажи.
„Така ще бъде по-удобна и доставката на документите в читалнята на архива, която се извършва веднъж седмично“, убедени са габровските архивисти.
През годината станаха и доста кадрови промени в структурата на институция. В края на 2018 г. в заслужен отдих излезе дългогодишният и много успешен ръководител на Архива, г-жа Стефка Василева.
„В средата на годината се разделихме с още един колега, а начело на институцията застана досегашен главен експерт. От август имаме нов колега, класиран на второ място в конкурс, проведен в края на миналата година, който по Закона за държавния служител може да започне работа ако има вакантна позиция, за която е участвал в конкурса.
Надяваме се на нов конкурс до края на годината, тъй като съставът от 4 души е крайно недостатъчен за голямата по обем и отговорност работа, която вършим“, сподели пред медиите още Цветомира Койчева.
През настоящата, празнична за Архива в Габрово година, всички дейности и изяви са посветени на 60-та годишнина. Първите от тях бяха традиционните срещи с учениците от Габровска област, които се проведоха за 5-та поредна година. Всяко година те се осъществяват и благодарение на съдействието на Регионално управление по образованието – Габрово. Тази година са проведени 12 срещи, под формата на открити уроци, с ученици от 6 габровски, 1 дряновско и 1 севлиевско училища. На тези уроци е била представена подготвяната за целта презентация „60 години Държавен архив – Габрово – с поглед в дигиталното бъдеще“, както и документалния филм „Дързостта да бъдеш пръв“ за индустриалеца Иван Хаджиберов, предоставен от неговите автори и дарители Емил Михов и Милен Василев.
На учениците бяха показани и много оригинални документи. Разговаряно е с тях за необходимостта от правилното съхранение на документа, за това колко е необходимо да го четем, за да направим правилна историческа реконструкция, да познаваме добре миналото си, за да не се поддаваме на пропаганда и изкривявания на факти.
„Споделяхме мнението, че е необходимо съвременните учебници по история да бъдат написани на базата на съхраненото документално наследство, защото само нация, познаваща и съхраняваща правилно миналото си, има бъдеще.
През тази година като съорганизатори, участвахме и във историческата викторина, посветена на 140-та година на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, като изготвихме справките за габровските народни представители и колега бе част от журито.
Друга изява, която мина под знака на 60-та ни годишнина беше изложбата „Министрите от Габровско”, подготвена съвместно с Областна администрация и експонирана през април в сградата на Областта. Тя бе посветена на 140-та годишнина от възстановяване на българската държавност, 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово и 20-та годишнина от създаването на областна администрация – Габрово. Документите от нея ще бъдат издадени в календар, продължаващ поредицата „Дързостта да бъдеш пръв”, отново съвместно с Областната управа“, информира Цветомира Койчева.
Пак с Областната администрация бе представена пред обществеността пътуващата изложба на Държавна агенция „Архиви“ „Всичко се състои в нашите сдружени сили“. Тя бе открита в края на април в Националната Априловска гимназия.
През 2019 г. Архивът е съдействал на Община Габрово за подготовката на юбилейна изложба, посветена на 100 годишнината на габровския футбол, като са предоставени снимки и документи по темата от 20-те до 90-те години на миналия век.
Изложбата е част от празничната програма и е експонирана на стадион „Христо Ботев“, а по-късно ще бъде преместена и на алеята на ул. „Аврам Гачев“ – вече традиционно място за открити изложби.
„Съвместно с Женско благотворително дружество „Майчина грижа” подготвяме юбилейна изложба и издание, посветено на 150-та годишнина на Дружеството и нашата 60-та годишнина.

Изложбата ще бъде открита на Патронния празник на Дружеството – 21 ноември, в Художествената галерия. Тогава ще бъде представено и юбилейното издание. Предвиждаме на събитието да бъдат показани и оригинални документи и снимки от фонда на Дружеството, съхраняван в Държавния архив, както и оригинален портрет на големия благодетел на Дружеството и на града Пенчо Семов. В нея с недвижими културни ценности ще участва и Национален музей на образованието.
Друго предстоящо събитие е откриване на изложбата на Държавна агенция „Архиви” „Победа и.. погром. Величие и..падение”, посветена на 100 годишнината от края на Първата световна война.
Изложбата е предоставена от агенцията, по повод годишнината на Държавен архив – Габрово. Тя ще бъде експонирана в Регионален исторически музей – Габрово. Откриването ще бъде на 8 октомври, вторник, от 16.00 часа и ще може да бъде разглеждана в периода 8-31 октомври.
Най-важното събитие е празничното отбелязване на 60-тата годишнина. То ще се състои на 14 октомври, понеделник, в Конферентната зала на Библиотеката на Техническия университет.
„Предвиждаме празнична част, включваща приемане на поздравления и връчване на грамоти на нашите дарители за 2018 г.“, разкри Цветомира Койчева.
Кулминацията на празника ще бъде откриването на изложбата „ДАРИТЕЛСТВО И ПАМЕТ”. В нея са включени част от даренията, направени от личности и организации в периода 2010-2019 г. Тя ще се състои от 18 табла, на които са представени интересни лични документи на нашите дарители: Вера Христова, Илия Пехливанов, Христо Мандев, Георги Костов, Петър Ганчев, Николай Димков, Илко Илиев, Стефан Арменски, Богдан Стефанов, Георги Метев, Веселин Димитров, Николай Попов, Райко Райков, Мирела Костадинова, Николай Казаков, Цоньо Ботев, Борис Данков, Татяна Цанкова, Стефан Димитров, Цаньо Митев, Стоян Цонев, д-р Игнат Цанков, Венета Козарева, Любомир Бахчеванов, Милка Пурел, Иван Шишков. Включени са и дарения на вече покойните Милка Берберова, Кольо Атанасов, Койчо Митев, акад. Христо Недялков, Ботьо Ботев, Мария Семерджиева, Христо Събев, Ганчо Танев, Петър Цокев, Карл Кандулков, Боянка Проданова, Манол Цоков, Георги Парасков, Димо Тодоров, Екатерина Георгиева, Николай Антонов, Николай Ръждашки, Йордан Чуховски, направени лично от тях или от техните наследници. В изложбата присъстват със своите дарения и Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Ротари клуб и Политическа партия „Съюз на демократичните сили”.
На отделно табло ще бъдат изказани своите благодарности поименно към всички дарители за същия период, чиито дарения не са представени в изложбата. На тържеството ще присъстват доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви” и г-жа Ивелина Димитрова – директор на Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново, в чиято структура е отдел „Държавен архив” – Габрово.
„Надяваме се нашият празник да се превърне в част от културните събития на града през настоящата година. Благодарим на всички наши дарители за доверието, на приятелите и колегите за подкрепата, на нашите читатели, както и на всички граждани, осъзнали необходимостта от дейността и мисията на нашата институция в опазването на документалното богатство и паметта на нацията.
Убедени сме, че днес, повече от всякога имаме нужда да познаваме нашата история, да се връщаме към примерите и уроците, които ни дава тя, за да бъдат те неизчерпаем извор на енергия и вдъхновение“, заяви в заключение началникът на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово е кандидат за европейска столица на културата през 2032 г

Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.

Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.

„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.

Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.

Култура
Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Култура
30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.
Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.
Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.
В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.
Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

-
Новинипреди 6 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 6 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Културапреди 3 дни30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а
-
Новинипреди 3 дниСтартира лятната антиспин кампания
-
Новинипреди 3 дниСилно международно представяне за габровския ХОУП
-
Новинипреди 3 дниГаброво преминава към електронно таксуване в градския транспорт
-
Новинипреди 3 дниДенислав Иванов от ШК „Орловец 1997“ стана първи на турнир
-
Новинипреди 3 дниСветовна седмица на кърменето от 1 до 7 август








