Новини
Област Габрово продължава да се топи! Населението застарява

снимка: Тодор Тодоров, фото „Спринт“
Към 31 декември 2018 г. населението на област Габрово е 108 404 души, което представлява 1.5% от населението на България и 13,8% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 1850 души, или с 1.7%.
Тези данни официално оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Мъжете са 52 213 (48.2%), а жените – 56 191 (51.8%), или на 1 000 мъже се падат 1 076 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. Включително с нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Относителният дял на жените е най-висок в община Дряново – 52.2% или на 1 000 мъже се падат 1 092 жени, а най-нисък е в община Севлиево – 51.4% или на 1 000 мъже се падат 1 058 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 041, или 28.6% от населението на областта, което я нарежда на второ място в страната след област Видин (29.6). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства със 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – със 8.3 процентни пункта. В регионален аспект, лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна – 32.5%, а най-малко в община Севлиево – 26.9%.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 33.3%, а на мъжете – 23.6%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в областта са 12 594, или 11.6% от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. По този показател област Габрово, заедно с област Смолян (11.5%) заемат последно място в страната.
В община Севлиево лицата от тази възрастова група са с най-висок дял – 13.2%, а с най-нисък – в община Трявна (8.9%).
Към края на миналата година общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 67.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат повече от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 65.8%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 61.2%, отколкото в селата – 102.5%. Във всички общини на областта, този показател е над 60.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в община Дряново (70.2%).

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 47.2 години през 2014 г. нараства на 48.0 години през 2017 г. и достига 48.2 години в края на 2018 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.1 години, а в селата – 53.3 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 59 913 души, или 55.3% от населението на областта, като мъжете са 32 274, а жените – 27 639. Независимо от увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране през 2018 г., трудоспособното население е намаляло с 1 245 души, или с 2.0% спрямо предходната година.
Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 35 081 души, или 32.3%, а под трудоспособна възраст – 13 410 души, или 12.4% от населението на областта.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 51. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.
По този показател област Габрово отново дели последните места заедно с областите Смолян и Перник. Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен – 87, Варна – 73, и София (столица) – 72 лица.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово е намаляло с 1443 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.2‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 9.8‰, а в селата – минус 28.7‰. По този показател областта се нарежда на предпоследно място след област Видин – минус 16.4‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в областта оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 407 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
Броят на умрелите лица през 2018 г. е 2 184, а коефициентът на обща смъртност – 20.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намаляват със 143, или със 6.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (21.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.8‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1053 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (35.4‰) отколкото в градовете (16.6‰).
Показателят за преждевременна смъртност през 2018г. (15.5%) и е с 1.0% пункта по-малко от предходната 2017 г. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 10.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 20.3%.
През 2018 г. в областта са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.4‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 11.8‰, през 2005 г. – 6.4‰, а през 2017 г. – 8.3‰.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“






