Култура

В търсене на възможната истина

снимка: Община Габрово

Домът на хумора и сатирата Ви кани на 11 март, петък, от 17.30 часа в Залата на жирафите на габровска премиера на романа „Възможната истина”.

Това е третият роман на Волен Митев, актьор от някогашния Вариететен театър и голям приятел на Веселата къща.

Кой е Волен Митев?

Роден на 3 май 1958 г. в Ямбол. Завършва ВИТИЗ през 1991 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Работи в Експериментално-сатиричния театър в Габрово (1986-1991). Играе в спектакли на Вили Цанков, Николай Николаев, Рада Абрашева, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев („София, само София”, „Гангстериада”, „Мюзикъл за влюбени”, „Подземният”, „Памтивек шоу”, „Най-чудното чудо”, „Приказки” и др.) Както сам признава, „Преди и след Габрово съм бил само и единствено в южния, топъл, демократичнопострадал, но все пак роден Ямбол”. В трупата на Драматичен театър „Невена Коканова” играе в спектаклите „Принцеса Турандот”, „Божествена комедия”, „Няма да платим” , „Сако от велур”, „Сенокосни истории”, „Последната жена на Дон Жуан”, „Лизелоте и месец май”, „Дванайсетте стола”, „Добрият доктор”, „Лисичета”, „Нирвана”, „Мандрагора”, „Както ви харесва”, „Мамут”. Последните сезони можем да го видим в „Благородният испанец”, „Чичовци”, „Оскар”, „Политикани”, „Щъркели на кръстопът”, „Сватовницата”.

С усмивка разкрива, че еднакво добре умее да играе и Шекспир, и Тенеси Уилямс, също така билярд, карти и табла, като в последната, по негово признание, е най-добър.

И дори му остава време за литературни занимания!

През 2001 г. излиза първият му роман – „Куршуми на свободна практика”, в който се запознахме с едно симпатично ченге на име Крум Цеков. Този частен детектив става герой и на следващия му криминален роман „Куршуми на щат” (2003). Пак той е водеща фигура и във „Възможната истина”.

Следва едно успешно участие на актьора в националния литературен конкурс за нов български роман (2009) на Фондация „Развитие 21”. Разглеждат се само ръкописи, а наградата предвижда парична сума, статуетка и издаване на премираните творби. Ръкописът на романа му „Добрият, лошият… и Мария” е номиниран в конкурса, но все още не е отпечатан.

Ямболските автори имат късмета да творят и се развиват край един солиден и доброжелателен писател, личност с особен обществен авторитет, какъвто е Христо Карастоянов. Именно той благославя излизането на не една книга, а сред късметлиите е и Волен Митев – и третият му роман – „Възможната истина” (2015) – е редактиран от Хр. Карастоянов. Ето как редакторът Карастоянов интригуващо ни въвежда в тайнствената атмосфера на романа: „…Възможно ли е миналото да се завърне и възможно ли е това завръщане да е ужасяващо? Възможно ли е то да пропука стари и уж проверени истини? И как това ще промени живота ни?… Така героят на Волен Митев за пореден път е изправен пред стъписващо разкритие. Прочетете тази книга и сами решете дали истината, до която авторът стига, е наистина възможна.”

Този роман не е в пълния смисъл на думата криминален, макар да е построен по правилата на жанра. Има и предателства, и предатели, и агенти, и куршуми, и отвличания, и полковници, и приятни флиртове, и още много други важни за авторовото внушение елементи. Волен Митев никъде не казва, че герои и събития от романа нямат нищо общо с реални лица и така ни оставя да се лутаме от „може би” и „сигурно”. Такъв е случаят с героя му Петър Улвалиев, бъдещ забележителен ерудит, но и поддал се на зависимостта на „чичо Кольо”, за да научи още при първата им среща, че „няма такова нещо като равенство между хората”. Ще станем свидетели на вричането на младежа в НЕЩО, в което няма „нищо нередно” според … Никола Гешов. Като на филмова лента ще се развие главозамайващата му кариера. Ще се появи и великолепният писател Георги Мерков, и фантазията ни ще търси нови сходства. Напълно излишно: все пак държим в ръцете си роман и още в заглавието авторът ни предупреждава: давам ви „Възможната истина”.

В петък на 11 март, в Залата на жирафите, от 17.30 ч. ще можем да общуваме с актьора и писателя Волен Митев и да си тръгнем с неговата книга с автограф.

Виж също

20-годишен габровец нападна и ограби мъж

Не изпускай

Стартира „Шанс за работа – 2016” на КНСБ в Габровско

Коментари

Култура

Фамилия Солакови гостуват отново в Габрово тази вечер

Габрово ще има удоволствието да се срещне още веднъж с фамилия Солакови днес, 5 декември, в 17.30 часа, информираха от местната общинска администрация.

Тогава, в Художествена галерия „Христо Цокев“, ще се състои среща-разговор с Недко Солаков и Димитър Солаков. Срещата ще бъде водена от Яра Бубнова, директор на Националната галерия.

Събитието беше предшествано от откриването на две изложби – „Солакови“ – с произведения на Митьо, Недко и Димитър Солакови в Художествена Галерия „Христо Цокев“ и „Пестеливи драсканици“ на Недко Солаков – в Дом на хумора и сатирата. Изложбите продължават до 19 януари 2020.

Солакови гостуват в Габрово като част от инициативата на Община Габрово „ФамилииТе“. Тя представя творчеството на известни фамилии, свързани с града, които имат принос за културния, икономически и обществен живот.

В нея досега гостуваха семейство Москови – Рада, Теди и Иван Москови, семейство Пенчеви-Чаракчиеви и семейство Минчеви – цигуларите Минчо Минчев и синът му Николай Минчев.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Цветни емоции“ днес в Галерията

Днес, 3 декември, Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово ще бъде открита изложбата „Цветни емоции” на малките художници от арт ателиетата, проведени през 2019 година.

Всяка събота децата създават своето творчество, вдъхновени от картините на старите майстори и природата. Задачите са много разнообразни като жанр, тематика и сюжет.

„Заедно се учим да се изразяваме чрез цвета, линията, формата. Откриваме нови светове пълни с радост, усмивки, добро настроение и се забавляваме чрез творчество. Насърчаваме индивидуалния подход при работа с всяко дете.

Потъваме в емоцията на създаването, пускаме фантазията на свобода, прекрачваме пределите на познатото и даваме израз на нашия вътрешен, магичен свят. Заповядайте да споделим заедно детските цветни емоции и усмивки!“, споделят от ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мъжко куфарче разказва историята от възходи и спадове на дружество, обявено за „Придворен доставчик” на цар Борис III

Изработена за Цар Борис III адвокатски чанта дава правото на габровската фирма „Рачев&Радев“ да носи званието „Придворен доставчик”. Това не е най-голямото постижение в бизнеса на двамата съдружници, но със сигурност повишава авторитета им. Трудно е да се каже, дали чантата на Царя е запазена някъде, но днес в Регионален исторически музей – Габрово може да се види друг интересен предмет.

Културна ценност на месец декември 2019 г. е мъжко куфарче за съхраняване на яки, копчета за ръкавели и мъжки карфици. Използвано е по време на пътуване от индустриалеца Христо Метев и е откупено от наследниците му. То е изработено през 30-те години на миналия век, разказа главният уредник в РИМ – Габрово Катя Гечева.

Историята на „Рачев&Радев“, произвела културната ценност, е много превратна. Възходите и спадовете, които бележат професионалния път на нейните създатели и собственици, неминуемо са отражение на развитието на самото дружество.

„Началото е поставено през 1914 г. от Ангел Рачев и Банко Радев. Двамата се сдружават и създават фирма за производство на фини кожени изделия. През 1919 г. регистрират събирателно дружество, което през 1923 г. се нанася в собствена фабрична сграда, оборудвана със съвременни машини и работеща с модерни технологии. Зданието е пуснато в експлоатация на 1 октомври 1924 г. През 1926-та съдружниците разширяват фабричната сграда с постройка, която да служи за склад и канцеларии. Построяват и жилищна сграда. През 1931 г. във фабриката се обработват около 15 000 овчи и кози кожи, от които са изработени 25 000 дамски чанти, 1 000 куфара, 4 200 ученически чанти, 3 000 колана, 3 500 ръкавици, 2 500 портфейла и 2 300 мебелни кожи. Работниците са 40-45 души, предимно мъже. Шивачките са няколко жени.”

Двамата собственици – Рачев и Радев, използват пазарната ниша в Габрово – липсата на фабрика за фини кожени изделия и успяват да се наложат с качествените си стоки на пазара в цялата страна.

От думите на Катя Гечева става ясно, че събирателно дружество „Рачев&Радев” спечелва с изработената специално за Цар Борис III адвокатска чанта званието „Придворен доставчик”. Запазена марка на дружеството е крокодил държащ в зъбите си стилна дамска чанта.

„Дружеството участва в Първия международен мострен панаир в България в Горна Оряховица през 1925 г. и получава златен медал за качествена кожена галантерия, а на Първата габровска промишлена изложба през 1927 г. е наградено с диплом.

В началото на 30-те години на ХХ век Рачев и Радев откриват собствен магазин на ул. „Леге”, която е най-престижното място за търговия в София. Закупуват жилищна сграда в столицата и се редуват – една година единият от тях със семейството си живее в София, а другия управлява фабриката в Габрово.”

Провалена сделка довежда до прекратяване на това възходящо развитие на дружеството и до преустановяване на дейността му в този си вид. Това става на 23 юли 1938 година.

Съдружието между дългогодишните партньори се разпада – Ангел Рачев напуска, а от същата дата се вписва в търговския регистър Едноличното дружество, което запазва името „Рачев&Радев”. Едноличен собственик е Банко Радев Стоев. Той продължава дейността на фабриката, поема всичките активи и пасиви. Бившите съсобственици разделят имуществото на дружеството. За Ангел Рачев остават жилището и магазина в София, а Банко Радев продължава производствената дейност в Габрово и търговия с изделията.”

На 23 декември 1947 г. предприятието е национализирано, изготвения опис на същата дата документира асортимента на кожената галантерия, произвеждан във фабриката. Това са портфейли и портмонета, моливници, адресници за куфари, дамски, пътнически, канцеларски, адвокатски и пазарски чанти, кутии за яки, фибровани куфари, куфарчета от мушама и фибър за деца, куфари от пресован картон, мешина, от марокен, специални куфари за костюми, английска кожена чанта, гардеробни куфари от фибър, бели и цветни ръкавици. Одържавеното недвижимо имущество на собственика Банко Радев включва масивно двуетажно здание за работилница, склад и кантора – 200 метра застроена площ, 2400 квадратни метра незастроено място с канализация, чешма и геран в двора, масивна постройка на два етажа за кожарско отделение със сушилня, полумасивна къща с две летни кухни, две постройки за жилища на работниците, складове, незастроено място от 2.6 декара.

На следващата година фабрика „Рачев&Радев” е преименувана на Държавно индустриално предприятие „Ганчо Лапаков” – Габрово за производство на куфаро-чантаджийски произведения. На 1 юни 1953 г. със заповед на ДИО „Кожарска и Каучукова индустрия” – София предприятие „Ганчо Лапаков” се влива в ДИП „Сърп и чук”, машините на фабрика „Рачев&Радев” са предоставени на завод „Петър Ченгелов” – Пловдив.

Очаквайте две статии, посветени на Ангел Рачев и Банко Радев. Автори са Катя Гечева и Вела Лазарова.