Новини
Храмът на почетените и позорът на почетните

снимка: Личен архив
„Кажете, този път води ли към храма?”
/из филма „Покаяние”, 1984 г./
На 7-ми юни бе осветена ремонтираната основно и с изцяло доброволни дарения черква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Борики, близо до град Габрово.
Дни преди това, на тържествена сесия на Общинския съвет в града, беше избран на конвейер поредният „Почетен гражданин на град Габрово” – агентът на ДС Недко Солаков. Автор на инсталации, най-известната от които/ненадмината по самодоволния цинизъм/ е „Строго секретно” – неговите доноси.
Кое свързва двете събития?
Преди всичко фактът, че ги има, че се случват на едно и също място. Достойнството и падението са край нас и по парадоксален начин често ги дели една ограда. Нямаме право да си затваряме очите, напротив, трябва да ги сочим с пръст – достойнството с възхищение, падението със срам. Не само заради децата си и тези, които не знаят, да запомнят и не забравят. Но и заради онези, които не искат да забележат поради умствена тъпота, корист или престъпно съучастие.
Другата връзка между двете събития е да се знае кой кой е. Трудно се пише за положителните герои, но е време да се научим да почитаме благодетелите. Да споменем и сега хората, безкористно дарили усилия, време и средства, за да превърнат буренясалите и пълни със змии руини в нов храм за успокоение на душите ни. Разговарях с някои от тях, долових огорчението им от негативната реакция на местните скептици, родна извадка на изконния български негативизъм. Дано поне децата ни разберат веднъж завинаги – не само имената на глупците висят по стените, не само лошата новина е новина. Добре е по-често да си спомняме тези прости неща.
Не бива също така да премълчаваме или шепнем страхливо името на нечестивите, тровили живота на другите. При това не за да спасят себе си или близките си от комунистическа заплаха, не за да помогнат на някого, не за да не умрат от глад, не дори, за да се „реализират по-успешно”/този израз е пълен потрес!/. Не – те си имаха и продължават да имат всичко, и преди, и сега. Просто понякога предателите са такива по рождение. Особено когато егото им е ненаситно и ги тика към болезнена алчност и лакомия. Когато им липсва съчувствие към другите. Когато са бездушни. Просто има такива хора. На село Борики ги наричат „лоши хора”. Навсякъде ги наричат така. Дори и да са „почетни граждани”. Най-лошото обаче е, че падението на тези хора е обществена тайна, при това години наред. Но това не им пречи, напротив, подсилва амбицията им. Те безочливо иронизират, присмиват се на моралните укори и ги подминават, нещо повече, правят от тях „изкуство”, „инсталации”.
Възползват се от благородството, страха или апатията на другите и вървят напред, мачкат околните като валяци, фиксирани и обладани от ирационалната вяра, че какъвто и да е ефимерен успех може да изтрие позора им. Това разбира се не може да стане по една проста причина. Позорът се изтрива със смирение и покаяние. Интересна е обаче и другата гледна точка – на хората край тях, които не ги разобличават и дори им отстъпват, нещо повече, помагат им, стават техни защитници. Впрочем обяснението тук е социално-психологическо, понякога и медицинско.
Поэтом можешь ты не быть.
Но гражданином быть обязан.
”Можеш да не си поет, но гражданин трябва да си” – без съмнение христоматийният стих на Некрасов е вдъхновен от подобни случаи.
По-горе загатнах, че двете събития стават на едно и също място. В село Борики „Почетният гражданин на град Габрово” Недко Солаков понякога пребивава в семейната на фамилия Солакови просторна вила.
Докато присъствах на освещаването на новата черква и се наслаждавах на множеството хора, които щастливи се поздравяваха с „Честит празник!”, докато се радвах на грейналата сграда и разглеждах иконостаса, иконите, дочух следния разговор между местни жители:
