Трявна почете 143 години от Освобождението на България. Отбелязването на Националния празник започна от Плачковци.

Пред Стената на храбростта кметът на Плачковци Борислав Борисов издигна националното знаме под звуците на националния химн.

Последва поднасяне на венец от г-н Борисов, както и цветя от кмета на Община Трявна Силвия Кръстева и председателя на Общински съвет инж. Стефан Петров. Цветя поднесоха и част от присъстващите.

Тържественост внесе присъствието на представители на Регионален клон “Капитан Дядо Никола” към Национално дружество “Традиция”.

В Трявна празничният концерт бе отменен, но на площад “Капитан Дядо Никола” бе извършено традиционното издигане на националното знаме от кмета на Община Трявна.

Кметът прие почетния караул от членове на Регионален клон “Капитан Дядо Никола” към Национално дружество “Традиция”.

В шествие присъстващите се отправиха към паметника на загиналите за свободата, обединението и независимостта на България.

Там цветя поднесоха кметът на Община Трявна Силвия Кръстева, председателят на Общински съвет Трявна инж. Стефан Петров, както и представители на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.

От там шествието продължи до двора на църквата „Св. Архангел Михаил“, където бе отслужена панихида. Кметът и председателят на Общински съвет положиха цветя на четирите гроба на поборници и опълченци.

От църквата присъстващите се включиха в шествие до Стената на храбростта. Бяха поднесени цветя от общинското ръководство, общински съветници, представители на Специализираният музей и граждани.

В средата на мемориала гореше „вечния огън“ в памет на загиналите в шестте войни.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Трети март е денят, в който миналото и настоящето се срещат, за да родят новите герои на бъдещето. Всяко време има скътани в себе си своите битки. И ако трети март в миналото е родил героите, които с ръцете си са извоювали свободата на България, днес героите стъпват тихо по коридорите на училището – говорят мъдро и носят книги в ръцете си.

Не са опълченци и не са хайдути – те са учители. И не се борят с изкачването на Шипка, но преодоляват по-високи върхове, тези на незнанието, което превръщат с много вяра и търпение в знание!

Ден преди Националния празник на България класните стаи връщат спомена за патриотичното ни минало. Всеки един от героите на настоящето е подготвил своето виждане за миналото – презентации, игри, работни листове, видео клипове, картини и най-важното оръжие – силата на словото.

Онова слово, което трайно се запечатва във времето и събужда душите на новите поколения не само в този ден, а през всички години, цял един живот! И ако връх Шипка е мястото, на което преди толкова много години мечтата за свобода и възраждането на силата на българския народ са станали реалност, то днес училището е мястото, в което любовта към родината е съхранена и предадена в бъдещето. Новото начало е онова тайнствено кътче във времето, където започват да се раждат мечти и идеи….

И ако 3 март 1878 г. поставя началото на новия живот за българите, то мястото на всяко ново начало за учителите започва от учителската стая – не само на трети март, а всеки ден – в нея се зараждат идеите, които минути по-късно обгръщат всяка класна стая и ако успеят да зазвучат трайно в главите на поне част от бъдещите герои, то тогава битката е спечелена!

Автор: Амалия Пантева – педагогически съветник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

*Автор на снимката: Борис Петков – Щрък, фоторепортер на „Габрово Нюз“.

Цяла България днес тържествено ще отбележи 143 години от Освобождението от османско робство.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!