Свържи се с нас

Култура

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ възстановява връзката между образованието и професионалните общности

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ възстановява прекъснатата връзка между образованието и професионалните общности

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ бе открита в ЕМО „Етър”. Тя е представителна извадка от студентски проекти със специален фокус върху музейните експозиции – постоянни и временни. Организатор и инициатор е доц. Мирослав Богданов, преподавател по „Пространствен дизайн” към специалността „Рекламен дизайн”, декан на факултета за „Приложни изкуства” в Художествена академия – София.

Промените, настъпили в България след 1989 година, неизменно оказват своето влияние и върху отношенията между институциите, развиващи дейност в областта на културата. По това време специалността, позната днес като „Рекламен дизайн”, се нарича „Художествено-пространствено оформление”.

снимка: ЕМО „Етър“

„Преструктурирането на икономиката доведе до промяна на бизнес-средата.Тъй като нашата специалност се занимава и с търговско-промишлени изложения, това се отрази и на нас. Много от колегите не успяха да реагират на промяната, институциите загубиха своята роля, бизнесът започна да търси други решения и така се наруши цялата структура, на базата на която нашите специалисти се реализираха.

Въпросът при музеите също е икономически. Музейните експерти много добре знаят необходимостта да се комуникира с професионалисти, обучавани в нашата специалност. Но днес, по редица обективни и субективни причини, има едни търгове, в които не става въпрос за художествени изисквания”, коментира доц. Богданов.

снимка: ЕМО „Етър“

В такива търгове, които са наложени от действащата система, се обръща повече внимание на икономическата страна на въпроса, а художествената остава на по-заден план. Явяват се фирми, които формално отговарят на условията, но се губи съдържателната страна.

Защо не е масова практика фирмите да търсят специалистите по дизайн остава една голяма енигма.

Доц. Мирослав Богданов припомня, че е направен опит за създаването на гилдия, която да въдвори ред в професионалната и образователна среда.

„Появиха се много университети, които претендират, че подготвят специалисти в рекламния дизайн, но реално самите преподаватели нямат нужната квалификация. Това е изключително специализирана дейност, която изисква много широк кръг познания, развити методично в годините. Специално за музеите – едни останаха в развитието, което бяха постигнали до промените от 1989 година, а други се превърнаха в странни места с особен естетически вкус.

снимка: ЕМО „Етър“

Тази наша проява – изложбата „Дизайн на музейни експозиции“, възникна след едно предложение за включване в инициатива на Министерство на културата. Идеята е, че е нарушен баланса и е необходимо да се възстанови. На проявата присъстваха много музейни директори и специалисти по музеология. Ние се почувствахме като бели врани, защото всички питаха: „Къде сте? Ние ви търсихме!”. Но всъщност, става въпрос за специалност в Художествена академия, която съществува повече от 40 години. Тогава решихме да представим чрез такава изложба какво се случва в нашите ателиета, да покажем резултатите от учебните задачи на нашите студенти. Надяваме се с тази изложба да провокираме засилен интерес към труда на специалистите и те да бъдат привличани след като обучението им при нас приключи.”

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ има задачата да представи специалността „Рекламен дизайн” не само пред специализирана аудитория, която има професионално отношение към темата, но и пред широката общественост. След представянето в ЕМО „Етър”, изложбата ще продължи да гостува в други музеи в страната.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица