Свържи се с нас

Култура

ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти в Етъра (Програма)

Тазгодишното издание на Панира има богата и пъстра програма. Международното изложение базар е среща на традиции от три континента! В него участват повече от 70 майстори-занаятчии и творци на свободна практика от 16 държави.

Published

on

Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ е единствения панаир в България, организиран по музейна концепция. Мисията на Панаира е да образова и възпитава, да популяризира и опазва културното наследство.

снимка: Музей „Етър“

Международно изложение базар

Повече от 60 майстори от Унгария, Естония, Косово, Литва, Сърбия, Алжир, Русия, Иран, Румъния, Украйна, Република Южна Африка и България участват в изложението базар тази година с демонстрации на съхранени занаятчийски техники, ръчно изработени изделия от естествени материали и уникални художествени творби. В изложението намират място и съвременни творци с техния авторски „прочит“ на традиционните занаяти. За първи път в събитието се включват представители от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Флорианополис (Бразилия), Асуан (Египет) и Уейфанг (Китай) са градовете, от които идват трима артисти да споделят с посетителите на Панаира малка част от културното наследство на страните си. 6–8 септември, 09:00–19:00 ч.

Международна майсторска надпревара

Водещ акцент в програмата на Панаира от 2003 година насам е Майсторската надпревара, която пресъздава облозите, правени през Възраждането между майстори от различни занаяти. През последните години все повече чуждестранни участници се включват в надпреварата. През 2019 година тя е в занаята „Грънчарство“, а сили в нея ще премерят представители на Франция, Румъния, Косово, Унгария, Република Южна Африка и България. Всички те, според регламента на състезанието, трябва да изработят по два предмета – един с традиционен мотив от българска грънчарска школа и един представящ традициите в грънчарското изкуство на съответната страна или уникалния стил на своя автор. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка“ и право на самостоятелна изложба в музей „Етър“ през следващата година.
Начало: 5 септември, 14:30 ч.
Край: 8 септември, 16:00 ч.

Съревнование на младежи в грънчарски умения

За трета поредна година към Майсторската надпревара се организира младежка секция с участието на възпитаници от училищата по изкуства в страната. През 2019 година Национално училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ – Троян се включва в инициативата на музея с трима свои възпитаници от специалност „Керамика“. Победителят получава награда „Бронзова хлопка“, а учебното заведение – право на изложба базар през следващата година.
Начало: 6 септември, 13:30 ч.
Край: 8 септември, 16:30 ч.

Алея на вкусовете с дегустации и базар

Алея зад Занаятчийска чаршия, 11:00–19:00 ч.
За първи път в историята на Панаира винарски изби и производители на различни деликатеси представят своя продукция по време на събитието. Инициативата се реализира в партньорство с Винен фестивал „Августиада“. Посетителите на Алеята имат възможност да отличат виното, което най-много им е харесало и да участват в томбола с награди.

„Майсторът и формата“
веществена изложба

Изложбена зала, 6–30 септември
В изложбата са включени предмети, изработени в Майсторските надпревари по грънчарство през 2008 и 2014 година. В първата участват майстори от Троян, Габрово, Стара Загора, София и Ямбол, а втората е посветена на 50 години от създаването на музей „Етър“ и е с международно участие от Румъния, Сърбия, Турция и България. В последния ден от Панаира изложбата ще бъде допълнена с предмети от настоящото състезание.

„Холокьо, живото село“
етнографска фотоизложба от Унгария

Изложбена зала над хлопкарска работилница, 6–30 септември
Холокьо е първото село в света, включено в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Изложбата представя живописното унгарско селище и околностите му. Почти всяка къща в него е музей – на историята, на куклите, на пощите, на народното изкуство.

„Каменоделство“
изложба базар

Чардак на къща с табашка работилница, 17 август – 30 септември
Изложбата представя скулптури и различни изделия от камък на шестима участници от Майсторската надпревара през 2018 година и на ученици от Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино.

„Диалог с миналото“
интерактивна изложба

Изложбени зали над дърворезбарска работилница, 25 юли – 31 декември
„Диалог с миналото“ е своеобразна творческа кутия, провокираща любопитството на съвременния човек към културните ценности. В нея експонираните предмети споделят историите си от първо лице. Изложбата е музеен експеримент за разчупване скучната монологична форма на общуване с историята.

Открита сцена

На поляната до хотел „Страноприемница“, 11:00–17:00 ч.
Пъстра музикално-танцова програма с участието на професионални и любителски състави от почти всички етнографски области на България;
Фолклорни изпълнения от Литва, Косово и Украйна;
Представяне на чуждестранните участници в Изложението базар и тези в Алеята на вкусовете.

снимка: Музей „Етър“

6 септември 2019
11:00 Официално откриване на ХVII Международен панаир на традиционните занаяти
11:30 Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, гр. Плевен
12:30 Читалище „Св. Димитър Басарбовски – 1902“, с. Басарбово, Русенско
13:00 Музикална пауза
14:00 Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, гр. Плевен
15:00 Музикален поздрав от Република Косово
15:30 Фолклорен танцов клуб при Община Стара Загора
16:00 Музикален поздрав от Република Литва
16:30 Музикален поздрав от Република Южна Африка

7 септември 2019
11:30 Фолклорна танцова формация „Дилмани“, гр. София
12:30 Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро“, гр. София
13:15 Музикален поздрав от Украйна
13:00 Музикална пауза
14:30 Фолклорна танцова формация „Дилмани“, гр. София
15:15 Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро“, гр. София
16:00 Клуб за овладяване на народни хора и танци „Хопни ми, тропни ми“, гр. Севлиево 16:30 Състав за изворен фолклор „Ломски ритми“, гр. Лом

8 септември 2019
11:30 Оркестър Габрово 12:30 Група „Новомахленчетата“ при НЧ „Зора – 1872“, гр. Габрово 13:00 Музикална пауза 14:30 Ансамбъл „Сивек“, гр. Габрово
15:20 Танцов клуб „Балканджии“, гр. Габрово
15:30 Група „Новомахленчетата“ при НЧ „Зора – 1872“, гр. Габрово
15:40 Танцов клуб „Балканджии“, гр. Габрово
15:50 Танцова формация „Търновска царица“, гр. Велико Търново
16:50 Закриване на XVII Международен панаир на традиционните занаяти

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Култура

Фотоизложба разказва улични съдби, заснети с любов

Published

on

На 4 юли , петък, от 17.30 ч. в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита трогателната фотоизложба „Светът на Улични сърца“. Изложбата е посветена на живота и обитателите на Приюта за безстопанствени кучета „Улични Сърца БГ“ в село Глушка.

Посетителите ще имат възможност да се потопят в атмосферата на приюта, като видят света през погледа на неговите четириноги обитатели чрез силни, емоционални и разтапящи сърцето фотографии.

„Светът на Улични Сърца“ ще може да бъде разгледана до 28 юли, като всеки кадър от експозицията разказва история на надежда и преданост. Събитието насочва внимание към нелеката съдба на изоставените кучета и провокира хората да осиновят домашен любимец.

Зареди още

Култура

Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор

Published

on

Младият певец Никълъс Александър Мак Доналд от музикалната школа “Wild Sound” към читалище “Будителите 2017” – Габрово, с вокален педагог Зора Колева, завоюва първо място и спечели купа на XIII Международен фестивал на изкуствата “Морско конче”, провел се в Обзор.

С впечатляващо сценично присъствие и блестящо вокално изпълнение на песните „Болката от ляво“ на Васил Найденов и „I’m Still Standing“ на Елтън Джон, Никълъс впечатли международното жури и публиката.

Фестивалът събра над 200 участници – вокални и танцови изпълнители от България, Грузия, Естония и Украйна. Компетентното жури бе с председател Румяна Иванова и членове Мила Пендичева, Красимир Янкулов и Александър Ромалийски от Украйна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица