Какво мислите за образованието като цяло?

Въпрос на законодателство и държавна политика, мисля че трябва да се раздели академичното от мениджмънта.  Проектите са екстри, чрез проектите се решават конкретни проблеми,  пример: с един проект не могат да се обзаведат всички лаборатории.

Икономиката трябва да бъде добре  профилирана. Връзките на университетите са много рискови. Всяка държава има национален университет, който се стреми към идеята  да бъдат представени всички науки,тъй като нито едно общество не може да бъде лишено от хуманитарни науки. Имаме специалисти , които са доказали че са ефективни в областта си. Хуманитаристиката разкроява духа, прави човекът стабилен. Теснократското управление не трябва да взима превес, и не трябва да има противопоставяне между различните науки.

Какво мислите за пазара на труда?

В България няма развит пазар на труда, което всъщност  е проблем на обществото като цяло. Бизнесът  заедно с държавата трябва да реши кои са му приоритетите. Връзката, която да обезпечи тези процеси  между двете страни е политиката на държавата и тя не трябва да бъде репресор на образованието.  Промяната в образованието трябва да се обмисли и подготви постепенно.

Държавата трябва да инвестира в процесите на усъвършенстване по всички направления на образованието и  да не пести сили и средства за това.

Как да се гарантира правилното направление на парите?

Политиците трябва да имат ясна идея и критерии за това.Въпрос на дългосрочна визия и стратегия.

Няколко думи за рейтинга на вузовете?

По последната създадена рейтингова система възникна съмнение, заложени ли са всички необходими критерии в нея. Изобщо съществуват много въпроси относно висшите училища и правомерно ли се увеличават техния брой и филиали към тях. Важен е и проблемът с недостиг на академичен състав. Важно е прави ли се разлика между завършилите една и съща специалност, но в различни университети.

Какво мислите за реализацията на специалистите?

Въпрос на престиж и познания . Съществуват уникални вузове с натрупан потенциал , постигнат с не големи усилия от страна на държавата. Ако имаме  едно култивирано образование, тогава и  потреблението на специалистите ще бъде актуално. Държавата трябва да създаде програми за сътрудничества между вузовете в  международен план. Като пример мога да посоча нанопроизводството , което има нужда от такава връзка с Русия, Англия, Германия, където е добре развито.

Трябва да променим оформената тенденция у нас  ” да неглижираме” това което имаме и да започнем да ценим  малкото богатство, което притежаваме.

Как да върнем българските специалисти в родината?

Не можем да върнем тези, който са излезли, тъй като те имат достатъчно автономен характер. Ако държавата изгради подходящи центрове, за да  можем да ги пращаме с оглед връщането им обратно, ще бъде ползотворно.

Единствен критерии ли е заплащането за излизане в чужбина? Съществува ли рецепта за оставане?

Младите специалисти са изкушени от целия свят дори в своето образование. Един млад човек ”трябва да види”. Не е единствен критерии заплащането, тъй като работещите в чужбина плащат друга цена.  Нека хората не мислят в частност само за себе си, а да се научат да гледат през благото на общността.