Свържи се с нас

Култура

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ възстановява връзката между образованието и професионалните общности

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ възстановява прекъснатата връзка между образованието и професионалните общности

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ бе открита в ЕМО „Етър”. Тя е представителна извадка от студентски проекти със специален фокус върху музейните експозиции – постоянни и временни. Организатор и инициатор е доц. Мирослав Богданов, преподавател по „Пространствен дизайн” към специалността „Рекламен дизайн”, декан на факултета за „Приложни изкуства” в Художествена академия – София.

Промените, настъпили в България след 1989 година, неизменно оказват своето влияние и върху отношенията между институциите, развиващи дейност в областта на културата. По това време специалността, позната днес като „Рекламен дизайн”, се нарича „Художествено-пространствено оформление”.

снимка: ЕМО „Етър“

„Преструктурирането на икономиката доведе до промяна на бизнес-средата.Тъй като нашата специалност се занимава и с търговско-промишлени изложения, това се отрази и на нас. Много от колегите не успяха да реагират на промяната, институциите загубиха своята роля, бизнесът започна да търси други решения и така се наруши цялата структура, на базата на която нашите специалисти се реализираха.

Въпросът при музеите също е икономически. Музейните експерти много добре знаят необходимостта да се комуникира с професионалисти, обучавани в нашата специалност. Но днес, по редица обективни и субективни причини, има едни търгове, в които не става въпрос за художествени изисквания”, коментира доц. Богданов.

снимка: ЕМО „Етър“

В такива търгове, които са наложени от действащата система, се обръща повече внимание на икономическата страна на въпроса, а художествената остава на по-заден план. Явяват се фирми, които формално отговарят на условията, но се губи съдържателната страна.

Защо не е масова практика фирмите да търсят специалистите по дизайн остава една голяма енигма.

Доц. Мирослав Богданов припомня, че е направен опит за създаването на гилдия, която да въдвори ред в професионалната и образователна среда.

„Появиха се много университети, които претендират, че подготвят специалисти в рекламния дизайн, но реално самите преподаватели нямат нужната квалификация. Това е изключително специализирана дейност, която изисква много широк кръг познания, развити методично в годините. Специално за музеите – едни останаха в развитието, което бяха постигнали до промените от 1989 година, а други се превърнаха в странни места с особен естетически вкус.

снимка: ЕМО „Етър“

Тази наша проява – изложбата „Дизайн на музейни експозиции“, възникна след едно предложение за включване в инициатива на Министерство на културата. Идеята е, че е нарушен баланса и е необходимо да се възстанови. На проявата присъстваха много музейни директори и специалисти по музеология. Ние се почувствахме като бели врани, защото всички питаха: „Къде сте? Ние ви търсихме!”. Но всъщност, става въпрос за специалност в Художествена академия, която съществува повече от 40 години. Тогава решихме да представим чрез такава изложба какво се случва в нашите ателиета, да покажем резултатите от учебните задачи на нашите студенти. Надяваме се с тази изложба да провокираме засилен интерес към труда на специалистите и те да бъдат привличани след като обучението им при нас приключи.”

Изложбата „Дизайн на музейни експозиции“ има задачата да представи специалността „Рекламен дизайн” не само пред специализирана аудитория, която има професионално отношение към темата, но и пред широката общественост. След представянето в ЕМО „Етър”, изложбата ще продължи да гостува в други музеи в страната.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица