Свържи се с нас

Новини

Храмът на почетените и позорът на почетните

Published

on

снимка: Личен архив

„Кажете, този път води ли към храма?”
/из филма „Покаяние”, 1984 г./

На 7-ми юни бе осветена ремонтираната основно и с изцяло доброволни дарения черква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Борики, близо до град Габрово.

Дни преди това, на тържествена сесия на Общинския съвет в града, беше избран на конвейер поредният „Почетен гражданин на град Габрово” – агентът на ДС Недко Солаков. Автор на инсталации, най-известната от които/ненадмината по самодоволния цинизъм/ е „Строго секретно” – неговите доноси.

Кое свързва двете събития?

Преди всичко фактът, че ги има, че се случват на едно и също място. Достойнството и падението са край нас и по парадоксален начин често ги дели една ограда. Нямаме право да си затваряме очите, напротив, трябва да ги сочим с пръст – достойнството с възхищение, падението със срам. Не само заради децата си и тези, които не знаят, да запомнят и не забравят. Но и заради онези, които не искат да забележат поради умствена тъпота, корист или престъпно съучастие.

Другата връзка между двете събития е да се знае кой кой е. Трудно се пише за положителните герои, но е време да се научим да почитаме благодетелите. Да споменем и сега хората, безкористно дарили усилия, време и средства, за да превърнат буренясалите и пълни със змии руини в нов храм за успокоение на душите ни. Разговарях с някои от тях, долових огорчението им от негативната реакция на местните скептици, родна извадка на изконния български негативизъм. Дано поне децата ни разберат веднъж завинаги – не само имената на глупците висят по стените, не само лошата новина е новина. Добре е по-често да си спомняме тези прости неща.

Не бива също така да премълчаваме или шепнем страхливо името на нечестивите, тровили живота на другите. При това не за да спасят себе си или близките си от комунистическа заплаха, не за да помогнат на някого, не за да не умрат от глад, не дори, за да се „реализират по-успешно”/този израз е пълен потрес!/. Не – те си имаха и продължават да имат всичко, и преди, и сега. Просто понякога предателите са такива по рождение. Особено когато егото им е ненаситно и ги тика към болезнена алчност и лакомия. Когато им липсва съчувствие към другите. Когато са бездушни. Просто има такива хора. На село Борики ги наричат „лоши хора”. Навсякъде ги наричат така. Дори и да са „почетни граждани”. Най-лошото обаче е, че падението на тези хора е обществена тайна, при това години наред. Но това не им пречи, напротив, подсилва амбицията им. Те безочливо иронизират, присмиват се на моралните укори и ги подминават, нещо повече, правят от тях „изкуство”, „инсталации”.

Възползват се от благородството, страха или апатията на другите и вървят напред, мачкат околните като валяци, фиксирани и обладани от ирационалната вяра, че какъвто и да е ефимерен успех може да изтрие позора им. Това разбира се не може да стане по една проста причина. Позорът се изтрива със смирение и покаяние. Интересна е обаче и другата гледна точка – на хората край тях, които не ги разобличават и дори им отстъпват, нещо повече, помагат им, стават техни защитници. Впрочем обяснението тук е социално-психологическо, понякога и медицинско.

Поэтом можешь ты не быть.
Но гражданином быть обязан.

”Можеш да не си поет, но гражданин трябва да си” – без съмнение христоматийният стих на Некрасов е вдъхновен от подобни случаи.

По-горе загатнах, че двете събития стават на едно и също място. В село Борики „Почетният гражданин на град Габрово” Недко Солаков понякога пребивава в семейната на фамилия Солакови просторна вила.

Докато присъствах на освещаването на новата черква и се наслаждавах на множеството хора, които щастливи се поздравяваха с „Честит празник!”, докато се радвах на грейналата сграда и разглеждах иконостаса, иконите, дочух следния разговор между местни жители:

– Черквата стана чудна, да ти се прииска да живееш в нея – рече единият.

– Слава богу, че се намериха хора, да се захванат и да я направят – допълни вторият.

– Ако си спомняте, сградата на тази над сто годишна черква беше основно ремонтирана преди близо половин век – намеси се третият, – но в нашето село тогава построиха вили видни комунисти, те прецакаха работата, не искаха наоколо попове. И така, после кой каквото можа отмъкна – покрив, дограма, камъни, докато остана скелетът.

– Той, новият ни почетен гражданин, нали и той е от техните. И за какво му дадоха това звание, да ги питаш? – попита първият.

– Бил световно известен, правел някакви инсталации – опита се да направи уточнение вторият.

– Че да бяха го направили тогава „почетен инсталатор” – потрети първият. – Щото не съм чувал нещо да е направил за града.

– Преди време го повикаха тук, в Борики, за тази същата черква, и той да помогне – отново се обади третият.

– Не съм чувал – отвърна му вторият, първият поклати глава и присви очи, за него това не беше новост. – И какво?

– ”Ако е за пари , няма да дам.” Казал това вместо Добър ден. Ега ти…”почетния гражданин”!

Подмяната

Подобни герои копнеят не просто да са известни по света, където никой не ги познава и носят маската на благочестие и експертност. Където тяхното присъствие не носи емоционални и времеви отпечатъци. Там може и да ги знаят, днес. Едва ли ще ги помнят утре, защото те имат сивита и досиета, нямат биографии. Биографии имаш там, където си се родил и си пуснал корени.

Затова са готови на всичко, да бъдат ръкоположени при корените си. Сдружават се по подобие и се възпроизвеждат, оглавяват тайни и явни общества, университети, медии, институти, опитват се да бъдат ментори на публичните и най-вече на невидимите процеси, да управляват общественото мнение. Потискат под различни форми инакомислещите, особено в провинцията. Един пример – скорошният избор на нов ректор на Университета във Велико Търново. По мнение на преподаватели и студенти, той продължава традицията/от дълги години това учебно заведение се управлява от агенти на ДС/ на манипулиране на изборите, съкращават се щатовете на неудобните, в университета цари атмосфера на унижение, страх и разруха.

Особено активно нашите герои се домогват до паметта на онези, които все още я имат, за да разположат в нея своите холограмни изображения, в тях няма негатив, само позитив. Полагат изобретателност и упоритост, целенасочено да промият съзнанието на новите поколения, да бъдат запомнени такива, каквито навярно понякога се виждат в собствените си героични мечти и неспокойни сънища.

Техният терен, тяхната битка, обикновено е полето на духовното, историческото, естетическото. Там нашите герои са радетели на ретроградното, старомодното, независимо под какви форми го прикриват, дори и да го наричат инсталации, дори и да е с марката на модерното. Защото модерен, на първо място означава съвременен, автентичен, искрен. Това при тях не съществува. Те са фиксирани от миналото, от лоното на своя позор,от прикриването му, от технологията на собствената си подмяна. Същността на техния творчески бяс е именно бесът на подмяната. Оръжията им – създаване на кухи и фалшиви скрижали на подмяната. Краен етап – подмяна на историята. Крайна цел – да станат новите светци, да се превърнат в новите икони.

Лично аз съм иконоборец.

Кои са другите?

Автор: Калин Илиев.

Новини

Габрово с активно участие в национален форум за майчино и детско здраве

Published

on

Представители на Регионална здравна инспекция – Габрово взеха активно участие в Националната среща–обучение „Управление, мониторинг и контрол на изпълнението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021–2030 г.“, която се проведе на 3–4 декември 2025 г.

Събитието беше организирано от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи и събра представители от всички регионални здравни инспекции в страната и координатори от здравно-консултативните центрове.

От габровска страна участие взеха д-р Николай Пенчоков – директор на РЗИ–Габрово, Мариана Христова – регионалният координатор на Програмата за майчино и детско здраве, както и Иванина Минкова – координатор на Здравно-консултативния център към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Те се включиха в тематични дискусии, посветени на актуалното състояние и нуждите на здравно-консултативните центрове, като споделиха опита и наблюденията си върху специфичните потребности на региона във връзка с майчиното и детското здраве.

В рамките на двудневната среща бяха представени актуални резултати от изпълнението на програмата, добри практики от регионите и ключови предизвикателства, свързани с достъпа до услуги, ранната интервенция и работата с уязвими групи.

Участниците обсъдиха възможности за по-ефективна координация между институциите, както и приоритетите за 2025–2026 г. Акцент беше поставен върху развитието на интегрирани здравни и здравно-социални услуги, които осигуряват своевременна подкрепа за бременни жени, деца и семейства в риск.

Обсъдена беше и необходимостта от качествен мониторинг и последователно прилагане на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030.

Форумът завърши с формулиране на конкретни препоръки за усъвършенстване на работните механизми и очерта следващите стъпки за прилагане на Националната програма както на национално, така и на регионално ниво.

Зареди още

Новини

„Седмица на отворените враРти“ за туберкулоза през декември

Published

on

Туберкулозата е заразно инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Тя обикновено засяга белите дробове (белодробна туберкулоза), но може да се разпространи и да засегне и други органи и системи (извънбелодробна туберкулоза) като лимфната система, централната нервна система, кръвоносната система, отделителната система и опорно-двигателния апарат. Болестта се предава от заразен човек на друг по въздушно-капков път, когато инфектираният индивид кашля, киха или дори разговаря с друг индивид.

Туберкулозата е предотвратимо и лечимо инфекциозно заболяване, но всяка година над 10 милиона души по света се разболяват, а над 1 милион умират. Около една четвърт от населението е било заразено, като рискът от развитие на заболяване е най-висок през първите две години след заразяване.

Съвременните терапии, препоръчани от СЗО, водят до излекуване при около 90% от лекуваните, докато без лечение смъртността достига 50%.

В България заболяемостта намалява значително – от 49,9 на 100 000 през 1998 г. до 13,7 на 100 000 през 2024 г. Най-засегнати са възрастовите групи 45–54 г., над 65 г., 55–64 г. и 35–44 г.

За по-добра информираност и достъп до прегледи ежегодно се провежда инициативата „Седмица на отворените врати“ в рамките на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата.

МЗ и Белодробна болница Габрово обявяват от 8 до 12 декември 2025г. „Седмица на отворените врати“ за ранно откриване на туберкулоза в област Габрово.

Прегледите от пулмолог и изследванията са безплатни и ще бъдат провеждани по следния график:

  • Приемно – Консултативен Кабинет от Понеделник – до Петък – от 10.00 – до 12.00 ч. на партерен етаж в сграда „Парахода“
    Екип: Д-р Иво Станчев и мед. сестра Илияна Петрова
  • Специализиран Кабинет по Пневмология и Фтизиатрия Понеделник, Сряда, Петък – 8.30 – 12.30 ч. Вторник, Четвъртък – 13.00 – 16.00 ч. /Диспансерен кабинет/ – във Втора поликлиника, бивша аптека Екип: Д-р Антония Колева и мед. сестра Румяна Иванова

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица