Култура
Нагръдни икони – експонат на месец юни в РИМ – Габрово
Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници и паметни места са свидетелствата и богатото историческо наследство, белязали събитията от Руско-турската освободителна война. Сред реликвите, които предизвикват интереса не само на специалисти-изследователи, са нагръдните икони. Свързани с определени личности, те имат не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност. Принадлежали са на руски войни, загинали или ранени по бойните полета на войната.
Нагръдната икона (бронзова, медна) е част от живота на предците ни, съпътствала е пътуванията и военните им походи. Тя е окачвана на вратите на къщите, на надгробните кръстове, включвана е в домашните, а често и в църковните иконостаси. Превръщала се е в личен подвижен олтар, позволяващ по всяко време да се отправя молитва за опазване на живота в бой или за здраве. Напомняла е за родителите, дарили иконата най-често в детството, преди синът им да тръгне на път или на война с благословия да се завърне жив.
Ролята й на закрилник, определя и избора на изобразяваните върху нея светци – главно войни-мъченици, демоноборци и бесогони. Но твърде често и с множество иконографски варианти на Богородица и местни руски светци, израз на общественото настроение в продължителни периоди на политическа криза, войни и чужди нашествия. Обикновено това са светци, преживели мъченическа смърт, надарени от Бог с благодатта да лекуват и помагат в беди, светци от които очакват подкрепа или с които се идентифицират.
Сред най-популярните изображения върху металните икони и почитани заради борбата им срещу злото са светците Св. Никита, Св. Георги, Св. Николай, архангел Михаил. Култът към св. Николай, който се заражда във Византия, е особено почитан по руските земи, в които се разпространява главно от войници и търговци, преминали през Русия. Моряци и пътешественици носят икони с неговото изображение, за да измолят сигурност по време на морските им плавания. Заради изцеленията, спасяванията на изпаднали в беди и подкрепата му при всякакви неуспехи, светецът е наречен Чудотворец. Предводителят на небесното войнство архангел Михаил също оказва подкрепа на войниците в бой. Най-голяма е почитта към Божията майка. Върху нагръдните икони са изобразявани различни нейни иконографски типове. Сред най-популярните от тях е Богородица – „Радост на всички скърбящи”, чиито икони са прочути с много изцеления. Изображенията на Богородица Казанска, Богородица Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица „Неизгаряща къпина” са призовавани от вярващите за помощ както в ежедневието, така и в тежки моменти, когато се решава съдбата на цели селища. Изборът на светец-закрилник твърде често е пордиктуван от покровителите на родното място.
Габровският исторически музей притежава няколко образци на нагръдни икони, постъпили в различно време и предадени от различни хора. Историята за тяхното битуване е изключително оскъдна или почти липсва. Предполага се, че са принадлежали на руски войни, загинали или ранени по време на шипченските боеве през лятото и есента на 1877 г. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на Руско-турската война от 1877-1878 г. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие във войната. От месец юли до края на декември 1877 г. Габрово и околните селища стават база и най-близък тил за водене на Освободителната война на най-значимия военно-стратегически фронт – Шипченския. Защитата му се свързва с действията на 35-ти Брянски полк, 36-ти Орловски полк, 54-ти Мински полк, 55-ти Подолски полк, 56-ти Житомирски полк, 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски, 96-ти Красноярски пехотни полкове, 9-а артилерийска бригада, 24-та артилерийска бригада, 14-та пехотна дивизия на руската армия.
Интересни със своите изображения са две нагръдни иконки, изработени от бронз. Едната представя Въскресение Христово или т. нар. „неръкотворен образ на Иисус Христос”. Втората е медальон-диптих . На лицевата му страна е изобразен кръст и инициалите на Христос. Върху вътрешните му страни са образите на Св. Богородица и Св. Николай Мириклийски на фон от син емайл с украса от растителни орнаменти. Емайлната украса по бронзовите икони се среща рядко и обяснява качеството на този вид културни ценности. Изработени грубо – свидетелство за масова тиражираност на производството им, те илюстрират и социалният статус на своите притежатели. Обикновено това са представители на най-нисшите чинове във войската.
Екземпляри от нагръдни икони се намират също в Полша, Чехия, Сърбия, Финландия и разбира се най-голям брой – в Русия. В България отделни образци се съхраняват още в Националния исторически музей, в Националния военноисторически музей, във Военноисторическите музеи в Плевен.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.
Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.
Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.
През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.
През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.


Култура
Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.
Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.
Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


-
Новинипреди 7 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Кримипреди 7 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Новинипреди 3 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Новинипреди 7 дниВ Габрово се организира среща с настоящи и бъдещи родители
-
Кримипреди 21 часаХванаха габровец с над половин кило марихуана
-
Любопитнопреди 7 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Новинипреди 7 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово









