Свържи се с нас

Новини

Храмът на почетените и позорът на почетните

Published

on

снимка: Личен архив

„Кажете, този път води ли към храма?”
/из филма „Покаяние”, 1984 г./

На 7-ми юни бе осветена ремонтираната основно и с изцяло доброволни дарения черква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Борики, близо до град Габрово.

Дни преди това, на тържествена сесия на Общинския съвет в града, беше избран на конвейер поредният „Почетен гражданин на град Габрово” – агентът на ДС Недко Солаков. Автор на инсталации, най-известната от които/ненадмината по самодоволния цинизъм/ е „Строго секретно” – неговите доноси.

Кое свързва двете събития?

Преди всичко фактът, че ги има, че се случват на едно и също място. Достойнството и падението са край нас и по парадоксален начин често ги дели една ограда. Нямаме право да си затваряме очите, напротив, трябва да ги сочим с пръст – достойнството с възхищение, падението със срам. Не само заради децата си и тези, които не знаят, да запомнят и не забравят. Но и заради онези, които не искат да забележат поради умствена тъпота, корист или престъпно съучастие.

Другата връзка между двете събития е да се знае кой кой е. Трудно се пише за положителните герои, но е време да се научим да почитаме благодетелите. Да споменем и сега хората, безкористно дарили усилия, време и средства, за да превърнат буренясалите и пълни със змии руини в нов храм за успокоение на душите ни. Разговарях с някои от тях, долових огорчението им от негативната реакция на местните скептици, родна извадка на изконния български негативизъм. Дано поне децата ни разберат веднъж завинаги – не само имената на глупците висят по стените, не само лошата новина е новина. Добре е по-често да си спомняме тези прости неща.

Не бива също така да премълчаваме или шепнем страхливо името на нечестивите, тровили живота на другите. При това не за да спасят себе си или близките си от комунистическа заплаха, не за да помогнат на някого, не за да не умрат от глад, не дори, за да се „реализират по-успешно”/този израз е пълен потрес!/. Не – те си имаха и продължават да имат всичко, и преди, и сега. Просто понякога предателите са такива по рождение. Особено когато егото им е ненаситно и ги тика към болезнена алчност и лакомия. Когато им липсва съчувствие към другите. Когато са бездушни. Просто има такива хора. На село Борики ги наричат „лоши хора”. Навсякъде ги наричат така. Дори и да са „почетни граждани”. Най-лошото обаче е, че падението на тези хора е обществена тайна, при това години наред. Но това не им пречи, напротив, подсилва амбицията им. Те безочливо иронизират, присмиват се на моралните укори и ги подминават, нещо повече, правят от тях „изкуство”, „инсталации”.

Възползват се от благородството, страха или апатията на другите и вървят напред, мачкат околните като валяци, фиксирани и обладани от ирационалната вяра, че какъвто и да е ефимерен успех може да изтрие позора им. Това разбира се не може да стане по една проста причина. Позорът се изтрива със смирение и покаяние. Интересна е обаче и другата гледна точка – на хората край тях, които не ги разобличават и дори им отстъпват, нещо повече, помагат им, стават техни защитници. Впрочем обяснението тук е социално-психологическо, понякога и медицинско.

Поэтом можешь ты не быть.
Но гражданином быть обязан.

”Можеш да не си поет, но гражданин трябва да си” – без съмнение христоматийният стих на Некрасов е вдъхновен от подобни случаи.

По-горе загатнах, че двете събития стават на едно и също място. В село Борики „Почетният гражданин на град Габрово” Недко Солаков понякога пребивава в семейната на фамилия Солакови просторна вила.

Докато присъствах на освещаването на новата черква и се наслаждавах на множеството хора, които щастливи се поздравяваха с „Честит празник!”, докато се радвах на грейналата сграда и разглеждах иконостаса, иконите, дочух следния разговор между местни жители:

– Черквата стана чудна, да ти се прииска да живееш в нея – рече единият.

– Слава богу, че се намериха хора, да се захванат и да я направят – допълни вторият.

– Ако си спомняте, сградата на тази над сто годишна черква беше основно ремонтирана преди близо половин век – намеси се третият, – но в нашето село тогава построиха вили видни комунисти, те прецакаха работата, не искаха наоколо попове. И така, после кой каквото можа отмъкна – покрив, дограма, камъни, докато остана скелетът.

– Той, новият ни почетен гражданин, нали и той е от техните. И за какво му дадоха това звание, да ги питаш? – попита първият.

– Бил световно известен, правел някакви инсталации – опита се да направи уточнение вторият.

– Че да бяха го направили тогава „почетен инсталатор” – потрети първият. – Щото не съм чувал нещо да е направил за града.

– Преди време го повикаха тук, в Борики, за тази същата черква, и той да помогне – отново се обади третият.

– Не съм чувал – отвърна му вторият, първият поклати глава и присви очи, за него това не беше новост. – И какво?

– ”Ако е за пари , няма да дам.” Казал това вместо Добър ден. Ега ти…”почетния гражданин”!

Подмяната

Подобни герои копнеят не просто да са известни по света, където никой не ги познава и носят маската на благочестие и експертност. Където тяхното присъствие не носи емоционални и времеви отпечатъци. Там може и да ги знаят, днес. Едва ли ще ги помнят утре, защото те имат сивита и досиета, нямат биографии. Биографии имаш там, където си се родил и си пуснал корени.

Затова са готови на всичко, да бъдат ръкоположени при корените си. Сдружават се по подобие и се възпроизвеждат, оглавяват тайни и явни общества, университети, медии, институти, опитват се да бъдат ментори на публичните и най-вече на невидимите процеси, да управляват общественото мнение. Потискат под различни форми инакомислещите, особено в провинцията. Един пример – скорошният избор на нов ректор на Университета във Велико Търново. По мнение на преподаватели и студенти, той продължава традицията/от дълги години това учебно заведение се управлява от агенти на ДС/ на манипулиране на изборите, съкращават се щатовете на неудобните, в университета цари атмосфера на унижение, страх и разруха.

Особено активно нашите герои се домогват до паметта на онези, които все още я имат, за да разположат в нея своите холограмни изображения, в тях няма негатив, само позитив. Полагат изобретателност и упоритост, целенасочено да промият съзнанието на новите поколения, да бъдат запомнени такива, каквито навярно понякога се виждат в собствените си героични мечти и неспокойни сънища.

Техният терен, тяхната битка, обикновено е полето на духовното, историческото, естетическото. Там нашите герои са радетели на ретроградното, старомодното, независимо под какви форми го прикриват, дори и да го наричат инсталации, дори и да е с марката на модерното. Защото модерен, на първо място означава съвременен, автентичен, искрен. Това при тях не съществува. Те са фиксирани от миналото, от лоното на своя позор,от прикриването му, от технологията на собствената си подмяна. Същността на техния творчески бяс е именно бесът на подмяната. Оръжията им – създаване на кухи и фалшиви скрижали на подмяната. Краен етап – подмяна на историята. Крайна цел – да станат новите светци, да се превърнат в новите икони.

Лично аз съм иконоборец.

Кои са другите?

Автор: Калин Илиев.

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Любопитно

Как да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?

Published

on

Сканирали сте цял договор, дебела папка с документи или дипломата заедно с всички приложения? Получил се е един файл от трийсетина страници. А институцията, банката или работодателят ви искат само две от тях.

Изпращането на целия файл изглежда като най-лесното решение, но рядко е най-доброто. Писмото може да не мине заради размера, получателят губи време да търси нужната страница, а вие споделяте повече лични данни, отколкото трябва. Има по-разумен начин.

Когато целият файл е твърде много

Най-бързият вариант в такива случаи е разделяне на pdf с онлайн инструмента на Adobe Acrobat. Той работи направо в браузъра, не изисква инсталиране на програма и Adobe го предлага като безплатен.

Принципът е прост. Качвате файла, а след това поставяте разделителни линии между страниците там, където искате да започва новият документ. Според Adobe можете да поставите до 19 такива линии, тоест да получите до 20 отделни файла от един. Накрая избирате къде да ги запазите.

По време на качването може да ви бъде поискано да влезете с профил в Adobe. Файловете се обработват на сървърите на компанията и се изтриват, освен ако не влезете в профила си и не ги запазите там. Регистрацията дава достъп и до други онлайн инструменти на Acrobat.

В кои ситуации ще ви е полезно

Кандидатствате за работа и в обявата пише, че трябва да приложите копие от диплома. Сканирали сте я заедно с приложението с оценките, но работодателят иска само първата страница. Отделяте я и пращате само нея.

Подавате документи за прием в университет или за стипендия. Изискванията често са съвсем конкретни: отделен файл за всеки документ, с определено име. Ако всичко е сканирано наведнъж, разделянето ви спестява повторно сканиране.

Работите с банка или застраховател и от вас искат само страницата с подписите или определен раздел от договора. Вместо да пращате всичките двайсет страници, изпращате само нужните.

Родителите също познават тази ситуация. При записване в детска градина, училище или за занимания по интереси често се искат копия на конкретни документи. Ако сте сканирали всичко в един файл вечерта преди срока, разделянето ви позволява сутринта да изпратите точно каквото е поискано, без да започвате отначало.

Пазите семеен архив в PDF. Стари документи, нотариални актове, медицински епикризи. Разделени по теми, те се намират много по-лесно, когато потрябват.

Стъпка по стъпка

Цялата процедура отнема няколко минути:

  • отворете инструмента и плъзнете своя PDF в полето за качване;
  • поставете разделителните линии между страниците, които искате да отделите;
  • изберете папка и запазете новите файлове;
  • отворете всеки от тях и проверете дали съдържа точно това, което трябва.

Последната стъпка често се пропуска, а е най-важната. Особено при сканирани документи страниците понякога са разбъркани и е лесно да изпратите грешната.

Ако трябва да отделите страници от различни места в документа, например първата и последната, най-лесно е да разделите файла на няколко части и после да изпратите само тези, които ви трябват. Останалите части можете да запазите в архива си за друг път, вместо да ги изтривате.

Малки навици, които спестяват неудобства

Давайте на новите файлове ясни имена. „Диплома_стр1.pdf“ или „Договор_подписи.pdf“ казват на получателя какво отваря, още преди да го е отворил. Това се забелязва и се оценява, особено в институциите, където всеки ден пристигат стотици писма.

Мислете и за личните данни. Ако в документа има страници с ЕГН, адреси или банкови сметки, които не са нужни за конкретната услуга, просто не ги изпращайте. Разделянето на файла е и начин да пазите информацията си.

Следете и размера. Много пощенски услуги имат ограничение за прикачените файлове, а сканираните документи с висока резолюция бързо стават тежки. Когато изпращате само нужните страници, файлът обикновено е много по-лек и писмото тръгва от първия път. Ако документите са много, по-добре ги разпределете в няколко писма с ясна тема, отколкото да натрупате всичко в едно.

Ако документите са за общината, проверете предварително какво точно се изисква. На сайта на Община Габрово има раздел „Административно обслужване“ и отделна част с електронни услуги, където можете да видите какви документи са нужни за съответната процедура. Така ще знаете кои страници да отделите, още преди да започнете.

Накрая, ако сканирате често, свикнете да го правите по-разумно от самото начало. Един документ, един файл. Но когато вече имате голям PDF и нямате време да сканирате отново, разделянето е най-краткият път до правилния файл в правилната пощенска кутия.

Малко неща в административната работа са толкова досадни, колкото повторното пращане на документи, защото първия път не е изпратено точно това, което се иска. Няколко минути внимание в началото ще ви спестят обаждания, обяснения и излишно чакане.

Зареди още

Новини

Успешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната

Published

on

С медали, предметни и парични награди се завърнаха шахматистите на ШК „Орловец 1997“-Габрово от два шахматни турнира в страната.

Иван Екимов, Диана Екимова, Стефан Тотев, Кристиян Василев, Ангел Марков и Стелиян Пелеев участваха в шахматен турнир във Велико Търново, организиран от Zonta International Klub, в партньорство с Шахматен клуб „Етър“, със специален гост Нюргюл Салимова, която откри турнира.

Иван Екимов постигна 5,5 точки от 7, без нито една загуба и се нареди втори в генералното класиране от 40 деца до 10 години, като спечели сребърен медал и предметна награда.

Стефан Тотев постигна 5 от 7 точки и се класира трети във възрастовата група на 14-годишните и пети в генералното класиране от 27 деца, като спечели бронзов медал и предметна награда.

В същата възрастова група при момичетата бронз и предметна награда спечели и Диана Екимова с 3 точки. Кристиян Василев грабна предметната награда за най-добро представило се момче до 12 години с рейтинг.

Отлично се представи и най-малкият състезател 7-годишният Стелиян Пелеев, който постигна 3 точки, като игра с опитни състезатели – 4 партии с 10-годишни и 2 с 9-годишни.

Всички деца получиха автограф от Нюргюл Салимова и имаха възможност да се снимат с нея. 14-годишният Йоан Велчев участва в 17-ти детски шахматен турнир „Тракийско конче“,организиран от НЧ „Георги Бакалов 1933“ и ШК „Марица-изток“, които бяха осигурили атрактивни парични награди за победителите.

Йоан постигна 5,5 точки от 7 и се класира първи при 14-годишните и трети в генералното класиране от 48 деца, като спечели златен медал и парична награда.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица