Свържи се с нас

Култура

Жена, занимаваща се с грънчарство, прави най-голямото дарение на „Етър“-а

Дирята на майстора в сенките на историята (Виолета Керемедчиева – Клара)

Published

on

Дирята на майстора в сенките на историята В дните на ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти – 6, 7 и 8 септември, в музей „Етър“ ще се проведе и Майсторска надпревара, която тази година е посветена на грънчарството. Един от изявените майстори грънчари в 55-годишната история на музея е Виолета Керемедчиева – Клара. Най-голямото дарение, което „Етър”-а получава в своята история е нейно и съдържа 366 грънчарски предмета, на стойност 5 667 лв.

Ако днес казваме, че габровското грънчарство съществува, то се дължи на личности като Лазар Донков – създател на музея, и Виолета Керемедчиева. Нейното творчество не радва само очите, то има много по-дълбоко значение, защото позволява на хората да завързват разкъсаната тъкан на приемствеността. Тази известна жена живее в миналото на старите майстори грънчари и се среща с големия свят. Познавайки я, човек може да научите малко за магията на занаята и много за умението на даровитите хора да общуват със света на красотата.

Виолета Керемедчиева – Клара е родена е през 1950 г. През 1970-та завършва Национална гимназия за приложни изкуства в град Троян. Там се оформят трайните и интереси към културното ни наследство в областта на керамиката. За първи път тя чува за музея на открито„Етър“ през 1969-та като ученичка в ІІІ курс. Предстои й дипломиране през следващата година и задължителното за онова време разпределение. В „Етър“-а е изградена лявата страна на чаршията – от Табаханата до Сакова къща. Търсят се майстори за готовите работилници. Внушителната фигура на Лазар Донков с наметнато през рамо сако и цигара в ръката е респектираща за нея при първото й идване.

След години си спомня: „Срещата ми с Лазар Донков в музея беше съдбовна за мен. В работата той изгради у мен самочувствието, дори самолюбието, което амбицира всеки ден да вървиш напред. Поощряваше ме, даваше ми литература, откриваше образци. Възлагаше ми най-отговорни поръчки. Този човек ме възпита да уважавам труда, не само своя, но и чуждия. Донков е пример за идеалния ръководител, който поощрява творчеството. Какъв изключителен дипломат беше, как умееше да овладява всяко положение. В празник винаги намираше време да дойде и да ни поздрави лично…“.

снимка: Музей „Етър“

Лазар Донков я командирова в Етнографския музей в София. Богатите фондове я срещат с образци на непознатата за съвременниците габровска керамика. Тя ги прерисува, взема размери, изучава композициите на гребенчатата шарка – пояс от две успоредни прави, а между тях вълнообразна линия, над пояса „стоборка“ с гребен или клечица и глазура от лимонено жълто или топло оранжево, а после цялата украса, повторена със зелена глеч.

Много са скептиците в музея, че младото момиче ще успее.

Вечният зевзек Кольо Коев подвиква: „Лазаре, ако станат грънци, ще се кача на комина и ще кукуригам“.

Но още на следващата 1972 г. на Националното изложение в Орешака габровската керамика получава ІІ-ро място – най-скъпата и свидна награда за целия творчески път на Клара. Член на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти (ЗМНХЗ), тя работи в музей „Етър” от 1970 до 2006, като изследва задълбочено специфичните особености и форми на традиционната габровска керамика и спомага за възраждането й.

Клара почита историята и обичаите, помни имената и уроците на своите учители грънчари. Учи занаят при троянския майстор Байо Добрев и идва на работа в Етнографски музей на открито още при неговия създател – Лазар Донков. Щастлива съдба я среща с Петър Събчев, завършил химия в чужбина, а занаят практикувал в бащината грънчарница, който и дава рационалния състав на глината и още много практични съвети.

Заедно със съпруга си Иван обикаля всички габровски села, махали и майстори. Започва занаята от корена и от традициите, които никой не може да измисли сам. В Габрово името и е известно на всички, а в чужбина заедно с името – и произведенията и. Една жена, която намира хармония със света и себе си в една стара професия, привидно необичайна във времето на космическите технологии.

Източила безброй съдове, нарисувала безброй цветя на любимите си чинии, на плоска за греяна ракия, на тонче за вино, на шулци-кани, на кравайче-стомна, на шулец-стомна, която е едно намигване за габровската пестеливост, събрал две форми в една – кана и стомна, съд за поливане и съд за пиене.

Виолета Керемедчиева – Клара

Подаръците и даренията, които прави за България, са част от творческото й общуване със света на онези, които са богати с това, което дават. Клара най-добре разговаря с откритите хора, които не се притесняват от въпросите и чувствата си. С чужденците, които не крият любознателността си.

Клара има над 70 участия в изложби и конкурси в страната и чужбина – Германия, Белгия, Франция, Италия, Португалия, Индия, Япония, Афганистан, Нигерия, Куба и много други. Дългогодишен секретар е на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти, група Габрово.

Носител е на много отличия: включена в Международния биографичен речник КОЙ КОЙ Е в Кембридж; член на Международната организация на преуспелите жени; личност на град Габрово за 1998 година; включена в книгата „Габровци на ХХ век“; носител на Почетен знак и плакет на Габрово за принос в съхраняването и развитието на художествените занаяти и издигане на международния авторитет на Габрово и още много други.

През 1998 година тя прави изложба в музей „Етър“, посветена на 90-годишнината на Лазар Донков, основател и дългогодишен директор на музея, неин духовен учител. И както тя казва, колекцията от 366 предмета – много от тях реплики на традиционни съдове, е една свещичка, запалена в памет на Лазар Донков. Без неговата вяра и подкрепата на съпруга си Иван, тя не би останала в този мъжки занаят.

Автор: Величка Илиева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица