Култура

В търсене на възможната истина

снимка: Община Габрово

Домът на хумора и сатирата Ви кани на 11 март, петък, от 17.30 часа в Залата на жирафите на габровска премиера на романа „Възможната истина”.

Това е третият роман на Волен Митев, актьор от някогашния Вариететен театър и голям приятел на Веселата къща.

Кой е Волен Митев?

Роден на 3 май 1958 г. в Ямбол. Завършва ВИТИЗ през 1991 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Работи в Експериментално-сатиричния театър в Габрово (1986-1991). Играе в спектакли на Вили Цанков, Николай Николаев, Рада Абрашева, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев („София, само София”, „Гангстериада”, „Мюзикъл за влюбени”, „Подземният”, „Памтивек шоу”, „Най-чудното чудо”, „Приказки” и др.) Както сам признава, „Преди и след Габрово съм бил само и единствено в южния, топъл, демократичнопострадал, но все пак роден Ямбол”. В трупата на Драматичен театър „Невена Коканова” играе в спектаклите „Принцеса Турандот”, „Божествена комедия”, „Няма да платим” , „Сако от велур”, „Сенокосни истории”, „Последната жена на Дон Жуан”, „Лизелоте и месец май”, „Дванайсетте стола”, „Добрият доктор”, „Лисичета”, „Нирвана”, „Мандрагора”, „Както ви харесва”, „Мамут”. Последните сезони можем да го видим в „Благородният испанец”, „Чичовци”, „Оскар”, „Политикани”, „Щъркели на кръстопът”, „Сватовницата”.

С усмивка разкрива, че еднакво добре умее да играе и Шекспир, и Тенеси Уилямс, също така билярд, карти и табла, като в последната, по негово признание, е най-добър.

И дори му остава време за литературни занимания!

През 2001 г. излиза първият му роман – „Куршуми на свободна практика”, в който се запознахме с едно симпатично ченге на име Крум Цеков. Този частен детектив става герой и на следващия му криминален роман „Куршуми на щат” (2003). Пак той е водеща фигура и във „Възможната истина”.

Следва едно успешно участие на актьора в националния литературен конкурс за нов български роман (2009) на Фондация „Развитие 21”. Разглеждат се само ръкописи, а наградата предвижда парична сума, статуетка и издаване на премираните творби. Ръкописът на романа му „Добрият, лошият… и Мария” е номиниран в конкурса, но все още не е отпечатан.

Ямболските автори имат късмета да творят и се развиват край един солиден и доброжелателен писател, личност с особен обществен авторитет, какъвто е Христо Карастоянов. Именно той благославя излизането на не една книга, а сред късметлиите е и Волен Митев – и третият му роман – „Възможната истина” (2015) – е редактиран от Хр. Карастоянов. Ето как редакторът Карастоянов интригуващо ни въвежда в тайнствената атмосфера на романа: „…Възможно ли е миналото да се завърне и възможно ли е това завръщане да е ужасяващо? Възможно ли е то да пропука стари и уж проверени истини? И как това ще промени живота ни?… Така героят на Волен Митев за пореден път е изправен пред стъписващо разкритие. Прочетете тази книга и сами решете дали истината, до която авторът стига, е наистина възможна.”

Този роман не е в пълния смисъл на думата криминален, макар да е построен по правилата на жанра. Има и предателства, и предатели, и агенти, и куршуми, и отвличания, и полковници, и приятни флиртове, и още много други важни за авторовото внушение елементи. Волен Митев никъде не казва, че герои и събития от романа нямат нищо общо с реални лица и така ни оставя да се лутаме от „може би” и „сигурно”. Такъв е случаят с героя му Петър Улвалиев, бъдещ забележителен ерудит, но и поддал се на зависимостта на „чичо Кольо”, за да научи още при първата им среща, че „няма такова нещо като равенство между хората”. Ще станем свидетели на вричането на младежа в НЕЩО, в което няма „нищо нередно” според … Никола Гешов. Като на филмова лента ще се развие главозамайващата му кариера. Ще се появи и великолепният писател Георги Мерков, и фантазията ни ще търси нови сходства. Напълно излишно: все пак държим в ръцете си роман и още в заглавието авторът ни предупреждава: давам ви „Възможната истина”.

В петък на 11 март, в Залата на жирафите, от 17.30 ч. ще можем да общуваме с актьора и писателя Волен Митев и да си тръгнем с неговата книга с автограф.

Виж също

20-годишен габровец нападна и ограби мъж

Не изпускай

Стартира „Шанс за работа – 2016” на КНСБ в Габровско

Коментари

Култура

Иван Христов представя новата си книга „Зоната на смирението“

Във вторник, 22 октомври, от 18.00 ч. Иван Хр. Христов ще представи своята нова стихосбирка в Кафе клуб „Алфрида“. Книгата излезе от печат през месец юли и е със заглавие „Зоната на смирението“.

Съдържа 32 кратки стихотворения. Редактор е поетът Петър Чухов, а художник Ивилина Методиева – Цанева. Предпечатът е дело на писателят Явор Цанев, който е и неин издател.

В събитието ще се включи младият музикален изпълнител Ралица Христова, а водещ ще бъде журналистът Тихомир Църов.

Иван Христов представя новата си книга „Зоната на смирението“

За книгата Петър Чухов споделя:
„Въпреки миролюбивото заглавие, „Зоната на смирението“ е книга за сблъсъците. В нея няма покой и застиналост, а тревожна напрегнатост, непрекъснато търсене и очакване. Смирението и покоят се провиждат отвъд текстовете – като обетована земя, която непрекъснато трябва да бъде постигана.“

Проф. Амелия Личева също изказва своите впечатления за „Зоната на смирението“:
„Книгата на Иван Хр. Христов е строга към думите, пестелива в изказа, но щедра към значенията. Тя изпробва възможностите на езика през минималистичното да отваря територии, през разговора – да призовава смирението, през мълчанието – да изкрещява. Това е книга за търсената среща, за пожеланата взаимност, за аза и другия, които се проникват, взаимно си подаряват света и заживяват през окръглеността, с която ги дарява любовта.“

Иван Христов Христов е роден в гр. Габрово през 1990 г. Завършва Национална Априловска гимназия, а впоследствие Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “История”. Автор е на три стихосбирки – “Мигове на вълнения” (2013), “Усмивка, смут и път” (2016) и “Зоната на смирението” (2019). Отличен е с Априловска награда за нова книга в категория “Млад автор”(2017). Съосновател на интернет платформата за литература и изкуство.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Музей „Етър“ участва в Международна конференция на ИКОМ

Представители на музей „Етър” участват в конференция на ИКОМ в Загреб

Директорът на музей „Етър” проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Работа с публики” Светлозар Тодоров вземат участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”.

Форумът се провежда в Загреб от 17 до 20 октомври и е организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Партньори са ИКОМ Хърватия, ИКОМ Словения и няколко музея. Събитието е подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Чрез тази конференция се отбелязва 17 октомври като Международен ден на нематериалното наследство. През 2003 година в Париж е приета Конвенцията на ЮНЕСКО за безопасност на нематериалното културно наследство. Участниците в конференцията обсъждат предизвикателствата, които стоят пред музеите по отношение на техния принос в това направление.

В конференцията са включени множество модули – лекции, семинари, прожекции на филми, формални и неформални дискусии. Чрез тях участниците обменят опит за опазване на нематериалното културно наследство на местно, национално и международно ниво.

Музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите в началото на 2017 година. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Ангажирана е със съхраняването и защитата на културните ценности в световен мащаб.

Етичният кодекс на ИКОМ е насочен към световната музейна общност и дава един минимум от професионални стандарти за работата на музеите и техните служители. Организацията има и дипломатическа мисия, свързана със световното културно наследство и действа в 136 държави и територии.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Държавният архив в Габрово отпразнува 60 години

На 14 октомври в тържествената обстановка на библиотеката на Техническия университет, Държавен архив – Габрово отбеляза 60-та си годишнина. Своите приветствия отправиха доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви” и Ивелина Димитрова – директор на Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.

Доц. Груев предаде на Габровския архив документи на писателя, издател и политик Евтим Дабев, дарени от неговите наследници, които ще допълнят фонда му.

Официални гости на събитието бяха Кристина Сидорова – народен представител от Габровски избирателен район, Невена Петкова – Областен управител на Област Габрово, Лена Георгиева – председател на Общински съвет – Габрово, Нела Рачевиц – и.д. кмет на Община Габрово.

По случай празника поздравителни адреси бяха изпратени и от Регионално управление на образованието, Национален музей на образованието, Дом на хумора и сатирата, Териториално статистическо бюро, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Гражданско комитет „Памет Габровска”, Дружество на писателите, Природоматематическа гимназия „акад. Иван Гюзелев”, ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Иван Вазов”, от Държавен архив – Велико Търново, от дарители и приятели.

Гости на събитието бяха колеги от сродни институции, директори на училища, бивши кметове на Габрово, както и много колеги архивисти, сред които и неговите ръководители през годините Донка Ботева и Юлия Бързакова. Тържеството уважиха още дарители, приятели, журналисти и общественици.

За втора поредна година, гост на празника бе г-жа Микаела Енгел – правнучка на големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов. С грамоти бяха отличени дарителите на Държавен архив за тази година – д-р Игнат Цанков, Венета Георгиева-Козарева, проф. Михаил Тодоров, Снежана Рачевиц и Силвия Рангелова , а председателят на АА „Архиви” връчи грамота на г-жа Стефка Василева – ръководител на Габровския архив в периода 2000-2018 г.

Ученици от Националната Априловска гимназия разказаха за най-новия съвместен проект, за чието реализиране Габровския архив им предостави стари снимки.

Празникът продължи с откриването на изложба „Дарителство и памет”, включваща част от най-ценните дарения, постъпили в архива през последните 10 години.

В нея бяха експонирани снимки и документи, дарени от 48 личности и организации, на отделно табло изказахме своите благодарности към всички дарители за последните 10 години, чиито документи не бяха показани в изложбата.

Голяма част от представените дарители или техни наследници споделиха празника и своите впечатления от изложбата: Георги Костов, Илко Илиев, Стефан Арменски, Богдан Стефанов, Георги Метев, Веселин Димитров, Милослав и Лиляна Цокови, Михаил Тодоров, Цоньо Ботев, Кремена Антонова, Татяна Цанкова, Венета Козарева, Любомир Димитров, представители на Дружество „Майчина грижа” и Ротари клуб!

Празникът ни продължи с поздравленията на колегите от Музей „Етър” и Художествена галерия „Христо Цокев”.