– Черквата стана чудна, да ти се прииска да живееш в нея – рече единият.
– Слава богу, че се намериха хора, да се захванат и да я направят – допълни вторият.
– Ако си спомняте, сградата на тази над сто годишна черква беше основно ремонтирана преди близо половин век – намеси се третият, – но в нашето село тогава построиха вили видни комунисти, те прецакаха работата, не искаха наоколо попове. И така, после кой каквото можа отмъкна – покрив, дограма, камъни, докато остана скелетът.
– Той, новият ни почетен гражданин, нали и той е от техните. И за какво му дадоха това звание, да ги питаш? – попита първият.
– Бил световно известен, правел някакви инсталации – опита се да направи уточнение вторият.
– Че да бяха го направили тогава „почетен инсталатор” – потрети първият. – Щото не съм чувал нещо да е направил за града.
– Преди време го повикаха тук, в Борики, за тази същата черква, и той да помогне – отново се обади третият.
– Не съм чувал – отвърна му вторият, първият поклати глава и присви очи, за него това не беше новост. – И какво?
– ”Ако е за пари , няма да дам.” Казал това вместо Добър ден. Ега ти…”почетния гражданин”!
Подмяната
Подобни герои копнеят не просто да са известни по света, където никой не ги познава и носят маската на благочестие и експертност. Където тяхното присъствие не носи емоционални и времеви отпечатъци. Там може и да ги знаят, днес. Едва ли ще ги помнят утре, защото те имат сивита и досиета, нямат биографии. Биографии имаш там, където си се родил и си пуснал корени.
Затова са готови на всичко, да бъдат ръкоположени при корените си. Сдружават се по подобие и се възпроизвеждат, оглавяват тайни и явни общества, университети, медии, институти, опитват се да бъдат ментори на публичните и най-вече на невидимите процеси, да управляват общественото мнение. Потискат под различни форми инакомислещите, особено в провинцията. Един пример – скорошният избор на нов ректор на Университета във Велико Търново. По мнение на преподаватели и студенти, той продължава традицията/от дълги години това учебно заведение се управлява от агенти на ДС/ на манипулиране на изборите, съкращават се щатовете на неудобните, в университета цари атмосфера на унижение, страх и разруха.
Особено активно нашите герои се домогват до паметта на онези, които все още я имат, за да разположат в нея своите холограмни изображения, в тях няма негатив, само позитив. Полагат изобретателност и упоритост, целенасочено да промият съзнанието на новите поколения, да бъдат запомнени такива, каквито навярно понякога се виждат в собствените си героични мечти и неспокойни сънища.
Техният терен, тяхната битка, обикновено е полето на духовното, историческото, естетическото. Там нашите герои са радетели на ретроградното, старомодното, независимо под какви форми го прикриват, дори и да го наричат инсталации, дори и да е с марката на модерното. Защото модерен, на първо място означава съвременен, автентичен, искрен. Това при тях не съществува. Те са фиксирани от миналото, от лоното на своя позор,от прикриването му, от технологията на собствената си подмяна. Същността на техния творчески бяс е именно бесът на подмяната. Оръжията им – създаване на кухи и фалшиви скрижали на подмяната. Краен етап – подмяна на историята. Крайна цел – да станат новите светци, да се превърнат в новите икони.
Лично аз съм иконоборец.
Кои са другите?
Автор: Калин Илиев.
Култура
Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.
Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.
Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.
Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.
Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.


Култура
Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.
Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.
Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.
В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.





За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.
Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.


Култура
DISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“

DISTRXCT пред „Габрово Нюз“: За музиката, пътя му и успехите извън страната – Ексклузивно интервю.
За тези, които все още не знаят за него – Христо Янчев „DISTRXCT” е едно от нарастващите лица в House и EDM музиката. Той успя да спечели слушатели далеч извън пределите на страната и продължава да представя гордо родния ни град Габрово пред света. Повече за успеха му може да прочетете оттук, а сега – с голямо удоволствие – ви представяме неговото първо интервю за българска медия, ексклузивно за GabrovoNews.

Здравей, DISTRXCT. Радваме се, че първото ти интервю за България е точно при нас.
– Здравейте и благодаря за поканата. Разбира се, за мен е чест да разкрия повече за себе си именно пред родния ми град. Не бих се сетил за по-добро използване на думи.
Гордеем се с успехите ти, но как започна всичко?
– Всичко започна в ранните ми тийнейджърски години. Прекарвах свободното си време в изучаване на софтуер, техника и много, много практика. Тогава видеоматериалите онлайн бяха оскъдни, а професионални уроци не можехме да си позволим, затова хиляди часове прекарах в самостоятелно разучаване. Докато приятелите ми бяха навън, аз не излизах от „студиото“ – преградена част от мазето ми, сглобена с подръчни материали. Именно там, преди близо 5 години, се роди и „DISTRXCT“.
Какво се случи по пътя напред и имаше ли подкрепа?
– Изобщо не ми беше скучно по пътя. На 20 години вече бях натрупал добър опит и реших, че е време да предлагам труда си. Искам да подчертая, че продуцентите зад изпълнителите, които слушаме всеки ден, не получават заслуженото уважение. В малък пазар с голямо предлагане са нужни много безсънни нощи, за да ти „се усмихне“ късметът. Уви, при мен се засмя и тук вече искам да благодаря на Бате Пешо (човекът, който прави хитовете в страната да звучат такива, каквито ги чуваме), 100KILA, MILIONI и останалия списък от артисти и хора, които ми помогнаха да развия мотивация и знания да продължа напред. Човек от човека се учи, както е казано.
Разбираме, че далеч не се е случило за една нощ. Как реши да се развиваш извън България, докато живееш тук?
– Всичко хубаво в живота отнема време, а музиката – двойно повече, хаха. Истината е, че всичко стана спонтанно и беше опит, който в началото въобще не се получаваше, защото експериментирах с жанрове, стилове и т.н. Една сутрин отворих SoundCloud, който тогава беше още силно използвана музикална платформа, и видях, че една от песните ми – „Phantom”, която всъщност е хип-хоп трак – започва да прави десетки пъти повече слушания от останалите. Така късната 2020 г. влезе на първо място в руския Hip-Hop Trending и се класира и в някои други държави. Върхът беше, когато един ден просто отворих Instagram и видях лично съобщение от световноизвестния рапър O.T Genasis, което гласеше: „You are lit”, а освен това сподели една от песните ми. Тогава със сигурност знаех, че си заслужава да продължавам да опитвам.
Би ли разказал повече за прехода ти към House музиката, за ремиксите ти на “Do It To It”, “Her” и предложенията от големите компании?
– Да, разбира се. Никога не съм имал намерение да правя такъв обрат, но си спомням, че бях болен и не можех да записвам няколко дни, което ме доведе до това да опитам нещо напълно различно. Колкото повече се занимавах, толкова повече интерес развивах. Брат ми е голям любител на хаус и техно, което очевидно е оставило отпечатък в мен още от малък. Няколко месеца по-късно чух песента на Acraze – “Do It To It” и реших да направя моя версия. През ноември 2021 тя излезе и почти моментално започна да се слуша в Apple Music и Spotify. Тогава получих подкрепа от Tiësto, VOLAC, Rnbstylerz, HEDEGAARD и други големи DJ-и. Разбира се, нямах никаква идея, че използването на чужд вокал в стрийминг платформите може да доведе до проблеми с авторското право, но слава Богу – в средата на 2022 Universal Music Group, които притежават правата над вокала, се свързаха с мен и предложиха договор, който подписах моментално. Песента „Her“ се случи по подобен начин, но тогава вече работех със Sony Music – компанията, към която е и Megan Thee Stallion – и всичко мина гладко. Покрай целия този процес имах честта да се запозная и с други хора от хип-хоп индустрията, сред които е и рапърката BIA. Надявам се с времето да направим и съвместен проект. Времето ще покаже. От 2024 г. насам съм изцяло насочен към техно и хард техно сцената и планирам да се развивам в тази посока с пълна сила, ако е рекъл Бог.
Звучи като уникално преживяване. За финал, какво да очакваме от теб и имаш ли какво да кажеш на тези тук, които те подкрепят?
– Наистина е такова. Всеки има свой път — всички тръгваме от нулата и всеки може да стигне до финала. Не съм по- различен от другите. Просто работя много и се лишавам още повече. Който знае — знае. От мен може да се очаква много нова музика, проекти, колаборации с брандове и филми — благодарение на платформите MusicVine и UppBeat — както и дуетни тракове и още куп неща. На всички, които ме подкрепят, пожелавам весели празници — бъдете здрави, защото това е най-ценното. Прекарвайте максимално време с близките хора, защото вече от опит знам, че липсата боли. Дано 2026 бъде по-добра за всички ни — и лично, и политически. Същото желая и на хората, които не ме подкрепят —те също са от голямо значение. Отново благодаря за поканата и желая здраве и много успехи на целия екип на „Габрово Нюз“.


-
Кримипреди 19 часаСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 3 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Новинипреди 5 дниГаброво се обединява за Иван и Ванеса в „The Golden Circle“
-
Кримипреди 2 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Новинипреди 6 дниНазначават психолози и педагогически съветници ще бъдат в 8 учебни заведения
-
Новинипреди 6 дниОт понеделник може да се сменя личния лекар
-
Културапреди 6 дниМобилната изложба „Грехът“ беше открита в Икономовата къща








