Култура

135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов

снимка: РИМ – Габрово

Нова изложба, посветена на 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов, може да бъде видяна от днес, 22 юли, в Регионалния исторически музей в Габрово, информира Красимира Чолакова, директор на Музея.

На 19 юли 1879 г., след няколко столетия робство започва работа първото свободно българско правителство. Начело като първи премиер – министър застава габровецът Тодор Бурмов.

Останалите министри в неговия кабинет са М. Балабанов – на външните дела и изповеданията, ген.майор П. Парсенов на – войната, Г. Начовичич – министър на финансите и Д. Греков – министър на правосъдието.

Когато той поема прерогативите да състави правителство, за мнозина най-вече в чужбина, той не е много известен. Преди да застане начело на новата свободна българска държава, има зад гърба си дълъг път на преподавател и журналист.

Роден в село Нова махала – Габровско, той учи в няколко училища и едва 13-годишен заминава за Киев, където далеч от близки и роднини, в течение на 10 години продължава образованието си, което завършва с атестат на известната Висша духовна академия.

Разделяйки се с изпращачите от Киевската духовна академия, той синтезира своята бъдеща стратегическа програма: „Вие си оставате тук, дето всичко е наред за вас, но аз отивам там, дето няма още никакъв ред, дето мене предстои не една и не един вид борба – борба за народно просвещение, борба за народна йерархия, борба против чуждите религиозни пропаганди, борба против чуждо и несносно политическо владичество”. Завръща се в България през 1857 г., за да стане учител в Габровското класно училище. Идвайки тук млад, едва 23-годишен, той прави редица реформи в образованието, разделя учениците, според напредъка който показват, на по-горни и по-долни класове, като поема преподаването на горния клас, в който събира по- силните ученици.

На тях започва да преподава науки, които дотогава не са преподавани в Габрово, а именно: алгебра, геометрия, физика, реторика, френски език и др. За първи път от създавнето на Габровското училище, в края на учебната 1857/1858 г. се провеждат публични изпити, които продължават 4 дни от 9 до 12 юли. Те се използват както за проверяване знанията на учениците, така и за популяризиране на образованието. С тези свои новъведения Тодор Бурмов оставя трайна следа в историята на българското образование. Още като учител в Габрово той активно започава да се занимава и с журналистическа дейност, отстоявайки принципите на православието. Забелязан от цариградската българска община, той е поканен за редактор на списание „Български книжици”.

снимка: РИМ – Габрово

Попадайки в средата на най-влиятелните представители на икономическата и културна общност на българите, бързо се утвърждава като равен на тях. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква, водейки ясна и точна полемика с представителите на римската католическа църква. От Цариград започва и политическата му кариера,която го включва по време на Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. в канцеларията на ръководителя на Временното руско управление княз Черкаски и заедно с него присъства на мирния Санстефански договор. След това е издигнат за вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София.За тази си дейност той е награден от руското правителство с едно от най-високите отличия – орден „Св.Станислав“ – ІІ степен.

Неговата политическа дейност голяма му ерудиция го правят естествен претендент за министерския стол. Първото правителство на свободната българска държава просъществува кратко време от 17 юли до 6 декември 1879 г.,но през този малък отрязък от време се поставят основите на новата държавност. Под прякото му ръководство се формират държавните и местните органи за сигурност и вътрешен ред,от които зависи стабилитета на държавата.Формирана е висшата държавна администрация,а под нейно ръководство окръжната и местна власт.

Напускането на поста не прекъсва политическата му дейност, той търси по – точно определение на партията към която принадлежи,като смята,че името на консерватори не е точно и я определя като партия на „благоразумните“. В изострените политически страсти на следосвобожденска България място за благоразумните трудно се намира и постепенно Тодор Бурмов се оттегля от сцената.

Изложбата представя в снимки и документи житейския път на габровеца Тодор Бурмов като учител, журналист, политик и не на последно място като книжовник, през годините от неговото тръгване от родното село до далечна Русия, завръщането му отново по родните места, дейността му в столицата на Османската империя – Цариград и след това в столицата на новоосвободените български земи – София, на един от най-високите държавни постове като първи министър-председател.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Виж също

Близо 2 хиляди лева задигнаха крадци

Не изпускай

Представят проект за техническа помощ през новия програмен период

Коментари

Култура

Боб, катък и сладкиш за кулинарния конкурс, обявен от музей „Етър“

През август лятото вече e към своя край. Но това е времето през което има голямо изобилие от плодове и зеленчуци, има богат избор на различни храни.

За голямата част от българското население август сега е време за почивка, но в миналото той е свързан с усилна земеделска работа, когато се прибира голяма част от реколтата, за да се осигури благополучие през следващите периоди на годината. Като правило храната през този месец е била предимно безмесна.

С това са съобразени и храните, допуснати до участие в конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“, обявен от ЕМО „Етър“ по повод 55-та годишнина от неговото откриване.

Ето и предложенията, отбрани от журито, сред изпратените на електронна поща: d.hristov@etar.bg. до 15 август тази година.

Боб в гърне

Бърз сладкиш на баба със сладко от рози

Катък от овче мляко

Автор: Дамян Христов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Изложба „Каменоделство” на чардака на Табаханата в музей „Етър”

Камъкът позволява да се увековечи една история, момент сред милионите години

Повече от 23 години скулптурата на орел, зърнал плячка и готов за полет, остава недовършена. Създателят му – Петър Петров от великотърновското село Беляковец, избира тополовградски мрамор, но счупва човката и се отказва да продължи. През пролетта на 2019-та, провокиран от участието си в изложбата-базар по „Каменоделство” в музей „Етър”, той се завръща отново към този орел, а резултатите са впечатляващи.

Петър Петров – победител в Международната майсторска надпревара от ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, кани останалите участници да се включат със свои скулптури в изложбата-базар. Самият той създава няколко творби с битово предназначение, в които арт-елементите са силно застъпени – огледало, роза, купа, фигура на жена.

Произведения на каменоделци, участвали в миналогодишната Майсторска надпревара могат да се видят на чардака на Табаханата в музей „Етър”, където ще радват посетителите до края на септември.

Петър Петров споделя, че не тръгва да твори с предварителна нагласа. Камъкът сам му подсказва какво да изработи от него. Предпочита късове с неправилна форма. Споделя, че от дефектни камъни е сътворил най-добрите си скулптури. Петър Петров е разбрал, че в скалата има много енергия, изпълваща го с живот.

Каменоделецът прави дарение на музей „Етър” – плоча, на която е издълбан Св. Георги. Истински творец, Петър Петров не наранява камъка. Стреми се да има минимална намеса, да запази възможно най-много от естествените форми и цветове.

Специално върху светеца това личи ясно при коня, при наметалото, при ореола. С времето ще потъмнеят и участъците, през които е минало длетото на Петър Петров.

За него камъкът е начин да се увековечи една история, момент сред милионите години. Иван Симеонов, завършил наскоро единственото по рода си на Балканите училище по каменообработване в село Кунино и победител в миналогодишната Младежка секция към Майсторската надпревара в „Етър”-а, също участва със свои творби в изложбата-базар.

В нея могат да се видят и скулптури на Румен Барфончовски, възпитаник на същото училище, на Елин Георгиев от Аксаково, на Цветелина Ангелова от Пловдив, на Петър Кръстев от Роман. Всички те са участници в Майсторската надпревара по време на Панаира през 2018 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Лятно кино в парка на хумора

В края на август предстои третото издание на „Лятно кино в парка на хумора“, организирано от Музея на хумора и сатирата. По традиция екранът ще е на фасадата на музея до скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса.

Този път партньори на филмовата програма са Руският културно-информационен център и Чешкият център. Габровци и гостите на града ще се насладят на четири изпълнени с много смях и добро настроение комедийни вечери, всяка от които ще започва в 20:15, с някой от незабравимите филми с великия комик Чарли Чаплин, а от 20:30 могат да гледат:
22 август – На въдицата
23 август – Иван Василиевич сменя професията си
29 август – Шегата
30 август – Аз, печалният бог.

Входът отново е свободен, място има за всички, но и всеки може да гледа филма и в любимия си сгъваем стол, ако си го донесе! При лошо време прожекциите ще са в Залата на жирафите. Всички филми са със субтитри.

22 август, 20:30
На въдицата
Режисьор: Наталия Углицких; музика: Глеб Матвейчук, Андрей Комисаров, Михаил Смирнов; в ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев; Русия, 2011, 86 мин.
Руската комедия „На въдицата” ни пренася на екзотични места точно в разгара на курортния сезон. Защото главната героиня Рита, треньор на деца по фигурно пързаляне, си е поставила амбициозна задача. Оказва се, че нейният годеник е предпочел сестрата на супербогаташа Власов. Всички знаят, че въпросният Власов е на 13-о място в страната по богатство. Знаят, че се увлича по подводни спортове и посвещава много време на хобито си някъде в Тайланд, при това ходи там инкогнито. Само че никой не знае как изглежда този човек. Това не е пречка за Рита: тя е решена да го накара да се влюби в нея. И тръгва да го издирва на мистичния остров Тао. В търсенето ще й помага журналистът Костя.
Какво се случва на острова? Сред екзотика, екшън, любов, увлечения, откровения и…
Краят е за тези, които дойдат на 22 август от 20.30 ч в Лятното кино на Дома на хумора и сатирата.

23 август, 20:30
Иван Василиевич сменя професията си
Режисьор: Леонид Гайдай; сценаристи: Владлен Бахнов, Леонид Гайдай, по мотиви от пиесата на Михаил Булгаков „Иван Василиевич”; композитор: Александър Зацепин; в ролите: Юрий Яковлев, Леонид Куравльов, Александър Демяненко, Наталия Селезньова и др.; Русия, световната премиера е в САЩ през 1973, 88 мин. Комедия, приключения, фантастика, царски персони и джебчии на едно място. Всичко това в руската комедия „Иван Василиевич сменя професията си”. Инженерът изобретател Александър Тимофеев – Шурик, създава в дома си машина на времето, която неочаквано свързва жилището му с палатите на цар Иван Грозни през XVI век. Там се озовават съседът на инженера – пенсионерът домоуправител Иван Василиевич Бунша и крадецът Жорж Милославски. В същото време царят попада в новото време. Повредата на машината довежда до най-различни неочаквани, любопитни и забавни събития.

29 август, 20:30
Шегата
Режисьор: Яромир Иреш; сценарий: Милан Кундера, Яромир Иреш; в ролите: Йозеф Сомър, Яна Дитетова, Лудек Мунзар, Евалд Шорм и др.; Чехословакия, 1968 , 79 мин. Един от последните филми на Чехословашката нова вълна, забранен за показване в течение на 20 години, разказва за проваления заради младежка шега живот на героя Лудвик Ян и гротескно завършилия му опит да си отмъсти. Екранизацията на едноименния роман от Милан Кундера майсторски пресъздава основните му теми за белязаните от комунистическите репресии човешки съдби, за унищожаването на селото и неговите традиции, за духовната и материалната нищета и разрушените междучовешки отношения. Проникновената картина на епохата е пронизана от вечния въпрос за правото на човека сам да въздава справедливост.

30 август, 20:30
Аз, печалният бог
Режисьор: Антонин Кахлик; сценарий: Милан Кундера, Антонин Кахлик; в ролите: Милош Копецки, Павел Ландовски, Хана Лелитова, Иржина Ираскова и др.; Чехословакия, 1969, 83 мин. Тъжно-смешната история за опита на застаряващия прелъстител Адолф да си отмъсти на отхвърлилата го млада жена е заснета по първия публикуван разказ на Милан Кундера. Eкранизацията на Антонин Кахлик не предизвиква възторг у критиците, а писателят изключва „Аз, печалният бог“ от окончателната версия на сборника „Смешни любови“, за зрителите обаче остава възможността да се насладят на великолепния актьорски дует Милош Копецки и Павел Ландовски.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още