Свържи се с нас

Култура

Жена, занимаваща се с грънчарство, прави най-голямото дарение на „Етър“-а

Дирята на майстора в сенките на историята (Виолета Керемедчиева – Клара)

Published

on

Дирята на майстора в сенките на историята В дните на ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти – 6, 7 и 8 септември, в музей „Етър“ ще се проведе и Майсторска надпревара, която тази година е посветена на грънчарството. Един от изявените майстори грънчари в 55-годишната история на музея е Виолета Керемедчиева – Клара. Най-голямото дарение, което „Етър”-а получава в своята история е нейно и съдържа 366 грънчарски предмета, на стойност 5 667 лв.

Ако днес казваме, че габровското грънчарство съществува, то се дължи на личности като Лазар Донков – създател на музея, и Виолета Керемедчиева. Нейното творчество не радва само очите, то има много по-дълбоко значение, защото позволява на хората да завързват разкъсаната тъкан на приемствеността. Тази известна жена живее в миналото на старите майстори грънчари и се среща с големия свят. Познавайки я, човек може да научите малко за магията на занаята и много за умението на даровитите хора да общуват със света на красотата.

Виолета Керемедчиева – Клара е родена е през 1950 г. През 1970-та завършва Национална гимназия за приложни изкуства в град Троян. Там се оформят трайните и интереси към културното ни наследство в областта на керамиката. За първи път тя чува за музея на открито„Етър“ през 1969-та като ученичка в ІІІ курс. Предстои й дипломиране през следващата година и задължителното за онова време разпределение. В „Етър“-а е изградена лявата страна на чаршията – от Табаханата до Сакова къща. Търсят се майстори за готовите работилници. Внушителната фигура на Лазар Донков с наметнато през рамо сако и цигара в ръката е респектираща за нея при първото й идване.

След години си спомня: „Срещата ми с Лазар Донков в музея беше съдбовна за мен. В работата той изгради у мен самочувствието, дори самолюбието, което амбицира всеки ден да вървиш напред. Поощряваше ме, даваше ми литература, откриваше образци. Възлагаше ми най-отговорни поръчки. Този човек ме възпита да уважавам труда, не само своя, но и чуждия. Донков е пример за идеалния ръководител, който поощрява творчеството. Какъв изключителен дипломат беше, как умееше да овладява всяко положение. В празник винаги намираше време да дойде и да ни поздрави лично…“.

снимка: Музей „Етър“

Лазар Донков я командирова в Етнографския музей в София. Богатите фондове я срещат с образци на непознатата за съвременниците габровска керамика. Тя ги прерисува, взема размери, изучава композициите на гребенчатата шарка – пояс от две успоредни прави, а между тях вълнообразна линия, над пояса „стоборка“ с гребен или клечица и глазура от лимонено жълто или топло оранжево, а после цялата украса, повторена със зелена глеч.

Много са скептиците в музея, че младото момиче ще успее.

Вечният зевзек Кольо Коев подвиква: „Лазаре, ако станат грънци, ще се кача на комина и ще кукуригам“.

Но още на следващата 1972 г. на Националното изложение в Орешака габровската керамика получава ІІ-ро място – най-скъпата и свидна награда за целия творчески път на Клара. Член на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти (ЗМНХЗ), тя работи в музей „Етър” от 1970 до 2006, като изследва задълбочено специфичните особености и форми на традиционната габровска керамика и спомага за възраждането й.

Клара почита историята и обичаите, помни имената и уроците на своите учители грънчари. Учи занаят при троянския майстор Байо Добрев и идва на работа в Етнографски музей на открито още при неговия създател – Лазар Донков. Щастлива съдба я среща с Петър Събчев, завършил химия в чужбина, а занаят практикувал в бащината грънчарница, който и дава рационалния състав на глината и още много практични съвети.

Заедно със съпруга си Иван обикаля всички габровски села, махали и майстори. Започва занаята от корена и от традициите, които никой не може да измисли сам. В Габрово името и е известно на всички, а в чужбина заедно с името – и произведенията и. Една жена, която намира хармония със света и себе си в една стара професия, привидно необичайна във времето на космическите технологии.

Източила безброй съдове, нарисувала безброй цветя на любимите си чинии, на плоска за греяна ракия, на тонче за вино, на шулци-кани, на кравайче-стомна, на шулец-стомна, която е едно намигване за габровската пестеливост, събрал две форми в една – кана и стомна, съд за поливане и съд за пиене.

Виолета Керемедчиева – Клара

Подаръците и даренията, които прави за България, са част от творческото й общуване със света на онези, които са богати с това, което дават. Клара най-добре разговаря с откритите хора, които не се притесняват от въпросите и чувствата си. С чужденците, които не крият любознателността си.

Клара има над 70 участия в изложби и конкурси в страната и чужбина – Германия, Белгия, Франция, Италия, Португалия, Индия, Япония, Афганистан, Нигерия, Куба и много други. Дългогодишен секретар е на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти, група Габрово.

Носител е на много отличия: включена в Международния биографичен речник КОЙ КОЙ Е в Кембридж; член на Международната организация на преуспелите жени; личност на град Габрово за 1998 година; включена в книгата „Габровци на ХХ век“; носител на Почетен знак и плакет на Габрово за принос в съхраняването и развитието на художествените занаяти и издигане на международния авторитет на Габрово и още много други.

През 1998 година тя прави изложба в музей „Етър“, посветена на 90-годишнината на Лазар Донков, основател и дългогодишен директор на музея, неин духовен учител. И както тя казва, колекцията от 366 предмета – много от тях реплики на традиционни съдове, е една свещичка, запалена в памет на Лазар Донков. Без неговата вяра и подкрепата на съпруга си Иван, тя не би останала в този мъжки занаят.

Автор: Величка Илиева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица