Свържи се с нас

Икономика

Загубените и обрeчените евромилиони

Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина

Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.

Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”

Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.

Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.

Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.

Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.

Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:

На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в  много по-голям мащаб от всички прогнози.

Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро.  И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.

Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.

Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.

Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.

Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.

Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Икономика

ОИЦ – Габрово в срещи за дигитализация на бизнеса

Информационни срещи, с участието на представители на малкия и среден бизнес, проведе в края на миналата седмица Областен информационен център – Габрово, съвместно с Габровската търговско-промишлена палата в градовете Габрово и Севлиево.

Събитията бяха посветени на проект за ваучерна схема за предоставяне на услуги за информационни и комуникационни технологии (ИКТ услуги) на микро, малки и средни предприятия (МСП)“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК).

снимка: ОИЦ – Габрово

Представеният проект е пилотен за Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), с цел насърчаване използването на нови, базирани на ИКТ бизнес модели и стимулиране дигитализацията на МСП, което да допринесе за развитието на бизнеса.

Ресурсът на процедурата е 450 ваучери, от които бизнесът в страната ще може да се възползва от два типа услуги. За създаването на адаптивен уеб сайт, електронен магазин или мобилно приложение са предвидени 90 ваучери, на стойност 5 000 лв. без ДДС. По-голямата част ваучери – 360, ще бъдат предоставени за услуги за дигитален маркетинг и за осигуряване на информационна и киберсигурност.

снимка: ОИЦ – Габрово

Те ще бъдат на стойност 20 000 лв. без ДДС. В презентацията си експертите на ОИЦ – Габрово акцентираха върху условията за допустимост на кандидатите – микро, малки и средни предприятия включени в Националната стратегия за насърчаване на МСП 2014-2020 като високотехнологични, средно високотехнологични, нискотехнологични и средно нискотехнологични промишлени производства или интензивни на знание услуги.

Новост за предоставяните от ИАНМСП услуги е и улесненият начин за заявяване на ваучери от фирмите чрез опростен електронно базиран формуляр за кандидатстване в ИСУН 2020. Участниците в срещите заявиха огромен интерес към ваучерите за ИКТ услуги и очакваната процедура „Дигитализация на МСП“ в календара на ОПИК за 2020 г.

Не останаха скрити и тревогите, че ресурсът по ваучерната схема е ограничен и крайно недостатъчен, а нуждата от инвестиции за присъствието на малкия бизнес и услугите му в интернет пространството – огромна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Публично бсъждане на проектобюджет 2020 на Габрово

Покана за публично обсъждане на проект за бюджет на Община Габрово за 2020 година.

На основание Закона за публичните финанси и Наредбата на Общински съвет – Габрово за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местни дейности за следващите три години, за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на община Габрово, кметът Таня Христова кани жителите на общината, юридически лица, представители на средствата за масово осведомяване, на граждански сдружения, общински съветници, ръководители на бюджетни звена и други заинтересовани лица, да вземат участие в публично обсъждане на проекта за Бюджет за 2020 г.

Публичната дискусия ще се проведе този четвъртък, 16 януари, от 17.30 часа в Ритуална зала на Община Габрово.

Материалите по проекта на бюджета на община Габрово за 2020 г. са на разположение в Центъра за информация и услуги на гражданите в сградата на общинската администрация на хартиен носител, а в електронен вариант може да се запознаете с приложенията оттук.

Приложение 1 – Разчет на приходите
Приложение 2 – Разходи по функции
Приложение 3 – Разходи по параграфи

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Габрово и Тракия икономическа зона станаха партньори

Меморандум за сътрудничество подписаха на 10 януари кметът на Габрово Таня Христова и председателят на „Клъстер Тракия икономическа зона“ инж. Пламен Панчев. По този начин регионът около Габрово се включва към териториалния обхват на „Тракия икономическа зона” /ТИЗ/.

Според подписания документ страните ще работят за постигане на стратегически цели: привличането на мащабни инвеститори в Габрово; създаване на съвременна бизнес инфраструктура на територията на съществуващите индустриални зони, както и изграждане на нови индустриални зони; съдействие за развитието на високотехнологични компании; създаване на среда, благоприятстваща иновациите; подпомагане разработването на Общи устройствени планове, предвиждащи инфраструктурно развитие на промишлените и индустриални зони; осигуряване на кадри за нуждите на индустрията чрез осъществяване на съвместни проекти в сферата на висшето и средно професионално образование, и ранното кариерно ориентиране; промотиране на региона и интернационализация.

снимка: Тракия икономическа зона

Община Габрово и „Клъстер Тракия икономическа зона“ ще работят съвместно за подпомагане на български и чуждестранни инвеститори, привличане на средства за извършване на анализ, проучване и проектиране, активно участие в междуведомствени работни групи, вътрешни и международни икономически форуми.

Партньорите ще насочат усилия и към създаване на механизъм за предотвратяване на нелоялна конкуренция между отделните региони при привличане на инвеститори и създаване на възможности за реален и информиран избор при локализиране на мястото за инвестиране.

Меморандумът ще послужи за основа за изготвянето на последващо споразумение за осъществяване на публично-частно партньорство между Община Габрово и „Клъстер Тракия икономическа зона”.

снимка: Тракия икономическа зона

„Тракия икономическа зона“ доказа на практика не само, че бизнесът и общините могат да работят заедно, но тя е пионер и в обединяването на самите общини“, посочи при подписването на споразумението инж. Панчев, уточнявайки, че към зоната вече се включиха Бургас и Хасково.

„Целта на това партньорство е заедно да постигнем реален положителен икономически ефект в развитието на община Габрово“, каза при подписването кметът на града Таня Христова.

ТИЗ е успешен модел на публично-частно партньорство. С над 180 предприятия и над 2 млрд. евро инвестиции тя превърна Пловдив в индустриалната столица на страната, благодарение на сътрудничеството между 9 общини – Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи и Стамболийски, две сдружения – „Клъстер Тракия икономическа зона“ и „Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив“, и бизнеса.

„Само за последните две години инвестициите в ТИЗ достигат 300 млн. евро“, конкретизира създателят на най-мащабната и устойчиво развиваща се индустриална зона в Източна Европа инж. Панчев.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица