Новини
Храмът на почетените и позорът на почетните

снимка: Личен архив
„Кажете, този път води ли към храма?”
/из филма „Покаяние”, 1984 г./
На 7-ми юни бе осветена ремонтираната основно и с изцяло доброволни дарения черква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Борики, близо до град Габрово.
Дни преди това, на тържествена сесия на Общинския съвет в града, беше избран на конвейер поредният „Почетен гражданин на град Габрово” – агентът на ДС Недко Солаков. Автор на инсталации, най-известната от които/ненадмината по самодоволния цинизъм/ е „Строго секретно” – неговите доноси.
Кое свързва двете събития?
Преди всичко фактът, че ги има, че се случват на едно и също място. Достойнството и падението са край нас и по парадоксален начин често ги дели една ограда. Нямаме право да си затваряме очите, напротив, трябва да ги сочим с пръст – достойнството с възхищение, падението със срам. Не само заради децата си и тези, които не знаят, да запомнят и не забравят. Но и заради онези, които не искат да забележат поради умствена тъпота, корист или престъпно съучастие.
Другата връзка между двете събития е да се знае кой кой е. Трудно се пише за положителните герои, но е време да се научим да почитаме благодетелите. Да споменем и сега хората, безкористно дарили усилия, време и средства, за да превърнат буренясалите и пълни със змии руини в нов храм за успокоение на душите ни. Разговарях с някои от тях, долових огорчението им от негативната реакция на местните скептици, родна извадка на изконния български негативизъм. Дано поне децата ни разберат веднъж завинаги – не само имената на глупците висят по стените, не само лошата новина е новина. Добре е по-често да си спомняме тези прости неща.
Не бива също така да премълчаваме или шепнем страхливо името на нечестивите, тровили живота на другите. При това не за да спасят себе си или близките си от комунистическа заплаха, не за да помогнат на някого, не за да не умрат от глад, не дори, за да се „реализират по-успешно”/този израз е пълен потрес!/. Не – те си имаха и продължават да имат всичко, и преди, и сега. Просто понякога предателите са такива по рождение. Особено когато егото им е ненаситно и ги тика към болезнена алчност и лакомия. Когато им липсва съчувствие към другите. Когато са бездушни. Просто има такива хора. На село Борики ги наричат „лоши хора”. Навсякъде ги наричат така. Дори и да са „почетни граждани”. Най-лошото обаче е, че падението на тези хора е обществена тайна, при това години наред. Но това не им пречи, напротив, подсилва амбицията им. Те безочливо иронизират, присмиват се на моралните укори и ги подминават, нещо повече, правят от тях „изкуство”, „инсталации”.
Възползват се от благородството, страха или апатията на другите и вървят напред, мачкат околните като валяци, фиксирани и обладани от ирационалната вяра, че какъвто и да е ефимерен успех може да изтрие позора им. Това разбира се не може да стане по една проста причина. Позорът се изтрива със смирение и покаяние. Интересна е обаче и другата гледна точка – на хората край тях, които не ги разобличават и дори им отстъпват, нещо повече, помагат им, стават техни защитници. Впрочем обяснението тук е социално-психологическо, понякога и медицинско.
Поэтом можешь ты не быть.
Но гражданином быть обязан.
”Можеш да не си поет, но гражданин трябва да си” – без съмнение христоматийният стих на Некрасов е вдъхновен от подобни случаи.
По-горе загатнах, че двете събития стават на едно и също място. В село Борики „Почетният гражданин на град Габрово” Недко Солаков понякога пребивава в семейната на фамилия Солакови просторна вила.
Докато присъствах на освещаването на новата черква и се наслаждавах на множеството хора, които щастливи се поздравяваха с „Честит празник!”, докато се радвах на грейналата сграда и разглеждах иконостаса, иконите, дочух следния разговор между местни жители:
– Черквата стана чудна, да ти се прииска да живееш в нея – рече единият.
– Слава богу, че се намериха хора, да се захванат и да я направят – допълни вторият.
– Ако си спомняте, сградата на тази над сто годишна черква беше основно ремонтирана преди близо половин век – намеси се третият, – но в нашето село тогава построиха вили видни комунисти, те прецакаха работата, не искаха наоколо попове. И така, после кой каквото можа отмъкна – покрив, дограма, камъни, докато остана скелетът.
– Той, новият ни почетен гражданин, нали и той е от техните. И за какво му дадоха това звание, да ги питаш? – попита първият.
– Бил световно известен, правел някакви инсталации – опита се да направи уточнение вторият.
– Че да бяха го направили тогава „почетен инсталатор” – потрети първият. – Щото не съм чувал нещо да е направил за града.
– Преди време го повикаха тук, в Борики, за тази същата черква, и той да помогне – отново се обади третият.
– Не съм чувал – отвърна му вторият, първият поклати глава и присви очи, за него това не беше новост. – И какво?
– ”Ако е за пари , няма да дам.” Казал това вместо Добър ден. Ега ти…”почетния гражданин”!
Подмяната
Подобни герои копнеят не просто да са известни по света, където никой не ги познава и носят маската на благочестие и експертност. Където тяхното присъствие не носи емоционални и времеви отпечатъци. Там може и да ги знаят, днес. Едва ли ще ги помнят утре, защото те имат сивита и досиета, нямат биографии. Биографии имаш там, където си се родил и си пуснал корени.
Затова са готови на всичко, да бъдат ръкоположени при корените си. Сдружават се по подобие и се възпроизвеждат, оглавяват тайни и явни общества, университети, медии, институти, опитват се да бъдат ментори на публичните и най-вече на невидимите процеси, да управляват общественото мнение. Потискат под различни форми инакомислещите, особено в провинцията. Един пример – скорошният избор на нов ректор на Университета във Велико Търново. По мнение на преподаватели и студенти, той продължава традицията/от дълги години това учебно заведение се управлява от агенти на ДС/ на манипулиране на изборите, съкращават се щатовете на неудобните, в университета цари атмосфера на унижение, страх и разруха.
Особено активно нашите герои се домогват до паметта на онези, които все още я имат, за да разположат в нея своите холограмни изображения, в тях няма негатив, само позитив. Полагат изобретателност и упоритост, целенасочено да промият съзнанието на новите поколения, да бъдат запомнени такива, каквито навярно понякога се виждат в собствените си героични мечти и неспокойни сънища.
Техният терен, тяхната битка, обикновено е полето на духовното, историческото, естетическото. Там нашите герои са радетели на ретроградното, старомодното, независимо под какви форми го прикриват, дори и да го наричат инсталации, дори и да е с марката на модерното. Защото модерен, на първо място означава съвременен, автентичен, искрен. Това при тях не съществува. Те са фиксирани от миналото, от лоното на своя позор,от прикриването му, от технологията на собствената си подмяна. Същността на техния творчески бяс е именно бесът на подмяната. Оръжията им – създаване на кухи и фалшиви скрижали на подмяната. Краен етап – подмяна на историята. Крайна цел – да станат новите светци, да се превърнат в новите икони.
Лично аз съм иконоборец.
Кои са другите?
Автор: Калин Илиев.
Новини
Речното дерби на Втора лига е тази събота в Габрово

Габрово ще бъде домакин на най-очаквания мач от 16-ия кръг на Втора професионална лига. В събота на стадион „Христо Ботев“ един срещу друг излизат третият и първият във временното класиране – „Янтра“ и „Дунав“. Началото е в 16:30 часа.
Русенският „Дунав“ пристига в града на Рачо Ковача като единствения непобеден отбор в първенството. Георги Чиликов, с качествена селекция, изгради добре балансиран състав, който играе привлекателен футбол. „Дунав“ е най-резултатният тим в първенството досега – с 31 отбелязани попадения и едва 4 допуснати гола.
Уверени и в отлично настроение, те идват в Габрово след категоричен успех у дома над втория в подреждането „Фратрия“ с 2:0, който им осигури солидна преднина от 7 точки на върха. „Ковачите“ също започнаха сезона силно и до преди два кръга бяха непобедени заедно с „Дунав“.
При последното си домакинство обаче отстъпиха с 0:3 от ЦСКА II и записаха първа загуба за сезона. Отборът на Емануел Луканов бързо се съвзе и показа характер при гостуването си на „Вихрен“, откъдето се върна с точка и запази статута си на непобеден като гост.
Сега габровските футболисти ще търсят реванш пред своите привърженици и ще се опитат да станат първите, които ще победят лидера. Тимът обаче отново ще бъде без контузените Тони Иванов и Константин Иванов, които се възстановяват от мускулни травми. Историята на сблъсъците между двата отбора през този век е в полза на „ковачите“.
„Янтра“ има 7 победи срещу едва една за „Дунав“. Последният им двубой през пролетта в Русе завърши при нулево равенство. Главен съдия на срещата ще бъде столичанинът Стоян Арсов, с асистенти Николай Попниколов (Благоевград) и Марио Данаилов (Дупница). Четвърти рефер е Кристиян Тодоров от Варна.
От морската столица са и делегатът Пламен Хаджийски, както и съдийският наблюдател Цветан Кръстев. Предвид очакваното присъствие на фенове от Русе, горният южен вход на стадион „Христо Ботев“ ще бъде отворен само за гостуващата агитка.
Привържениците на „Янтра“ ще влизат през официалния северен вход. Билети за дербито вече се продават в мрежата на „Евентим“, при техните партньори и във фен магазина на клуба.


Икономика
„Интер Пауър“ изгради фотоволтаична централа върху сграда на ОПТ – Габрово
Габровската компания Интер Пауър, лидер с дългогодишен опит в сферата на изграждане на фотоволтаични системи и внедряване на енергийно ефективни решения в индустриални и търговски обекти, реализира фотоволтаична централа върху покрива на сграда, стопанисвана от Общински пътнически транспорт.
Фирмата бе избрана за изпълнител на проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, иницииран от „Енергийна общност Габрово“. Върху покрива на зданието е изградена съвременна фотоволтаична система, с инсталирана мощност от 150 киловата(kWp). Използвани са общо 256 високоефективни соларни модули, с номинална мощност между 570 и 590 Wp.
Електроцентралата е оборудвана с пет трифазни хибридни инвертора от серията Deye SUN, които осигуряват висока ефективност на преобразуване и позволяват последващо надграждане на системата с акумулиращи устройства за съхранение на енергия. Всички компоненти са с дългосрочни производствени и експлоатационни гаранции, включително 30-годишна линейна гаранция за мощността на панелите.
Интер Пауър е утвърдена габровска компания с над десетгодишен опит в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи, системи за индустриално и битово LED осветление, електроизграждане и умни решения за енергийна автоматизация. Фирмата е партньор на водещи производители и притежава множество успешно реализирани проекти както в частния, така и в публичния сектор, включително обекти, изградени с европейско финансиране.

Култура
РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.
Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.
Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.
Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.
Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.
Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.


-
Новинипреди 5 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Кримипреди 3 дниХванаха мъж с над половин кило марихуана
-
Кримипреди 5 дниЧетири години затвор за тираджия, прегазил жена на пешеходна
-
Икономикапреди 3 дниБез опашки по бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово
-
Любопитнопреди 6 дниМотото на Карнавала догодина ще бъде обявено на специална церемония
-
Кримипреди 4 дниИнспектори сгащиха бракониер в яз. „Александър Стамболийски“
-
Новинипреди 5 дниДнес е денят на Свети Мина
-
Любопитнопреди 5 дниГаброво влезе в Петото годишно време: „Краят е близо – да му отпуснем края!“









