Новини
Докато ги има… Празник на Вонещата вода

снимка: Тодорка Мирчева
Минавайки по Хаджицоневия мост, първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана, се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева
От там също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Днес се гради новият обходен път за южна България. Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

снимка: Тодорка Мирчева
В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия, поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежът, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „ЖИВАТА ВОДА“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода, пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева
Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата, с кладенеца, били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

снимка: Тодорка Мирчева
Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци. През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Четирима в основата на ремонта Иван Попов,Христо Лалев Митев, Борката Драголов, Евгений Спасов, Христо Тодоров и кучето Яго
През месец март тази година започна инициативата от четиримата доброволци: Христо Лалев, Иван Попов, Христо Тодоров и Иванка Паричева за опазване на завещаното от дедите ни.

Част от майсторите Борислав Драголов, Христо Лалев, Евгений Спасов- Даскала
Последваха ги с труда си Евгений Спасов – Даскала, Борислав Драголов, Пламен Николов, Панайот Минков, Александър Пешев, Петър Петров, Иван и Жана Ковачеви. За доброто дело и облагороденото място, със средства и материали, допринесоха и Александър Янев, Ангел Колев, Гани Петкова, Таня Попминкова, Тихомир Атанасо, Цоньо Гатев, Христо Лолев, Владимир Мляков, Елена Метев, Румен Ганчев, Тихомир Петков, Нели Недевска, Пламен и Иванка Иванови, Петър Андреев.

снимка: Тодорка Мирчева
В навечерието на Празника Света Марина, благодатното място от Природата, беше посетено от нашите верни приятели и пазители на околната среда туристическо дружество „Узана“, от ветераните участвали във войните на България, от читалищните родолюбци на кв.Лютаците, Недевци и Хаджицонев мост и много граждани, дошли, за да почетат лековития извор.

снимка: Тодорка Мирчева
Свещеник Цветан Спиров отслужи водосвет за празника, а както някогашната традиция Габровското архиерейско наместничество раздаде курбан за здраве.

снимка: Тодорка Мирчева
Спирането, успокояването и оставането в покой са необходимите условия за изцелението ни. Ако не умеем да спрем и да осъзнаем богатствата на Природата – разрушителното ни поведение ще продължава своя препускащ ход.
А ние имаме потребност от изцеление. През последните години много хора забравиха за щедростта на предците ни и си служат, и чакат, на средства от друго място или някой нещо да направи, а друг да му намери единствено кусурите, както казват старите хора.

снимка: Тодорка Мирчева
Хубаво е, че има и такива българи, с активна гражданска позиция, които продължават заветите на дедите ни „На ползу роду“.

снимка: Тодорка Мирчева
Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат труда на всички нас, които сме мотивирани да работим за това начало с продължение.
Автор: Тодорка Мирчева,
Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.
Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.
Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.
До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).
През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.
Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Новини
Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.
Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.
Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.


Крими
Пиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево

Пиян водач без шофьорска книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево. Трагичният инцидент е станал снощи, около 20:46 часа, на пътя между село Богатово и Севлиево.
На място изпратеният полицейски екип, установил, че 32-годишен мъж, управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ в посока към Севлиево, предприел маневра „изпреварване“, загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в крайпътно дърво.
В резултат на удара починал 49-годишен мъж, пътувал на задната седалка на автомобила. Водачът бил тестван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 2,74 промила. Същият е дал кръвна проба за химически анализ.
При извършената справка в информационните масиви на МВР било установено, че водачът е и неправоспособен. 32-годишният мъж бил настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, в хирургично отделение, без опасност за живота.
Две жени – на 32 и 35 години, пътували в автомобила, също прегледани от медицински екип, след което били освободени без установени наранявания.
По случая е образувано досъдебно производство. Работата по него продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

-
Кримипреди 5 дниЗадържаха жена, откраднала 12 000 лева от съсед. Парите заровила в гората
-
Кримипреди 6 дниТъмни облаци надвиснаха над друсания и без книжка, катастрофирал при гонка с полицията
-
Кримипреди 5 дниПолицията хвана над кило марихуана
-
Кримипреди 2 дниПиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на обновената сграда на пожарната в Габрово
-
Културапреди 6 дниНад 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт
-
Любопитнопреди 6 дниРотари клуб Габрово дари сценична машина за сняг на кукления театър
-
Новинипреди 6 дниНад половината от средствата за ремонта на Детското отделение вече е събрана





