

Култура
Сдружение на руските художници в България гостува на галерия „Видима”

снимка: Галерия „Видима“
Сдружението на руските художници в България гостува на галерия „Видима” – Севлиево.
Гостите на събитието ще могат да се запознаят с три прекрасни дами, отдадени на живописното изкуство.
Изложбата, озаглавена „От цялото сърце” или „От всего сердца”, ще ни потопи в дълбоката руска душевност. В платната на руските художнички ще открием носталгичен поглед назад към родината и впечатляващи пейзажи, вдъхновени от прекрасната българска природа.

снимка: Галерия „Видима“
Сдружението на руските художници в България е създадено от Татяна Пачгина, Олга и Владимир Рибакови през 2017 г. През изминалата година те успешно представят изложби в София, Велико Търново, Русе и Бургас.
В сдружението има художници, които сега започват да се учат и такива, които рисуват от години. Възрастовият диапазон също е широк – от младежи на 18-годишна възраст до 70-годишни. Творят в различни стилове, но намират едно общо вдъхновение – България.
Началото на сдружението започва от обща изложба на основателките Татяна, Олга и Владимир. С помощта на социалните мрежи то се разраства бързо и към него се присъединяват много други творци, които носят Русия и руската култура в душата и корена си. За изминалата година с голям успех бяха показани изложби във Велико Търново, Бургас, Русе, Поморие, Ямбол.
Тази година започна с голяма изложба в Руски Културно Информационен Център София, последва изложба в Орешака, а след изявата в Севлиево, предстоят още изложби във Велико Търново, Бургас, Русе и други градове.

снимка: Галерия „Видима“
Сдружението вече наброява повече от 30 художника от цялата страна. По думите на председателя Олга Рибакова тази цифра не е окончателна, и отбелязва, че България и природата предразполагат към творчество.
Сдружението обединява както професионални художници, получили академично образование, така и любители, които обаче показват голямо желание и развитие. Всеки може да научи нещо от другите.
Дейността на сдружението не се ограничава само с провеждането на изложби, подчертава Олга. Това е платформа за културен обмен между България и Русия.
Изложбите на руските художници показват както вдъхновението, което получават от красотата на българската природа, така и носталгични спомени от Русия. Брезовите гори, необятните полета, руското село и величествените православни храмове.
С изложбата „От цялото сърце“ в галерия „Видима“ ще се запознаете с едни от главните фигури и основатели на сдружението – Олга Рибакова, Татяна Пачгина, Татяна О’Махони, както и с техните прекрасни впечатления от България и красивите спомени от Русия!
Откриване е насрочено за днес, 14 май, от 17.30 ч. в галерия „Видима“.

снимка: Галерия „Видима“
Художничката Оля Рибакова е родом от Сибир – суров край, където и през май може да падне сняг, а зимата продължава повече от 6 месеца.
„Когато пристигнах в България за първи път си помислих, че очите ми са промити с изворна вода – толкова прекрасна, живописна и разнообразна ми се стори българската природа. Колкото повече опознавах България: героичната и история, дълбоката и уникална култура, добрите и отзивчиви хора, толкова по-силно укрепваше желанието ми да се заселя именно тук . Ние избрахме да живеем в малкото село Мусина близо до старта столица В. Търново. Сега нашият дом е тук, както са тук и нашите приятели и живота ни. Тук черпя идеите за моето творчество, моето вдъхновение, от тук са изворите и за моите картини.“
Оля Рибакова е родена в Екатеринбург. Живяла е, учила е и е работила в град Томск. Тя е психолог и журналист, започва да рисува преди 10 години.
„Оттогава аз се уча неуморно, овладявайки все нови и нови похвати и умения. Последната ми любов е – живописта на старите майстори. Завладяха ме удивителните платна “ Малките холандци“, одухотвореността в простите неща, в обикновените радости на живота. Аз също виждам одухотворено простичките неща и обикновените радости на живота. Опитвам се да намирам универсалните ключове на творчеството, отключващи сърцата на хората. “
В кметството на своето село Оля е създала постоянно действаща експозиция от картини, които тя е подарила. Тя е един от учредителите на „Сдружението на руските художници в България“ и нейните картини са обиколили много градове в страната, а също и в Русия: в Томск и Москва. Картините и са част от чатни колекции в САЩ, Холандия, Белгия, България и Русия.

снимка: Галерия „Видима“
Животът на Татяна/О’Махони/ е посветен на семейството и изкуството. Тя е родом от Севастопол. Рисува, откакто се помни. Родителите й са инженери. “Сестра ми също е инженер, мечтаеха и аз да работя нещо такова. Но аз се оказах бялата врана в семейството“, разказва Татяна. Още на 16 години направила стенопис в училището, в което учи. После завършила и точно това в Университета по изкуствата в Москва.
Съдбата отвела Татяна във Великобритания, след като се омъжила за ирландец. Там семейството живяло 17 години. На Острова Татяна завършила и живопис в един от местните университети. Участвала в редица изложби с други художници.
Няколко са темите, които вълнуват авторката. “Обичам историята и за това в картините ми присъстват различни мотиви, свързани с нея“, споделя художничката. Чаровната рускиня признава, че е пристигнала със семейството си в България, за да може синът й да опознае славянските си корени. Младежът изкарал две години тук, но сега живее близо до Лондон. Татяна с усмивка разказва, че той продължил семейната традиция – завършил технически университет. Тя и съпругът й почти 4 г. живеят в България и нямат намерение да я напускат. Посетили много места в страната, преди да се установят в Царева ливада. Били в Стара Загора, Казанлък, Елхово, Бургас, Варна, Добрич, Плевен и Русе. “Когато дойдохме във В. Търново, това беше любов от пръв поглед. Но се оказа, че северно от В. Търново релефът е много равен, а аз съм свикнала с планините, затова избрахме полите на Балкана. Там се чувствам като у дома си, защото около Севастопол също е хълмисто”, пояснява тя.
Татяна обича да рисува и социални теми. Миналата година направила изложба против изсичането на горите в България. Третата тема, която претворява като автор, е свързана с Втората световна война. Рисува, когато нещо я развълнува дълбоко.

снимка: Галерия „Видима“
Татяна/Пачгина/ е млада и красива рускиня, влюбена в България и Велико Търново. Обиколила е цяла Европа, но виждайки старата българска столица на снимка, решава, че това е мястото, където иска да живее и да роди децата си. Така и става. Вече 7 години е търновски жител, а в града намира вдъхновение и сбъдва мечтата си да стане художник. Татяна Пачгина е родена в Ижевск. Градът се намира в централна Русия, в близост до планината Урал, а в него живеят около 700 000 души. Мястото е известно с това, че в района е роден най-известният руски композитор Пьотр Илич Чайковски, там се произвеждат и автоматите “Калашников”.
Още като дете Таня била влюбена в рисуването и три пъти в седмицата за по 2-3 часа посещавала школа по изобразително изкуство. Чаровната дама завършва реклама и връзки с обществеността в родния си град, където e живяла първите 22 години от живота си. Още в първи курс в университета започнала да работи в рекламата. Когато завършила, се преместила в Москва, където работела като директор на рекламния отдел в голяма компания за производство на млечни продукти и сладоледи от Сибир.
Но това не ѝ било достатъчно. Така, в търсене на един по-различен свят, Татяна решава да тръгне за Европа. А и искала да осъществи детската си мечта – да стане художник. Обиколила Стария континент на длъж и шир, била в Кипър, в Чехия, в Швеция и цяла Скандинавия. Дошла във Велико Търново, когато мъжът ѝ Юри и показал снимка на Велико Търново.
“Архитектурата, къщите накацали по склона, зеленината ме привлякоха толкова много, че реших да ги видя. Дойдохме тук и като зърнах Царевец заявих, че искам да живея тук. Красивите пейзажи ме заслепяват и до днес. Усещам неспирно вдъхновение да рисувам, а и българите са много гостоприемни и топли като хора”, разказва с усмивка на симпатичен български рускинята. Татяна допълва, че в Швеция и Русия няма толкова цветове, колкото в България. Тук тя се занимава най-вече с рисуване и реализира мечтите си. Създава предимно пейзажи, но експериментира с портрети и икони. Вярва, че ако рисува всеки ден, ще стане майстор. Привърженик е на максимата 5 % талант и 95 % труд.
Таня живее на Варуша, където има много художници. Рускинята казва, че атмосферата за рисуване там е идеална. “Щастие е да виждаш такава красота всеки ден. Живея в старата част на града и се чувствам като герой на приказка”, усмихва се тя. След къщата до църквата “Св. Никола” във В. Търново семейството си взело и имот в Полски Сеновец, което е близо до Полски Тръмбеш. Селото я впечатлило, защото много от къщите там са направени с каменна зидария, както е в Арбанаси.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 6 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 6 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 6 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 5 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Любопитнопреди 7 дни
„Goodbye summer party“ тази неделя край басейна на „Мечтания“
-
Новинипреди 7 дни
Спешно премахват опасните дървета около далекопроводите
-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Фестивалът Реките на града ще се проведе от 12 до 14 септември