Свържи се с нас

Култура

Нагръдни икони – експонат на месец юни в РИМ – Габрово

Published

on

Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници  и паметни места са свидетелствата и богатото историческо наследство, белязали събитията от Руско-турската освободителна война. Сред реликвите, които предизвикват интереса не само на специалисти-изследователи, са нагръдните икони. Свързани с определени личности, те имат не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност. Принадлежали са на руски войни, загинали или ранени по бойните полета на войната.

Нагръдната  икона (бронзова, медна) е част от живота на предците ни, съпътствала е пътуванията  и военните им походи. Тя е окачвана  на вратите на къщите, на надгробните кръстове, включвана е в домашните, а често и в църковните иконостаси. Превръщала се  е в личен подвижен олтар, позволяващ по всяко време да се отправя молитва за опазване на живота в бой или за здраве. Напомняла е за родителите, дарили иконата най-често в детството,  преди синът им да тръгне на път или на война с благословия да се завърне жив.

Ролята й на закрилник, определя и избора на изобразяваните върху нея светци – главно войни-мъченици, демоноборци и бесогони. Но твърде често  и с множество иконографски варианти на Богородица и местни руски светци, израз на общественото настроение в продължителни периоди на политическа криза, войни и чужди нашествия. Обикновено това са светци, преживели мъченическа смърт, надарени от Бог с благодатта да лекуват и помагат в беди, светци от които очакват подкрепа или с които се идентифицират.

Сред най-популярните изображения върху металните икони и почитани заради борбата им срещу злото са светците Св. Никита, Св. Георги, Св. Николай, архангел Михаил. Култът към св. Николай, който се заражда във Византия, е особено почитан по руските земи, в които се разпространява главно от войници и търговци, преминали през Русия. Моряци и пътешественици носят икони с неговото изображение, за да измолят сигурност по време на морските им плавания. Заради изцеленията, спасяванията на изпаднали в беди и подкрепата му при всякакви неуспехи, светецът е наречен Чудотворец. Предводителят на небесното войнство архангел Михаил също оказва подкрепа на войниците  в бой. Най-голяма е почитта към Божията майка. Върху нагръдните икони са изобразявани различни нейни иконографски типове. Сред най-популярните от тях е Богородица – „Радост на всички скърбящи”, чиито икони са прочути с много изцеления. Изображенията на Богородица Казанска, Богородица  Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица „Неизгаряща къпина” са призовавани от вярващите за помощ както в ежедневието, така и в тежки моменти, когато се решава съдбата на цели селища. Изборът на светец-закрилник твърде често е пордиктуван от покровителите на родното място.

Габровският исторически музей притежава няколко образци на нагръдни икони, постъпили в различно време и предадени от различни хора. Историята за тяхното битуване е изключително оскъдна или почти липсва. Предполага се, че са принадлежали на руски войни, загинали или ранени по време на шипченските боеве през лятото и есента на 1877 г. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на Руско-турската война от 1877-1878 г. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие във войната. От месец юли до края на декември 1877 г. Габрово и околните селища стават база и най-близък тил за водене на Освободителната война на най-значимия военно-стратегически фронт – Шипченския. Защитата му се свързва с действията на  35-ти Брянски полк, 36-ти  Орловски полк,  54-ти Мински  полк, 55-ти Подолски полк, 56-ти Житомирски полк, 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски, 96-ти Красноярски пехотни полкове, 9-а артилерийска бригада, 24-та артилерийска бригада, 14-та пехотна дивизия на руската армия.

Интересни със своите изображения са две нагръдни иконки, изработени от бронз. Едната представя Въскресение Христово или т. нар. „неръкотворен образ на Иисус Христос”. Втората е медальон-диптих . На лицевата му страна е изобразен кръст и инициалите на Христос. Върху вътрешните му страни са образите на Св. Богородица и Св. Николай Мириклийски на фон от син емайл с украса от растителни орнаменти. Емайлната украса по бронзовите икони се среща рядко и обяснява качеството на този вид културни ценности. Изработени грубо – свидетелство за масова  тиражираност на производството им, те илюстрират и социалният статус на своите притежатели. Обикновено това са представители на най-нисшите чинове във войската.

Екземпляри от нагръдни икони се намират също в Полша, Чехия, Сърбия, Финландия и разбира се най-голям брой  – в Русия. В България отделни образци се съхраняват още в Националния исторически музей, в Националния военноисторически музей, във Военноисторическите музеи в Плевен.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица