Свържи се с нас

Новини

Днес е Гергьовден!

Published

on

снимка: burgasmedia.com

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор[. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото:
Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀”. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

АргументиБГ

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица