Новини
Кирил Добрев: „Най-големият проблем е, че си отиваме като народ“
Да коментира отминалата 2015 г. и направи прогнози за 2016 г. вестник „100 Вести“ зададе своите въпроси на депутата от левицата от Седми избирателен район Кирил Добрев.
– Как ще коментирате отминалата 2015 г., г-н Добрев, която някои социолози определиха като „годината на сложните политически пируети“, в резултат на които сме свидетели на повсеместно повишаване на местните данъци, на цените на винетките, на някои услуги, на увеличените банкови такси и застраховки, замразените средства за майките? Има ли кой да защити българския гласоподавател от собствените му избраници?
– Изминалата година беше тежка и във вътрешнополитически, и във външнополитически план. Няма как страната ни да остане встрани от всички онези конфликти, които поставят на изпитание бъдещето на Европейския съюз, част от който сме и ние. Що се отнася за вътрешно политическата обстановка – всички сме свидетели, че когато става въпрос за това да „захапеш” властта – и най-сложните политически пируети се оказват осъществими. Друг е въпросът, че тепърва ще има още паднали от сцената, заради „сложната” постановка на участниците във властта. Несъмнено обаче най-тежка е била годината за онези българи, които са били без работа, които разчитат на помощ от държавата – за тях правителството не направи нищо. В този смисъл не разбирам учудването за повишените данъци, увеличената възраст за пенсиониране и замразените майчински – това е нещо напълно нормално за десните партии, а това правителство категорично даде да се разбере, че ще работи с тази философия. Нелека е и ситуацията при малкия и среден бизнес, защото вместо да бъде стимулиран, той бива натоварван с допълнителни административни тежести. Ние, като партия, имаме претенциите да защитаваме българския гласоподавател и предприехме редица предложения в социалната сфера, но това явно не е достатъчно, за да бъдем приети от хората като техни защитници. Завиждам искрено на премиера Борисов, защото въпреки рестриктивните управленски мерки, той продължава да се радва на симпатиите на хората. Министър-председателят е с изключително бърза реакция по всички въпроси, а БСП сме в абсурдната ситуация да реагираме след събитията и недостатъчно бързо.
– Има ли левицата достатъчно възможности, за да бъде силната, търсената опозиция и с коя друга политическа сила бихте си взаимодействали, за да отстоявате интересите на своите избиратели?
– За разлика от други пъти, когато сме били в опозиция, сега не успяваме да наложим дневния ред. В БСП имаме проблем и лозунгът, че кризата е възможност вече не може да ни стопли, защото кризата продължава прекалено дълго. Лутаме се между две крайности – тези на прагматичните решения, които невинаги се харесват на избирателите и идеи, които изглеждат неадекватни на реалността и звучат просто пожелателно. Някъде между тях изгубихме емоцията и другарството, а политиката е емоция. В БСП продължава да витае чувството на самодостатъчност, въпреки, че на всички ни е ясно, че силната левица минава през обединението.
– Отново критикувате ръководството. Затова ли Миков Ви нарече щатен опозиционер в едно интервю преди нова година?
– В известна степен председателят е прав. Да си щатен, означава да получаваш заплата. Моят работодател са избирателите ми в Габровско и получавам заплата от техния глас. Голяма част от критиките към ръководството са именно мнението на тези хора, които те са споделяли с мен и на събрания, и в лични разговори.
– Промени ли се политическата конюнктура в страната след събитията в ДПС?
– Едва ли щях въобще да коментирам случващото се в ДПС, ако у мен, а и предполагам и у гражданите, не остана усещане за проблем, който е по-голям от смяната на един председател, а именно намесата на чужда държава във вътрешната ни политика. Големият печеливш е г-н Доган, който за пореден път показа, че е български политик. Връщайки ДПС на пътя да бъде българска, а не протурска партия, отваря нови хоризонти пред Движението.
– Кой, според Вас, е най-големият проблем на държавата ни в момента – вътрешните противоборства, сложната обстановка, свързана с бежанската криза или трудната ситуация пред страната ни за защита националните си интереси?
– Това, че си отиваме като народ. И затова естествено сме виновни всички политици – ние всички сме недостатъчно добри и в управление, и в опозиция. Трябва да изкореним едномандатното си мислене и опозиция, и управляващи, които и да са те, да застанат зад националните приоритети като образование, здравеопазване, инвестиции в наука, подкрепа за малкия и семеен бизнес. Знам, че всичко това звучи като клише, но понякога в клишетата са най-големите истини.
– Вашите прогнози за 2016 г. в политически и икономически план?
– Жалко, че ще трябва да завършим интервюто така. През 2016 година просто нищо няма да се случи – безработните ще останат безработни, работещите ще останат на същите заплати, пенсионерите и нуждаещите се от държавна подкрепя няма да я получат, икономиката е в застой, затова пък животът ще поскъпне и данъчното бреме за бизнеса ще се увеличи. Още една загубена година, която няма да даде перспектива за никого. За да има предсрочни избори, трябва някой да претендира за властта, да диша във врата на управляващите. Като най-голямата опозиционна партия все още сме далеч от тази позиция. Но в крайна сметка няма невъзможни цели.
Автор: Стефка Бурмова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 7 дниДжудистите ни с 9 медала от турнир в Перник
-
Новинипреди 7 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 7 дниАндрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона







