Фундаментът, създаден със закона „Петканов” за защита на правата на проверяваните лица се запазва.

Конфискацията на имущество придобито от престъпна дейност се извършва само от съд по общите правила и ред на гражданския процес. При условията на състезателно исково производство, на три инстанции проверяваното лице може да ползва целия арсенал от доказателства, предвиден  в ГПК, за да докаже, че е придобило със законни пари установеното имущество.

В хода на делото за отнемане провеждащият първата фаза на производството държавен орган е само равнопоставена с проверяваното лице страна. За да започне производството, следва да съществува определено в закона формално основание. До сега – уведомление от прокурор за образуваното наказателно преследване за тежко престъпление по което лицето е привлечено като обвиняем. А за да се навлезе в съдебната фаза – влязла в сила осъдителна присъда.

Запазват се редица институти от действащия закон, които са типични за гражданската конфискация – възможност проверката и отнемането на имущество на субекти, свързани по различни признаци /роднини, контролирани юридически лица и др./ с проверяваното лице, деец на престъпна дейност, обявяване за недействителни спрямо държавата на сделки, с които проверяваното лице се разпорежда с имуществото, придобито от престъпна дейност, за да се постигне укриването или предотвратяване на отнемането му; възможност за стартиране на процедурата за гражданска конфискация с привличане на обвиняемия, но не за всяко престъпление, а само за тежки умишлени престъпления, изрично посочени в закона. Би било неправилно , а и никой не предвижда това, проверката да се провежда за извършени по непредпазливост пътнотранспортни произшествия или за умишлено извършено самоуправство.

Въвеждат се редица нововъведния в това число за защита на граждански права?

Първо, мит е,че едва ли не всяко българско семейство или гражданин попада под ударите на новия закон. Действително осъдителната присъда отпада като задължително условие, за започване на делото за отнемане. Тази промяна следва логиката на самото производство за гражданска конфискация. Влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното дело не доказва престъпен произход на имуществото, както оправдателната не доказва законен произход.

Фактите, които се доказват и установяват от съда са изцяло икономически и те са – какви са били законните доходи и разходите на лицето и семейството му през определен период, разполагал ли е със законен източник за придобиване на съответното имущество и т.н. Тези факти нямат нищо общо с обстоятелствата, които се доказват в наказателното производство /има ли деяние, което съставлява престъпление, извършено ли е от обвиняемото лице и т.н./. По действащия закон се натрупа трайна съдебна практика, според която не е необходима причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние на престъплението, за което лицето е осъдено и имуществото, за което се претендира гражданска конфискация.

Производството , обаче може да се проведе само , ако има поне едно от няколко формални основания , изрично посочено в закона. Срещу всеки български гражданин не се образува дознание за тежко умишлено престъпление и не може да бъде деец на митническо нарушение, нарушение на Закона за конфликт на интецеси или за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Основната цел на този закон е ъндърграунда и лицата със системно неправомерно поведение. Част от административните нарушения, които са формален повод за стартиране на процедурата могат да бъдат извършени само от лица, които са във властта

Има и друго. По действащия закон, ако наказателното преследване приключи с влязла в сила оправдателна присъда, производството за отнемане се прекратява незабавно, обезпечителните мерки се вдигат и гражданско дело за отнемане не се провежда.

Второ,  идеята да се отнема несъответствието между установените разходи и законни доходи сякаш е подценявана в обществения дебат. По действащия закон и според съдебната практика при наличие на разлика между легалните доходи и разходите на лицето, която надхвърля 400 МРЗ в полза на разходите се постановява отнемане на цялото установено имущество.

Промяната на активите, които могат да бъдат отнемани е значителна. По проектирания нормативен акт се предвижда предмет на отнемане да бъде не цялото имущество, а разликата между разходите и законните доходи, съставляваща въпросното несъответствие. Такъв подход би бил по -прецизен и съобразен с принципа за неприкосновеност на частната собственост. Всяко имущество, за което се установи законен източник остава собственост на неговия притежател. По същество с изменението се предвижда предмет на отнемане да бъдат само онези активи, за които не се установи законен източник.

Трето, предвижда  и регламентация на участието на адвокат на проверяваното лице в първата, административна фаза на производството.

Четвърто , всички съществени действия , които се извършват в първата фаза на производството – обезпечения, сваляне на банкови тайни, претърсване и изземване се осъществяват след съдебно разрешение и контрол.

Ключът за рабирането на гражданската конфискация и от тук за градежа на новото законодателство е обстоятелството, че това не е наказание по Наказателния кодекс. Да, отнемането на престъпно имущество е специфична неблагоприятна последица от визирано в закона неправомерно поведение, но това е процедура която е част и се урежда от административното и гражданското право и процес. Тук отношенията и предмета на доказване са преди всичко икономически, а не свързани с престъплението или вината. И най-вече окончателното решение има или няма условия за отнемане по конкретен казус е предоставен на независимия българския съд.

Реформа на материята на гражданската конфискация е наложителна с цел по-голяма ефективност и  резултатност на това законодателство.

Обществото да реши дали да се примири с оправдателните присъди на Маргините и други подобни или да даде подкрепата си за ново законодателство, което да проверява само закоония произход на имуществото им.

Новото законодателство е наложително и поради дефицита на справедливост, който всички сме убедени че съществува в България.

Николай Николов

Юрист