Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници  и паметни места са свидетелствата и богатото историческо наследство, белязали събитията от Руско-турската освободителна война. Сред реликвите, които предизвикват интереса не само на специалисти-изследователи, са нагръдните икони. Свързани с определени личности, те имат не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност. Принадлежали са на руски войни, загинали или ранени по бойните полета на войната.

Нагръдната  икона (бронзова, медна) е част от живота на предците ни, съпътствала е пътуванията  и военните им походи. Тя е окачвана  на вратите на къщите, на надгробните кръстове, включвана е в домашните, а често и в църковните иконостаси. Превръщала се  е в личен подвижен олтар, позволяващ по всяко време да се отправя молитва за опазване на живота в бой или за здраве. Напомняла е за родителите, дарили иконата най-често в детството,  преди синът им да тръгне на път или на война с благословия да се завърне жив.

Ролята й на закрилник, определя и избора на изобразяваните върху нея светци – главно войни-мъченици, демоноборци и бесогони. Но твърде често  и с множество иконографски варианти на Богородица и местни руски светци, израз на общественото настроение в продължителни периоди на политическа криза, войни и чужди нашествия. Обикновено това са светци, преживели мъченическа смърт, надарени от Бог с благодатта да лекуват и помагат в беди, светци от които очакват подкрепа или с които се идентифицират.

Сред най-популярните изображения върху металните икони и почитани заради борбата им срещу злото са светците Св. Никита, Св. Георги, Св. Николай, архангел Михаил. Култът към св. Николай, който се заражда във Византия, е особено почитан по руските земи, в които се разпространява главно от войници и търговци, преминали през Русия. Моряци и пътешественици носят икони с неговото изображение, за да измолят сигурност по време на морските им плавания. Заради изцеленията, спасяванията на изпаднали в беди и подкрепата му при всякакви неуспехи, светецът е наречен Чудотворец. Предводителят на небесното войнство архангел Михаил също оказва подкрепа на войниците  в бой. Най-голяма е почитта към Божията майка. Върху нагръдните икони са изобразявани различни нейни иконографски типове. Сред най-популярните от тях е Богородица – „Радост на всички скърбящи”, чиито икони са прочути с много изцеления. Изображенията на Богородица Казанска, Богородица  Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица „Неизгаряща къпина” са призовавани от вярващите за помощ както в ежедневието, така и в тежки моменти, когато се решава съдбата на цели селища. Изборът на светец-закрилник твърде често е пордиктуван от покровителите на родното място.

Габровският исторически музей притежава няколко образци на нагръдни икони, постъпили в различно време и предадени от различни хора. Историята за тяхното битуване е изключително оскъдна или почти липсва. Предполага се, че са принадлежали на руски войни, загинали или ранени по време на шипченските боеве през лятото и есента на 1877 г. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на Руско-турската война от 1877-1878 г. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие във войната. От месец юли до края на декември 1877 г. Габрово и околните селища стават база и най-близък тил за водене на Освободителната война на най-значимия военно-стратегически фронт – Шипченския. Защитата му се свързва с действията на  35-ти Брянски полк, 36-ти  Орловски полк,  54-ти Мински  полк, 55-ти Подолски полк, 56-ти Житомирски полк, 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски, 96-ти Красноярски пехотни полкове, 9-а артилерийска бригада, 24-та артилерийска бригада, 14-та пехотна дивизия на руската армия.

Интересни със своите изображения са две нагръдни иконки, изработени от бронз. Едната представя Въскресение Христово или т. нар. „неръкотворен образ на Иисус Христос”. Втората е медальон-диптих . На лицевата му страна е изобразен кръст и инициалите на Христос. Върху вътрешните му страни са образите на Св. Богородица и Св. Николай Мириклийски на фон от син емайл с украса от растителни орнаменти. Емайлната украса по бронзовите икони се среща рядко и обяснява качеството на този вид културни ценности. Изработени грубо – свидетелство за масова  тиражираност на производството им, те илюстрират и социалният статус на своите притежатели. Обикновено това са представители на най-нисшите чинове във войската.

Екземпляри от нагръдни икони се намират също в Полша, Чехия, Сърбия, Финландия и разбира се най-голям брой  – в Русия. В България отделни образци се съхраняват още в Националния исторически музей, в Националния военноисторически музей, във Военноисторическите музеи в Плевен.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730