Правата на българските пациенти би трябвало да включват и правото на качествено здравеопазване.

От 2007 година Европа чества Деня за правата на пациентите, въведен в събитийния календар на Съюза по предложение на България. През тази седмица 18-ти април бе отбелязан за 4-ти път и, разбира се, денят бе пълен с редица инициативи и публични събития, разглеждащи въпросите и насочващи вниманието към темата за пациентските права.

За разлика от културно-историческите празници обаче, чиято цел е символното препотвърждаване на дадена общност, нейната структура и порядки, отбелязването на дни, посветени на различни социално-значими проблеми имат малко

по-различен фокус и цел

А те в повечето от случаите са свързани не само с привличане на вниманието към определен проблем или въпрос, а с активирането на механизми. Тези механизми трябва да подпомогнат стартирането на процеси за намирането на адекватни и работещи решения. За съжаление, едва ли от всичките похвални инициативи, които се реализират днес в страната ни, ще има някакъв реален и практически ефект.

Не защото няма желание системата на здравеопазването да функционира по-добре както за пациентите, така и за лекарите, а защото липсват ясна визия и воля за реализация на стратегически планирани и обосновани промени с хоризонт на дългосрочно действие и положителен ефект. И това лесно се вижда от последното издание на индекса на потребителите на здраве в Европа, изготвен от Световната здравна организация (СЗО) през 2009 година. На фона на продължаващата и задълбочаващата се криза не само в сектора на здравеопазването, но и в страната като цяло, можем да бъдем напълно сигурни, че едни актуалните данни със сигурност няма да очертаят по-добра картина на ситуацията.

Данните на СЗО показват, че от здравните системи на 33-те страни, участващи в проучването,

България заема почетното последно място

с 448 точки – почти два пъти по-малко от водещата в класацията Холандия, която има 863 точки.

В сектора “Права на пациентите и информираност” ситуацията е сходна – докато водещата страна – Дания, е с 175 точки, България отново заема последното място с 84 точки. Този път обаче си го поделя с Испания, Гърция и Чехия.

България държи последните места и в секторите “Резултати от здравеопазването” – с 95 точки спрямо 250 на лидера Швеция, в “Обхват и достъп до услуги” – 57 точки спрямо 136-те на Белгия, Люксембург и Швеция, както и във “Фармацевтика” – с 50 точки спрямо 138 точки за Дания и Холандия.

Обективността изисква да се посочи, че колкото и да е изненадващо, системата на здравеопазването в България се нарежда в средата на класацията по отношение на нивото на електронното здравеопазване (на 15-то място) и на периода на изчакване за достъп до лекар (на 16-то място).

Ако обаче се вгледаме по-внимателно във визуалното представяне на данните, ясно се вижда, че от тези 39 критерия, групирани в горепосочените сектори, едва при 4 от тях нивото в България е “добро”. Един от тези параметри – “Регистър на правоспособните лекари”, спада към сектора “Права на пациентите”.

При два от критериите, според които се оценяват правата на пациентите в съответната здравна система – “Право на второ мнение” и “Достъп до собственото здравно досие”, нивото в България е “средно”.  За останалите 6 критерия обаче показателите са “лоши”. Към тях спадат:

• Здравни закони основани на Правата на пациента
• Пациентски организации, участващи при взимането на решения
• Застраховка срещу лекарски грешки
• 24/7 онлайн или телефонен достъп до здравна информация
• Търсене на здравна помощ от чужбина
• Каталог с класация на доставчиците на здравна помощ

Наред с това, според проучване на СЗО,

българският пациент плаща най-много лични средства за здраве

в сравнение с останалите страни от Евросъюза. Болните у нас плащат половината от стойността на лечението, докато европейците дават не повече от 20-25% като останалото се покрива от обществените фондове.

Зора Попова е културолог, доктор по социални и политически науки от Университета в Бат, Великобритания.

Представеното наскоро изследване на институт “Отворено общество” за последиците от кризата в България, показва, че въпреки увеличаването броя на хоспитализациите и на заболеваемостта в страната, се отчита намалено купуване и използване на лекарства. Това, както е известно от практиката, се дължи на факта, че много българи купуват избирателно предписаните им лекарства. От същото изследване става ясно, че хората отлагат или пропускат профилактични прегледи, че се пропускат прегледи при лекар дори и при заболяване, че много от самоосигуряващите се лица пропускат плащането на здравни вноски.

Правото на пациента не е просто модерно понятие и не се свежда единствено до “абстрактни” (както за съжаление се приема в България) практики като “информираното съгласие”. Право на всеки европейски пациент е да получи възможност за достъп до качествено здравеопазване. Осигуряването на това право в България изисква осъществяването на комплекс от мерки (не само в сектора на здравеопазването), очертани на фона на една ясна визия за развитие и прилагани с решителност, но и с морална и политическа отговорност.

Дано да доживеем това да се случи и в България! А дотогава си оставаме с вече традиционното пожелание: “Повече здраве и по-малко здравеопазване!”.

Автор:  Зора Попова

Аргументи БГ