

Култура
Жена, занимаваща се с грънчарство, прави най-голямото дарение на „Етър“-а
Дирята на майстора в сенките на историята (Виолета Керемедчиева – Клара)
Дирята на майстора в сенките на историята В дните на ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти – 6, 7 и 8 септември, в музей „Етър“ ще се проведе и Майсторска надпревара, която тази година е посветена на грънчарството. Един от изявените майстори грънчари в 55-годишната история на музея е Виолета Керемедчиева – Клара. Най-голямото дарение, което „Етър”-а получава в своята история е нейно и съдържа 366 грънчарски предмета, на стойност 5 667 лв.
Ако днес казваме, че габровското грънчарство съществува, то се дължи на личности като Лазар Донков – създател на музея, и Виолета Керемедчиева. Нейното творчество не радва само очите, то има много по-дълбоко значение, защото позволява на хората да завързват разкъсаната тъкан на приемствеността. Тази известна жена живее в миналото на старите майстори грънчари и се среща с големия свят. Познавайки я, човек може да научите малко за магията на занаята и много за умението на даровитите хора да общуват със света на красотата.
Виолета Керемедчиева – Клара е родена е през 1950 г. През 1970-та завършва Национална гимназия за приложни изкуства в град Троян. Там се оформят трайните и интереси към културното ни наследство в областта на керамиката. За първи път тя чува за музея на открито„Етър“ през 1969-та като ученичка в ІІІ курс. Предстои й дипломиране през следващата година и задължителното за онова време разпределение. В „Етър“-а е изградена лявата страна на чаршията – от Табаханата до Сакова къща. Търсят се майстори за готовите работилници. Внушителната фигура на Лазар Донков с наметнато през рамо сако и цигара в ръката е респектираща за нея при първото й идване.
След години си спомня: „Срещата ми с Лазар Донков в музея беше съдбовна за мен. В работата той изгради у мен самочувствието, дори самолюбието, което амбицира всеки ден да вървиш напред. Поощряваше ме, даваше ми литература, откриваше образци. Възлагаше ми най-отговорни поръчки. Този човек ме възпита да уважавам труда, не само своя, но и чуждия. Донков е пример за идеалния ръководител, който поощрява творчеството. Какъв изключителен дипломат беше, как умееше да овладява всяко положение. В празник винаги намираше време да дойде и да ни поздрави лично…“.

Лазар Донков я командирова в Етнографския музей в София. Богатите фондове я срещат с образци на непознатата за съвременниците габровска керамика. Тя ги прерисува, взема размери, изучава композициите на гребенчатата шарка – пояс от две успоредни прави, а между тях вълнообразна линия, над пояса „стоборка“ с гребен или клечица и глазура от лимонено жълто или топло оранжево, а после цялата украса, повторена със зелена глеч.
Много са скептиците в музея, че младото момиче ще успее.
Вечният зевзек Кольо Коев подвиква: „Лазаре, ако станат грънци, ще се кача на комина и ще кукуригам“.
Но още на следващата 1972 г. на Националното изложение в Орешака габровската керамика получава ІІ-ро място – най-скъпата и свидна награда за целия творчески път на Клара. Член на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти (ЗМНХЗ), тя работи в музей „Етър” от 1970 до 2006, като изследва задълбочено специфичните особености и форми на традиционната габровска керамика и спомага за възраждането й.
Клара почита историята и обичаите, помни имената и уроците на своите учители грънчари. Учи занаят при троянския майстор Байо Добрев и идва на работа в Етнографски музей на открито още при неговия създател – Лазар Донков. Щастлива съдба я среща с Петър Събчев, завършил химия в чужбина, а занаят практикувал в бащината грънчарница, който и дава рационалния състав на глината и още много практични съвети.
Заедно със съпруга си Иван обикаля всички габровски села, махали и майстори. Започва занаята от корена и от традициите, които никой не може да измисли сам. В Габрово името и е известно на всички, а в чужбина заедно с името – и произведенията и. Една жена, която намира хармония със света и себе си в една стара професия, привидно необичайна във времето на космическите технологии.
Източила безброй съдове, нарисувала безброй цветя на любимите си чинии, на плоска за греяна ракия, на тонче за вино, на шулци-кани, на кравайче-стомна, на шулец-стомна, която е едно намигване за габровската пестеливост, събрал две форми в една – кана и стомна, съд за поливане и съд за пиене.

Подаръците и даренията, които прави за България, са част от творческото й общуване със света на онези, които са богати с това, което дават. Клара най-добре разговаря с откритите хора, които не се притесняват от въпросите и чувствата си. С чужденците, които не крият любознателността си.
Клара има над 70 участия в изложби и конкурси в страната и чужбина – Германия, Белгия, Франция, Италия, Португалия, Индия, Япония, Афганистан, Нигерия, Куба и много други. Дългогодишен секретар е на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти, група Габрово.
Носител е на много отличия: включена в Международния биографичен речник КОЙ КОЙ Е в Кембридж; член на Международната организация на преуспелите жени; личност на град Габрово за 1998 година; включена в книгата „Габровци на ХХ век“; носител на Почетен знак и плакет на Габрово за принос в съхраняването и развитието на художествените занаяти и издигане на международния авторитет на Габрово и още много други.
През 1998 година тя прави изложба в музей „Етър“, посветена на 90-годишнината на Лазар Донков, основател и дългогодишен директор на музея, неин духовен учител. И както тя казва, колекцията от 366 предмета – много от тях реплики на традиционни съдове, е една свещичка, запалена в памет на Лазар Донков. Без неговата вяра и подкрепата на съпруга си Иван, тя не би останала в този мъжки занаят.
Автор: Величка Илиева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Международен панаир на занаятите в „Етър“-а


На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:
- Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
- Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
- Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
- Йорданка Павлова – майстор килимар;
- Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби
- „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
- „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
- „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.
Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.
На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.


Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


-
Икономикапреди 4 дни
Ден на отворените врати в Хитачи Енерджи в Севлиево
-
Новинипреди 4 дни
По стъпките на героите
-
Любопитнопреди 3 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour 2025 пристига в Севлиево
-
Кримипреди 5 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево
-
Икономикапреди 4 дни
Габрово задържа 15-о място в страната със средна заплата над 2 000 лева
-
Новинипреди един ден
От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост
-
Икономикапреди 3 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Новинипреди един ден
140 години от Съединението