Казват, че политиката е изкуство на възможното. От седемте възможни изкуства, тя се родее най-вече с танца. В развитите демокрации всички са на дансинга. За не толкова напредналите важи една перифраза на световно известния капацитет в тази област Джони Бърнс. Според него има съществена разлика между майсторите на танца – политиците, от една страна, и между обикновените валсиращи граждани – от друга. Първите са свободни да се придвижват, когато и в която точка пожелаят, докато вторите се въртят само там, накъдето трябва и то, когато е необходимо. В нашия случай обикновените танцуващи действат обикновено в кафенета и кръчми, с редки прибежки до близкия площад.

За разлика от предходните седмици, когато темпото беше нещо средно между политическо ча-ча-ча и самба, през миналата родната политика преоткри нови жанрове.

Първо видяхме задокеанския фокстрот – две бързи и две бавни крачки. Поднесе го правителствена двойка Борисов – Дянков. Тя започна с две зашеметяващо бързи стъпки – решението за връщането на бонусите, а така също и поправките в Закона за държавния служител. В добавка публиката видя и изящен шпиц на финансовия министър в обятията на премиера – предложението за закон за бонусите на министрите и висшите чиновници. Но в политическия фокстрот са важни, както бързите, така и по-бавните крачки. А за тях ще трябва да почакаме още някоя и друга година. Защото няма нищо по-бавно от една административна реформа. Особено, когато още не се вижда началото.

С нов самостоятелен вуду танц ни изненада земеделският министър. Както си му е редът танцът започна кротко, само с потропване на копие по тревата, но по-късно министърът вапца лицето в бойни бои. Производителите и търговците обаче не отстъпиха и отрекоха те да са причина за скъпите яйца. В суматоха министърът прибра такъмите и извика на помощ поляците, а прекупвачите в джунглата най-сетне вкусиха от удоволствието да си защитен вид в нашенската си джунгла.

Неподражаемо фламенко удариха министър Стефан Константинов и Десислава Атанасова, председател на парламентарната здравна комисия. Насред танца настръхналият мачо бе изненадан неприятно. Партньорката отказа да изпълни очаквания палос, да мине зад гърба му да щрака с пръсти в знак на подкрепа. Ето защо, тия дни сигурно на министъра ще му се наложи да свали болерото и съответно да слезе от дансинга.

Седмицата не мина и без неприлични танци. Поканата за спектакъла „Хохегер” дойде от виенския вестник „Ди пресе” и бе адресирана не само до председателя на БСП Сергей Станишев, но и до Моника Янова, някога пиар и корепетитор на спектакъл, а сега само съпруга на лидера. Най-срамежливият, в иначе безсрамната столетница, обаче деликатно отказа участие.

Но не само у нас политическите танци са във възход. През седмицата живна и гръцкото сиртаки със 107 млн. отписани заеми към частни кредитори. Българите, наминали на юг, казват, че в таверните вече не се чупят чаши и чинии, защото нямало кой да ги плаща.

Танцът „Путин 2-0” вече се утвърди и в голямата ни североизточна презморска съседка. Играят го главно в провинцията, докато в руската столица е на мода „Москва не вярва на сълзи”. Както и у нас си имаме дружеска двойка по върховете на държавата, току-виж след време се завърти някой модерен казачок със смяна на местата и пляскане на протестиращите.

Както е известно, най-нещастни в кризата и най-недолюбващите танците са частните предприемачи. Измежду тях пък най-ударени са яхтостроителите. С цели 90 процента е спаднало производството на яхти среден клас за миналата година. От началото пък на тази година, само един депутат е купил морска красавица за 3 млн. евро.

Що се отнася до гражданите (пък и до селяните), както казва Джони Бърнс, те са там, къде трябва, т.е. в кръчмите и у дома пред телевизорите. В редки случаи и на прибежки – на близкия площад. За да протестират за горивата.
Но са толкова малко, че се чудя как от «Лукойл» още не са започнали да раздават чай и подкрепителни напитки.

Автор:  Виктор Киселов

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730