Култура
Нагръдни икони – експонат на месец юни в РИМ – Габрово
Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници и паметни места са свидетелствата и богатото историческо наследство, белязали събитията от Руско-турската освободителна война. Сред реликвите, които предизвикват интереса не само на специалисти-изследователи, са нагръдните икони. Свързани с определени личности, те имат не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност. Принадлежали са на руски войни, загинали или ранени по бойните полета на войната.
Нагръдната икона (бронзова, медна) е част от живота на предците ни, съпътствала е пътуванията и военните им походи. Тя е окачвана на вратите на къщите, на надгробните кръстове, включвана е в домашните, а често и в църковните иконостаси. Превръщала се е в личен подвижен олтар, позволяващ по всяко време да се отправя молитва за опазване на живота в бой или за здраве. Напомняла е за родителите, дарили иконата най-често в детството, преди синът им да тръгне на път или на война с благословия да се завърне жив.
Ролята й на закрилник, определя и избора на изобразяваните върху нея светци – главно войни-мъченици, демоноборци и бесогони. Но твърде често и с множество иконографски варианти на Богородица и местни руски светци, израз на общественото настроение в продължителни периоди на политическа криза, войни и чужди нашествия. Обикновено това са светци, преживели мъченическа смърт, надарени от Бог с благодатта да лекуват и помагат в беди, светци от които очакват подкрепа или с които се идентифицират.
Сред най-популярните изображения върху металните икони и почитани заради борбата им срещу злото са светците Св. Никита, Св. Георги, Св. Николай, архангел Михаил. Култът към св. Николай, който се заражда във Византия, е особено почитан по руските земи, в които се разпространява главно от войници и търговци, преминали през Русия. Моряци и пътешественици носят икони с неговото изображение, за да измолят сигурност по време на морските им плавания. Заради изцеленията, спасяванията на изпаднали в беди и подкрепата му при всякакви неуспехи, светецът е наречен Чудотворец. Предводителят на небесното войнство архангел Михаил също оказва подкрепа на войниците в бой. Най-голяма е почитта към Божията майка. Върху нагръдните икони са изобразявани различни нейни иконографски типове. Сред най-популярните от тях е Богородица – „Радост на всички скърбящи”, чиито икони са прочути с много изцеления. Изображенията на Богородица Казанска, Богородица Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица „Неизгаряща къпина” са призовавани от вярващите за помощ както в ежедневието, така и в тежки моменти, когато се решава съдбата на цели селища. Изборът на светец-закрилник твърде често е пордиктуван от покровителите на родното място.
Габровският исторически музей притежава няколко образци на нагръдни икони, постъпили в различно време и предадени от различни хора. Историята за тяхното битуване е изключително оскъдна или почти липсва. Предполага се, че са принадлежали на руски войни, загинали или ранени по време на шипченските боеве през лятото и есента на 1877 г. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на Руско-турската война от 1877-1878 г. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие във войната. От месец юли до края на декември 1877 г. Габрово и околните селища стават база и най-близък тил за водене на Освободителната война на най-значимия военно-стратегически фронт – Шипченския. Защитата му се свързва с действията на 35-ти Брянски полк, 36-ти Орловски полк, 54-ти Мински полк, 55-ти Подолски полк, 56-ти Житомирски полк, 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски, 96-ти Красноярски пехотни полкове, 9-а артилерийска бригада, 24-та артилерийска бригада, 14-та пехотна дивизия на руската армия.
Интересни със своите изображения са две нагръдни иконки, изработени от бронз. Едната представя Въскресение Христово или т. нар. „неръкотворен образ на Иисус Христос”. Втората е медальон-диптих . На лицевата му страна е изобразен кръст и инициалите на Христос. Върху вътрешните му страни са образите на Св. Богородица и Св. Николай Мириклийски на фон от син емайл с украса от растителни орнаменти. Емайлната украса по бронзовите икони се среща рядко и обяснява качеството на този вид културни ценности. Изработени грубо – свидетелство за масова тиражираност на производството им, те илюстрират и социалният статус на своите притежатели. Обикновено това са представители на най-нисшите чинове във войската.
Екземпляри от нагръдни икони се намират също в Полша, Чехия, Сърбия, Финландия и разбира се най-голям брой – в Русия. В България отделни образци се съхраняват още в Националния исторически музей, в Националния военноисторически музей, във Военноисторическите музеи в Плевен.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.
Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.
Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.
Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.
Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.
Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Култура
„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.
Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.
“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Култура
Лазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки

На 4 април в музей „Етър“, Габрово ще бъде пресъздаден един от най-красивите български пролетни обичаи – Лазаровден. Събитието предлага на посетителите атмосфера, изпълнена с традиция, цвят и празнично настроение.
Възстановката на обичая лазаруване ще бъде представена от момичета от „Училище за лазарки“ – традиционна образователна програма на музея, която има за цел да съхранява и предава българските обичаи на младото поколение. Тази година групите са две. Габровските девойки ще лазаруват в „Етър“ от 11:30, а тревненските от 13:30 часа.

С песни, танци и обредни наричания лазарките ще пресъздадат характерните елементи на празника, свързан с настъпването на пролетта и пожеланията за здраве и благополучие. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до живата традиция в автентичната възрожденска среда на музея.
Лазаровден в музей „Етър“ е част от усилията на институцията да съхранява и популяризира нематериалното културно наследство, като го представя по достъпен и въздействащ начин пред широка аудитория. Лазаруването е обред за посвещаване. След преминаване през него момичетата вече могат публично да се момеят, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени.

Специалистите от музей „Етър“ изтъкват необходимостта да се запази традицията жива и да не се насърчават деца да бъдат лазарки. Целта на образователната програма „Училище за лазарки“ е запознаване с обичая лазаруване и преживяване на автентичността на празника.
Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си – кошници, украсени с цветя.

-
Новинипреди 6 дниКампанията „НЗОК за теб“ бе представена в НАГ
-
Новинипреди 6 дниОбявена е поръчката за инженеринг на зала „Орловец“
-
Кримипреди 6 дниРъст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори
-
Новинипреди 5 дниСилен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово
-
Новинипреди 3 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 3 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика
-
Новинипреди 4 дниСилна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен
-
Новинипреди 3 дниЗлатен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“






