Икономика
Селската безработица в България е сред най-високите в ЕС
Продължава обезлюдяването на малките населени места, отчита НСИ

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
В края на миналата година в българските градове са живели 5.3 млн. души, или 73% от населението, а в селата – 1.9 млн. души, или 27% от населението на страната. За пръв път в демографската история на България населението на селата пада под 2 милиона души. Това сочат обобщени данни на НСИ за демографските тенденции в страната, предаде БТА, цитирани от Аргументи БГ.
Безработните в българските села през миналата година са били 125 хиляди, като там коефициентът на безработица надхвърля 16%, отчита националната статистика.
Обобщени данни на Евростат за безработицата в селските региони на ЕС показват, че най-висок процент безработица в селските региони на ЕС е бил регистриран в Испания – 17 на сто. Двуцифрено число на безработица в селски райони на ЕС е било отчетено още освен в България в Естония, Ирландия, Гърция, Латвия, Литва, Словакия и Унгария.
Според данните на Евростат около 112 млн. души в ЕС обитават селски райони, но земеделският труд в ЕС-27 се оценява през 2012 г. на 10.1 млн. работещи единици. Една работна единица се равнява на едно лице, работещо на пълно работно време цяла година, уточнява анализът.
Данните на европейската статистика отчитат, че през миналата година приблизително с една четвърт е намалял броят на хората в ЕС, които се занимават със земеделски труд, в сравнение с предходното десетилетие.
За България Евростат отчита спад на населението в селските райони от минус 10 на сто.
През миналата година в преселванията между населените места в България са участвали 82 250 лица, като най-голямо териториално движение е регистрирано по направлението “град – град” (46.5%), показва справка на НСИ. Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението “село – село” – 9.4 на сто.
Относителният дял на преселилите се от градовете в селата е 21 на сто и е по-малък, отколкото в обратното направление – “село – град” – 23%.
Към края на миналата година населените места в България са били 5 278, от които 257 са градове и 5021 – села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната, показват данните на НСИ.
Към края на 2012 година населените места в България без население са били 172. Най-голям брой населени места без население е имало в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали, а в около 1100 български села живеят от 1 до 49 души.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 5 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 4 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 4 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 3 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 17 часаШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Любопитнопреди 2 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт










