Свържи се с нас

Култура

135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Нова изложба, посветена на 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов, може да бъде видяна от днес, 22 юли, в Регионалния исторически музей в Габрово, информира Красимира Чолакова, директор на Музея.

На 19 юли 1879 г.,  след няколко столетия  робство започва работа първото свободно българско правителство. Начело като първи премиер – министър застава габровецът Тодор Бурмов.

Останалите министри в неговия кабинет са М. Балабанов – на външните дела и изповеданията, ген.майор П. Парсенов на – войната, Г. Начовичич – министър на финансите и Д. Греков – министър на правосъдието.

Когато той поема прерогативите да състави правителство, за мнозина най-вече в чужбина, той не е много известен. Преди да застане начело на новата свободна българска държава, има зад гърба си дълъг път на преподавател и журналист.

Роден в село Нова махала – Габровско, той учи в няколко училища и едва 13-годишен заминава за Киев, където далеч от близки и роднини, в течение на 10 години продължава образованието си, което завършва с атестат  на известната Висша духовна академия.

Разделяйки се с изпращачите от  Киевската духовна академия, той синтезира своята бъдеща стратегическа програма: „Вие си оставате тук, дето всичко е наред за вас, но аз отивам там, дето няма още никакъв ред, дето мене предстои не една и не един вид борба – борба за народно просвещение, борба за народна йерархия, борба против чуждите религиозни пропаганди, борба против чуждо и несносно политическо владичество”. Завръща се в България през 1857 г., за  да стане учител в Габровското класно училище. Идвайки тук млад, едва 23-годишен, той прави редица реформи в образованието, разделя учениците, според напредъка който показват, на по-горни и по-долни класове, като поема преподаването на горния клас, в който събира по- силните ученици.

На тях започва да преподава науки, които дотогава не са преподавани в Габрово, а именно: алгебра, геометрия, физика, реторика, френски език и др. За първи път от създавнето на Габровското училище, в края на учебната 1857/1858 г. се провеждат публични изпити, които продължават 4 дни от 9 до 12 юли. Те се използват както за проверяване знанията на учениците, така и за популяризиране на образованието. С тези свои новъведения Тодор Бурмов оставя трайна следа в историята на българското образование. Още като учител в Габрово той активно започава да се занимава и с журналистическа дейност, отстоявайки принципите на православието. Забелязан от цариградската българска община, той е поканен  за редактор на списание „Български книжици”.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Попадайки в средата на най-влиятелните представители на икономическата и културна общност на българите, бързо се утвърждава като равен на тях. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква, водейки ясна и точна полемика с представителите на римската католическа  църква. От Цариград започва и политическата му кариера,която го включва по време на Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. в канцеларията на ръководителя на Временното руско управление княз Черкаски и заедно с него присъства на мирния Санстефански договор. След това е издигнат за вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София.За тази си дейност той е награден от руското правителство с едно от най-високите отличия – орден „Св.Станислав“ – ІІ степен.

Неговата политическа дейност голяма му  ерудиция го правят естествен претендент за министерския стол. Първото правителство на свободната българска държава просъществува кратко време от 17 юли до 6 декември 1879 г.,но през този малък отрязък от време се поставят основите на новата държавност. Под прякото му ръководство се формират държавните и местните органи за сигурност и вътрешен ред,от които зависи стабилитета на държавата.Формирана е висшата държавна администрация,а под нейно ръководство окръжната и местна власт.

Напускането на поста не прекъсва политическата му дейност, той търси по – точно определение на партията към която принадлежи,като смята,че името на консерватори не е точно и я определя като партия на „благоразумните“. В изострените политически страсти на следосвобожденска България място за благоразумните трудно се намира и постепенно Тодор Бурмов се оттегля от сцената.

Изложбата представя в снимки и документи житейския път на габровеца Тодор Бурмов като учител, журналист, политик и не на последно място като книжовник, през годините от неговото тръгване от родното село до далечна Русия, завръщането му отново по родните места, дейността му в столицата на Османската империя – Цариград и след това в столицата на новоосвободените български земи – София, на един от най-високите държавни постове като първи министър-председател.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Какви са били мерките против епидемии в Габрово преди 130 години?

Published

on

В старите Протоколни книги на Габровския градски общински съвет четем интересни сведения за мерките взети от общинските управници против разпространението на епидемия от холера, в случай, че страшната болест се появи.

На свое заседание, описано в Протокол № 42 от 13 авг. 1893 г., се вземат следните решения за предотвратяването на епидемии на територията на Община Габрово. Избира тричленна комисия от общинските съветници: Никола Гутев, Стоян Радомеров и Христо Тюлюмбаков, които съвместно с градския лекар д-р Гелбер и околийския лекар д-р Крауз да подберат здание, вън от града – под наем, за купуване, или да се изградят бараки за болни от холера в случай, че болестта се появи в Габрово.

снимка: Държавен архив – Габрово

Възлага се на комисия, в състав: Петър Г. Хайрлов с градския и околийски лекари, да приготвят три носилки за пренасяне на болните. Забранява се продажбата на хранителни продукти (зеленчуци, брашна и др.) на пазарския площад, като за място на търговия се определя градската градина на м. Падало. Пазарът за коне, магарета и коли (каруци) се определя на мястото до паметника на Капитан Дядо Никола (до Шиваров мост). Пазари за дърва да стават до р. Синкевица (в района на махала Боровото) или на м. Падалото, за тези които идват от Севлиево. Възлага се на кмета и лекарите да проучат състоянието на всички чешми, кладенци и др. източници, като се забрани употребата на тези, които не отговарят на хигиенните изисквания, а за тези които са годни, общината да достави тулумби (съдове), с които да се вади водата без да се замърсява. На разположение на лекарите се предоставя градския салон, където да се изнасят пред гражданите лекции за предпазване от холерната зараза, като при възможност тези лекции да бъдат напечатани на брошури и раздадени по всички къщи. Да се издаде заповед, с която да се забрани обработката на кожи в чертите на града, като това се извършва от Падалския мост надолу по течението на река Янтра.

Общината предвижда да се сключи заем за 10 000 лв. срещу приходите от пет касапски дюкяна, с който да се финансират мерките за защита на града от холерна епидемия, като се помоли Председателя на Севлиевския окръжен хигиенен съвет – Севлиевския окръжен управител да ходатайства за отпускането на най-малко 5 000 лв. помощ на града за погасяване на заема.

За членове на Габровската градска хигиенна комисия се назначават градския и околийския лекари, кмета Васил Грудов, помощник кмета Христо Русев, общинските съветници Петър Г. Хайрлов, Никола Т. Рашеев и Никола Гутев.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Онлайн представяне на изданието „155 години Габрово град“

Published

on

По случай 160-годишнината от обявяването на Габрово за град, Регионалният исторически музей започва онлайн представяне на изданието „155 години Габрово град – илюстрована хроника“.

Албумът беше създаден през 2015 г. от екип специалисти от Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Държавен архив – Габрово по програма „Култура“ на Община Габрово и е богато визуализиран с фотографии, документи, издания и културни ценности от тези институции, както и от Етнографски музей на открито „Етър“ и музей „Дом на хумора и сатирата“.

снимка: РИМ – Габрово

Целта на институцията е да популяризира богатото минало на града и да позволи на широката аудитория да открие отново процесите, събитията и личностите, които го изпълват.

Представянето на хрониката, както и други изследователски материали, може да следите на интернет страницата на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Габровският фасон през всеки сезон“

Published

on

Изложбата „Габровският фасон през всеки сезон” беше замислена като експозиция на открито, която с усмивка и намигване да подканва габровци и гостите на града, след като я разгледат, да посетят и постоянната експозиция „Градски бит от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век”, представена в музеен обект „Дечкова къща”.

Извънредната ситуация, в която се намира страната ни, изправена пред предизвикателството да ограничи разпространението COVID-19, наложи промяна в първоначалната концепция и адаптирането ѝ за представяне във виртуален вариант. В изложбата са включени 28 фотографии от фонд „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, създадени от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век, обособени в два основни раздела – фотографии на открито и студийна фотография. Фотографиите, направени на открито, представят ежедневното облекло на габровци през четирите сезона – пролет, лято, есен, зима.

Особено внимание заслужават студийните фотографии, които освен „огледало” на модните тенденции, които следва габровското общество, свидетелстват за специалното отношение, което тогавашните фотографи имат към декора и студийния реквизит.

снимка: РИМ – Габрово

Социално-икономическите, политическите и културните промени на национално ниво след Освобождението, намират своето отражение в града ни, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местна почва. Носители на европейското влияние са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията.

Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации не само в домакинството и интериора на жилищата, а и в облеклото, аксесоарите, бижутата, прическите. Търговско-промишлените контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентен източник на нови виждания и вкусове, които раздвижват местния обществен живот.

Габровските дами следят модните журнали и държат не само те, а и съпрузите и децата им да бъдат издокарани по европейски маниер. До Габрово достигат първите модни списания: „Мода и домакинство“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Икономия и домакинство“, „Вестник на жената“, „Домакиня и майка”, „Мода”, „Женско огледало” и др. Популярност добиват френски и немски издания. За всеки сезон габровци създават свой моден фасон и не се отличават от своите съвременници в Париж, Лондон, Виена, Берлин или Рим.

Възприемането и следването на модните тенденции обаче не е само суета и увлечение, а стремеж към промяна и развитие. Доказателство за естетическия вкус, стил и отношението към детайла са колекциите от облекла, бижута, аксесоари и фотографии, съхранени във фондовете на РИМ – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана в сайта на РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица