Свържи се с нас

Икономика

Загубените и обрeчените евромилиони

Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Published

on

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина

Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.

Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”

Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.

Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.

Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.

Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.

Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:

На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в  много по-голям мащаб от всички прогнози.

Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро.  И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.

Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.

Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.

Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.

Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.

Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Три предприятия от Габровска област с одобрени проекти от „Социална закрила“

Published

on

Три социални предприятия от Габровска област са одобрени за финансиране на проектните им дейности по Компонент 2 „Подкрепа за осъществяването на социалната дейности/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в Регистъра на социалните предприятия“ към Фонд „Социална закрила“.

Това са габровските „Търнава БГ“ за проекта „Зелено възстановяване – природа и нов живот след зависимост“, Сдружение „ТКД Здравец – Габрово“ за проекта „Дигитален достъп – умения и възможности за хора с увреждания“ и „Ресто консулт“ от с. Батошево, Севлиево за проекта „В кухнята на възможностите: кулинарно приобщаване чрез умения и солидарност“.

С подкрепата на Регионален център за социална икономика – Габрово трите социални предприятия кандидатстваха с проектни предложения пред Фонд „Социална закрила“. Чрез тях ще бъдат изградени партньорства, ще се популяризират добри практики за хора от уязвимите групи и ще им се помогне да придобият нови умения за успешна реализация на пазара на труда.

Богата събитийна програма ще бъде част от проектните дейности. В нейното осъществяване ще се включи екипът на Регионален център за социална икономика – Габрово.

Предвидени са три семинара по трите проекта. Основните теми, върху които ще се акцентира са иновации в социалните предприятия, лидерски умения в социалното предприемачество, подходи към различни групи клиенти, социалното предприемачество като фактор за създаване на общности, застъпничество за социалните предприятия.

Ще се разгледат различни видове социални иновации и ще се създаде мрежа за сътрудничество в социалните предприятия. Ще бъдат насърчавани иновативни подходи за решаване на социални проблеми. Ще се представи на участниците в семинарите какво е социално предприемачество и ще се развие у тях разбиране за лична и обществена отговорност. Ще се създадат ключови умения в участниците като емпатия, активно слушане, критическо мислене, креативност, екипна работа, комуникативност и инициативност в социалното предприемачество.

По единия от проектите са предвидени посещения в три успешно функциониращи социални предприятия от България, където екипите ще обменят опит и ще споделят устойчиви модели от тяхната практика. Финансовата подкрепа от Фонд „Социална закрила“ е в размер на 9 900 лв. за всяко от проектните предложения на социалните предприятия от Габровска област. Съфинансирането от кандидата е 10% от общия бюджет на проекта. Дейностите ще се реализират и отчитат до 31 октомври 2025 г.

Зареди още

Икономика

Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници

Published

on

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.

Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg

За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.

Зареди още

Икономика

Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала

Published

on

Габровската фирма Интер Пауър беше избрана за изпълнител на проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, иницииран от „Енергийна общност Габрово“. Инсталацията ще бъде разположена на покрива на сграда, стопанисвана от Общинското предприятие „Транспорт“ – Габрово, с адрес ул. „Индустриална“ №20.

Проектът предвижда изграждането на съвременна фотоволтаична система с инсталирана мощност от 150 киловата(kWp). Ще бъдат използвани високоефективни соларни модули от модела Jinko Tiger Neo N-Type 72HL4- V, с номинална мощност между 570 и 590 Wp, в общ брой от 256 броя.

Електроцентралата ще бъде оборудвана с пет трифазни хибридни инвертора от серията Deye SUN, които осигуряват висока ефективност на преобразуване и позволяват последващо надграждане на системата с акумулиращи устройства за съхранение на енергия.

Всички компоненти са с дългосрочни производствени и експлоатационни гаранции, включително 30-годишна линейна гаранция за мощността на панелите. Изграждането на тази инсталация е част от усилията на местната енергийна общност за насърчаване на устойчивото производство и потребление на електроенергия чрез използване на възобновяеми енергийни източници. Реализацията на проекта ще допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък на сградата, ще оптимизира разходите за електроенергия и ще послужи като добър пример за прилагането на енергийно ефективни решения в рамките на публични и общински структури.

Екипът на Интер Пауър изразява благодарност към „Енергийна общност Габрово“ за гласуваното доверие и към всички участници в процедурата по избор. За компанията, която има дългогодишен опит в проектирането и изграждането на фотоволтаични системи в цялата страна, възможността да участва в този проект в родния си град има особена стойност.

Интер Пауър поема изпълнението с присъщите ѝ високи стандарти за качество, техническа прецизност и ангажираност към устойчивото развитие. Очаква се проектът да бъде завършен в рамките на установения график и да бъде въведен в експлоатация с пълна готовност за ефективна работа при пикови натоварвания и в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност и надеждност.

Какво представлява „Енергийна общност“?
Енергийните общности са нова форма на кооперативни структури, които обединяват граждани, институции, предприятия и общини с цел съвместно производство, съхранение и потребление на енергия от възобновяеми източници. Те създават възможност за демократизиране на енергийния сектор и насърчаване на енергийната независимост на местно ниво. Чрез подобни проекти се постига по-ниска цена на енергията, стабилност на снабдяването и дългосрочна полза за околната среда и икономиката.

За Интер Пауър
Интер Пауър е утвърдена габровска компания с над десетгодишен опит в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи, системи за индустриално и битово LED осветление, електроизграждане и умни решения за енергийна автоматизация. Фирмата е партньор на водещи производители и притежава множество успешно реализирани проекти както в частния, така и в публичния сектор, включително обекти, изградени с европейско финансиране.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица