Днес Българската православна църква почита паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец – в разговорната реч празникът се нарича Димитровден. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът се нарича още Разпус.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
Честит празник на всички именници, строители, проектанти и архитекти!
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.
Внимание, студенти! Препоръки на МВР за 8 декември
Във връзка със Студентския празник – 8 декември, от МВР разпространиха съвети на отдел „Пътна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ с практически препоръки, насочени към настоящи, бивши и бъдещи възпитаниците на учебните заведения у нас и свързаните с това пътувания.
ПРЕПОРЪКИ ЗА НАЧАЛОТО Планирай пътуването си така, че да не ограничиш нито една от възможностите за забавление!
Пътувай с обществен транспорт до мястото на празненството, като предварително си резервираш билет! Ако сте група, ползвайте промоциите и пътувайте организирано с обществен превоз. По пътя във влака или в автобус емоциите и купонът също носят настроение, а и не шофираш ти! Ако няма да ползваш обществен транспорт обаче, по-добре си намери шофьор с кола за отиване и връщане и си гарантирай, че той няма да пие алкохол!
ПЪТУВАНЕ С ЛИЧЕН ТРАНСПОРТ
НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА ВЗЕМЕШ: – документите си – лична карта, свидетелство за управление на МПС; – документите на автомобила; – сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; – документ за платена пътна такса; – документ за преминат годишен технически преглед; – финансови средства; – документите за резервация.
ПРЕДИ ПОТЕГЛЯНЕ ПРОВЕРИ: – автомобилът технически изправен ли е – спирачки, чистачки, светлини; – гумите подходящи ли са за зимни условия и достатъчно напомпени ли са; – имаш ли резервна гума и инструменти за смяна; – има ли достатъчно антифриз; – има ли достатъчно масло и спирачна течност; – аптечката напълно ли е оборудвана и медикаментите в нея в срок на годност ли са; – светлоотразителната жилетка в колата ли е – нека е на леснодостъпно място; – обезопасителният триъгълник на мястото си ли е – не го оставяй най-отдолу под багажа; – има ли пожарогасител в колата, с преминат годишен преглед; – парното работи ли – ако не работи, не потегляй с тази кола.
ЗА ПО-ГОЛЯМА СИГУРНОСТ ЗАРЕДИ: – в резервоарчето незамръзваща течност за чистачки; – достатъчно гориво; – храна и вода за из път; – мобилния си телефон и си осигури зарядно за автомобил; – постави в багажника вериги за сняг, буксирно въже, може и други подръчни инструменти за чистене на сняг – лопата, метла/четка; – препарат против замръзване на уплътнители и чистачки; – сложи и одеяло.
ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОМИСЛИ: – по кой маршрут да минеш; – ако не шофираш ти, правоспособен водач ли ще кара колата; – дали е по-добре най-опитният водач от компанията да кара колата – когато се очаква трафикът да е натоварен, не е най-подходящото време новите водачи да се учат да шофират; – ако си правоспособен и ще шофираш чужд автомобил, познаваш ли особеностите му и сигурен ли си в уменията си да го управляваш при зимни условия; – за сигурността на всички в автомобила – поставете си коланите; – кой ще шофира на връщане – нека не пие алкохол. Ако е един от вас, може да поемете разходите му в замяна.
Опитът показва, че купоните са дълги и „напоени“ освен с емоции и с много енергийни и алкохолни напитки! Шофирай само на трезво!
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ОСВЕДОМИ: – за прогнозата за времето в областите на маршрута ти; – за въведени постоянни или временни ограничения по маршрута; – за спасителни служби в близост до мястото за почивка и за начините на връзка с тях; – има ли мобилен обхват в района и на мястото на купона; – има ли бензиностанция наблизо.
ПРЕПОРЪКИ ЗА ФИНАЛ
Не шофирай пил или дрогиран! Ако чувстваш умора или сънливост, не тръгвай на път, а ако вече пътуваш, отбий и си почини! Бъди концентриран, не отклонявай вниманието си при шофиране! Не участвай в нерегламентирани състезания (гонки)! При нужда от помощ се обади на телефон 112.
Пътна полиция пожелава на всички приятно и безопасно пътуване!
Литературна вечер в ДХС с Асен Сираков и Чавдар Николов
В последните дни на годината ще станем първи в срещата си с един роман-алегория с привкус на политическа сатира. Повод за литературната вечер с участието на творческия тандем Асен Сираков – Чавдар Николов. Ако не ви смущава фаталното съвпадение на петък и тринайсети, заповядайте на срещата на 13 декември от 18.00 часа в Залата на жирафите на Дома на хумора и сатирата.
Мнозина още помнят общуването си с Асен Сираков при едно негово гостуване в музея на хумора. Доста време измина оттогава, през което той написа и издаде много книги. И за деца, и за възрастни. Този оригинален писател, публицист, журналист, езиковед, преводач, композитор впечатлява не само с многообразното си творчество, но и с избора си на теми, персонажи, изразни средства, дори на художниците илюстратори. Читателите познават тънкото му чувство за хумор, както и майсторството му да диалогизира, вкуса му към абсурдното, нестандартното и афористичното. По думите на Митко Новков, Сираков е майстор на парадоксалния реализъм. Романът-алегория „Варницата” с великолепните илюстрации на Чавдар Николов ще ни пренесе в света на абсурдното ни битие и ще ни накара да се замислим с усмивка върху редица сериозни и важни неща от живота.
снимка: Дом на хумора и сатирата
Повече за автора и художника.
Асен Сираков е роден през 1952 г. в София. Завършил е специалността „География на туризма” с английски и полски и руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълги години се занимава с журналистика и е независим експерт по електронни медии; има над 1500 публикации в периодичния печат; над 20 авторски книги; превежда от руски, английски, полски, френски, немски, италиански и др. езици; автор е на статии и трудове по езикознание, теория на превода и на философската монография „Трите кита”; дългогодишен автор и водещ на легендарното предаване „12+Пляс!” по „Хоризонт” – БНР. Романите му „Наследникът на Колизеума”, „Зодия килър”, „Ловецът на охлюви”, „Ъпдейт” (преведен на италиански) се радват на читателския интерес, както и сборниците му с разкази, забавните четива („Как да живеем с изтрещялата си половинка” – когато е Той и когато е Тя) и детските му приказки („Приказка за Малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън”, худ. Виктор Паунов; „Приказка за Малката Слоница”, худ. Румен Статков; „Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на плишимура”, худ. Тодор Попов; „Приказка за Ежко Измишльоткин и Къртицата Софица”, худ. Виктор Паунов). Пиесите му „Годьо, Началото” и „Почукай и ще ти отворя” са играни с голям успех на софийска сцена. Носител е на Голямата награда за радио в Барселона, „Златен таралеж” за журналистика, „Златно перо” за литература и публицистика, „ПОКИ” за поезия и Националната награда „Константин Константинов” за детска литература.
Чавдар Николов е роден през 1959 в град Дупница. Завършил художествено училище и специализирал визуална комуникация и дизайн в Бирмингам, Великобритания. Занимава се с политическа карикатура от 1990 г. Публикувал карикатури във вестниците „Стършел”, „Новинар”, „Свободен народ”, „Анти”, „24 часа”, „Начало”, „Преса”, „Фактор”, списанията „Одисей”, „Сега” и др., политически карикатурист е на в. „Демокрация” (1997 – 2002). Сценарист и художник на анимационни политически клипове (2000-2002, „Панорама” – БНТ). Публикува карикатури във в. „Бирмингам поуст”, „Гардиън”, сп. „Прайвит ай”. Носител на наградата на Дома на хумора и сатирата за остроумна актуална карикатура от Националната карикатурна изложба (2006). Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкайш, Португалия (2018) и много други.
През 2016 година над 90 остросатирични видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, след което намериха трибуна в Шоуто на Слави и в електронната медия Терминал 3. Чавдар Николов е участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството (1997, 2007, 2009, 2011), а през 2019 – член на международното му жури. Участва в организираните от Дома Национални конкурси за карикатура „Европа мечтае за България” (1998) и „Евросапиенс” (2009). Участва в сборни изложби на Дома, показвани в страната и чужбина.
Запомнящи се бяха изложбите му „Приятелски огън” (2006) и „Анимирани карикатури” (2018) в рамките на традиционния „Карикатурен салон”, както и участието му в изложбите „Свободата на словото” (2015) с творби на редакционни карикатуристи от България и Белгия, в „Дело 113” (2017), в „Артпредседателство” на „Невъзпитаните карикатуристи” (2018, в рамките на Карикатурния салон).
Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход?
Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии, и с различно социално положение. Нямах предварителни очаквания и нагласи, но в първия момент бях изненадан от отговорите на събеседниците си. После ги приех напълно.
На първо място в класацията за герои на времето, в което живеем през последните 30 години, са пенсионерите.
Защо?
Първо – защото им се наложи да преболедуват два/някои три/ различни социални строя, да изтърпят войни, политически и обществени промени, които за един човешки живот са твърде много. За едни от тях времето през социализма е по-добро със своята сигурност, работа и пенсии за всички. За други такова е времето преди него, но единодушно е мнението, че днес времето за пенсионерите е най-лошото. За управляващите в България пенсионерите са второ качество хора, чиято задача е да пълнят пенсионните фондове и после много-много да не се задържат на този свят, за да може парите от същите тези фондове да бъдат откраднати от държавата/през социализма/, а днес и от частни лица. Няма друга страна в Европа, в която процентът на пенсията спрямо заплатата да е толкова нисък и може да се каже, че болшинството пенсионери са обречени на глад и бедност. Да, да си пенсионер и да оцелееш е истинско геройство в мирно време. Спомням си, когато бях малък, бабите и дядовците ни винаги имаха за внучетата скътан по някой лев, я за топка, я за бонбони, я за нещо друго. Днес това могат да си позволят малцина. Самите възрастни хора много често разчитат на помощ от децата си, за да си закупят храна, лекарства и да си платят отоплението през зимата.
Втората причина за героизма на възрастните хора е необходимостта да преминат на стари години през нечувана преди това техническа революция, да им се налага на стари години да изучават компютри, мобилни телефони и други подобни нововъведения. Според официалната статистика 10 процента от пенсионерите през последните двадесет години са се възползвали от различни програми, за да се научат да работят на компютър/причината е желанието им да общуват с децата си в чужбина/. Да работят с мобилни телефони се научиха от близки и съседи, пак по същите причини.
И третата основна причина – днешните пенсионери изгубиха децата и внучетата си, които масово продължават да емигрират в чужбина. Помним повестта на Елин Пелин „Гераците”, в която се разказва за разпада на идиличното патриархално общество. Днес този разпад продължава на друго ниво. Разпада се семейството. Децата и внуците емигрираха и продължават да емигрират. Възрастните хора останаха да живеят в пустите домове сами, като кукувици. Лишени от социални контакти, болни и загърбени от здравната система, тяхното геройство не е повод за гордост, а белег за крушението на България. И накрая да не забравим да добавим, че отново са пенсионерите са на мушката на битовите престъпници, обирджии, телефонни измамници и още какви ли не вандали.
Пенсионерите – днешни герои на България! Звучи толкова тъжно, че изгубва смисъла си.
На въпроса ми кои са антигероите на нашето време, моите събеседници отговориха: политиците.
Но за това друг път.
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари,
чиито наименования следват последователността на буквите в българската
азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от
теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през
хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.