снимка: РИМ – Габрово

Изграждането на една нова държава е събитие, което основателно събужда интерес и което заслужава да бъде ознаменувано. В такива превратни събития е събран историческият опит на народа, проличава неговата зрелост, способността му да твори и мисли перспективно.

Преди 140 години българският народ решава една голяма задача – да положи основите на своята държавна самостоятелност. В Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.

Първото българско учредително събрание се състои от около 229 народни представители. От тях 92 са избрани от народа, 116 са по звание и 21 са назначени от руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. По думите на Симеон Радев, в Търново се събира „едно събрание на по-известни български дейци, най-подготвени за времето си хора”.

Учредителното събрание е тържествено открито в Търново на 10 февруари 1879 г. от императорският комисар. От 40 души народни представители от Търновска губерния в Учредителното събрание седем души са габровци, от които пет са депутати от Габрово. Към депутатите с габровски произход можем да добавим и Владимир Палаузов, син на Николай Христофорович Палаузов, представител на Одеското българско настоятелство, един от забележителните юристи на Русия, който работи по проекта на конституцията.

През февруари 1879 г. като представители от Търновска губерния са определени трима габровци по звание (длъжността, която заемат) – Иван Пенчов Златин, председател на Габровския окръжен съд, Калчо Симеонов Дренков, председател на Габровския окръжен съвет и Сава Илиев Сирманов, председател на Габровския градски управителен съвет. Според въведения регламент “по избор“ от народа са д-р Алекси Христов, заслужил габровски общественик и Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия. Със заповед на губернатора по назначение или “по право” са Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния и Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.

снимка: РИМ – Габрово

Габровските депутати са на възраст между 30 и 42 г. Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Андрей Манолов и д-р Алекси Христов са с висше образование (Русия), Иван Златин и Сава Илиев Сирманов – със средно. Калчо Дренков е с висока, но неустановена степен на образование. Петима са Априлови стипендианти. Произходът им е от търговско-занаятчийските среди. Съставът на Търновското събрание е разнообразен по отношение на професиите и заниманията на участниците. От габровските депутати четирима са бивши учители, двама са търговци и един е лекар.

Основната задача на Учредителното събрание е приемането на конституция – основният закон на Княжество България. Проектът на Органическия устав, изработен в Петербург, е даден на Марин Дринов за превод на български език. За изпълнение на задачата той се обръща към Райчо Каролев, който заедно с Иван Гюзелев, Петър Генчев и Йосиф Ковачев участва при “последното преглеждане и уреждане на българския текст на конституцията от страна на езика и правописанието й”.

На заседание от 23 февруари, Райчо Каролев е избран за секретар със 173 гласа заедно с Константин Стоилов, Иван Гюзелев, Петър Генчев, архимандрит Константин и П. Горбанов.
По своите обществено-политически убеждения всички габровски учредители са последователни русофили, привърженици на либералното течение в събранието, изявени участници в националноосвободителните борби, читалищни дейци. Преобладаващата част от тях са участници във Временното руско управление. Габровските депутати “по звание” са повлияни от Петко Каравелов и П. Р. Славейков и подписват проекта за присъединяването на всички български земи вкл. Тракия и Македония към Княжество България. Към идейните виждания на “крайните” депутати се присъединяват Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Петър Генчев. Габровци не се приобщават напълно и към “умерените” (“стари”) представители, които предпочитат мирните способи на действие.

снимка: РИМ – Габрово

В Регионален исторически музей – Габрово са запазени няколко писма от Сава Сирманов до неговия приятел Цончо Пенчев, в които го информира за работата на Учредителното събрание, интересува се от работата на общинския съвет и за новини от Габрово. В писмото си от 7 февр. 1879 г. Сава Сирманов известява за провеждането на частни (предварителни) заседания, на които се обсъжда „да се пратят делегати в Европа да работят за присъединението на Южна България към Княжеството.” Само трима-четирима от присъстващите не са съгласни с общото желание да не се открива събранието преди в него да се включат и депутати от българските земи, останали под чужда власт. „Следователно множеството желай това, което желаят и сички габровци – Да живей Българията!”. На 7 февр. се очаква ново заседание, на което ще се вземе окончателно решение как да се постъпи.

Във второто си писмо от 17 февр. 1879 г. Сава Сирманов отново описва споровете по решаването на „българският въпрос” в една двадесет членна комисия. Една част от нея (8 члена) иска да се изпрати делегация в Европа, която да занесе мемоар по въпроса за обединяване на българските земи. До завръщането на делегацията събранието трябва да преустанови разглеждането на органическия устав. Мнозинството от комисията обаче смята, че трябва да се изпрати делегация, но без да се прекратява работата на Учредителното събрание. Габровските депутати подкрепят първото мнение, но както Сирманов отбелязва: „няма какво да се прави, когато се съглежда, че мнозина от депутатите дошле само да …. да свършат в два, три дена, даже и в един ден ако е възможно сичко, та да отидат да си гледат дюкените.” Както се казва, коментарът е излишен!
Друг от депутатите, Калчо Дренков, в спомените си разказва за същите събития. Интересно от днешна гледна точка, е описанието му на банкета след откриване на събранието: „При откриванието на събранието, както и на угощението, дадено след това, присъствуваха пратениците на всичките велики държави. Заслужва да бъде споменато като твърде интересен куриоз, същевременно обаче доста характерно за представителите, обстоятелството, че на банкета, даден по случай откриванието на събранието, освен многото речи, държани от народни представители и пратениците на великите държави, последните бяха предмет на особени акламации от страна на представителите. Дигани и носени бяха на ръце с гръмогласни „ура“, на което доста помагаше в достатъчно количество изпитото шампанско. Най-много диган и носен на ръце из залата бе английският пратеник, когато всъщност той най-малко симпатии можеше да очаква. Обаче страхът идеше оттам. Това беше политика!!”

На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно Търновската конституция, която е прогресивна за времето си и с всички свои недостатъци осигурява демократично развитие и възможност за постигане независимостта на България.

*Статията е на Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово и е посветена на 140 години от откриването на Учредителното събрание на 10 февруари в Търново.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730