© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Изложба посветена на Васил Карагьозов е поместена в фоайето на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ Габрово. В композицията могат да се видят снимки на самия Васил Карагьозов, негови наследници и други снимки предоставени от личния семеен фотоархив.

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Място в изложбата са намерили и дарения, който семейство Карагьозови са предоставили на Реионалната билблиотека „Априлов – Палаузов“.

Васил Карагьозов роден в Търново на 14 юни 1856 г. в семейството на Никола Карагьозов и Венета Василева. Племенник на Стефан Карагьозов, Димитър Карагьозов, Ангел Карагьозов. Кръщелник на х. Николи Минчоолу. До 15 г. учи в родния си град. Тук научава гръцки и турски и получава типичното за времето си образование. На 15 г. семейството му го изпраща да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижните Politechnicum и Technische Hochschule. Освен специализираните знания, там се научава да свири на пиано и цигулка, да рисува, пее в хор, научава немски, френски, английски и италиански езици. Там се запознава с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане Фердинанд І, Цар на българите.

След дипломирането си през 1881 г. се завръща в България. Установява се в гр. Габрово, тъй като започва работа като учител І степен в Априловската гимназия по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Бил е изключително отдаден на професията си млад човек. По онова време занятията по дескриптивна геометрия се водели от различни учебни помагала, направени от самите преподаватели. Записките и методиките, които Васил Карагьозов разработил са използвани до 1904 г. Един от неговите ученици, бъдещият проф. д-р Стефан Бончев /геолог и първият тектоник в България/, си спомня как мъдро е бил съветван от своя преподавател ”…в навечерието на изпита никога да не учиш – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоил. Ако правиш така, никога няма да бъркаш.” Детето запомнило своя учител като “добър педагог и човек”. Докато учителства в Априловото школо, основава фонда “Бедни ученици” за набиране и подпомагане със средства на социално слабите учащи.

Съдбоносна е срещата на 21 септември 1881 г. между Иван Калпазанов и Васил Караьозов. Тя поставя началото на едно голямо приятелство, което по-късно е скрепено от брака на Васил Карагьозов с най-голямата дъщеря на Иван Калпазанов – Дешка (по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на изтъкнатия д-р Петър Цончев – медик и краевед на Габрово.

Васил Карагьозов е в Габрово от 1881 г., но бързо печели доверието на габровци. Те са впечатлени от неговия ум, отговорност и лични качества. Затова е избран за габровски депутат в:

– ІV Обикновено народно събрание – 1884 г.;
– Великото народно събрание – 01.04.1893 г. – събира най-много гласове, 1039 бр.;
– VІІ Обикновено народно събрание, свикано на 18.04.1893 г.

В края на м. октомври и началото на м. ноември 1926 г. Васил Карагьозов посещава Италия по бизнес дела. При разходка по езерото Комо (Северна Италия), лодката, в която пътува, се преобръща и той оцелява благодарение на намесата на един Светогорски монах, който го спасява.

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Приема тази случка като знамение. След като прави равносметка на живота си, осъзнава, че вече е на преклонна възраст, че дълги години работи за благото на хората като учител, политик, директор на фабриката, вицеконсул. След като пребивава в Габрово 53 години, след като извървява дълъг път и постига успешен светски живот, в който Васил Карагьозов достига всички тези успехи, за които разказвахме досега и успява да даде на обществото всичко, на което е способен, вече е дошло времето да се оттегли от деловия, светския и обществен живот, и да се посвети на Бога. започва да търси къде най-добре би могъл да реализира своето желание. През 1933 г. категорично решава да прекара остатъка от живота си в Зографския манастир “Св. Вмч. Георги Зограф”. Това място му е напълно познато – много пъти е бил там на поклонение. Приятел е с братята – монаси, които скоро ще се превърнат в неговото ново семейство. Запознат е с порядките в манастира и атмосферата, в която му предстои да се потопи, за да служи на Бога. започва да търси къде най-добре би могъл да реализира своето желание. През 1933 г. категорично решава да прекара остатъка от живота си в Зографския манастир “Св. Вмч. Георги Зограф”. Това място му е напълно познато – много пъти е бил там на поклонение.

Приятел е с братята – монаси, които скоро ще се превърнат в неговото ново семейство. Запознат е с порядките в манастира и атмосферата, в която му предстои да се потопи, за да служи на Бога. започва да търси къде най-добре би могъл да реализира своето желание. През 1933 г. категорично решава да прекара остатъка от живота си в Зографския манастир “Св. Вмч. Георги Зограф”. Това място му е напълно познато – много пъти е бил там на поклонение. Приятел е с братята – монаси, които скоро ще се превърнат в неговото ново семейство. Запознат е с порядките в манастира и атмосферата, в която му предстои да се потопи, за да служи на Бога. Започва да търси къде най-добре би могъл да реализира своето желание.

През 1933 г. категорично решава да прекара остатъка от живота си в Зографския манастир “Св. Вмч. Георги Зограф”. Това място му е напълно познато – много пъти е бил там на поклонение. Приятел е с братята – монаси, които скоро ще се превърнат в неговото ново семейство. Запознат е с порядките в манастира и атмосферата, в която му предстои да се потопи, за да служи на Бога. Настъпва 1934 година и Васил Карагьозов се заселва на Атон, и приема монашеското име Вениамин Схимонах в манастира „Св. вмчк. Георги Зограф”.

Като надарена, добре образована и интелигентна личност, Вениамин оставя ярка следа в историята на светата обител. Намира вечен покой на 31 март 1938 г. И днес костите му се съхраняват в костницата на манастира, заедно с тези на другите монаси.