Свържи се с нас

Новини

Докато ги има… Празник на Вонещата вода

снимка: Тодорка Мирчева

Минавайки по Хаджицоневия мост, първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана, се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева

От там също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Днес се гради новият обходен път за южна България. Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

снимка: Тодорка Мирчева

В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия, поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежът, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „ЖИВАТА ВОДА“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода, пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева

Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата, с кладенеца, били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

снимка: Тодорка Мирчева

Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци. През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Четирима в основата на ремонта Иван Попов,Христо Лалев Митев, Борката Драголов, Евгений Спасов, Христо Тодоров и кучето Яго

През месец март тази година започна инициативата от четиримата доброволци: Христо Лалев, Иван Попов, Христо Тодоров и Иванка Паричева за опазване на завещаното от дедите ни.

Част от майсторите Борислав Драголов, Христо Лалев, Евгений Спасов- Даскала

Последваха ги с труда си Евгений Спасов – Даскала, Борислав Драголов, Пламен Николов, Панайот Минков, Александър Пешев, Петър Петров, Иван и Жана Ковачеви. За доброто дело и облагороденото място, със средства и материали, допринесоха и Александър Янев, Ангел Колев, Гани Петкова, Таня Попминкова, Тихомир Атанасо, Цоньо Гатев, Христо Лолев, Владимир Мляков, Елена Метев, Румен Ганчев, Тихомир Петков, Нели Недевска, Пламен и Иванка Иванови, Петър Андреев.

снимка: Тодорка Мирчева

В навечерието на Празника Света Марина, благодатното място от Природата, беше посетено от нашите верни приятели и пазители на околната среда туристическо дружество „Узана“, от ветераните участвали във войните на България, от читалищните родолюбци на кв.Лютаците, Недевци и Хаджицонев мост и много граждани, дошли, за да почетат лековития извор.

снимка: Тодорка Мирчева

Свещеник Цветан Спиров отслужи водосвет за празника, а както някогашната традиция Габровското архиерейско наместничество раздаде курбан за здраве.

снимка: Тодорка Мирчева

Спирането, успокояването и оставането в покой са необходимите условия за изцелението ни. Ако не умеем да спрем и да осъзнаем богатствата на Природата – разрушителното ни поведение ще продължава своя препускащ ход.

А ние имаме потребност от изцеление. През последните години много хора забравиха за щедростта на предците ни и си служат, и чакат, на средства от друго място или някой нещо да направи, а друг да му намери единствено кусурите, както казват старите хора.

снимка: Тодорка Мирчева

Хубаво е, че има и такива българи, с активна гражданска позиция, които продължават заветите на дедите ни „На ползу роду“.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат труда на всички нас, които сме мотивирани да работим за това начало с продължение.

Автор: Тодорка Мирчева,
Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Внимание, студенти! Препоръки на МВР за 8 декември

Във връзка със Студентския празник – 8 декември, от МВР разпространиха съвети на отдел „Пътна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ с практически препоръки, насочени към настоящи, бивши и бъдещи възпитаниците на учебните заведения у нас и свързаните с това пътувания.

ПРЕПОРЪКИ ЗА НАЧАЛОТО
Планирай пътуването си така, че да не ограничиш нито една от възможностите за забавление!

Пътувай с обществен транспорт до мястото на празненството, като предварително си резервираш билет! Ако сте група, ползвайте промоциите и пътувайте организирано с обществен превоз. По пътя във влака или в автобус емоциите и купонът също носят настроение, а и не шофираш ти! Ако няма да ползваш обществен транспорт обаче, по-добре си намери шофьор с кола за отиване и връщане и си гарантирай, че той няма да пие алкохол!

ПЪТУВАНЕ С ЛИЧЕН ТРАНСПОРТ

НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА ВЗЕМЕШ:
– документите си – лична карта, свидетелство за управление на МПС;
– документите на автомобила;
– сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; – документ за платена пътна такса;
– документ за преминат годишен технически преглед;
– финансови средства;
– документите за резервация.

ПРЕДИ ПОТЕГЛЯНЕ ПРОВЕРИ:
– автомобилът технически изправен ли е
– спирачки, чистачки, светлини;
– гумите подходящи ли са за зимни условия и достатъчно напомпени ли са;
– имаш ли резервна гума и инструменти за смяна; – има ли достатъчно антифриз; – има ли достатъчно масло и спирачна течност;
– аптечката напълно ли е оборудвана и медикаментите в нея в срок на годност ли са;
– светлоотразителната жилетка в колата ли е – нека е на леснодостъпно място;
– обезопасителният триъгълник на мястото си ли е – не го оставяй най-отдолу под багажа;
– има ли пожарогасител в колата, с преминат годишен преглед;
– парното работи ли – ако не работи, не потегляй с тази кола.

ЗА ПО-ГОЛЯМА СИГУРНОСТ ЗАРЕДИ:
– в резервоарчето незамръзваща течност за чистачки;
– достатъчно гориво;
– храна и вода за из път;
– мобилния си телефон и си осигури зарядно за автомобил;
– постави в багажника вериги за сняг, буксирно въже, може и други подръчни инструменти за чистене на сняг – лопата, метла/четка;
– препарат против замръзване на уплътнители и чистачки;
– сложи и одеяло.

ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОМИСЛИ:
– по кой маршрут да минеш;
– ако не шофираш ти, правоспособен водач ли ще кара колата;
– дали е по-добре най-опитният водач от компанията да кара колата
– когато се очаква трафикът да е натоварен, не е най-подходящото време новите водачи да се учат да шофират;
– ако си правоспособен и ще шофираш чужд автомобил, познаваш ли особеностите му и сигурен ли си в уменията си да го управляваш при зимни условия;
– за сигурността на всички в автомобила – поставете си коланите;
– кой ще шофира на връщане – нека не пие алкохол. Ако е един от вас, може да поемете разходите му в замяна.

Опитът показва, че купоните са дълги и „напоени“ освен с емоции и с много енергийни и алкохолни напитки! Шофирай само на трезво!

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ОСВЕДОМИ:
– за прогнозата за времето в областите на маршрута ти;
– за въведени постоянни или временни ограничения по маршрута;
– за спасителни служби в близост до мястото за почивка и за начините на връзка с тях;
– има ли мобилен обхват в района и на мястото на купона;
– има ли бензиностанция наблизо.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ФИНАЛ

Не шофирай пил или дрогиран!
Ако чувстваш умора или сънливост, не тръгвай на път, а ако вече пътуваш, отбий и си почини!
Бъди концентриран, не отклонявай вниманието си при шофиране!
Не участвай в нерегламентирани състезания (гонки)!
При нужда от помощ се обади на телефон 112.

Пътна полиция пожелава на всички приятно и безопасно пътуване!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Литературна вечер в ДХС с Асен Сираков и Чавдар Николов

В последните дни на годината ще станем първи в срещата си с един роман-алегория с привкус на политическа сатира. Повод за литературната вечер с участието на творческия тандем Асен Сираков – Чавдар Николов. Ако не ви смущава фаталното съвпадение на петък и тринайсети, заповядайте на срещата на 13 декември от 18.00 часа в Залата на жирафите на Дома на хумора и сатирата.

Мнозина още помнят общуването си с Асен Сираков при едно негово гостуване в музея на хумора. Доста време измина оттогава, през което той написа и издаде много книги. И за деца, и за възрастни. Този оригинален писател, публицист, журналист, езиковед, преводач, композитор впечатлява не само с многообразното си творчество, но и с избора си на теми, персонажи, изразни средства, дори на художниците илюстратори. Читателите познават тънкото му чувство за хумор, както и майсторството му да диалогизира, вкуса му към абсурдното, нестандартното и афористичното. По думите на Митко Новков, Сираков е майстор на парадоксалния реализъм. Романът-алегория „Варницата” с великолепните илюстрации на Чавдар Николов ще ни пренесе в света на абсурдното ни битие и ще ни накара да се замислим с усмивка върху редица сериозни и важни неща от живота.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Повече за автора и художника.

Асен Сираков е роден през 1952 г. в София. Завършил е специалността „География на туризма” с английски и полски и руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълги години се занимава с журналистика и е независим експерт по електронни медии; има над 1500 публикации в периодичния печат; над 20 авторски книги; превежда от руски, английски, полски, френски, немски, италиански и др. езици; автор е на статии и трудове по езикознание, теория на превода и на философската монография „Трите кита”; дългогодишен автор и водещ на легендарното предаване „12+Пляс!” по „Хоризонт” – БНР. Романите му „Наследникът на Колизеума”, „Зодия килър”, „Ловецът на охлюви”, „Ъпдейт” (преведен на италиански) се радват на читателския интерес, както и сборниците му с разкази, забавните четива („Как да живеем с изтрещялата си половинка” – когато е Той и когато е Тя) и детските му приказки („Приказка за Малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън”, худ. Виктор Паунов; „Приказка за Малката Слоница”, худ. Румен Статков; „Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на плишимура”, худ. Тодор Попов; „Приказка за Ежко Измишльоткин и Къртицата Софица”, худ. Виктор Паунов). Пиесите му „Годьо, Началото” и „Почукай и ще ти отворя” са играни с голям успех на софийска сцена. Носител е на Голямата награда за радио в Барселона, „Златен таралеж” за журналистика, „Златно перо” за литература и публицистика, „ПОКИ” за поезия и Националната награда „Константин Константинов” за детска литература.

Чавдар Николов е роден през 1959 в град Дупница. Завършил художествено училище и специализирал визуална комуникация и дизайн в Бирмингам, Великобритания. Занимава се с политическа карикатура от 1990 г. Публикувал карикатури във вестниците „Стършел”, „Новинар”, „Свободен народ”, „Анти”, „24 часа”, „Начало”, „Преса”, „Фактор”, списанията „Одисей”, „Сега” и др., политически карикатурист е на в. „Демокрация” (1997 – 2002). Сценарист и художник на анимационни политически клипове (2000-2002, „Панорама” – БНТ). Публикува карикатури във в. „Бирмингам поуст”, „Гардиън”, сп. „Прайвит ай”. Носител на наградата на Дома на хумора и сатирата за остроумна актуална карикатура от Националната карикатурна изложба (2006). Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкайш, Португалия (2018) и много други.

През 2016 година над 90 остросатирични видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, след което намериха трибуна в Шоуто на Слави и в електронната медия Терминал 3. Чавдар Николов е участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството (1997, 2007, 2009, 2011), а през 2019 – член на международното му жури. Участва в организираните от Дома Национални конкурси за карикатура „Европа мечтае за България” (1998) и „Евросапиенс” (2009). Участва в сборни изложби на Дома, показвани в страната и чужбина.

Запомнящи се бяха изложбите му „Приятелски огън” (2006) и „Анимирани карикатури” (2018) в рамките на традиционния „Карикатурен салон”, както и участието му в изложбите „Свободата на словото” (2015) с творби на редакционни карикатуристи от България и Белгия, в „Дело 113” (2017), в „Артпредседателство” на „Невъзпитаните карикатуристи” (2018, в рамките на Карикатурния салон).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Азбучник на българския хаос: Герои

Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход?

Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии, и с различно социално положение. Нямах предварителни очаквания и нагласи, но в първия момент бях изненадан от отговорите на събеседниците си. После ги приех напълно.

На първо място в класацията за герои на времето, в което живеем през последните 30 години, са пенсионерите.

Защо?

Първо – защото им се наложи да преболедуват два/някои три/ различни социални строя, да изтърпят войни, политически и обществени промени, които за един човешки живот са твърде много. За едни от тях времето през социализма е по-добро със своята сигурност, работа и пенсии за всички. За други такова е времето преди него, но единодушно е мнението, че днес времето за пенсионерите е най-лошото. За управляващите в България пенсионерите са второ качество хора, чиято задача е да пълнят пенсионните фондове и после много-много да не се задържат на този свят, за да може парите от същите тези фондове да бъдат откраднати от държавата/през социализма/, а днес и от частни лица. Няма друга страна в Европа, в която процентът на пенсията спрямо заплатата да е толкова нисък и може да се каже, че болшинството пенсионери са обречени на глад и бедност. Да, да си пенсионер и да оцелееш е истинско геройство в мирно време. Спомням си, когато бях малък, бабите и дядовците ни винаги имаха за внучетата скътан по някой лев, я за топка, я за бонбони, я за нещо друго. Днес това могат да си позволят малцина. Самите възрастни хора много често разчитат на помощ от децата си, за да си закупят храна, лекарства и да си платят отоплението през зимата.

Втората причина за героизма на възрастните хора е необходимостта да преминат на стари години през нечувана преди това техническа революция, да им се налага на стари години да изучават компютри, мобилни телефони и други подобни нововъведения. Според официалната статистика 10 процента от пенсионерите през последните двадесет години са се възползвали от различни програми, за да се научат да работят на компютър/причината е желанието им да общуват с децата си в чужбина/. Да работят с мобилни телефони се научиха от близки и съседи, пак по същите причини.

И третата основна причина – днешните пенсионери изгубиха децата и внучетата си, които масово продължават да емигрират в чужбина. Помним повестта на Елин Пелин „Гераците”, в която се разказва за разпада на идиличното патриархално общество. Днес този разпад продължава на друго ниво. Разпада се семейството. Децата и внуците емигрираха и продължават да емигрират. Възрастните хора останаха да живеят в пустите домове сами, като кукувици. Лишени от социални контакти, болни и загърбени от здравната система, тяхното геройство не е повод за гордост, а белег за крушението на България. И накрая да не забравим да добавим, че отново са пенсионерите са на мушката на битовите престъпници, обирджии, телефонни измамници и още какви ли не вандали.

Пенсионерите – днешни герои на България! Звучи толкова тъжно, че изгубва смисъла си.

На въпроса ми кои са антигероите на нашето време, моите събеседници отговориха: политиците.

Но за това друг път.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица