Свържи се с нас

Икономика

Загубените и обрeчените евромилиони

Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина

Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.

Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”

Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.

Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.

Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.

Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.

Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:

На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в  много по-голям мащаб от всички прогнози.

Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро.  И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.

Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.

Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.

Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.

Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.

Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Икономика

Три фирми от Габровско на международно изложение в Германия

Пастили ООД, Вернада ЕООД и Брама ООД са сред 46-те български предприятия, които ще вземат участие на най-голямото и известно изложение в областта на хранително-вкусовата промишленост в света ANUGA 2019, 05-09.10.2019, град Кьолн, Германия. Форумът се провежда веднъж на две години и през 2019 г. чества своята 100 годишнина.

За традициите и мащабите на изложението говорят фактите, които сочат, че през тази година за ANUGA е регистрирано участие над 7 400 изложители от над 100 държави (около 165 000 души).

снимка: sme.government.bg

Международните представители при изложителите са над 50%, а при посетителите над 90 % от 198 държави, което превръща изложението в глобален форум за бранша и представя световните тенденции и иновации в сектора.

Изданията на ANUGA се отразяват широко в световните медии. Нивото на бизнес посетителите е много високо, което води до реално сключване на сделки. Участието на българските компании се организира от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

НАП към студентите в чужбина: Проверихте ли здравноосигурителния си статус?

От офиса на НАП в Габрово напомнят на студентите от областта, следващи редовно обучение в чужбина, че е необходимо да представят в офиса на НАП удостоверение или служебна бележка, подпечатани с мокър печат и подписани от служебно лице от съответния университет.

Ако документът е генериран по електронен път, трябва задължително да съдържа отпечатан текст, че важи без подпис и печат. Документът, който трябва да се представи, съдържа имената на студента, периода, в който той е учил там (само за изминали семестри или години, но не и за предстоящи от обучението му) и дата на издаване.

снимка: gq-magazine.co.uk

Удостоверението или служебната бележка трябва да са преведени на български език от лицензиран преводач.

Документът се подава в салона за обслужване на клиенти на ул. „Радецка“ №11, за да се изчистят задълженията за месеците, през които студентът не е здравноосигурен в България.

Подаването на удостоверението може да се извърши и от родител, без за това да се изисква нотариално заверено пълномощно.

Всеки може да провери здравноосигурителния си статус в офиса на НАП в Габрово в центъра на града, а така също и на телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор за съответния оператор.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Информационен ден за „Развитие на информационни клъстери“ в Габрово

На 21 август, сряда, в Ритуалната зала на Община Габрово, от 10.00 до 12.00 часа ще се проведе информационен ден за бизнеса, насочен за представяне на процедура „Развитие на иновационни клъстери“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.

Събитието е част от информационна кампания в периода от 20 август до 11 септември само в градовете Варна, Габрово, Пловдив и София. В нашия град то се организира от Областен информационен център – Габрово и Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерство на икономиката

снимка: Община Габрово

Целта на процедурата е да предостави подкрепа за внедряване на иновативен продукт/процес или услуга от клъстери чрез съвместно използване на съоръжения, обмен на познания и опит, ефективен принос за трансфера на знания, изграждане на специфични мрежи от взаимосвързани, но оставащи си конкуренти на пазара компании, разпространение на информация и сътрудничество между предприятията и други организации в клъстера.

Освен предприятията, научните организации и академичните организации в клъстерни организации могат да участват общини, областни администрации, висши училища и професионални гимназии!

снимка: Община Габрово, Архив

Какво е иновационен клъстър?

Иновационните клъстери представляват съвкупност от взаимосвързани организации, които допринасят за реализацията на иновации обичайно в един икономически сектор или индустрия.

Те включват голям брой взаимосвързани индустриални и/или обслужващи фирми, които имат висока степен на сътрудничество, обикновено посредством единна верига за доставки и работят при едни и същи пазарни условия.

Доброволното сдружаване на предприятия в иновативни клъстери дава възможност за прилагане на нови производствени решения и за развитие на потенциала им, което води до увеличаване на иновационната дейност, производителността, нарастване на произведената добавена стойност, достъпа до пазари, а оттам и до повишаване конкурентоспособността на фирмите участници и разширяване на експортния им капацитет.

Допълнителна информация относно процедура „Развитие на иновационни клъстери“ е публикувана на интернет страницата на Оперативната програма.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица