© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Както е известно, Световната банка не размахва пръст като Брюксел. Тя дава съвети. Който иска ги чува и възприема, който не иска – не. Така например, след като авторитетната институция анализира иновативните възможности на българската икономика, експертите й се заеха с образованието. Със сигурност задачата на някогашните колеги на финасовия ни министър Симеон Дянков е била изключително трудна. Не е лесно да анализираш висшето образование в страна, в която има 51 висши училища, включително 22 университета, повечето от които произведени набързо след 10 ноември 1989 година. Далеч по-лесно е за експертите в страните, където хората първо търсят професори, а после основават университети. Така например в двуезична и съизмерима с нас Белгия те са общо 16, в Холандия – 18, в Чехия – 15, в съседна Сърбия – 10. На път сме дори да настигнем далеч по-големите по размери Испания и Полша – съответно с 34 и 26 университета.

Представете си сега затрудненията на експертите, които трябва да ровят дълго, за да открият българските ВУЗ-ове в световната класация: Софийския – 777 място, НБУ – 1816-то, Техническия – 2409 и Пловдивския – 3088.  За останалите, разбирасе, изобщо не говорим.

Ето защо измежду 6-те основни препоръки, които Световната банка прави в доклада, като че ли най-важната е тази за ограничаването на броя на висшите учебни заведения у нас. И съответно изтичането на държавни пари.

Но как да стане това, след като правителствата ни са били щедри в предложенията, а депутатите на свой ред изпълнителни в гласуването на нови ВУЗ-ове?

Не е толкова трудно. Просто образователното министерство трябва да махне от сайта си досегашните индикатори за рейтингова оценка на ВУЗ-овете у нас, а в Брюксел да прежалят парите, платени по проекта. И вместо тях да изпише световните стандарти. Т.е. каква репутация имат нашите университети по света, какво е отношението на работодателите към випускниците, колко често се цитират в чужбина българските преподаватели, какво е съотношението между студентите и тях, колко чуждестранни преподаватели има в съответното висше училище, колко са възпитаниците от други страни (но не само арабските).

Каква според вас ще бъде картинката, ако бъдат наложени тъкмо тези критерии? И дали няма да останат само няколко ВУЗ-а, в които може да се получи що-годе прилично образование?

Иначе, както виждаме, всяка година броят на студентите у нас расте, професорите са кът, а преподавателите опознават родината, кръстовайки по няколко университета. Но никого не можем да излъжем. Най-малкото онези българчета, които идват от европейските и северноамериканските университети.

И не се записват в борсата по труда, а започват направо работа на престижни места.

Автор:  Виктор Киселов

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730