Свържи се с нас

Култура

Еньовден в музей „Етър“

Published

on

снимка; Музей „Етър“

Дните 22, 23 и 24 юни в музей „Етър” – Габрово са посветени на големия празник Еньовден.

Базар на билкови продукти
22, 23 и 24 юни, 10:00 –18:00 ч.

Бране на билки
23 юни, 9:00–11:00 ч.

Майсторене на еньовденски венци и китки, работилница
23 и 24 юни, 11:00–16:00 ч.

Боядисване на прежда с билки, демонстрация
23 юни, 11:00–16:00 ч.

Употребата на билки в домашната козметика, демонстрация
23 юни, 11:30 и 13:30 ч.

За лечебните растения отблизо, урок по билкознание
23 юни, 12:30–14:30 ч.

Изработване на натурални сапуни, работилница
22, 23 и 24 юни, 11:00 –17:00 ч.

Занимания за деца
23 и 24 юни, 10:00–17:00 ч.

Народната култура на балканджиите, научна конференция
24 юни.

Изложбата „По пътя” ще бъде открита от 16:00 ч. на 24 юни. В нея е представено наследството на каракачаните – реално и метафорично вплетено в идеята за пътя и пътуването.

На 22, 23 и 24 юни в музй „Етър” може да научите как действат билковите рецепти за домашни помади:

За косата
За мекота на косъма и по-лесно разресване след измиване се ползва обливане на косата с оцет, разреден с вода, а за блясък и здравина – обливане с отвара от бръшлян.
„Боя” за коса се получавала от гъстата отвара на орехови листа и зелени черупки, корени от коприва, карамфил на зърна, маслини и растителна къна.

За лицето
Маска за стягане на кожата: събира се сока на лозите при подрязването им през пролетта, когато „плачат” и се нанася с леки движения върху лицето.
Рецепта за избелване на лицето: 2-3 аспирина се счукват в дървен хаван и се размесват с 2-3 лъжици каймак от кисело мляко.
За възпалена кожа на лицето се ползва отвара от лайкучка или розова вода, която се намазва на предварително измито със сапун и подсушено лице. Оставя се отварата да изсъхне сама.

За устата
Хигиената на устата се поддържа с жабурене на отвара от кори на смрадлика, а за приятен дъх се ползва розова вода или отвара от лайка.

Еньовден и билките

Според традиционните представи от Еньовден билките започват да губят лечебната си сила. Затова събраните в нощта срещу празника треви се приемат за най-лековити. Вярва се, че по земята ходят седемдесет и седем болести, които могат да се лекуват с билки и една „незнайна”, за която няма лек. За нея, когато в нощта срещу Еньовден се берат билки, се откъсва със затворени очи трева, която се разцепва на половина и се вплита в Еньовденския венец. Затова се казва, че билките в него са 77 и половина.

От всички видове билки се прави еньовденска китка. Тя се използва за лек през цялата година. Билките се събират от жени и моми. Най-търсената билка е известна като еньовче, еньовка, яньовиче. Вярва се, че тя лекува много болести и може да прогонва змейове и самодиви. Заедно с други треви като тинтява, иглика, маточина, комуника, еньовчето принадлежи към т.нар. „разделни билки”, които се използват за лекуване на залюбени от змей.

Освен лечителна сила, билките на този ден имат и предпазваща функция. Затова китки от тях се окачват по вратите на къщите и на стопанските постройки – за здраве и да не влизат лоши духове.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица