Новини
Храмът на почетените и позорът на почетните

снимка: Личен архив
„Кажете, този път води ли към храма?”
/из филма „Покаяние”, 1984 г./
На 7-ми юни бе осветена ремонтираната основно и с изцяло доброволни дарения черква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Борики, близо до град Габрово.
Дни преди това, на тържествена сесия на Общинския съвет в града, беше избран на конвейер поредният „Почетен гражданин на град Габрово” – агентът на ДС Недко Солаков. Автор на инсталации, най-известната от които/ненадмината по самодоволния цинизъм/ е „Строго секретно” – неговите доноси.
Кое свързва двете събития?
Преди всичко фактът, че ги има, че се случват на едно и също място. Достойнството и падението са край нас и по парадоксален начин често ги дели една ограда. Нямаме право да си затваряме очите, напротив, трябва да ги сочим с пръст – достойнството с възхищение, падението със срам. Не само заради децата си и тези, които не знаят, да запомнят и не забравят. Но и заради онези, които не искат да забележат поради умствена тъпота, корист или престъпно съучастие.
Другата връзка между двете събития е да се знае кой кой е. Трудно се пише за положителните герои, но е време да се научим да почитаме благодетелите. Да споменем и сега хората, безкористно дарили усилия, време и средства, за да превърнат буренясалите и пълни със змии руини в нов храм за успокоение на душите ни. Разговарях с някои от тях, долових огорчението им от негативната реакция на местните скептици, родна извадка на изконния български негативизъм. Дано поне децата ни разберат веднъж завинаги – не само имената на глупците висят по стените, не само лошата новина е новина. Добре е по-често да си спомняме тези прости неща.
Не бива също така да премълчаваме или шепнем страхливо името на нечестивите, тровили живота на другите. При това не за да спасят себе си или близките си от комунистическа заплаха, не за да помогнат на някого, не за да не умрат от глад, не дори, за да се „реализират по-успешно”/този израз е пълен потрес!/. Не – те си имаха и продължават да имат всичко, и преди, и сега. Просто понякога предателите са такива по рождение. Особено когато егото им е ненаситно и ги тика към болезнена алчност и лакомия. Когато им липсва съчувствие към другите. Когато са бездушни. Просто има такива хора. На село Борики ги наричат „лоши хора”. Навсякъде ги наричат така. Дори и да са „почетни граждани”. Най-лошото обаче е, че падението на тези хора е обществена тайна, при това години наред. Но това не им пречи, напротив, подсилва амбицията им. Те безочливо иронизират, присмиват се на моралните укори и ги подминават, нещо повече, правят от тях „изкуство”, „инсталации”.
Възползват се от благородството, страха или апатията на другите и вървят напред, мачкат околните като валяци, фиксирани и обладани от ирационалната вяра, че какъвто и да е ефимерен успех може да изтрие позора им. Това разбира се не може да стане по една проста причина. Позорът се изтрива със смирение и покаяние. Интересна е обаче и другата гледна точка – на хората край тях, които не ги разобличават и дори им отстъпват, нещо повече, помагат им, стават техни защитници. Впрочем обяснението тук е социално-психологическо, понякога и медицинско.
Поэтом можешь ты не быть.
Но гражданином быть обязан.
”Можеш да не си поет, но гражданин трябва да си” – без съмнение христоматийният стих на Некрасов е вдъхновен от подобни случаи.
По-горе загатнах, че двете събития стават на едно и също място. В село Борики „Почетният гражданин на град Габрово” Недко Солаков понякога пребивава в семейната на фамилия Солакови просторна вила.
Докато присъствах на освещаването на новата черква и се наслаждавах на множеството хора, които щастливи се поздравяваха с „Честит празник!”, докато се радвах на грейналата сграда и разглеждах иконостаса, иконите, дочух следния разговор между местни жители:
– Черквата стана чудна, да ти се прииска да живееш в нея – рече единият.
– Слава богу, че се намериха хора, да се захванат и да я направят – допълни вторият.
– Ако си спомняте, сградата на тази над сто годишна черква беше основно ремонтирана преди близо половин век – намеси се третият, – но в нашето село тогава построиха вили видни комунисти, те прецакаха работата, не искаха наоколо попове. И така, после кой каквото можа отмъкна – покрив, дограма, камъни, докато остана скелетът.
– Той, новият ни почетен гражданин, нали и той е от техните. И за какво му дадоха това звание, да ги питаш? – попита първият.
– Бил световно известен, правел някакви инсталации – опита се да направи уточнение вторият.
– Че да бяха го направили тогава „почетен инсталатор” – потрети първият. – Щото не съм чувал нещо да е направил за града.
– Преди време го повикаха тук, в Борики, за тази същата черква, и той да помогне – отново се обади третият.
– Не съм чувал – отвърна му вторият, първият поклати глава и присви очи, за него това не беше новост. – И какво?
– ”Ако е за пари , няма да дам.” Казал това вместо Добър ден. Ега ти…”почетния гражданин”!
Подмяната
Подобни герои копнеят не просто да са известни по света, където никой не ги познава и носят маската на благочестие и експертност. Където тяхното присъствие не носи емоционални и времеви отпечатъци. Там може и да ги знаят, днес. Едва ли ще ги помнят утре, защото те имат сивита и досиета, нямат биографии. Биографии имаш там, където си се родил и си пуснал корени.
Затова са готови на всичко, да бъдат ръкоположени при корените си. Сдружават се по подобие и се възпроизвеждат, оглавяват тайни и явни общества, университети, медии, институти, опитват се да бъдат ментори на публичните и най-вече на невидимите процеси, да управляват общественото мнение. Потискат под различни форми инакомислещите, особено в провинцията. Един пример – скорошният избор на нов ректор на Университета във Велико Търново. По мнение на преподаватели и студенти, той продължава традицията/от дълги години това учебно заведение се управлява от агенти на ДС/ на манипулиране на изборите, съкращават се щатовете на неудобните, в университета цари атмосфера на унижение, страх и разруха.
Особено активно нашите герои се домогват до паметта на онези, които все още я имат, за да разположат в нея своите холограмни изображения, в тях няма негатив, само позитив. Полагат изобретателност и упоритост, целенасочено да промият съзнанието на новите поколения, да бъдат запомнени такива, каквито навярно понякога се виждат в собствените си героични мечти и неспокойни сънища.
Техният терен, тяхната битка, обикновено е полето на духовното, историческото, естетическото. Там нашите герои са радетели на ретроградното, старомодното, независимо под какви форми го прикриват, дори и да го наричат инсталации, дори и да е с марката на модерното. Защото модерен, на първо място означава съвременен, автентичен, искрен. Това при тях не съществува. Те са фиксирани от миналото, от лоното на своя позор,от прикриването му, от технологията на собствената си подмяна. Същността на техния творчески бяс е именно бесът на подмяната. Оръжията им – създаване на кухи и фалшиви скрижали на подмяната. Краен етап – подмяна на историята. Крайна цел – да станат новите светци, да се превърнат в новите икони.
Лично аз съм иконоборец.
Кои са другите?
Автор: Калин Илиев.
Любопитно
Младежко събитие тази събота в Дома на културата

На 28 март, събота, от 19.00 часа в Дома на културата в Габрово ще се проведе коктейл за младите хора в града, организиран от новата младежка общност Gabroverse. Събитието поставя началото на една нова идея за свързаност, активност и общност между младите в Габрово.
Габрово има ново поколение, което отказва да чака. Млади хора, които не искат да напускат, да се примиряват или да повтарят мантрата, че „в града нищо не се случва“. Вместо това те избират да се съберат, да се запознаят, да обменят идеи и да започнат да правят нещо заедно.
Така се ражда Gabroverse – общност на младите в Габрово, които избират да останат, да се върнат или да създадат нещо свое именно тук. Gabroverse обединява хора между 18 и 37 години, които търсят повече живот, повече идеи и повече смисъл в града.
Това е общност за онези, които живеят в Габрово, но не откриват своята среда; за онези, които търсят място за срещи, разговори и споделяне на идеи; за всички, които вярват, че промяната започва от общността.

Първото събитие на Gabroverse не е традиционна конференция, лекция или формална младежка среща. Форматът е замислен като вечер за истински разговори, нови познанства и споделена визия за това какъв град може да бъде Габрово.
Събитието ще събере на едно място хора, които са избрали да останат, да се върнат или да изграждат бъдещето си тук. По време на вечерта гостите ще чуят лични истории за избори, завръщане, развитие и мечти. Ще бъде представена и визията за Gabroverse като нова градска общност.
Програмата включва още свободно пространство за нетуъркинг, музика и качествен кетъринг. Атмосферата е създадена така, че да предразполага към открити разговори, нови идеи и нови приятелства. Събитието е с вход свободен, но с предварителна регистрация, а местата са ограничени.
Това е знак, че младите хора в Габрово не просто искат да се събират, а искат да го правят смислено, организирано и с визия. Gabroverse е първа стъпка към изграждането на активна млада общност, която иска да направи Габрово по-жив, по-динамичен и по-привлекателен град за развитие.
Инициаторите вярват, че когато младите хора имат среда, в която да се срещат, да създават и да действат заедно, градът може не само да задържа своите хора, но и да ги вдъхновява да останат.

Новини
Председателят на БСП Крум Зарков откри предизборната кампания за област Габрово

На среща с членове и симпатизанти той постави акцент върху натиска върху производителите и потребителите, необходимостта от „ясни решения“ и политическата готовност за действие
С призив за по-решителна политика в защита на производителите и потребителите Крум Зарков даде начало на предизборната кампания на БСП-ОЛ за област Габрово. В изказването си той постави на фокус темата за високите цени, начина на функциониране на веригата на доставки и необходимостта от политическа смелост при вземането на решения.

Акцент върху цените и икономическия натиск
По думите на Зарков настоящият икономически модел създава едновременно затруднения за производителите и тежест за потребителите. „…за да може хем производителят да страда, хем потребителят да плаща много“, заяви той в обръщението си, очертавайки това като един от ключовите проблеми, към които БСП насочва вниманието си.

Критика към начина, по който се разпределят средствата
В речта си Зарков заяви, че проблемът не се дължи на липса на информация, а на начина, по който се разпределят средствата в икономическата верига. По думите му „тези пари в тази верига на доставки, те не изчезват във въздуха“, с което бе отправен ясен политически акцент към необходимостта от промяна в настоящия модел. Според него сегашната система е подредена така, че „хем производителят да страда, хем потребителят да плаща много“.
Заявка за политическа отговорност и конкретни действия
Зарков подчерта, че е необходимо поемане на политическа отговорност и предприемане на конкретни действия. „Някой трябва да стъпи на този терен, без да се притеснява, без да се страхува. Силен от подкрепата на хората и с ясни решения“, каза той. С тези думи направи заявка за активна политическа роля и готовност за намеса по чувствителни обществени теми, като така и аргументира избора на проф. д-р Николай Цонков за водач на листата в Габрово.

Послание за ясна посока и решителност
В допълнение лидерът на БСП заяви, че посоката за действие е ясна: „Знаем как, знаем какво трябва да се направи и други може би знаят, но ние не се и притесняваме да го направим. Справедлива България е възможна!“ С тази позиция Зарков очерта посланието на кампанията като ориентирано към конкретни решения, по-ясно политическо поведение и защита на обществения интерес.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
„Болестта на първата среща“ остава предизвикателство за общественото здраве

Здравните експерти в страната отново насочват вниманието към морбили – едно от най-силно заразните инфекциозни заболявания, познато в народната медицина като дребна шарка. С контагиозен индекс, достигащ близо 100%, вирусът се отличава с изключителна агресивност, като практически всеки неимунизиран човек, влязъл в контакт с него, се заразява.
Именно заради тази си характеристика заболяването често бива наричано „болест на първата среща“, а основният механизъм на разпространение е въздушно-капковият път чрез кашлица, кихане или дори обикновен разговор в затворени помещения. Причинителят на инфекцията, вирусът Morbillivirus morbillorum, проявява интересна устойчивост спрямо околната среда.
Докато пряката слънчева светлина и стайната температура го унищожават бързо, при ниски температури от -20 до -70 градуса той може да запази своята активност в продължение на месеци и дори години.
След заразяване следва инкубационен период от 11 до 21 дни, през който пациентът започва постепенно да проявява симптоми на обща интоксикация. Болният е източник на зараза в рамките на около 10 дни, обхващащи края на инкубационния период, целия катарален етап и първите дни от появата на обрива.
Клиничната картина на морбили се развива в три последователни етапа, като започва с повишаване на температурата над 38 градуса, сълзотечение, светобоязън и упорита кашлица. Характерен диагностичен белег са т.нар. петна на Филатов-Коплик – малки бели петънца по лигавицата на бузите, които се появяват преди типичния кожен обрив.
Самият обрив е макуло-папулозен и се разпространява по специфичен начин – започва от главата и шията, след което постепенно обхваща туловището и крайниците. Въпреки че през реконвалесцентния период състоянието се подобрява, инфекцията често оставя трайна следа върху организма. Сериозността на заболяването се потвърждава от факта, че близо 30% от преболедувалите развиват тежки усложнения.
Те могат да варират от ларингити и отити до животозастрашаващи състояния като пневмонии и енцефалити. Макар прекараната инфекция да осигурява пожизнен имунитет, лекарите предупреждават, че рискът от усложнения е твърде голям, за да се разчита на естествено преболедуване като метод за придобиване на защита. В този контекст единственият сигурен начин за предпазване остава своевременната имунизация.
Съгласно действащия Имунизационен календар на Република България, децата се ваксинират с комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола на 13-месечна възраст, с последваща реимунизация на 12 години. Здравните власти призовават гражданите да проверят личния си имунизационен статус и този на своите деца, подчертавайки, че грижата за личното здраве е акт на отговорност към цялото общество. За актуална информация и консултации се препоръчва използването на официалните ресурси на Министерството на здравеопазването и платформата „Плюс мен“.

-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад
-
Новинипреди 3 дниДопълват областният регистър на военните паметници с още два
-
Новинипреди 3 дниГЕРБ – СДС откри предизборната си кампания в област Габрово
-
Новинипреди 3 дни„Янтра“ срещу „Фратрия“: сблъсък с висок залог
-
Кримипреди 3 дниПогнаха шофьора на „БМВ“-то, забило се в магазин на Бичкинята
-
Културапреди 2 дни12-годишната Гала Савчева от Габрово спечели „Орфеево изворче“
-
Любопитнопреди 2 дниДве млади пианистки от МК „Весела” на европейските сцени
-
Новинипреди 2 дниРумен Радев идва в Габрово с визия за силна икономика и бъдеще за младите






