Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: АБОРДАЖ

Published

on

Колаж на Actualno.com

Някога са наричали България „Швейцария на Балканите”. Днес точното определение би било „България – Сомалия на Балканите”. И не толкова заради класацията на „Репортери без граници” за липса на свобода на словото, според която споменатите държави са във втората половина от измерените 180. Днешната тема е съвсем друга: „абордаж” – завземане на морски съд или друго чуждо тяло с цел ограбване.

Сомалия и България са две пиратски държави. Разликата е, че бедните сомалийци ограбват чуждестранни плавателни съдове, а у нас мафиотската олигархична върхушка ограбва собствените си граждани. Понякога дотолкова се самозабравя, че започва да действа съвсем като сомалийските пирати, но за това по-нататък.

Днес, през 2019 година, без всякакво преувеличение можем да си представим управлението на нашата държава като управление на пиратска галера. Българският хаос от последните десетилетия започна с предизвикване на голямата банкова криза и безмилостно ограбване на спестяванията на гражданите чрез изкуствено фалиране на банките. Със заграбените пари на абордаж беше превзета народната собственост, построена и развита по времето на социализма: селското стопанство, индустрията, туризма, услугите, здравеопазването.

В годините на така наречения „демократичен преход” управлението на пиратската галера се сменяше от все по-безпощадни, изобретателни и безскрупулни пирати. Ненадмината по своя раблезиански апетит е шайката на Вожда от последните години, а нейното знаме е добре познато на всеки български гражданин. За да е по-весело и абсурдно, на мястото на зловещите череп и кости ведро се развяват добродушните лица на Тримата шишковци.

Шайката първо взе на абордаж бизнеса на другите, по-малки пирати, на своите довчерашни партньори. По-голямата част от тях си отидоха скоропостижно и при съмнителни обстоятелства. Този процес впрочем продължава и в момента, достатъчно е да видим имената на напоследък арестуваните бизнесмени, както и техните връзки в миналото с пиратските главатари в момента.

После шайката директно взе на абордаж държавата – министерския съвет, парламента, малките и разпокъсани партии, последваха правосъдната система, медиите. Галерата се превърна във флотилия. Знамето на Тримата шишковци отдавна не звучи нито весело, нито абсурдно. Защото, както вече стана дума в предната публикация, абсурдът днес е нормалност. Абордажът продължава да бъде все по-голяма част от българския хаос. Основна мишена в момента са милиардите от европейските фондове, както и остатъците от всички печеливши бизнеси, най-вече във военната промишленост, енергийния и транспортния сектор.

Пред смаяните ни погледи пиратската армия ограби милиарди в КТБ, в момента се опитва да погълне две печеливши фирми като „Дунарит” и „Емко”. Абордажите куки висят от стените на злочестите предприятия, в употреба влизат и различни способи за премахване на техните собственици, включително и отровата „Скрипал”.

Но, както стана дума в началото, нашите пирати надминаха себе си. Пред очите на целокупния народ, пред очите на целия свят те се опитаха да заграбят либийски танкер в Бургаския залив. Е, не е ли България – Сомалия на Балканите? Последствията от тази пиратска война и непрекъснатия абордаж са тоталното обедняване на българите, източване на богатствата в чужбина от страна на малцина свръх богати пирати, бягство на чуждите инвеститори, масова емиграция на младите, обезлюдяване на страната. И като цяло – до няколко десетилетия последният ще дръпне шалтера.

Навярно вече си задавете въпроса как можем да се справим с подобна заплаха? Начинът е само един – по пиратски.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление

Published

on

На Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курорта Албена, зам.-кметът на Габрово Мария Йозова беше отличена с награда за значим принос в развитието на местното самоуправление.

Отличието ѝ бе връчено от министър-председателя на Република България Росен Желязков, който подчерта високия професионализъм, дългогодишния опит и отдадеността на Йозова към изграждането на ефективна и устойчива система на местно управление.

Мария Йозова има над 20 години опит в общинска администрация. В продължение на четири години е била заместник-председател, а до 2027 г. е председател на Финансовата комисия към НСОРБ. Тя е сред водещите експерти в областта на публичните финанси и активно работи за подобряване на финансовото управление и устойчивото развитие на общините.

По време на форума Община Габрово представи своя проект по програмата УРБАКТ – „Градове за управление на устойчивото развитие“, чрез презетацията на Пенчо Койчев на тема „От културата до дигитализацията: Габрово и стратегическото градско развитие“, която акцентира върху визията на Габрово за устойчив растеж, иновации и интеграция между културното наследство и модерните технологии.

Събитието събра представители на общини, държавни институции и партньорски организации, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред развитието на местното самоуправление в България.

Зареди още

Новини

Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика

Published

on

Габрово отбелязва своя Духовен празник на 14 октомври – Денят на Св. Петка Българска, с провеждането на Фестивала на духовната музика – събитие, което превръща вярата, словото и песента в едно общо преживяване на хармония и духовно единение.

Тържественото начало бе поставено с концерт в храм „Света Троица“, където молитвата и музиката се сляха в символ на благодарност и вдъхновение. Великотърновският митрополит Григорий отправи благословия към всички участници и гости, припомняйки дълбоките духовни корени на българската култура.

„Единение чрез духовната песен! Повдигнете се и се радвайте! 1170 години ни делят от създаването на българската азбука през 855 година. Радвайте се с очи и уши, с отворени сърца! Честит празник! Нека Божията благодат бъде винаги върху нас!“

С вдъхновени думи към публиката се обърна и зам.-кметът на Габрово арх. Меразчиев, който откри празничния концерт: „Празникът на духовната музика не е просто събитие. Той е молитва, изречена в хармония. Той е мост между човешкото и божественото, между традицията и съвремието, между гласа и тишината в храма. Той е онзи категоричен жест, с който Габрово заявява, че културата е нашият път, музиката — нашият език, а духовността — нашата същност. Благодаря на всички, които с любов, труд и постоянство съхраняват този празник вече 23 години — Народно читалище „Габрово-2002“, Габровското архиерейско наместничество, Министерството на културата и всички съмишленици, които вярват, че културата е път, а не притежание.“

По традиция фестивалът събира хорове от цялата страна, които обединяват в едно гласове, традиции и духовна енергия. Сцената в храма се превърна в пространство на вдъхновение и обща молитва чрез музиката, а Габрово — в сърце на българската духовност.

Зареди още

Новини

Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)

Published

on

В навечерието на 14 октомври – Деня на света Петка българска и Празник на град Севлиево, се състоя тържественото откриване на барелеф и паметна плоча в чест на архитект-инженера Йосиф Шнитер, построил красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.

„Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови“, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

От името на всички присъстващи тя благодари на „Вилерой енд Бох“ и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча. На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.

“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия.

“Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.

Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят повторно некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

„Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом“, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.

“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки.

“Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.

“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на Севлиево, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития.

“Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.

Повече за автора на барелефа:

Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, приз „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица