Свържи се с нас

Новини

Никулден – празник на рибарите и банкерите

Published

on

св николайПравославната църква почита днес паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, празникът е наричан от народа Никулден.

Свети Николай е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите. На Никулден празнуват също банките и банкерите.

Николай Мирликийски е роден през 3-ти век в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Свети Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.

Култът към Свети Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.

Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Свети Николай.

Именници са: Никола, Николай, Кольо, Нено, Ненка, Николина; Ден на банкера; Празник на град Бургас.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Икономика

От Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж

Published

on

Преди десет години идеята да се отвори IT офис в Габрово изглежда нетипична за индустрия, концентрирана почти изцяло в столицата. За Божидар Бошнаков обаче това не е компромис, а целенасочен избор.

Офисът стартира през 2016 г. под името FFW – с ясната визия, че високотехнологичен бизнес може да се развива успешно и извън София. Днес той е част от Jakala – утвърдена международна организация с глобално присъствие. Още от самото начало залогът е ясен: да се изгради силен екип и да се работи на световно ниво, независимо от локацията. С времето този модел не просто се доказва, а се превръща в устойчив подход за растеж.

Хората като ключов фактор
В основата на развитието стои не технологията, а екипът.

Фокусът е върху създаване на среда, в която хората остават – с добри възнаграждения, дългосрочна перспектива и отношение, което изгражда доверие. В индустрия с високо текучество това се превръща в реален диференциатор. Резултатът е стабилен екип, способен да работи по сложни проекти и да изгражда дългосрочни партньорства.

Глобални клиенти, локална база
От старта през 2016 г. до днес екипът работи с международни компании като Ranstad, Vodafone, World Health Organization, Pfizer, Mars, Ferrero – доказателство, че качеството на работа определя доверието, а не географията.

С ясни процеси и високи стандарти, офисът в Габрово се позиционира като надежден партньор на глобални клиенти, конкурирайки компании от утвърдени технологични хъбове.

С времето офисът в Габрово се превръща в едно от най-силните звена на компанията в глобален мащаб.

Развитие отвъд един офис
В последствие Божидар прилага успешния пример от Габрово и в старата столица, отваряйки офис във Велико Търново и затвърждавайки стратегията за развитие извън столицата.

Паралелно с това екипът участва в разнообразни дейности, провежда редица обучения и инициативи на местно ниво като „Чисто Габрово“ и създава академия за обучение – дългосрочна инвестиция в кадри и отговор на един от най-големите проблеми в индустрията: недостигът на подготвени специалисти.

Този модел показва ясно, че устойчивият растеж изисква не само наемане, а създаване на таланти.

Технологии, общност и влияние
Компанията не се ограничава само до бизнес резултати. През годините организира шест издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, посветено на технологии и иновации в IT сектора.

Следващото издание ще се проведе на 20 юни 2026 г., като утвърждава ролята на Габрово като активна част от технологичната екосистема на страната.

В ерата на изкуствения интелект
Навлизането на изкуствен интелект променя динамиката на индустрията. Вместо да бъде възприеман като заплаха, той се разглежда като инструмент за развитие и ефективност.

Фокусът е върху адаптацията – както на процесите, така и на хората. Това позволява на екипа не просто да следва промените, а да ги използва като възможност за растеж.

Поглед напред
Десет години по-късно първоначалният риск вече има ясен резултат. Историята на FFW, днес част от Jakala, показва, че успешният технологичен бизнес не зависи от локацията, а от визията, последователността и способността да се инвестира в хора.

В случая на Божидар Бошнаков това е доказателство, че глобален бизнес може да бъде изграден от място, което мнозина биха подценили – стига някой да има смелостта да повярва в него.

Зареди още

Новини

Михаил Митов: Наредихме областта ни сред водещите в страната по инвестиции в спортна база

Published

on

Михаил Митов – един от най-младите народни представители в 51- то Народно събрание, учил и живял в чужбина, но от 6 години работещ и развиващ се в Габрово – защо се кандидатирахте за народен представител?

Мисля, че всеки млад човек живее с мотивацията, че би могъл да участва в обществени процеси, които да подобрят стандарта на живот. При мен мотивацията дойде от спорта. Моята амбиция е Габрово и областта да се превърнат в притегателен център за спортисти и мисля, че това започва да се случва.

Какво се промени за последната година в Габрово?
– Бих казал, че Габрово стана по-спортен град с оглед на всичко, постигнато в областта на спортната инфраструктура – някои обекти вече са реализирани, други стартират, трети са в административни процедури и предстои да се случат. За една година превърнахме Габрово във втората област в страната с най-много инвестиции в спортна база – осигурени са средства за реконструкция на ръгби стадиона в Габрово, за изграждане на спортен комплекс в кв. „Трендафил” и за ремонт на стадион „Априлов”, и сградата към. Изградено е модерно осветление на стадион „Христо Ботев”, ново футболно игрище в СК „Колодрума”, ново игрище с изкуствена настилка в Трявна. В Севлиево започва изграждането на ново футболно игрище с изкуствена трева, както и на нова спортна зала.

С една модерна спортна база, каквато областта ще предлага, с оглед на доброто местоположение – в центъра на България, с чистия въздух тук, нашата област има всички шансове да се превърне в притегателен център за всяка една федерация да провежда подготовката си тук. Дори сега националните гарнитури на няколко спорта вече си провеждат подготовките в Габрово. А икономическите и социалните ползи от това ще бъдат големи за региона.

През изминалата година успяхме да стартираме процеси и по създаването на Национален център за спортна наука и иновации, което поставя България на първо място на Балканите в това отношение.

В Габрово също успяхме да обвържем спорта с технологиите, като лансирахме създаването на паралелка Интелигентни системи и спорт, с помощта на Регионално управление на образованието и Община Габрово, която да свърже спорта и технологиите в полза на бъдещите професии.

Какво споделят габровци и жителите на областта по време на срещите ви?
– Споделят, че като общество имаме нужда от стабилност и предвидимост, каквато през последните 5 години не се усеща. България няма нужда от експерименти, особено с оглед ситуацията, в която се намира светът. Като млад човек, учил и живял в чужбина, какъв опит придобихте там? Работил съм различни професии, но това, което най-вече придобих в чужбина е желанието да работя за България. В чужбина винаги си оставаш чужденец. В България вътрешната мотивация е на много по-високо ниво. Разбира се, някои практики в спорта, младежките дейности, иновациите и технологиите, които са се доказали като успешни в чужбина, е важно да взаимстваме.

Какво да изберем на 19-ти април?
– Да изберем хора, които не се фиксират срещу някой друг, а върху бъдещото развитие на България. Политическият дебат напоследък се е превърнал повече в битка на арогантни думи, отколкото в битка на идеи, затова нека избираме тези хора, които могат да ни покажат с добрия пример как може да се развива България.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица