Свържи се с нас

Новини

Д-р Иван Иванов: Отговорното управление на общинските финанси е гарант за стабилното бъдеще на Севлиево

Published

on

иван-иванов, архив

снимка: Община Севлиево, Архив

Д-р Иванов, кои са основните акценти в Отчета за изпълнението на бюджета на Община Севлиево за първото полугодие на 2015 г.?

През последните четири години аз и екипът ми от Общинската администрация работим всеотдайно, за да осигурим един стратегически по-развит, благоустроен и съвременен град Севлиево. Постигнатите ни до момента резултати показват, че вървим в правилната посока, благодарение на гражданите, бизнеса, институциите и всички хора, които застават зад нас.

Когато говорим за изпълнението на бюджета на Община Севлиево през първото полугодие на 2015 г. трябва да отбележа, че зад цифрите стои едно цялостно изпълнение на бюджета, без да са допуснати просрочени и неразплатени задължения.

За настоящата 2015 г. Община Севлиево получи всички субсидии и трансфери от републиканския бюджет, които са в размер на 7 960 759 лв.

Както през последните три години, така и през настоящата прилагаме адекватни мерки за повишаване събираемостта на приходите. Поради тази причина през отчетния период са събрани 495 405 лв. просрочени задължения от минали периоди на физически и юридически лица. Отчетохме и успешна данъчна кампания, мнозина граждани и фирми се възползваха от 5 процентната отстъпка по ЗМДТ при изплащане на годишния размер на задължението. Общият обем на данъчните приходи е в размер на 1 374 491 лв. От данък върху недвижимите имоти са постъпили 490 045 лв., които представляват 77 % от планираните за годината. С най-голям относителен дял в данъчните приходи в размер на 47 % е данък върху превозните средства, от които са събрани 645 551 лв. Със 149 222 лв. в повече спрямо същия период на 2014 г., са постъпленията от такса битови отпадъци, които достигнаха обем от 1 139 367 лв. С тези средства целево се финансира дейност „Чистота“. От търговските дружества с общинско участие към 30 юни са постъпили дивиденти в размер на 68 275 лв.

Удовлетворени сме от изпълнението на неданъчните приходи на Общината в размер на 2 786 982 лв., спрямо 1 802 718 лв. към 30 юли 2014 г., което формира ръст в абсолютна стойност от 984 264 лв.

Какъв е ключът към успехите в разходната политика на Община Севлиево?

Благодарение на предприетата от самото начало на мандата политика за финансова устойчивост, увеличаване на приходоизточниците, повишаване събираемостта на данъчни и неданъчни приходи, както и оптимизиране на разходните показатели, през първото шестмесечие на 2015 г. Община Севлиево няма просрочени задължения към доставчици.

Отчитаме ритмичност при изплащането на работните заплати и осигурителните вноски, както и необходимите разходи за издръжка. Редовно се изплащат стипендии на учениците, предоставят се необходимите субсидии на второстепенните разпоредители, прилагащи системата на делегирани бюджети във функция „Образование”, на второстепенните разпоредители във функция „Социално подпомагане и грижи”, функция „Култура” и на читалищата на територията на общината.

Средствата, с които се финансира функция „Образование” са обем от 3 644 597 лв., в това число за издръжка и подобряване на материално-техническата база в детските градини на територията на Община Севлиево са предоставени средства от местни дейности в общ размер на 471 270 лв.

Колко второстепенни разхоредители се финансират от общинския бюджет?

Броят на второстепенните разпоредители с бюджет към Община Севлиево е 35. Продължихме тенденцията за увеличаването им, тъй като на практика предоставената финансова автономност, със съответните права и задължения, дава добри резултати в посока предоставяне на по-качествени услуги и висока мотивация на целия екип при изразходване на публични средства. В съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси и във връзка с решения на Общински съвет – Севлиево са разкрити 7 нови второстепенни разпоредители към бюджета: Дом на културата „Мара Белчева“ – гр. Севлиево, Градска библиотека, Младежки център – Севлиево, Спортни имоти, Детски комплекс „Йовко Йовков“, Център за настаняване от семеен тип за деца /младежи без увреждания и Център за настаняване от семеен тип за деца/ младежи с увреждания.

Какви са постъпленията от разпореждане с общинска собственост?

Изпълнението на Програмата за разпореждане с имоти общинска собственост е приоритет за нас и през 2015 г., тъй като в последните години, с изключение на предходната 2014 г., са реализирани постъпления от продажби на общинска собственост в изключително ниски нива, което възпрепятстваше финансирането на основни ремонти и придобиване на дълготрайни активи със собствени бюджетни средства.

През първо шестмесечие на 2015 г. от разпореждане с общинска собственост са постъпили 628 496 лв., спрямо 92 964 лв. към 30 юли 2014 г. Имаме преизпълнение на годишния първоначален план, който по първоначален бюджет беше заложен в обем от 500 000 лв. Тези средства се изразходват с целево предназначение за основни и текущи ремонти на социална и техническа инфраструктура, както и за покриване на погасителните вноски по инвестиционни кредити.

Приходите от наеми на общинско имущество и земя са в общ размер от 323 734 лв.

Какъв е размерът на инвестиционните разходи на общината?

По първоначалния бюджет на Община Севлиево за 2015 г. са планирани 1 418 000 лв. целева субсидия за капиталови разходи. От тях 916 200 лв. са предназначени за изграждане и основен ремонт на общински пътища. На основание ПМС № 187/20.07.2015 г. ще ни бъде предоставена допълнителна субсидия в размер на 800 000 лв. за ремонт на общинска пътна и улична мрежа.

Изпълнението на капиталовите разходи на община Севлиево към 30.06.2015 г. е в размер на 8 818 744 лв., в зависимост от източника на финансиране средствата се разпределят по следния начин:

– Целева субсидия от Републикански бюджет – 95 486 лв.

– Собствени бюджетни средства – 232 432 лв.

– Средства от Европейски съюз – 8 374 207 лв.

– Други източници, включително от целеви средства и преходни остатъци от 2014 г. и дарения – 116 619 лв.

В какво инвестира Община Севлиево през тези шест месеца от годината?

През първото полугодие на 2015 г. приключихме изграждането на новия пенсионерски клуб в ж.к. „Митко Палаузов“ – град Севлиево, който е на обща стойност 82 640 лв.

Направихме проектиране и изградихме напоителна система в парк „Казармите“ на стойност 71 725 лв., ремонт на мост над р. Росица в махала Тумбалово в размер 49 836 лв.

В реализация са мероприятия по изпълнението на Генералния план за организация на движението, за които са планирани над 200 000 лв., от тях към момента са усвоени 40 816 лв.

Имаме сключени договори за монтаж на светофарна уредба на кръстовището на ул. „В. Левски“ и ул. „Ст. Пешев“, както и реконструкция на кръстовището на ул. „Росица“ и ул. „Ст. планина“(пред блок „Явор“) и кръстовището на улиците „Ст. планина“, „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Ив. Преснаков“. Планираме и изграждането на паркинги за леки МПС до Стар гробищен парк и пред СОУ “Васил Левски“.

До края на лятото ще приключим с ремонтните дейности в детските градини ОДЗ „Слънце“ сграда 2 и ОДЗ „Пролет“ сграда 1 в гр. Севлиево, които възлизат на повече от 250 хил. лв.

Стартирахме проектиране на сепарираща инсталация за битови отпадъци – град Севлиево, като очакваната стойност със строителството на обекта е в размер на над 3 500 000 лв.

Какви средства постъпиха в общината с изпълнението на европейските проекти?

Получените трансфери за първо шестмесечие на 2015 г. възлизат на 1 668 875 лв. Общо извършените разходи във връзка с реализацията на проекти, финансирани от „Националния фонд” и Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“ са в размер на 9 113 359 лв., в това число 8 374 207 лв. са разходите с инвестиционно предназначение.

Най-голям дял за отчетния период са усвоените средства по проект „Инвестиционен проект за рехабилитация и разширение на водопроводна и канализационна мрежа на гр. Севлиево“, на стойност 8 130 199 лв.

Действащите проекти по „Програма за развитие на селските райони” към ДФ „Земеделие” са „Реконструкция на водопроводна и канализационна мрежа на селата Петко Славейков и Кръвеник” и „Изграждане на противопожарна кула с. Крушево, поземлен имот 126020”. Към края на второ тримесечие на 2015 г. усвоените капиталови разходи по проекта за канализационните мрежи възлизат на 189 519 лв., а за противопожарната кула в с. Крушево – 54 489 лв.

Общо отчетените средства, финансирани от проекти по Оперативни програми, са в размер на 9 113 359 лв., спрямо 6 716 800 лв. за същия период миналата година. Съумяхме да обезпечим всички мостови плащания и средства за собствено участие по проекти, финансирани от Европейския съюз.

Какви очаквания имате за приключването на мандата?

Няма да посрещнем местните избори с „опразнена каса“ и поети ангажименти с отложено плащане в следващия мандат, с лавина от просрочени задължения, каквито заварихме през ноември 2011 г. Поучихме се от грубите грешки на предишното ръководство. Извървяхме труден път до момента, в който можем със самочувствие да представим финансовите си резултати. Имаме амбицията да подобряваме и надграждаме постигнатото, защото отговорното управление на общинските финанси е гарант за стабилното бъдеще на Севлиево.

Информация: Община Севлиево

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица