Новини
Храмът на почетените и позорът на почетните

снимка: Личен архив
„Кажете, този път води ли към храма?”
/из филма „Покаяние”, 1984 г./
На 7-ми юни бе осветена ремонтираната основно и с изцяло доброволни дарения черква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в село Борики, близо до град Габрово.
Дни преди това, на тържествена сесия на Общинския съвет в града, беше избран на конвейер поредният „Почетен гражданин на град Габрово” – агентът на ДС Недко Солаков. Автор на инсталации, най-известната от които/ненадмината по самодоволния цинизъм/ е „Строго секретно” – неговите доноси.
Кое свързва двете събития?
Преди всичко фактът, че ги има, че се случват на едно и също място. Достойнството и падението са край нас и по парадоксален начин често ги дели една ограда. Нямаме право да си затваряме очите, напротив, трябва да ги сочим с пръст – достойнството с възхищение, падението със срам. Не само заради децата си и тези, които не знаят, да запомнят и не забравят. Но и заради онези, които не искат да забележат поради умствена тъпота, корист или престъпно съучастие.
Другата връзка между двете събития е да се знае кой кой е. Трудно се пише за положителните герои, но е време да се научим да почитаме благодетелите. Да споменем и сега хората, безкористно дарили усилия, време и средства, за да превърнат буренясалите и пълни със змии руини в нов храм за успокоение на душите ни. Разговарях с някои от тях, долових огорчението им от негативната реакция на местните скептици, родна извадка на изконния български негативизъм. Дано поне децата ни разберат веднъж завинаги – не само имената на глупците висят по стените, не само лошата новина е новина. Добре е по-често да си спомняме тези прости неща.
Не бива също така да премълчаваме или шепнем страхливо името на нечестивите, тровили живота на другите. При това не за да спасят себе си или близките си от комунистическа заплаха, не за да помогнат на някого, не за да не умрат от глад, не дори, за да се „реализират по-успешно”/този израз е пълен потрес!/. Не – те си имаха и продължават да имат всичко, и преди, и сега. Просто понякога предателите са такива по рождение. Особено когато егото им е ненаситно и ги тика към болезнена алчност и лакомия. Когато им липсва съчувствие към другите. Когато са бездушни. Просто има такива хора. На село Борики ги наричат „лоши хора”. Навсякъде ги наричат така. Дори и да са „почетни граждани”. Най-лошото обаче е, че падението на тези хора е обществена тайна, при това години наред. Но това не им пречи, напротив, подсилва амбицията им. Те безочливо иронизират, присмиват се на моралните укори и ги подминават, нещо повече, правят от тях „изкуство”, „инсталации”.
Възползват се от благородството, страха или апатията на другите и вървят напред, мачкат околните като валяци, фиксирани и обладани от ирационалната вяра, че какъвто и да е ефимерен успех може да изтрие позора им. Това разбира се не може да стане по една проста причина. Позорът се изтрива със смирение и покаяние. Интересна е обаче и другата гледна точка – на хората край тях, които не ги разобличават и дори им отстъпват, нещо повече, помагат им, стават техни защитници. Впрочем обяснението тук е социално-психологическо, понякога и медицинско.
Поэтом можешь ты не быть.
Но гражданином быть обязан.
”Можеш да не си поет, но гражданин трябва да си” – без съмнение христоматийният стих на Некрасов е вдъхновен от подобни случаи.
По-горе загатнах, че двете събития стават на едно и също място. В село Борики „Почетният гражданин на град Габрово” Недко Солаков понякога пребивава в семейната на фамилия Солакови просторна вила.
Докато присъствах на освещаването на новата черква и се наслаждавах на множеството хора, които щастливи се поздравяваха с „Честит празник!”, докато се радвах на грейналата сграда и разглеждах иконостаса, иконите, дочух следния разговор между местни жители:
– Черквата стана чудна, да ти се прииска да живееш в нея – рече единият.
– Слава богу, че се намериха хора, да се захванат и да я направят – допълни вторият.
– Ако си спомняте, сградата на тази над сто годишна черква беше основно ремонтирана преди близо половин век – намеси се третият, – но в нашето село тогава построиха вили видни комунисти, те прецакаха работата, не искаха наоколо попове. И така, после кой каквото можа отмъкна – покрив, дограма, камъни, докато остана скелетът.
– Той, новият ни почетен гражданин, нали и той е от техните. И за какво му дадоха това звание, да ги питаш? – попита първият.
– Бил световно известен, правел някакви инсталации – опита се да направи уточнение вторият.
– Че да бяха го направили тогава „почетен инсталатор” – потрети първият. – Щото не съм чувал нещо да е направил за града.
– Преди време го повикаха тук, в Борики, за тази същата черква, и той да помогне – отново се обади третият.
– Не съм чувал – отвърна му вторият, първият поклати глава и присви очи, за него това не беше новост. – И какво?
– ”Ако е за пари , няма да дам.” Казал това вместо Добър ден. Ега ти…”почетния гражданин”!
Подмяната
Подобни герои копнеят не просто да са известни по света, където никой не ги познава и носят маската на благочестие и експертност. Където тяхното присъствие не носи емоционални и времеви отпечатъци. Там може и да ги знаят, днес. Едва ли ще ги помнят утре, защото те имат сивита и досиета, нямат биографии. Биографии имаш там, където си се родил и си пуснал корени.
Затова са готови на всичко, да бъдат ръкоположени при корените си. Сдружават се по подобие и се възпроизвеждат, оглавяват тайни и явни общества, университети, медии, институти, опитват се да бъдат ментори на публичните и най-вече на невидимите процеси, да управляват общественото мнение. Потискат под различни форми инакомислещите, особено в провинцията. Един пример – скорошният избор на нов ректор на Университета във Велико Търново. По мнение на преподаватели и студенти, той продължава традицията/от дълги години това учебно заведение се управлява от агенти на ДС/ на манипулиране на изборите, съкращават се щатовете на неудобните, в университета цари атмосфера на унижение, страх и разруха.
Особено активно нашите герои се домогват до паметта на онези, които все още я имат, за да разположат в нея своите холограмни изображения, в тях няма негатив, само позитив. Полагат изобретателност и упоритост, целенасочено да промият съзнанието на новите поколения, да бъдат запомнени такива, каквито навярно понякога се виждат в собствените си героични мечти и неспокойни сънища.
Техният терен, тяхната битка, обикновено е полето на духовното, историческото, естетическото. Там нашите герои са радетели на ретроградното, старомодното, независимо под какви форми го прикриват, дори и да го наричат инсталации, дори и да е с марката на модерното. Защото модерен, на първо място означава съвременен, автентичен, искрен. Това при тях не съществува. Те са фиксирани от миналото, от лоното на своя позор,от прикриването му, от технологията на собствената си подмяна. Същността на техния творчески бяс е именно бесът на подмяната. Оръжията им – създаване на кухи и фалшиви скрижали на подмяната. Краен етап – подмяна на историята. Крайна цел – да станат новите светци, да се превърнат в новите икони.
Лично аз съм иконоборец.
Кои са другите?
Автор: Калин Илиев.
Крими
Напрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите

Напрежението в Габрово расте заради побой над двама, нанесен им от група. За инцидента алармира анонимен потребител в социалните мрежи, който късно снощи качи видео от инцидента и няколко отделни поста към него.
За броени часове видеото набра стотици гневни реакции и коментари, но в сутрешните часове на днешния ден всичко бе свалено от фейсбук групата, където първоначално се появи. Неприятната случка се разиграла на 6 май, след 23.00 часа на ул.“Митко Палаузов“ в областния град.
От публикуваните кадри се вижда мелето с ритници, шамари, юмруци и крясъци. Има повален на земята мъж, отнасящ шутове в главата от млада жена. Всичко това провокира габровци да се заканят, че ще излязат тази вечер на масов протест, тъй като по думите им положението със сигурността в града вече е нетърпимо, не се чувстват спокойни и в безопасност.
Днес, 8 май, от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово оповестиха, че по случая има двама задържани, съпричастни към деянието. По данни на полицията сигналът за инцидента при тях е подаден около 23.30 часа. Той е бил свързан с възникнал скандал, прераснал в сбиване.
На място незабавно са били насочени полицейски екипи. Задържани са били двама мъже. Вследствие на инцидента е установено, че са пострадали други двама души – единият е с рана на малкия пръст на ръката, а другият с фрактура на носа.
Няма пострадали малолетни лица. Работата по случая продължава под надзора на Районна прокуратура – Габрово.
Междувременно от ОДМВР-Габрово съобщиха, че съвместно с Районната прокуратура в Габрово, ще дадат брифинг, по време на който ще бъдат предоставени разяснения относно фактите и обстоятелствата, свързани с възникналата ситуация на 6 май 2026 г.
Публикуваме част от разказа за случилото, който бе споделен във фейсбук и след това изтрит:
„Живеем в спокоен квартал, поне допреди половин година, докато точно срещу нашия блок, Общината не настани семейство р*** ,от г*****, конфликтните, които всеки ден вдигат патардии, караници, скандали. Снощи беше кошмарът на кошмарите, в който нашето семейство и съседското семейство бяхме преки участници. И само Бог знае как всички излязохме живи, мъжете ни със много травми, но все пак живи. Понеже имаше моменти, в които виждах как може да се случи най лошото, целенасочено и умишлено без да им мигне окото на цялата тумба ц*****, които се бяха събрали. Ситуацията буквално беше бой докато мърда и щом вече не мърда или е мъртъв или в безсъзнание, минават на следващия. Беше 10/12 човека срещу 2 мъже, 2 жени, които се опитвахме да защитим мъжете и детето на съседите – 13-годишен тинейджър. И нямаше прошка за никой. Мъжете понесоха жесток бой. Единият беше многократно ритан, дори скачаха по главата му с крака, докато не изпадна в безсъзнание и с множество травми. Другият беше размятан от единия до другият тротоар, ритан, блъскан, със счупен нос и множество травми. Тинейджърът беше нападнат с нож и, слава Богу, че колкото и да е тежка травмата се размина със шиене на пръста, от който липсваха части. Аз лично бях размятана по асфалта и ритана от 2 жени. Докато гледам как скачат по главата на мъжа ми и той изпада в безсъзнание, най-лошото ми мина през акъла и същевременно докато се и опитвам да стигна до 8-годишния ми син, който излизаше да види какво става навън. (…). Всичко приключи след идването на патрул, заради който те просто спряха. Линейката дойде може би след 20 минути. За отчасти неадекватното държание на органите на реда няма да коментирам.
Оттук нататък жалби, болници, експертизи, подписка, за да се махнат от квартала. (…) Пиша поста с цел да се даде гласност на тези неща, не всеки да мълчи, макар че както казах то е ясно защо се мълчи и защо толкова неща им се разминават…“

Новини
Денят на Европа в Габрово ще бъде отбелязан с изложба за женската сила и смелост

Регионалният център за социална икономика и социални иновации – Габрово организира съвместно с местния Младежки център изложба, посветена на женската сила и смелост. Откриването ще се състои на 11 май от 11.00 часа в залата на Регионалния център на ул. Успех, 1, партер. Събитието е по повод Деня на Европа.
Изложбата представя картини от инициативата „Рисуваме женската сила и смелост“, която Младежки център – Габрово организира последните три години по случай Международния ден за елиминиране на насилието към жени.
Всяка година младите хора се събират и рисуват картини, които след това гостуват из училища и институции като пътуваща изложба. Чрез нея младежите алармират обществото за последствията от насилието, основано на пола и насочено в по-голямата си част към жени и деца.
Посланията са отправени освен към младите, така и към хората, които вземат решения да бъдат непримирими към проблема, да инициират политики по превенция и действия за защита.
Габровският регионален център за социална икономика избра с тази изложба да отбележи Деня на Европа, тъй като темата е една от централните за европейските страни. Една трета от жените в ЕС са преживели насилие у дома, в работата си или на обществено място.
Това сочат данните от проучване за насилието, основано на пола, проведено в ЕС от 2020 г. до 2024 г. от Евростат, Агенцията на ЕС за основните права (FRA) и Европейския институт за равенство между половете (EIGE). Проучването обхваща преживените случаи на физическо, сексуално и психологическо насилие, включително домашно насилие или насилие от лице, което не е партньор на жертвата. Отчетени са и случаите на сексуален тормоз на работното място.
Жертвите на домашно насилие са една от общо 12-те уязвими групи, които попадат във фокуса на социалната и солидарна икономика. Все повече работодатели поемат по пътя на социалното предприемачество като наемат хора от уязвимите групи и им дават шанс за професионално развитие.
Активното участие на пазара на труда повишава жизнения стандарт на хората в неравностойно положение и дава възможност те да не бъдат социално изключени. С дейността си социалните предприятия в България допринасят за общото икономическо развитие на страната и повишават брутния вътрешен продукт. Добавената стойност, която носят за обществото освен икономически ползи, има социални и образователни преимущества.
Изложбата „Женската сила и смелост“ ще акцентира върху мащаба и социалното измерение на насилието, основано на пола. Ще подкрепи жертвите на домашно насилие като напомни за темата в обществото. Ще популяризира смисъла и същността на социалното предприемачество – да подаде ръка на хора в нужда да бъдат пълноценни, независими и активни граждани.

Новини
Нови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат

На 12 май, вторник, от 17.30 часа, Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на събитие с национално значение. В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание пред широката публика ще бъде представено дългогодишно проучване, което разкрива непозната досега страница от отразяването в световния печат на Дряновската епопея, част от Априлското въстание.
Журналистът и независим изследовател Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“ ще представи резултатите от свое проучване, започнато преди повече от десетилетие. Централно място в него заема статия, публикувана в авторитетния американски вестник „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г. от анонимен западен кореспондент – очевидец на обсадата на Дряновския манастир и погрома в Дряновско. Изпратена от Константинопол на 5 юни същата година, тя изпреварва с близо два месеца прочутите репортажи на Джанюариъс Макгахан, считани досега за отправна точка на международното внимание към събитията от Априлското въстание, удавено в кръв и жестокост.

Кореспонденциите на анонимния журналист от „Ню Йорк таймс“ са препечатани от редица американски вестници, но не са дали ефекта, който са имали статиите на Макгахан в Европа, а и по онова време, САЩ не са имали голям интерес и влияние в международната политика.
Владимир Дворецки ще представи обосновани аргументи в посока, че анонимният кореспондент зад тази статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г., е Антонио Галенга – италиански революционер, съратник на Мацини, депутат в сардинския парламент и един от първите военни кореспонденти в световната история, преподавал италиански на Чарлз Дикенс.
През 70-те години на 19-и век Галенга е кореспондент на лондонския вестни „Таймс“ в Цариград. Той изпраща първите дописки за Априлското въстание до редакцията на британския официоз. Неговите шефове обаче изобщо не публикуват тези кореспонденции, тъй като те са в противоречие с политиката на правителството на Дизраели, което е за подкрепа на Османската империя. По-късно Макгахан издава свои мемоари, в които публикува текста на своите непубликувани в „Таймс“ дописки. Достоверността им е потвърдена от спомените на негови колеги – британски журналисти. Ако хипотезата на Дворецки се потвърди, това е първата публикация в чуждестранния печат за Априлското въстание.
Вечерта на 12 май ще бъде белязана и от официалната премиера на книгата „История на деветте дни в Дряновския манастир 1876 г.“ от автора Христо Марков. Изданието излиза точно 114 години след оригинала и е допълнено и разширено от Исторически музей – Дряново. Съставител е Дянко Колев, уредник в музея. Двете събития са част от по-мащабната програма, с която ще бъде почетена 150-годишнината от Априлското въстание, чиято годишнина се навършва през 2026 г.
Същият ден, в залата за временни гостувания в експозиция Колю Фичето, Регионален исторически музей – Велико Търново ще покаже изложбата „По стъпките на Отче Матея и неговите сподвижници”.

-
Културапреди 3 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 4 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 4 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 4 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Кримипреди 3 часаНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 3 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена







