Свържи се с нас

Новини

Докато ги има… Празник на Вонещата вода

Published

on

снимка: Тодорка Мирчева

Минавайки по Хаджицоневия мост, първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана, се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева

От там също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Днес се гради новият обходен път за южна България. Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

снимка: Тодорка Мирчева

В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия, поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежът, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „ЖИВАТА ВОДА“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода, пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева

Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата, с кладенеца, били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

снимка: Тодорка Мирчева

Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци. През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Четирима в основата на ремонта Иван Попов,Христо Лалев Митев, Борката Драголов, Евгений Спасов, Христо Тодоров и кучето Яго

През месец март тази година започна инициативата от четиримата доброволци: Христо Лалев, Иван Попов, Христо Тодоров и Иванка Паричева за опазване на завещаното от дедите ни.

Част от майсторите Борислав Драголов, Христо Лалев, Евгений Спасов- Даскала

Последваха ги с труда си Евгений Спасов – Даскала, Борислав Драголов, Пламен Николов, Панайот Минков, Александър Пешев, Петър Петров, Иван и Жана Ковачеви. За доброто дело и облагороденото място, със средства и материали, допринесоха и Александър Янев, Ангел Колев, Гани Петкова, Таня Попминкова, Тихомир Атанасо, Цоньо Гатев, Христо Лолев, Владимир Мляков, Елена Метев, Румен Ганчев, Тихомир Петков, Нели Недевска, Пламен и Иванка Иванови, Петър Андреев.

снимка: Тодорка Мирчева

В навечерието на Празника Света Марина, благодатното място от Природата, беше посетено от нашите верни приятели и пазители на околната среда туристическо дружество „Узана“, от ветераните участвали във войните на България, от читалищните родолюбци на кв.Лютаците, Недевци и Хаджицонев мост и много граждани, дошли, за да почетат лековития извор.

снимка: Тодорка Мирчева

Свещеник Цветан Спиров отслужи водосвет за празника, а както някогашната традиция Габровското архиерейско наместничество раздаде курбан за здраве.

снимка: Тодорка Мирчева

Спирането, успокояването и оставането в покой са необходимите условия за изцелението ни. Ако не умеем да спрем и да осъзнаем богатствата на Природата – разрушителното ни поведение ще продължава своя препускащ ход.

А ние имаме потребност от изцеление. През последните години много хора забравиха за щедростта на предците ни и си служат, и чакат, на средства от друго място или някой нещо да направи, а друг да му намери единствено кусурите, както казват старите хора.

снимка: Тодорка Мирчева

Хубаво е, че има и такива българи, с активна гражданска позиция, които продължават заветите на дедите ни „На ползу роду“.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат труда на всички нас, които сме мотивирани да работим за това начало с продължение.

Автор: Тодорка Мирчева,
Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Празнуваме Цветница!

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Новини

Днес е Лазаровден!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос (Йоан, гл. 11:1 – 45). Когато умира, четири дни след неговата смърт той въскръсва. Бог казва – „Лазаре излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии.

Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Източник: Уикипедия.

Зареди още

Новини

Засякоха шофьор с почти 4 промила алкохол за волана

Published

on

54-годишен мъж от Трявна бе установен зад волана да шофира след солидни количества изпит алкохол.

Пияният водач, освен с шофьорската си книжка, се раздели и с автомобила си.

Нарушителят бил хванат снощи, 25 април, около 20.20 часа, в Трявна, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

Полицейски екип отбил за проверка криволичещ по платното лек автомобил “Опел Астра“, управляван от 54-годишния местен жител.

Водачът бил тестван за употребата на алкохол, като техническото средство отчело умопомрачителните 3.75 промила.

Мъжът се явил в кръвния център, за да даде проба. По случая е образувано бързо производство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица