Свържи се с нас

Култура

Еньовден в музей „Етър“

Published

on

снимка; Музей „Етър“

Дните 22, 23 и 24 юни в музей „Етър” – Габрово са посветени на големия празник Еньовден.

Базар на билкови продукти
22, 23 и 24 юни, 10:00 –18:00 ч.

Бране на билки
23 юни, 9:00–11:00 ч.

Майсторене на еньовденски венци и китки, работилница
23 и 24 юни, 11:00–16:00 ч.

Боядисване на прежда с билки, демонстрация
23 юни, 11:00–16:00 ч.

Употребата на билки в домашната козметика, демонстрация
23 юни, 11:30 и 13:30 ч.

За лечебните растения отблизо, урок по билкознание
23 юни, 12:30–14:30 ч.

Изработване на натурални сапуни, работилница
22, 23 и 24 юни, 11:00 –17:00 ч.

Занимания за деца
23 и 24 юни, 10:00–17:00 ч.

Народната култура на балканджиите, научна конференция
24 юни.

Изложбата „По пътя” ще бъде открита от 16:00 ч. на 24 юни. В нея е представено наследството на каракачаните – реално и метафорично вплетено в идеята за пътя и пътуването.

На 22, 23 и 24 юни в музй „Етър” може да научите как действат билковите рецепти за домашни помади:

За косата
За мекота на косъма и по-лесно разресване след измиване се ползва обливане на косата с оцет, разреден с вода, а за блясък и здравина – обливане с отвара от бръшлян.
„Боя” за коса се получавала от гъстата отвара на орехови листа и зелени черупки, корени от коприва, карамфил на зърна, маслини и растителна къна.

За лицето
Маска за стягане на кожата: събира се сока на лозите при подрязването им през пролетта, когато „плачат” и се нанася с леки движения върху лицето.
Рецепта за избелване на лицето: 2-3 аспирина се счукват в дървен хаван и се размесват с 2-3 лъжици каймак от кисело мляко.
За възпалена кожа на лицето се ползва отвара от лайкучка или розова вода, която се намазва на предварително измито със сапун и подсушено лице. Оставя се отварата да изсъхне сама.

За устата
Хигиената на устата се поддържа с жабурене на отвара от кори на смрадлика, а за приятен дъх се ползва розова вода или отвара от лайка.

Еньовден и билките

Според традиционните представи от Еньовден билките започват да губят лечебната си сила. Затова събраните в нощта срещу празника треви се приемат за най-лековити. Вярва се, че по земята ходят седемдесет и седем болести, които могат да се лекуват с билки и една „незнайна”, за която няма лек. За нея, когато в нощта срещу Еньовден се берат билки, се откъсва със затворени очи трева, която се разцепва на половина и се вплита в Еньовденския венец. Затова се казва, че билките в него са 77 и половина.

От всички видове билки се прави еньовденска китка. Тя се използва за лек през цялата година. Билките се събират от жени и моми. Най-търсената билка е известна като еньовче, еньовка, яньовиче. Вярва се, че тя лекува много болести и може да прогонва змейове и самодиви. Заедно с други треви като тинтява, иглика, маточина, комуника, еньовчето принадлежи към т.нар. „разделни билки”, които се използват за лекуване на залюбени от змей.

Освен лечителна сила, билките на този ден имат и предпазваща функция. Затова китки от тях се окачват по вратите на къщите и на стопанските постройки – за здраве и да не влизат лоши духове.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

Мария Патрунчева

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Мария Патрунчева по време на работа

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

Диплома от Университета в Нанси, Франция, за завършено Акушерство, 1897 г.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Грамота от Н.В. цар Борис III за награждаване на Мария Патрунчева съ Сребърен медал за заслуги, 1937 г.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.
Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

Снимка от строителството на електроцентралата на Воден синдикат „Грамадата“ в Габрово с технически ръководител арх. Никола Гръблев. 1925-1926 г.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Снимка на вилата на Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“), проектирана от арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Снимка на арх. Никола Гръблев

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

Снимка на Девическия пансион (Парахода), построен от Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“) по проект на арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Снимка на сграда (къщата на адв. Никола Сокеров) в Габрово, проектирана от арх. Никола Гръблев. [1935  г.]

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

План за узаконяване на киносалон на „Майчина грижа“, проектиран от арх. Никола Гръблев, 1937 г.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Проект за Девически пансион към Габровски манастир „Св. Благовещение“ от арх. Никола Гръблев, 1930 г.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Литература По Време на Карантина – първото онлайн събитие на ИМКА

Published

on

Екипът и доброволци на ИМКА Габрово организират своето първото онлайн литературно събитие, озаглавено „Литература По време на Карантина“. То ще се състои на 28 март, събота, от 17.30 часа в споделен онлайн разговор със свободен достъп.

Млади габровски писатели и литературни почитатели ще имат възможност да представят свои лични творби или да прочетат любими такива. Всички включили се също ще се насладят освен на прекрасните текстове, а и на няколко специални акустични музикални поздрава от приятели на ИМКА.

„Ако ти си млад писател или почитател на литературата, искаш да представиш творчеството си или любимо свое произведение, екипът на ИМКА те предизвиква да загърбиш срама и да разкриеш своя талант.

Това можеш да сториш и в Instagram или Facebook с хаштаг #ЛитератураПоВремеНаКарантина. Не забравай и да ни тагнеш!“, призовават от ИМКА.

На 28 март в описанието на събитието във фейсбук ще се появи линк за достъп до онлайн конферентния разговор, чрез който всеки ще може да се присъедини, дори без регистрация и напълно свободно.

Паралелно с онлайн събитието доброволците на ИМКА вече стартираха успешно в социалните мрежи и своята онлайн кампания #ОстаниАктивенYmcaChallenge, с която предизвикват всички нас да бъдем активни и да споделим как го правим по един интересен, свеж и много достъпен начин.

ИМКА Габрово е най-голямата младежка организация в Габрово и региона. Вече в продължение на 29 години тя успешно подкрепя децата, младите хора и техните семейства в града и региона. Едни от най-разпознаваемите дейности на организацията са нейната работа с училищата, разнообразните младежки събития, обученията за личностно развитие на младежите, детските лагери и разбира се една от най-добрите доброволчески програми в страната.

Автор: Христиана Стойчева, 10 „А“ клас,
Клуб по Журналистика към Национална Априловска гимназия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица