Свържи се с нас

Новини

Храмът на почетените и позорът на почетните

Published

on

снимка: Личен архив

„Кажете, този път води ли към храма?”
/из филма „Покаяние”, 1984 г./

На 7-ми юни бе осветена ремонтираната основно и с изцяло доброволни дарения черква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Борики, близо до град Габрово.

Дни преди това, на тържествена сесия на Общинския съвет в града, беше избран на конвейер поредният „Почетен гражданин на град Габрово” – агентът на ДС Недко Солаков. Автор на инсталации, най-известната от които/ненадмината по самодоволния цинизъм/ е „Строго секретно” – неговите доноси.

Кое свързва двете събития?

Преди всичко фактът, че ги има, че се случват на едно и също място. Достойнството и падението са край нас и по парадоксален начин често ги дели една ограда. Нямаме право да си затваряме очите, напротив, трябва да ги сочим с пръст – достойнството с възхищение, падението със срам. Не само заради децата си и тези, които не знаят, да запомнят и не забравят. Но и заради онези, които не искат да забележат поради умствена тъпота, корист или престъпно съучастие.

Другата връзка между двете събития е да се знае кой кой е. Трудно се пише за положителните герои, но е време да се научим да почитаме благодетелите. Да споменем и сега хората, безкористно дарили усилия, време и средства, за да превърнат буренясалите и пълни със змии руини в нов храм за успокоение на душите ни. Разговарях с някои от тях, долових огорчението им от негативната реакция на местните скептици, родна извадка на изконния български негативизъм. Дано поне децата ни разберат веднъж завинаги – не само имената на глупците висят по стените, не само лошата новина е новина. Добре е по-често да си спомняме тези прости неща.

Не бива също така да премълчаваме или шепнем страхливо името на нечестивите, тровили живота на другите. При това не за да спасят себе си или близките си от комунистическа заплаха, не за да помогнат на някого, не за да не умрат от глад, не дори, за да се „реализират по-успешно”/този израз е пълен потрес!/. Не – те си имаха и продължават да имат всичко, и преди, и сега. Просто понякога предателите са такива по рождение. Особено когато егото им е ненаситно и ги тика към болезнена алчност и лакомия. Когато им липсва съчувствие към другите. Когато са бездушни. Просто има такива хора. На село Борики ги наричат „лоши хора”. Навсякъде ги наричат така. Дори и да са „почетни граждани”. Най-лошото обаче е, че падението на тези хора е обществена тайна, при това години наред. Но това не им пречи, напротив, подсилва амбицията им. Те безочливо иронизират, присмиват се на моралните укори и ги подминават, нещо повече, правят от тях „изкуство”, „инсталации”.

Възползват се от благородството, страха или апатията на другите и вървят напред, мачкат околните като валяци, фиксирани и обладани от ирационалната вяра, че какъвто и да е ефимерен успех може да изтрие позора им. Това разбира се не може да стане по една проста причина. Позорът се изтрива със смирение и покаяние. Интересна е обаче и другата гледна точка – на хората край тях, които не ги разобличават и дори им отстъпват, нещо повече, помагат им, стават техни защитници. Впрочем обяснението тук е социално-психологическо, понякога и медицинско.

Поэтом можешь ты не быть.
Но гражданином быть обязан.

”Можеш да не си поет, но гражданин трябва да си” – без съмнение христоматийният стих на Некрасов е вдъхновен от подобни случаи.

По-горе загатнах, че двете събития стават на едно и също място. В село Борики „Почетният гражданин на град Габрово” Недко Солаков понякога пребивава в семейната на фамилия Солакови просторна вила.

Докато присъствах на освещаването на новата черква и се наслаждавах на множеството хора, които щастливи се поздравяваха с „Честит празник!”, докато се радвах на грейналата сграда и разглеждах иконостаса, иконите, дочух следния разговор между местни жители:

– Черквата стана чудна, да ти се прииска да живееш в нея – рече единият.

– Слава богу, че се намериха хора, да се захванат и да я направят – допълни вторият.

– Ако си спомняте, сградата на тази над сто годишна черква беше основно ремонтирана преди близо половин век – намеси се третият, – но в нашето село тогава построиха вили видни комунисти, те прецакаха работата, не искаха наоколо попове. И така, после кой каквото можа отмъкна – покрив, дограма, камъни, докато остана скелетът.

– Той, новият ни почетен гражданин, нали и той е от техните. И за какво му дадоха това звание, да ги питаш? – попита първият.

– Бил световно известен, правел някакви инсталации – опита се да направи уточнение вторият.

– Че да бяха го направили тогава „почетен инсталатор” – потрети първият. – Щото не съм чувал нещо да е направил за града.

– Преди време го повикаха тук, в Борики, за тази същата черква, и той да помогне – отново се обади третият.

– Не съм чувал – отвърна му вторият, първият поклати глава и присви очи, за него това не беше новост. – И какво?

– ”Ако е за пари , няма да дам.” Казал това вместо Добър ден. Ега ти…”почетния гражданин”!

Подмяната

Подобни герои копнеят не просто да са известни по света, където никой не ги познава и носят маската на благочестие и експертност. Където тяхното присъствие не носи емоционални и времеви отпечатъци. Там може и да ги знаят, днес. Едва ли ще ги помнят утре, защото те имат сивита и досиета, нямат биографии. Биографии имаш там, където си се родил и си пуснал корени.

Затова са готови на всичко, да бъдат ръкоположени при корените си. Сдружават се по подобие и се възпроизвеждат, оглавяват тайни и явни общества, университети, медии, институти, опитват се да бъдат ментори на публичните и най-вече на невидимите процеси, да управляват общественото мнение. Потискат под различни форми инакомислещите, особено в провинцията. Един пример – скорошният избор на нов ректор на Университета във Велико Търново. По мнение на преподаватели и студенти, той продължава традицията/от дълги години това учебно заведение се управлява от агенти на ДС/ на манипулиране на изборите, съкращават се щатовете на неудобните, в университета цари атмосфера на унижение, страх и разруха.

Особено активно нашите герои се домогват до паметта на онези, които все още я имат, за да разположат в нея своите холограмни изображения, в тях няма негатив, само позитив. Полагат изобретателност и упоритост, целенасочено да промият съзнанието на новите поколения, да бъдат запомнени такива, каквито навярно понякога се виждат в собствените си героични мечти и неспокойни сънища.

Техният терен, тяхната битка, обикновено е полето на духовното, историческото, естетическото. Там нашите герои са радетели на ретроградното, старомодното, независимо под какви форми го прикриват, дори и да го наричат инсталации, дори и да е с марката на модерното. Защото модерен, на първо място означава съвременен, автентичен, искрен. Това при тях не съществува. Те са фиксирани от миналото, от лоното на своя позор,от прикриването му, от технологията на собствената си подмяна. Същността на техния творчески бяс е именно бесът на подмяната. Оръжията им – създаване на кухи и фалшиви скрижали на подмяната. Краен етап – подмяна на историята. Крайна цел – да станат новите светци, да се превърнат в новите икони.

Лично аз съм иконоборец.

Кои са другите?

Автор: Калин Илиев.

Новини

Проф. Цонков: Служебното правителство ни въвлече в руско – украинската война!

Published

on

Проф. д-р Николай Цонков, кандидат за народен представител и водач на листата на „БСП – Обединена левица“ в 07 МИР – Габрово:
„Служебното правителство на Гюров ни въвлече в руско – украинската война!

Позиция:

Уважаеми дами и господа,

Правителство с изтекъл мандат и служебното правителство на Гюров направиха най-голямото национално предателство в историята на Третата българска държава – България да е на ръба да влезе отново във войни!

Обръщам се към Вас със загриженост в качеството Ви на български граждани и патриоти, които желаят да живеят мирно и спокойно в нашата родина България. През изминалите дни бяха извършени две национални предателства, които могат да бъдат сравнени само и единствено с присъединяваното към Тристранния пакт от Богдан Филов и обявяване на война на САЩ и Великобритания на страната на хитлеристка Германия. Служебното правителство на Гюров с подписването на Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна ни въвлича в Руско-украинската война. Служебно правителство няма правомощията и легитимността да подписва международни договори без санкция на Народното събрание. С този договор българската държава допуска изучаването на украински език в българските училища. С това споразумение служебното правителство унищожава националната ни сигурност, зачерквайки военно-промишления ни комплекс за сметка на украинския. Ние влизаме директно в конфликта срещу Русия, страната, на която дължим нашата независимост и самостоятелно съществуване. С този договор българската държава доброволно предава двата руски реактора за АЕЦ Белене. С този акт правителството на Гюров ни лишава от правото на енергийна независимост. Цените на тока растат и вместо да помислим за реализирането на АЕЦ Белене, ние ги подаряваме. Подаряваме нашата енергийна независимост, икономика и стандарт на живот.

Едновременно с това предателство, служебното правителство е на път да ни вкара и в друг конфликт – с Иран. На 18 март българското външно министерство е получило нота от Иран, в която еднозначно иранската държава ни предупреждава да прекратим предоставяне на гражданско летище „Васил Левски“ за военни цели“. Решенията на служебното правителство подкопават не само държавността, но и малкото останало от националната ни сигурност. В това национално предателство съучастници на служебното правителство на Гюров станаха и ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС – Ново начало.

Убеден съм, че българската външна политика трябва да бъде независима и прагматична, основана на националния интерес. България като част от ЕС и разположена на важен кръстопът може и трябва да играе ролята на посредник между ЕС и Изтока. Настоявам за незабавно преместване на военно-транспортните самолети от летище „Васил Левски“ и забрана за разполагането им в България, както и обявяване на нищожността на 10 годишното Споразумение за сътрудничество между България и Украйна.

Тези решения на служебното правителство на Гюров ни лишават от свобода на избор, мирно съществуване, като ставаме реална военна мишена. Време е виновните да понесат политическа отговорност!

България трябва да се съобразява с даденостите и своите възможности, като работи с Германия и другите европейски, черноморски и балкански държави, както и с Китай, САЩ, Русия.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“

Published

on

Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.

Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.

В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.

Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.

Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.

Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.

Зареди още

Любопитно

„Плаша цените, а не гаргите“

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ дава нестандартен творчески отговор на една от най-чувствителните теми в обществото – ръста на цените. Петото издание на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ през 2026 г. е под мотото „Плаша цените, а не гаргите“.

Идеята е участниците да интерпретират с чувство за хумор и сатира инфлацията, като превърнат традиционното бостанско плашило в символ на обществен коментар. Конкурсът, който се провежда за първи път през 2009 г., насърчава децата и младежите да съчетаят познанията за традицията с актуален поглед към съвремието.

Плашилото – познато от миналото като пазител на реколтата – днес се използва като артистично средство за изразяване на позиция и креативност. В инициативата могат да се включат индивидуални участници и групи на възраст от 5 до 19 години, разпределени в три възрастови категории.

Условието е плашилата да бъдат изработени в човешки ръст и от устойчиви материали, тъй като след оценяването ще бъдат изложени на открито в музейното пространство. Журито ще бъде председателствано от Алфидин Ахмедов, директор на Държавния куклен театър в Габрово, с участие на експерти от областта на занаятите, дизайна и изкуствата.

Крайният срок за изпращане на творбите е 20 април 2026 г., а награждаването на победителите ще се състои на 25 април в музей „Етър“. Отличените участници ще получат предметни награди и грамоти.

Организаторите очакват конкурсът отново да привлече интереса на деца от цялата страна, като им даде възможност не само да творят, но и да изразят своята гледна точка към случващото се в обществото.

Изпратете плашилото си на адрес: Габрово, 5309, ул. „Ген. Дерожински“ № 144, РЕМО „Етър“ – конкурс „Бостанско плашило“. Победителите във всяка категория и възрастова група ще получат предметни награди и отличителен документ.

За повече информация: Росица Бинева, главен уредник отдел „Занаяти“ – +359 884 772 156; Кремена Петрова, главен експерт събития и маркетинг – +359 888 804 252; Миглена Банкова, аниматор – +359 897 654 700.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица