Свържи се с нас

Култура

Държавният архив в Габрово ще отпразнува 60 години

Published

on

В навечерието на своята 60-та годишнина, екипът на Държавен архив – Габрово представи най-важните аспекти от дейността си, извършеното през настоящата година и предстоящите празнични изяви.

Информацията бе публично оповестена на пресконференция за габровските медии от началника на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново Цветомира Койчева, представила пред журналистите своя екип и предстоящите събития.

Създаденият на 1 октомври 1959 г. Габровски архив осъществява подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, съхраняването и предоставянето за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Габровска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване. Напомня за важността от правилното опазване, съхраняване и използване на документалното наследство на личността и на институциите.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

„И през настоящата година продължаваме да работим за осигуряването на публичност и улесняването на достъпа до архивната информация. Това е постигнато чрез изградената Информационна система на държавните архиви (ИСДА), която се попълва с данни непрекъснато“, заяви Цветомира Койчева.

На разположение на потребителите са описанията на всички фондове, които се съхраняват в Габровския държавен архив, а и във всички останали държавни архиви в България. Ежедневно от нея се възползват както читатели на Архив, така и хора, които за пръв път се срещат с институцията.

Достъпът до архивната информация е бърз и след кратки указания, които в някои случаи дори се дават и в телефонен разговор, гражданите могат да търсят това, което ги интересува. От нея се възползват както изследователи и научни работници, така и граждани, които правят родови проучвания или решават имуществени въпроси. Тя им дава информация за Регистрите по гражданско състояние (раждания, венчавки и смърт), които се съхраняват, много сведения за отделни хора, които се пазят в съхранените данъчни (емлячни) регистри, главни книги на училищата в областта, за изготвените родословия, както и краеведски проучвания на отделни селища.

„Особено търсени за имуществени въпроси са съхраняваните при нас граждански дела за делба във фондовете на съдилищата в Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна. Системата позволява търсене по име, което също е в улеснение на потребителите. Така на хора от други населени места не се налага да идват на място“, информира началникът на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

По думите на Цветомира Койчева поръчват желания от тях документ по електронен път, заявяват начина на копиране и заплащане и получават необходимите им копия на документи на посочен от тях адрес.

ИСДА се попълва ежегодно и с голям обем от дигитализирани документи. Те са разделени тематично. Документите по темата „Войните на България (1885-1945 г.) са достъпни и в сайта на Държавна агенция „Архиви” в изградените дигитални колекции. Там, в публикуваните списъци вече много хора намират сведения за свои предци участници.

Интересен за широк кръг от хора е и изградения Фотоархив, който освен в ИСДА, функционира и като отделен сайт. Той се попълва ежегодно с нови изображения, като Държавен архив – Габрово до момента е качил 1286 изображения. Предстои качването на над 60 изображения, изготвени през тази години.

Друга тема, по която архивистите са търсени от много потребители е „Протоколи на Общинско градско управление – Габрово до 1944 г.”, в която са дигитализирани и описани всички протоколи от 1879 до 1906 г. „Интересни и са и особено ценните и уникални документи, които съхраняваме и са достъпни за разглеждане и четене онлайн: Първия граждански регистър за раждания от 1893 г. на Габрово, първите Протоколни книги на Общинските управления на Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна, Първата Летописна книга на Априловска гимназия и др“, сподели още Койчева.

През настоящата 2019 година, заедно с всички архиви в страната е работено по темата „30 години от падането на комунизма”. Сканирани са снимки от първите антикомунистически митинги, както и предизборни материали и публикации.

През последните години, Габровският архив е сред малкото в България, който сам подбира тема за дигитализация на документи. Досега са реализирани „140 Шипченска епопея”, „Документи за прокарване на Трансбалканска жп линия с тунел през Шипченския проход”.

Темата, която успешно реализирахме през 2019 г. е „100 години Габровски футбол”, коментира още началникът на Архив в Габрово. В нея са включени снимки и документи от началото на 20-те години на миналия век до началото на нашия век.

Доказателство за интереса към Дигиталния архив са броят посещения в ИСДА, от началото на годината до средата на септември, като те са 2 150. Това осмисля огромния труд на експертите по подбора и дигитализацията на документи.

„Нека потребителите знаят, че благодарение на ИСДА и на изградените сайтове и дигитални колекции, те могат да се запознаят със съхраняваните документи във всеки един архив в България, намиращ се във всеки Областен град, както в Централния държавен архив в София и Военно-исторически архив във Велико Търново“, каза Цветомира Койчева. Възможно е да се направи заявка по електронен път във всеки един от тях, което му спестява време и разходи за пътувания и престой.

Друга основна насока, в която се работи е извършване на постоянен ефективен контрол във фондообразувателите по спазване на задълженията им по Закона за Националния архивен фонд.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Фондообразуватели на Архива в Габровоса организациите, чиито ценни по смисъла на закона документи, подлежат на предаване в Държавния архив. „Тук работата ни е затруднена от изключително намаления състав на архивистите. В момента четирима човека упражняват контрол върху общинските и държавните структури на територията на цялата Габровска област. Въпреки това, ние извършваме необходимите проверки, даваме методически указания за правилното съхранение и опазване на документите, извършваме обучения“, допълни началника на Държавен архив – Габрово.

За последните 5 години са извършени 133 проверки в учреждения в Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново, Плачковци и в много села в община Севлиево. Контролът е изключително важен за правилното опазване на документите, които съгласно Закона за Националния архивен фонд, се съхраняват 20 години на място (в организациите), а след това тези, определени за постоянно запазване се предават в Държавния архив.

„Тук те остават завинаги, както смело казваме „Докато има държава, ще има и архив”“.

През настоящата година, след изтичане на 20-годишния период, документи от своята дейност в обработен вид са предали Национална Априловска гимназия, ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, СУ „Райчо Каролев” – Габрово, Професионална гимназия по транспорт и машиностроене – с. Градница, ОУ „Христо Ботев” – с. Добромирка, ОУ „Св. Солунски братя” – с. Крамолин. На държавно съхранение са и документите на закритото ОУ „Цанко Дюстабанов” – Габрово, както и на другите закрити през 2017-2018 г. училища в областта.

Продължава работата по обработване на документите на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, отдел „Териториално статистическо бюро“ – Габрово и на Инспекцията по труда – Габрово, където служителите работят самостоятелно, с методическа помощ от страна на Архива.

„Много важен аспект от работата ни е привличането на организации, които не са задължени да предават документите си в архива“, отбеляза пред журналистите Койчева. Това са читалищата, различни видове сдружения, политически партии, фондации. Към момента е установен контакт с над 60 такива организации, които желаят да предават документите си в Архива.

„Някои вече го сториха – Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово, Ротари клуб, Общински съвет на политическа партия „Съюз на демократичните сили” – Габрово“, съобщи още началникът на Архива. „Още по-важно в работата ни са контактите с личности от различни сфери на живота, които да убедим във важността от съхраняването на документа, като свидетел на времето и епохата и предаването му при нас. Трудно се разделя човек със студентската си книжка и диплома, с грамотите и наградите си, с всички важни моменти от живота си, запечатани на снимка. Да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост. Това е висшата сила на дарителството. На всички тях, които ни повярваха и дариха, с уважение Благодарим.“

„На дарителите на Държавен архив посвещаваме и подготвяната за празника изложба под надслов „Дарителство и памет”. Важно за нас е правилното опазване и съхранение на архивните документи“, добави към казаното Цветомира Койчева.

И през настоящата година Държавен архив – Габрово разполага с две архивохранилища. Поддръжката им е скъпа и трудоемка, и затова целта е да бъдат преместени всички архивни документи в новото архивохранилище на ул. „Бодра смяна“, за което се очакава ръководството да осигури достатъчно стелажи.

„Така ще бъде по-удобна и доставката на документите в читалнята на архива, която се извършва веднъж седмично“, убедени са габровските архивисти.

През годината станаха и доста кадрови промени в структурата на институция. В края на 2018 г. в заслужен отдих излезе дългогодишният и много успешен ръководител на Архива, г-жа Стефка Василева.

„В средата на годината се разделихме с още един колега, а начело на институцията застана досегашен главен експерт. От август имаме нов колега, класиран на второ място в конкурс, проведен в края на миналата година, който по Закона за държавния служител може да започне работа ако има вакантна позиция, за която е участвал в конкурса.

Надяваме се на нов конкурс до края на годината, тъй като съставът от 4 души е крайно недостатъчен за голямата по обем и отговорност работа, която вършим“, сподели пред медиите още Цветомира Койчева.

През настоящата, празнична за Архива в Габрово година, всички дейности и изяви са посветени на 60-та годишнина. Първите от тях бяха традиционните срещи с учениците от Габровска област, които се проведоха за 5-та поредна година. Всяко година те се осъществяват и благодарение на съдействието на Регионално управление по образованието – Габрово. Тази година са проведени 12 срещи, под формата на открити уроци, с ученици от 6 габровски, 1 дряновско и 1 севлиевско училища. На тези уроци е била представена подготвяната за целта презентация „60 години Държавен архив – Габрово – с поглед в дигиталното бъдеще“, както и документалния филм „Дързостта да бъдеш пръв“ за индустриалеца Иван Хаджиберов, предоставен от неговите автори и дарители Емил Михов и Милен Василев.

На учениците бяха показани и много оригинални документи. Разговаряно е с тях за необходимостта от правилното съхранение на документа, за това колко е необходимо да го четем, за да направим правилна историческа реконструкция, да познаваме добре миналото си, за да не се поддаваме на пропаганда и изкривявания на факти.

„Споделяхме мнението, че е необходимо съвременните учебници по история да бъдат написани на базата на съхраненото документално наследство, защото само нация, познаваща и съхраняваща правилно миналото си, има бъдеще.

През тази година като съорганизатори, участвахме и във историческата викторина, посветена на 140-та година на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, като изготвихме справките за габровските народни представители и колега бе част от журито.

Друга изява, която мина под знака на 60-та ни годишнина беше изложбата „Министрите от Габровско”, подготвена съвместно с Областна администрация и експонирана през април в сградата на Областта. Тя бе посветена на 140-та годишнина от възстановяване на българската държавност, 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово и 20-та годишнина от създаването на областна администрация – Габрово. Документите от нея ще бъдат издадени в календар, продължаващ поредицата „Дързостта да бъдеш пръв”, отново съвместно с Областната управа“, информира Цветомира Койчева.

Пак с Областната администрация бе представена пред обществеността пътуващата изложба на Държавна агенция „Архиви“ „Всичко се състои в нашите сдружени сили“. Тя бе открита в края на април в Националната Априловска гимназия.

През 2019 г. Архивът е съдействал на Община Габрово за подготовката на юбилейна изложба, посветена на 100 годишнината на габровския футбол, като са предоставени снимки и документи по темата от 20-те до 90-те години на миналия век.

Изложбата е част от празничната програма и е експонирана на стадион „Христо Ботев“, а по-късно ще бъде преместена и на алеята на ул. „Аврам Гачев“ – вече традиционно място за открити изложби.

„Съвместно с Женско благотворително дружество „Майчина грижа” подготвяме юбилейна изложба и издание, посветено на 150-та годишнина на Дружеството и нашата 60-та годишнина.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Изложбата ще бъде открита на Патронния празник на Дружеството – 21 ноември, в Художествената галерия. Тогава ще бъде представено и юбилейното издание. Предвиждаме на събитието да бъдат показани и оригинални документи и снимки от фонда на Дружеството, съхраняван в Държавния архив, както и оригинален портрет на големия благодетел на Дружеството и на града Пенчо Семов. В нея с недвижими културни ценности ще участва и Национален музей на образованието.

Друго предстоящо събитие е откриване на изложбата на Държавна агенция „Архиви” „Победа и.. погром. Величие и..падение”, посветена на 100 годишнината от края на Първата световна война.

Изложбата е предоставена от агенцията, по повод годишнината на Държавен архив – Габрово. Тя ще бъде експонирана в Регионален исторически музей – Габрово. Откриването ще бъде на 8 октомври, вторник, от 16.00 часа и ще може да бъде разглеждана в периода 8-31 октомври.

Най-важното събитие е празничното отбелязване на 60-тата годишнина. То ще се състои на 14 октомври, понеделник, в Конферентната зала на Библиотеката на Техническия университет.

„Предвиждаме празнична част, включваща приемане на поздравления и връчване на грамоти на нашите дарители за 2018 г.“, разкри Цветомира Койчева.

Кулминацията на празника ще бъде откриването на изложбата „ДАРИТЕЛСТВО И ПАМЕТ”. В нея са включени част от даренията, направени от личности и организации в периода 2010-2019 г. Тя ще се състои от 18 табла, на които са представени интересни лични документи на нашите дарители: Вера Христова, Илия Пехливанов, Христо Мандев, Георги Костов, Петър Ганчев, Николай Димков, Илко Илиев, Стефан Арменски, Богдан Стефанов, Георги Метев, Веселин Димитров, Николай Попов, Райко Райков, Мирела Костадинова, Николай Казаков, Цоньо Ботев, Борис Данков, Татяна Цанкова, Стефан Димитров, Цаньо Митев, Стоян Цонев, д-р Игнат Цанков, Венета Козарева, Любомир Бахчеванов, Милка Пурел, Иван Шишков. Включени са и дарения на вече покойните Милка Берберова, Кольо Атанасов, Койчо Митев, акад. Христо Недялков, Ботьо Ботев, Мария Семерджиева, Христо Събев, Ганчо Танев, Петър Цокев, Карл Кандулков, Боянка Проданова, Манол Цоков, Георги Парасков, Димо Тодоров, Екатерина Георгиева, Николай Антонов, Николай Ръждашки, Йордан Чуховски, направени лично от тях или от техните наследници. В изложбата присъстват със своите дарения и Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Ротари клуб и Политическа партия „Съюз на демократичните сили”.

На отделно табло ще бъдат изказани своите благодарности поименно към всички дарители за същия период, чиито дарения не са представени в изложбата. На тържеството ще присъстват доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви” и г-жа Ивелина Димитрова – директор на Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново, в чиято структура е отдел „Държавен архив” – Габрово.

„Надяваме се нашият празник да се превърне в част от културните събития на града през настоящата година. Благодарим на всички наши дарители за доверието, на приятелите и колегите за подкрепата, на нашите читатели, както и на всички граждани, осъзнали необходимостта от дейността и мисията на нашата институция в опазването на документалното богатство и паметта на нацията.

Убедени сме, че днес, повече от всякога имаме нужда да познаваме нашата история, да се връщаме към примерите и уроците, които ни дава тя, за да бъдат те неизчерпаем извор на енергия и вдъхновение“, заяви в заключение началникът на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица