Свържи се с нас

Култура

7 габровски депутати участват в Учредителното събрание, приело Търновската конститутция

Седем габровски депутати участват в Учредителното събрание, приело Търновската конститутция

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Изграждането на една нова държава е събитие, което основателно събужда интерес и което заслужава да бъде ознаменувано. В такива превратни събития е събран историческият опит на народа, проличава неговата зрелост, способността му да твори и мисли перспективно.

Преди 140 години българският народ решава една голяма задача – да положи основите на своята държавна самостоятелност. В Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.

Първото българско учредително събрание се състои от около 229 народни представители. От тях 92 са избрани от народа, 116 са по звание и 21 са назначени от руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. По думите на Симеон Радев, в Търново се събира „едно събрание на по-известни български дейци, най-подготвени за времето си хора”.

Учредителното събрание е тържествено открито в Търново на 10 февруари 1879 г. от императорският комисар. От 40 души народни представители от Търновска губерния в Учредителното събрание седем души са габровци, от които пет са депутати от Габрово. Към депутатите с габровски произход можем да добавим и Владимир Палаузов, син на Николай Христофорович Палаузов, представител на Одеското българско настоятелство, един от забележителните юристи на Русия, който работи по проекта на конституцията.

През февруари 1879 г. като представители от Търновска губерния са определени трима габровци по звание (длъжността, която заемат) – Иван Пенчов Златин, председател на Габровския окръжен съд, Калчо Симеонов Дренков, председател на Габровския окръжен съвет и Сава Илиев Сирманов, председател на Габровския градски управителен съвет. Според въведения регламент “по избор“ от народа са д-р Алекси Христов, заслужил габровски общественик и Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия. Със заповед на губернатора по назначение или “по право” са Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния и Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.

снимка: РИМ – Габрово

Габровските депутати са на възраст между 30 и 42 г. Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Андрей Манолов и д-р Алекси Христов са с висше образование (Русия), Иван Златин и Сава Илиев Сирманов – със средно. Калчо Дренков е с висока, но неустановена степен на образование. Петима са Априлови стипендианти. Произходът им е от търговско-занаятчийските среди. Съставът на Търновското събрание е разнообразен по отношение на професиите и заниманията на участниците. От габровските депутати четирима са бивши учители, двама са търговци и един е лекар.

Основната задача на Учредителното събрание е приемането на конституция – основният закон на Княжество България. Проектът на Органическия устав, изработен в Петербург, е даден на Марин Дринов за превод на български език. За изпълнение на задачата той се обръща към Райчо Каролев, който заедно с Иван Гюзелев, Петър Генчев и Йосиф Ковачев участва при “последното преглеждане и уреждане на българския текст на конституцията от страна на езика и правописанието й”.

На заседание от 23 февруари, Райчо Каролев е избран за секретар със 173 гласа заедно с Константин Стоилов, Иван Гюзелев, Петър Генчев, архимандрит Константин и П. Горбанов.
По своите обществено-политически убеждения всички габровски учредители са последователни русофили, привърженици на либералното течение в събранието, изявени участници в националноосвободителните борби, читалищни дейци. Преобладаващата част от тях са участници във Временното руско управление. Габровските депутати “по звание” са повлияни от Петко Каравелов и П. Р. Славейков и подписват проекта за присъединяването на всички български земи вкл. Тракия и Македония към Княжество България. Към идейните виждания на “крайните” депутати се присъединяват Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Петър Генчев. Габровци не се приобщават напълно и към “умерените” (“стари”) представители, които предпочитат мирните способи на действие.

снимка: РИМ – Габрово

В Регионален исторически музей – Габрово са запазени няколко писма от Сава Сирманов до неговия приятел Цончо Пенчев, в които го информира за работата на Учредителното събрание, интересува се от работата на общинския съвет и за новини от Габрово. В писмото си от 7 февр. 1879 г. Сава Сирманов известява за провеждането на частни (предварителни) заседания, на които се обсъжда „да се пратят делегати в Европа да работят за присъединението на Южна България към Княжеството.” Само трима-четирима от присъстващите не са съгласни с общото желание да не се открива събранието преди в него да се включат и депутати от българските земи, останали под чужда власт. „Следователно множеството желай това, което желаят и сички габровци – Да живей Българията!”. На 7 февр. се очаква ново заседание, на което ще се вземе окончателно решение как да се постъпи.

Във второто си писмо от 17 февр. 1879 г. Сава Сирманов отново описва споровете по решаването на „българският въпрос” в една двадесет членна комисия. Една част от нея (8 члена) иска да се изпрати делегация в Европа, която да занесе мемоар по въпроса за обединяване на българските земи. До завръщането на делегацията събранието трябва да преустанови разглеждането на органическия устав. Мнозинството от комисията обаче смята, че трябва да се изпрати делегация, но без да се прекратява работата на Учредителното събрание. Габровските депутати подкрепят първото мнение, но както Сирманов отбелязва: „няма какво да се прави, когато се съглежда, че мнозина от депутатите дошле само да …. да свършат в два, три дена, даже и в един ден ако е възможно сичко, та да отидат да си гледат дюкените.” Както се казва, коментарът е излишен!
Друг от депутатите, Калчо Дренков, в спомените си разказва за същите събития. Интересно от днешна гледна точка, е описанието му на банкета след откриване на събранието: „При откриванието на събранието, както и на угощението, дадено след това, присъствуваха пратениците на всичките велики държави. Заслужва да бъде споменато като твърде интересен куриоз, същевременно обаче доста характерно за представителите, обстоятелството, че на банкета, даден по случай откриванието на събранието, освен многото речи, държани от народни представители и пратениците на великите държави, последните бяха предмет на особени акламации от страна на представителите. Дигани и носени бяха на ръце с гръмогласни „ура“, на което доста помагаше в достатъчно количество изпитото шампанско. Най-много диган и носен на ръце из залата бе английският пратеник, когато всъщност той най-малко симпатии можеше да очаква. Обаче страхът идеше оттам. Това беше политика!!”

На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно Търновската конституция, която е прогресивна за времето си и с всички свои недостатъци осигурява демократично развитие и възможност за постигане независимостта на България.

*Статията е на Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово и е посветена на 140 години от откриването на Учредителното събрание на 10 февруари в Търново.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица