Свържи се с нас

Култура

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ възстановява връзката между образованието и професионалните общности

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ възстановява прекъснатата връзка между образованието и професионалните общности

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ бе открита в ЕМО „Етър”. Тя е представителна извадка от студентски проекти със специален фокус върху музейните експозиции – постоянни и временни. Организатор и инициатор е доц. Мирослав Богданов, преподавател по „Пространствен дизайн” към специалността „Рекламен дизайн”, декан на факултета за „Приложни изкуства” в Художествена академия – София.

Промените, настъпили в България след 1989 година, неизменно оказват своето влияние и върху отношенията между институциите, развиващи дейност в областта на културата. По това време специалността, позната днес като „Рекламен дизайн”, се нарича „Художествено-пространствено оформление”.

снимка: ЕМО „Етър“

„Преструктурирането на икономиката доведе до промяна на бизнес-средата.Тъй като нашата специалност се занимава и с търговско-промишлени изложения, това се отрази и на нас. Много от колегите не успяха да реагират на промяната, институциите загубиха своята роля, бизнесът започна да търси други решения и така се наруши цялата структура, на базата на която нашите специалисти се реализираха.

Въпросът при музеите също е икономически. Музейните експерти много добре знаят необходимостта да се комуникира с професионалисти, обучавани в нашата специалност. Но днес, по редица обективни и субективни причини, има едни търгове, в които не става въпрос за художествени изисквания”, коментира доц. Богданов.

снимка: ЕМО „Етър“

В такива търгове, които са наложени от действащата система, се обръща повече внимание на икономическата страна на въпроса, а художествената остава на по-заден план. Явяват се фирми, които формално отговарят на условията, но се губи съдържателната страна.

Защо не е масова практика фирмите да търсят специалистите по дизайн остава една голяма енигма.

Доц. Мирослав Богданов припомня, че е направен опит за създаването на гилдия, която да въдвори ред в професионалната и образователна среда.

„Появиха се много университети, които претендират, че подготвят специалисти в рекламния дизайн, но реално самите преподаватели нямат нужната квалификация. Това е изключително специализирана дейност, която изисква много широк кръг познания, развити методично в годините. Специално за музеите – едни останаха в развитието, което бяха постигнали до промените от 1989 година, а други се превърнаха в странни места с особен естетически вкус.

снимка: ЕМО „Етър“

Тази наша проява – изложбата „Дизайн на музейни експозиции“, възникна след едно предложение за включване в инициатива на Министерство на културата. Идеята е, че е нарушен баланса и е необходимо да се възстанови. На проявата присъстваха много музейни директори и специалисти по музеология. Ние се почувствахме като бели врани, защото всички питаха: „Къде сте? Ние ви търсихме!”. Но всъщност, става въпрос за специалност в Художествена академия, която съществува повече от 40 години. Тогава решихме да представим чрез такава изложба какво се случва в нашите ателиета, да покажем резултатите от учебните задачи на нашите студенти. Надяваме се с тази изложба да провокираме засилен интерес към труда на специалистите и те да бъдат привличани след като обучението им при нас приключи.”

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ има задачата да представи специалността „Рекламен дизайн” не само пред специализирана аудитория, която има професионално отношение към темата, но и пред широката общественост. След представянето в ЕМО „Етър”, изложбата ще продължи да гостува в други музеи в страната.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица