Свържи се с нас

Култура

Нагръдни икони – експонат на месец юни в РИМ – Габрово

Published

on

Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници  и паметни места са свидетелствата и богатото историческо наследство, белязали събитията от Руско-турската освободителна война. Сред реликвите, които предизвикват интереса не само на специалисти-изследователи, са нагръдните икони. Свързани с определени личности, те имат не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност. Принадлежали са на руски войни, загинали или ранени по бойните полета на войната.

Нагръдната  икона (бронзова, медна) е част от живота на предците ни, съпътствала е пътуванията  и военните им походи. Тя е окачвана  на вратите на къщите, на надгробните кръстове, включвана е в домашните, а често и в църковните иконостаси. Превръщала се  е в личен подвижен олтар, позволяващ по всяко време да се отправя молитва за опазване на живота в бой или за здраве. Напомняла е за родителите, дарили иконата най-често в детството,  преди синът им да тръгне на път или на война с благословия да се завърне жив.

Ролята й на закрилник, определя и избора на изобразяваните върху нея светци – главно войни-мъченици, демоноборци и бесогони. Но твърде често  и с множество иконографски варианти на Богородица и местни руски светци, израз на общественото настроение в продължителни периоди на политическа криза, войни и чужди нашествия. Обикновено това са светци, преживели мъченическа смърт, надарени от Бог с благодатта да лекуват и помагат в беди, светци от които очакват подкрепа или с които се идентифицират.

Сред най-популярните изображения върху металните икони и почитани заради борбата им срещу злото са светците Св. Никита, Св. Георги, Св. Николай, архангел Михаил. Култът към св. Николай, който се заражда във Византия, е особено почитан по руските земи, в които се разпространява главно от войници и търговци, преминали през Русия. Моряци и пътешественици носят икони с неговото изображение, за да измолят сигурност по време на морските им плавания. Заради изцеленията, спасяванията на изпаднали в беди и подкрепата му при всякакви неуспехи, светецът е наречен Чудотворец. Предводителят на небесното войнство архангел Михаил също оказва подкрепа на войниците  в бой. Най-голяма е почитта към Божията майка. Върху нагръдните икони са изобразявани различни нейни иконографски типове. Сред най-популярните от тях е Богородица – „Радост на всички скърбящи”, чиито икони са прочути с много изцеления. Изображенията на Богородица Казанска, Богородица  Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица „Неизгаряща къпина” са призовавани от вярващите за помощ както в ежедневието, така и в тежки моменти, когато се решава съдбата на цели селища. Изборът на светец-закрилник твърде често е пордиктуван от покровителите на родното място.

Габровският исторически музей притежава няколко образци на нагръдни икони, постъпили в различно време и предадени от различни хора. Историята за тяхното битуване е изключително оскъдна или почти липсва. Предполага се, че са принадлежали на руски войни, загинали или ранени по време на шипченските боеве през лятото и есента на 1877 г. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на Руско-турската война от 1877-1878 г. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие във войната. От месец юли до края на декември 1877 г. Габрово и околните селища стават база и най-близък тил за водене на Освободителната война на най-значимия военно-стратегически фронт – Шипченския. Защитата му се свързва с действията на  35-ти Брянски полк, 36-ти  Орловски полк,  54-ти Мински  полк, 55-ти Подолски полк, 56-ти Житомирски полк, 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски, 96-ти Красноярски пехотни полкове, 9-а артилерийска бригада, 24-та артилерийска бригада, 14-та пехотна дивизия на руската армия.

Интересни със своите изображения са две нагръдни иконки, изработени от бронз. Едната представя Въскресение Христово или т. нар. „неръкотворен образ на Иисус Христос”. Втората е медальон-диптих . На лицевата му страна е изобразен кръст и инициалите на Христос. Върху вътрешните му страни са образите на Св. Богородица и Св. Николай Мириклийски на фон от син емайл с украса от растителни орнаменти. Емайлната украса по бронзовите икони се среща рядко и обяснява качеството на този вид културни ценности. Изработени грубо – свидетелство за масова  тиражираност на производството им, те илюстрират и социалният статус на своите притежатели. Обикновено това са представители на най-нисшите чинове във войската.

Екземпляри от нагръдни икони се намират също в Полша, Чехия, Сърбия, Финландия и разбира се най-голям брой  – в Русия. В България отделни образци се съхраняват още в Националния исторически музей, в Националния военноисторически музей, във Военноисторическите музеи в Плевен.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица