Свържи се с нас

Култура

Кукли, колкото човешки бой ще „оживеят“ пред детската публика

Published

on

снимка: Габровския куклен театър

снимка: Габровския куклен театър

С началото на новия сезон Габровският куклен театър ще допълни афиша си с още една класическа приказка – историята на „Красавицата и звяра“ на мадам дьо Вилньов, станала популярна във Франция преди повече от 250 години.

Екипът вече репетира за представлението, чиято премиера се очаква в края на този месец. Режисьорът Теодора Попова ще предложи на детската публика един класически прочит на историята, разказана на достъпен за малчуганите език със запомняща се музика, чийто автор е Георги Гарчов. Декорите и куклите са по – мащабни от обичайните, а „Красавицата” – доста по-различна от тази, която сме свикнали да виждаме във филма на „Дисни”.

Куклите, които ще се окажат по-високи от децата в залата, ще „отведат“ зрителите в магическия свят с бедната къща на главната героиня Бел и нейното семейство, и прекрасния замък на звяра. Това е история, в която, според режисьорската интерпретация, истинската красота не е онова, което виждаме с очите си, а нещо много по-дълбоко, скрито в  човешката душа. Изпитанието за главната героиня е да открие красотата в трептящото сърце на един много плашещ мъж.

„От доста години съм в Габровския куклен театър, но за първи път правим толкова мащабна сценография”, изтъква Наталия Гочева, която работи по визията на спектакъла. Идеята на екипа е чрез огледалата на сцената и образите, които те отразяват, да провокират зрителите да развихрят фантазията си. „Огледалните отражения имат своето послание към публиката”, споделя в аванс сценографът.

Куклите от сцената ще разкрият на децата една смислена история, като ролята на разказвача е избегната, добавя още за хрумванията си режисьорът Теодора Попова. По думите и това се постига с професионалисти, за което благодари на Кукления театър.

Актьорите, които играят в представлението са Десислава Чардаклиева, Ивет Сотирова и Стоян Дойчев – носител на наградата „Сивина” за 2014 година за млад актьор – куклар.

Спектакълът, който децата скоро ще могат да гледат, ще се играе само на сцена, заради мащабите и сложността на изпълнението – обяснява директорът на Кукления театър Илиян Иванов. Сценичното осветление, озвучаването на салона, магията, която дистанцията дава, и превръща куклите в оживяла материя, е постижима само в салона, считат кукларите и призовават публиката да влиза в театъра, там, където представлението е създадено.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Областният ще даде началото на „Културен жест“

Published

on

В навечерието на светлите Великденски празници Областният управител на Габрово поставя началото на инициативата „Културен жест“. Тя е част от предстоящо мащабно събитие, което Областна администрация – Габрово и Държавен архив – Габрово организират, съвместно с регионални и местни културни институти и ще посветят на 24 май.

„В условия на световна пандемия сме и това няма как бързо да се промени. Но може всички заедно да направим така, че дните да са изпълнени с позитивни мисли и красота, с която ни дарява изкуството във всичките му направления. Тази инициатива е покана през следващата седмица да четем заедно любими стихове, откъси от произведения, а защо не да изпълняваме любими песни, да рисуваме… „

Начало на инициативата ще даде областният управител Невена Петкова. Какво ще сподели или прочете тя ще може да гледате и слушате на Facebook страницата на Областен управител на област Габрово в понеделник, точно в 18.00 часа.

А кои други представители на институции ще се присъединят, ще разберете ако всеки ден в същия час отново сте „там“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Облечете лазарка, като следвате инструкциите от сайта на музей „Етър“

Published

on

Лазаровден е един от най-цветните пролетни празници в календара на българите, посветен на любовта и плодородието. За хиляди българи предпочитаното място, което посещават на този празник е музей „Етър”, но това няма как да се случи на 11 април.

Ако допреди няколко дни температурите бяха зимни и стоенето вкъщи не изискваше голямо усилие, то днес вече пролетта ви зове неудържимо навън с експлозията си от слънце, звуци и аромати.

Екипът на музей „Етър“ призовава – #ОстанетеСиВкъщи, а ако имате нужда от цветни емоции, гмурнете се в морето от усмихнати лица на гиздави лазарки, поощрете децата си да се запознаят с любопитни детайли от красивата обредност на обичая лазаруване, разучете заедно някоя лазарска песен и помогнете на вашето дете да научава докато се забавлява

Изтеглете от сайт www.etar.bg инструкциите как да облечете лазарката, следвайки напътствията на бабата. Там ще намерите и файл с лазарска премяна, която може да принтирате на стикерна хартия или на обикновена, като ползвате после лепило за „обличането“ на лазарката.

Материалът е част от музейния детски пътеводител с приложение „Един ден в музея на отрито“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Христо Цокев – първият габровец с художествено образование

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Една от тези личности, които ни карат да се гордеем с родния си град е художникът Христо Иванов Цокев.

Роден в Габрово на 3 май 1847 г., той е първият габровец, получил художествено образование, и един от първите светски художници в България, талантлив портретист и иконописец. Учи в Габровското училище, още като юноша заминава с поклонници за Света гора и остава там до 1859 г. като послушник в Хилендарския манастир, където проявява художествената си дарба и помага на иконописците. Заминава за Русия и първоначално учи в Киевската духовна семинария, но се отказва от монашеския сан, постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и го завършва през 1873 г. След завръщането си в Габрово рисува икони и портрети и става известен с прозвището Живописеца.

Христо Цокев е съпричастен и към националноосвободителните борби и участва в Старозагорското въстание (1875 г.). Поканен е за иконописец на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов, а след това емигрира заради турските гонения в Гюргево, където става основател на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. Остава във Влашко и продължава да рисува портрети, автор е на икони за храмовете в Гюргево, Александрия и др. По време на Освободителната война, Христо Цокев е художник в руската армия. След Освобождението се завръща в родния си град и е назначен за учител по чертане и рисуване в Априловската гимназия през 1879 г., и продължава да се занимава с иконопис и рисуване на портрети. Кандидатства за учител в Софийската гимназия и е одобрен, но заради влошено здравословно състояние остава в Габрово и продължава да учителства. В творчеството си е силно повлиян от руските художници, създава един от първите пейзажи в нашата живопис – „Гора” (1872 г.) и някои от най-ранните творби в българската битова живопис – „Стара жена”, „Монахиня”, „Руска селска девойка”, „Пушач” и др. Негово дело са част от иконите в габровските храмове – „Погребението на Спасителя” на иконостаса в църквата „Успение на Св. Богородица”, иконата „Успение на Св. Богородица” в църквата на Соколския манастир, „Съшествие на Светого Духа над Апостолов” в храма „Св. Троица”, както и множество портрети на известни габровци, сред които са и ликовете на родителите на Райчо Каролев. Някои от най-ранните произведения на Христо Цокев се съхраняват в Националната художествена галерия – „Портрет на стар монах” и „Архимандрит Арсений Москвин” (1867 г.).

Бележитият художник умира на 28 септември 1883 г. в родния си град. Неговото име днес носи Художествената галерия в Габрово. Там са експонирани някои от творбите на художника, като „Портрет на момиче“ (1874 г.), „Събор на светите апостоли“ (1874 г.), портретите на габровския търговец Петко Манафов (1873 г.) и на свещеник Васил Михов (1875 г.), „Болно дете“ (1880 г.) и др.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват снимки на негови картини и стенописи във фонд 1325 „Габровски, Илия Иванов“.

Автор: Даниела Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица